Начало Светски новини Личности Чешитите на Плевен: Крум Халата - цар на голия кон и на фото спомена
15 Май 2021 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Събота, 15 Май 2021 16:01
Събота, 15 Май 2021 15:57
Събота, 15 Май 2021 09:51
Събота, 15 Май 2021 09:46
Събота, 15 Май 2021 09:31
Петък, 14 Май 2021 14:44
Петък, 14 Май 2021 14:07
Петък, 14 Май 2021 12:40
Петък, 14 Май 2021 11:25
Петък, 14 Май 2021 09:14
Петък, 14 Май 2021 08:48
Четвъртък, 13 Май 2021 16:25
Четвъртък, 13 Май 2021 14:46
Четвъртък, 13 Май 2021 12:14
Четвъртък, 13 Май 2021 09:03
Сряда, 12 Май 2021 18:20
Сряда, 12 Май 2021 17:04
Сряда, 12 Май 2021 12:28
Сряда, 12 Май 2021 11:26
Сряда, 12 Май 2021 11:12
Сряда, 12 Май 2021 10:00
Сряда, 12 Май 2021 09:55
Сряда, 12 Май 2021 09:50
Сряда, 12 Май 2021 09:45
Сряда, 12 Май 2021 09:40
РЕКЛАМА
Чешитите на Плевен: Крум Халата - цар на голия кон и на фото спомена Печат Е-мейл
( 15 Гласа )
Светски новини - Личности
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Вторник, 26 Март 2013 10:26
Едва ли името Крум Савов Хинов говори нещо на плевенчани, но когато кажеш Крум Халата, всеки по-възрастен жител на Плевен ще се сети за човека с фотоапарата.
Съвременните млади хора, разбира се, не се спомнят попрегърбената фигура на човек с колело и неизменния фотоапарат на шията, но и сред тях има мнозина, чували това име. А сред съвременниците му едва ли има човек без поне една снимка за важно събитие: сватба, абитуриентски бал, семеен празник или просто разходка - увековечено от известния на цял град фотограф.
Кой е Крум Халата и кое определя посоката на неговия живот към неговата най-голяма страст - фотографията?
Ето какво разказва той за себе си в интервю за сп. „Ступан” през 1993 г.:
„Роден съм през 1919 г., на 14 август, в с. Тученица. На 16 години започнах да правя кирпич за къщи, изкарвах по 25000 буци докъм 25 август. След това

майсторът впрягаше кобилата Марта и всички отивахме в Троянския манастир, там ядяхме мекици и кебапчета

Като войник служех на цар Борис III във втори конен полк на Нейно височество царица Мария Луиза. На 24 декември 1943 г. ме мобилизираха в Дедеагач.
На 10 ноември 1949 г. се ожених и имам двама сина, които не се занимават с моята професия, защото ги било срам. А аз добри пари си изкарвам.
С фото започнах да се занимавам от 1941 г., след като се уволних. Купих си Агфа Бокст - Тенгор, с него си вадех хляба. Сега имам пет апарата. От тогава

до днес съм направил 20 милиона чернобели и 20 хиляди цветни снимки

Придвижвам се само с колело, досега съм сменил 30 бегача, като 10 ми откраднаха.
Аз съм конфликтна личност. Не се подчинявам и не се влияя от никого. Имам собствено мнение, но винаги гледам да не обидя клиента. Винаги работя на консигнация - ако хората са доволни - плащат, ако не - остава за моя сметка. Но много рядко не са харесвали снимките ми, повечето хора, като си отворят албумите, казват: „Тази снимка ми я направи бай Крум Халата”... Оставям спомен на хората.

Най-добрите ми клиенти са от средната класа. Богатите не плащат редовно, та камо ли да те почерпят една бира

Не мога без фотоапарата. Каквито и да са моите клиенти, ще ги снимам. Решил съм да работя до 2000 г. Само да е живот и здраве.”
Крум наистина доживява точно до планираната 2000 година - синът му разказва как, макари с усилие, той до последно се придвижвал до центъра с колелото, сядал с фотоапарата и продължавал да снима. И така до края.
Цели 6 десетилетия, превърнал се с колелото и фотоапарата в жив символ на града, кръстосва през всички сезони, събития, села и градчета в района, и снимките му запечатват събития и лица.
Синът му Красимир разказва, че фотографията не е била просто едно хоби за неговия баща, а смисъл на живота му. И, разбира се, негово лично занимание.
Дали е на почивка или на работа, фотоапаратът бил неизменно с него.

