Начало Светски новини Личности Гошо Кръста - пазачът на мъртвите и съвестта на живите
21 Юни 2021 г., Понеделник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Неделя, 20 Юни 2021 14:13
Петък, 18 Юни 2021 15:06
Петък, 18 Юни 2021 13:06
Петък, 18 Юни 2021 11:45
Петък, 18 Юни 2021 10:36
Петък, 18 Юни 2021 09:49
Петък, 18 Юни 2021 09:16
Петък, 18 Юни 2021 09:10
Петък, 18 Юни 2021 09:05
Петък, 18 Юни 2021 08:47
Четвъртък, 17 Юни 2021 15:27
Четвъртък, 17 Юни 2021 15:05
Четвъртък, 17 Юни 2021 13:44
Четвъртък, 17 Юни 2021 12:14
Четвъртък, 17 Юни 2021 11:45
Четвъртък, 17 Юни 2021 11:37
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:25
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:20
Четвъртък, 17 Юни 2021 09:15
Сряда, 16 Юни 2021 15:20
Сряда, 16 Юни 2021 14:07
Сряда, 16 Юни 2021 12:48
Сряда, 16 Юни 2021 11:38
Сряда, 16 Юни 2021 11:17
Сряда, 16 Юни 2021 11:11
РЕКЛАМА
Гошо Кръста - пазачът на мъртвите и съвестта на живите Печат Е-мейл
( 8 Гласа )
Светски новини - Личности
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Петък, 08 Април 2011 14:32
Спомням си този малък човек, с когото са свързани моменти от детството ми. Той водеше нелек живот на личност, орисана да бъде по-различна и с която мнозина си правят лоши шеги. Гошо Кръста съзнаваше своята различност и беше сърдит на всички - било заради подигравателното отношение на околните, било заради огромната несправедливост да не си приет дори от най-близките си хора.
Живеещите на ул. „Радецки” още си спомнят как той става сутрин за да помете пред къщата си и дори голяма част от улицата. Непрекъснато мърмореше, че никой не пази чистота, че няма справедливост за такива като него, защото гамените правят, каквото си искат. Дали заради това, или пък заради странната му външност - дребен на ръст, задянат с торби и имащ вид на скитник, малкият човек редовно носеше върху себе си белези от побои.

Неговата интересна личност и съдба привличат вниманието на един от плевенските журналисти - Георги Доцев и той написва биографична книга още през миналия век, докато Гошо Кръста още е жив

Ето как Доцев обяснява своите мотиви за написването на книгата “Аз ли съм луд?”.
“Зная, че мнозина познати и непознати ще ми подхвърлят с ирония: Абе, толкова ли няма други неща за писане, че си се захванал с Гошо Кръста, а отгоре на всичко го включвам в замислената от мен поредица „Знаменити плевенчани”... Някои от тези хора не играеха никаква роля в обществения живот, но никой от нас не може да си представи атмосферата на Плевен без тяхното присъствие. Защото Гошо, признавам, ми е симпатичен сега, докато е жив и дребната му фигура се мярка още по улиците на Плевен. За мен той е интересен не само с това, че е една безкрайно колоритна личност.

Той е един оригинален страдалец, събрал под обръснатия си череп своя собствена човешка философия, гравитираща между наивно-детския реализъм и извънземните, трансцедентални представи за нещата.”

Малцина знаят подробности от неговия жизнен път, а още по-малко неговото име.
Георги Цветков Костов, както е името на известния в близкото минало с прозвището Гошо Кръста, е роден в Бяла Слатина. Раждането му е записано с акт №124, издаден на 27 август 1939 г. Самият отрок от мъжки пол е роден на 23 август, в 8 часа и единадесет минути в Бяла Слатина. Мнозина биха се учудили на факта, че Гошо помни такива подробности за себе си, но малцина знаят, че той е надарен с феноменална памет за събития и дати. А и много малко днешни хора знаят толкова за себе си и рода си, колкото e знаел малкият човек. Защото извън числата и документите той помнел и хиляди други неща - за баща си, майка си, братята си, роднините, за бивши и настоящи ръководители, за всички плевенчани.

Дълги години работата му на почти професионален участник в погребалните процесии му дава прякора Кръста

В това той бил неподражаем велик артист, който с цялото си същество се вживявал в трагичността на ролята си и само най-проникновеният наблюдател можел да разбере, че на цялата земна суета той гледа от собствена гледна точка. Своето разочарование от света на живите Гошо споделя със своя биограф и адаш Доцев: “Хората не се уважават, докато са живи, а сега пишат по диреците един за друг. Лъжа и измама е всичко!... Жал ми е само за майките и бащите, които погребват децата си. Само те плачат от мъка. Другите плачат от страх.”
Носенето на кръста при погребение се заплащало мизерно - според благоволението на опечалените. Понякога той с възмущение захвърлял жалките стотинки, подхвърлени му от опечалените като на просяк, защото усещал фалша на подобен жест.
Макар да имал собствено отношение за умрелите заради стойността на земните им дела

Гошо уважавал покойниците и продължил да посещава гробищата и след като вече не бил там на служба

И не за паничка жито или за дребни монети както си мислели опечалените, а като поличба или прокоба, призован от мъртвите да изрече истината за живите.
Когато погребването на умрелите започнало да се модернизира и покойниците били извозвани с автобуси, приключила и кариерата на Гошо като кръстоносец, пише Георги Доцев. Опитал тук и там да си намери работа, но го изхвърляли още преди да го чуят. И като не срещнал отникъде разбиране, малкият човек решил да потърси справедливост от по-високо място.

И така се случва една почти легендарна история - за посещението му в дома на Тодор Живков

Качил се на влака нашият герой и право в София. Отишъл в ЦК, от там го изхвърлили, попитал за дома на т. Живков, но като се озовал пред портите, получил от охраната същото отношение, но гавазите от УБО не знаели с каква невероятна личност си имат работа. Заради неговата изобретателност по-късно биват уволнени осем души от охраната. Гошо забелязал как сутрин една боклуджийска кола изнася пълния контейнер от дома на държавния глава и внася празен. Той издебнал момента на тая размяна и пъргаво се вмъкнал в празната кофа. Така бил внесен в дома на Т. Живков и след като вдигнал капака се убедил, че вече няма никого, малкият човек се отправил към къщата на генералния секретар. Никъде не открил Тодор Живков (той бил извън страната) и само в кухнята видял една жена да приготвя закуска. Това била Мара Малеева - съпругата на Живков. Тя не изгубила самообладание и като разменила няколко думи с непознатия „гост” и преценила, че няма насреща си лош човек, тя го поканила да седне, за да закуси заедно с нея. Докато си хапвал с голям апетит от богатата трапеза, Гошо Кръста разказвал за Плевен, за неговите управници и за проблема, който го е довел до дома на държавния глава.

Едничкото му желание и молба били да му намерят работа, за да си изкарва с труд прехраната

Мара Малеева се обадила по специален телефон, който я свързал директно с кмета на Плевен - Пенко Герганов и му наредила веднага да намери работа за своя съгражданин, наричан от всички Гошо Кръста. После изпратила по живо по здраво своя неочакван гост, като сложила в торбата му „за из път” още храна и специален номер на телефон - да и се обади при нужда.
Веднага след като излязъл, Гошо бил заловен от гардовете, а малко след това, в специален вагон за арестанти, бил докаран в Плевен. Тук престоял три дни в ареста - за назидание, но, както той разказал на всички, никой не посмял да му направи нищо заради Мара Малеева.
Така започва неговата трудова биография на служител в „Чистота” - от 1968 до 1983 година и както той самият казвал

“Тъй си вършех работата, че съм получавал похвали не от кого да е, а и от кметовете Любен Начев и Андрей Романов”

И съвсем справедливо - неговият работен ден продължавал понякога до 12-13 часа. В продължение на 15 години Гошо е един от символите на чистотата в града. За него метенето не е било само трудово задължение - той го е издигнал в ранг на висш обществен дълг. В него усещал призвание, което поддържало духа и самочувствието му. Той никога не отказвал извънредна смяна, а по време на едно от наводненията на Плевен работният му ден продължавал и до15-16 часа. В навечерието на 100-годишнината на Плевенската епопея бива награден с преходно знаме, юбилеен медал и цели 35 лева. В друг случай паричната награда за неговия труд била...5 лева. Но дори и голямото му усърдие в работата не спечелва особено уважение нито у колегите му, нито у съгражданите му. Работниците в „Чистота” си устройвали често пъти безнаказано шеги и закачки с малкия човек.

За част от жителите на града Гошо Кръста е безплатно забавление и мишена на безброй издевателства и дори - насилие

За „органите” - опасна личност, която бива скривана по време на национални празници, за да не смути тържествената атмосфера.
Но въпреки всичко, личността на този странен и необикновен човек предизвиквала безброй легенди, някои от които са живи и до днес. За неговите „прозрения”, бидейки близо до мъртвите, за посещението му при Тодор Живков, и най-разпространената - за неговото несметно богатство, което държал в банка.

Що се отнася до многото пари, това съвсем не било мит

От празничния деветосептемврийски тираж през 1970 г. Гошо печели над 10 хил.лв., които били много пари за онова време. Но той така и не видял нищо от тях - роднините му ги взели с измама, а той останал на улицата. И не само това - поставят го под попечителство, а

през 1983 година официално е обявен за луд и изпратен в Дома за мъже с душевни недъзи в Драгаш войвода

Тук изживява най-страшните моменти от живота си, за които ще разказва с болка и гняв. Притежаващ силно развито чувство за справедливост, малкият човек не можал да се примири с лошите условия на живот на хората в дома, с кражбите на персонала и с издевателствата на душевноболните. Това настроило срещу него всички служители и те решили да се справят по най-жестокия начин. През една зимна нощ, докато всички спели, те нахлули в спалнята при Гошо и започнали да го бият с дървета. Потънал в кръв, го затворили в банята и го полели с ледена вода, за да замръзне. С огромно усилие той, счупвайки прозореца, се измъкнал и, увит в чаршаф, отишъл пеш да Никопол. Там го приютили и така спасили живота му.

Макар да е бил изписан от лудницата, за Гошо не настъпили по-добри дни

Вкъщи, на „Радецки” 7, никой не го искал, над него непрекъснато издевателствали всякакви хора. Накрая бил приютен в хотел „Сторгозия” и срещу почистване на района клетникът получавал стая, в която да си легне като нормален човек. Денем метял и събирал оттук-оттам пари, за да си плати хотела. И мечтаел да види града си чист и подреден.

Може да се каже, че в последните години от живота си малкият човек беше мъничко щастлив от известността, която му беше донесла книгата на Георги Доцев

Той сам си я разпространяваше и беше много горд от това, че поне веднъж е център на вниманието в добрия смисъл на думата. Но дори и тогава не прости на роднините си, които така жестоко и оскърбително се бяха отнесли към него. Често разказваше какви скверни действия е извършвал на гроба на майка си и когато разказваше за това, се разплакваше. Хората го утешаваха, но нито съчувствието, нито късната слава можеха да излекуват раните в душата му.

Фалшивата демокрация не можа да заблуди дори и такива хора като него

Той мърмореше ядосано, че боклуците в града не се почистват, че са закрили всички обществени бани и „народът няма къде да се изкъпе”. Той самият

всяка седмица ходеше до София за една баня

Окъпва се човекът и се прибира. Препитанието на тия години си го осигуряваше с просия, но каква просия беше това, разказва ми познат плевенчанин историк. Влезе в някое кафе, мине между масите, усмихне се благо и мило на всички посетители и те от симпатия и любов му пускаха по нещичко. Когато изпросеше достатъчно за едно кафе, той сядаше, поръчваше си го и с удоволствие го изпиваше.
Почива през 1998 г., на 21 декември, според официалната диагноза - от склероза.
Но от какво е умрял едва ли е от особена важност. Живял без близки хора и с почти никакви приятели, Гошо Кръста става част от историята на един цял град. А тези, които е изпратил на оня свят - тържествено, с божия кръст в ръцете, са дошли да го посрещнат в онова измерение където отиваме всички.

Бисерите на Гошо Кръста

“Живите колкото да плачат, все остават лъжци или мошеници, добряци или зли като куче, скъперници или щедри. Тях смъртта на близките не ги променя. Затуй аз мислех само за умрелия, дали ще отиде в рая или в ада”.

“Не може в ковчега да лежи скъперник, пък аз да вдигам кръста като хоругва и да стъпвам като на парад!”.

„За храна, чай и кафе правят разлика между хората. Петдесет на сто от престъпленията и убийствата са от алкохол, аз искам един чай, а те не ми дават. И това ми било търговия и обществено хранене!”

„А то в нашия град от четири бани да не остане нито една! Това ли му е историческото на Плевен?!”...

Цветанка ХРИСТОВА
По спомени на плевенчани и книгата на Георги Доцев „Аз ли съм луд?”


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
Георги Доцев   |2013-03-14
ГОСПОЖО ВАТЕВА,
всичко, което казвате, е вярно.Но трябва да се има предвид, че някой друг е писал посланието, на което се гневите и отговоряте. Някой е злоупотребил с името ми! Аз няма какво да обяснявам, защото вестник "Посредник" е бил винаги коректен с мене.
Искрено съжалявам за недоразумението!
Иванка Ватева  - ???   |2013-02-12
Колега Доцев, не разбирам какъв повод за обида сте намерил в публикацията ни за Гошо Кръста. И в този материал, а още по-подробно в предхождащото го интервю с вас, което дадохте в редакцията на "Посредник", коректно посочихме вашата книга като източник на информация. С покойници не можем и не сме опитвали да разговаряме. Материалите в поредицата за чешитите на Плевен, както и тези в рубриката ни "Плевенските родове", подготвяме след разговори с роднини и близки на описваните хора и на база публикации, а ако няма живи (или разговорливи) роднини, както е в случая с Гошо Кръста, с хора, които са го познавали.
Това, че са ви се обадили приятели и познати говори за популярността на "Посредник".
Бих ви отговорила лично чрез електронната поща, но адресът, който се изписва, не е пълен.
Желая ви успех в реализиране на новите творческите планове, които явно сме стимулирали, макар и неволно.
Георги Доцев  - Цветанке,защо?   |2013-02-11
Драга ми Цветанке! Четох всичко, което си преразказала от книгата ми, защото ми се обадиха приятели и познати.Ако имаш нещо да кажеш за Гошо Кръста, потърси го сама. Ти ме амбицираш да направя ново издание и то - допълнено с много факти, които не знаеш. По-добре пиши за Бронзовия човек - там си се докоснала до същността, но ти трябва още, за да се превърне всичко в добраублицистика.
neremiev   |2013-02-10
Браво г-жо Христова. Бях го забравил.
nafsika   |2011-04-26
Да така е - много е права авторката.Хората сме много жестоки и затова Господ Бог в лицето на съдбата,кармата,бедствията -НЕ НИ ГИ СПЕСТЯВА И НИ НАКАЗВА ! Или "Кесарю кесаровото "Аз тази година навърших 54г.през февруари.Тъй като моите родители са деца на бежанци от Македония ; на баща ми от Кукуш,а майка ми е родена в Гърция и идва тук в гр.Плевен през 1947г.Живеехме под наем на улица "Г.Димитров " № 60- тогава Главната улица на Плевен и аз много добре си спомням Гошо Кръста.Дядо ми-от страна на баща ми почина през 1965г.-аз бях на 8 г. и оттогава имам лош спомен от църкви,попове,катафалки и от Гошо Кръста.Все едно той беше СТРАХЪТ В МОИТЕ ОЧИ- да не се случи нещо лошо с някого.Вярно ,че децата му се присмиваха ,но той ги гонеше да ги бие- не се оставяше така.Затова аз винаги съм имала страх от него и не го доближавах.Но пък беше ЧИСТ ЧОВЕК -не беше мръсен и гнусен като днешните клошари.Бог да го прости !
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Петък, 04 Ноември 2