Снимал е  всичко, което е предизвикало неговия интерес и внимание

Дори когато е ходел на свиждане в казармата при сина си в Гоце Делчев, с мотопед „Балкан” е изминавал разстоянието от 400км за два дни, а по пътя, ако се е налагало да преспива, се е приютявал в някоя купа сено.
 Двамата му сина са били негови асистенти в лабораторията по фотография. Случвало се е на ден да обработват по 1 000 - 1 200 снимки, а на сутринта бащата яхва бегача и тръгва да ги разнася или на лов за нови обекти.
„Снимаше с „Киев” - разказва Красимир

беше започнал с немски фотоапарат, но руските марки повече му допадаха

Работеше в Държавна фотография, но лабораторията му беше вкъщи. След пенсионирането си започна да снима частно и може да се каже, с този занаят ни отгледа. За съжаление, при един пожар изгоря почти всичко, което до тоя момент беше запечатано на лента.”
За своята неуморна работа получава и награди. Някои от тях за сегашните представи изглеждат навярно смешни - като тенджерата „Чудо”, подарена му от Държавна фотография.
Но

откъде идва прозвището му Халата?

Той самият разказва за това, обяснявайки го с любовта си към конете и страстта му да язди когато бил момче. Преди още да се превърне в урбанизирано място за живеене, Плевен е бил град, където са се отглеждали домашни животни и добитък. „Бях цар на голия кон - разказва Крум. - Яздех без юзда, още от седемгодишен като хала - от Кютелската дрънка до Комудара. Който ме видеше, викаше: „Крум Халата минава.”
След конете страст на буйния младеж стават велосипедите. С колелото не се разделя нито в пек, нито в студ.

Участва във всички кросове - зимни, летни, пролетни, в обиколка на Плевенски окръг

в състезания в Рибен. Скоро става един от най-надеждните млади български колоездачи. В продължение на 6-7 години

върти педалите в обиколките на България и винаги заема призови места

Като легенда звучи един случай, разказан от треньора и председателя на Федерацията по колоездене Ненчо Христов. Ненчо се обажда по телефона от Варна на приятеля си Крум, че на другата сутрин е обиколката на София и той тръгва с колелото от Варна. В Плевен към него се присъединява Крум Халата. Въртят цяла нощ по разнебитените пътища и на сутринта - след няколко спукани гуми, стигат точно навреме за старта. Имат отдих само за

малък „допинг” на крак - по една боза и по баничка

Другите участници гледат с насмешка пътническите им колелета сред модерните „бегачи”, но двамата неизвестни младежи - без лични треньори, без подготвителни лагери, без наблюдаващи лекари - ей така, с целия си провинциален инат заемат първите две места в престижното състезание!
Обаче младият Крум, вместо да се възползва от съблазнителните предложения на треньори и клубове за бляскава спортна кариера, се връща в родния си край. Лека-полека се отдава на фотографията, но пак не се отделя от колелото, което става негов най-добър помощник. С него Крум Халата е изминал в студ и пек, в дъжд и сняг стотици хиляди километри не само като състезател или по гладките улици на града.

С велосипед той достига до всички лагери, почивни станции и хижи по Черноморието и Балкана, където отдъхват плевенските курортисти

Там бай Крум запечатва неуморно спомените на малки и големи и така - до върха на своята 80-годишнина.
По материали от периодичния печат:
сп. „Ступан”, бр.8-9-10, 1993 г.,
в. „Посоки” 16 август 1999 г. и
бр 31, 15 февруари ,1995 г.,
и спомени на Красимир Савов.
Снимки: личен архив


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
Силвия Георгиева  - Забележителен човек   |2013-03-27
Крум Халата беше забележителен човек и професионалист!Едва ли някой, който го познава, може да го забрави!
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията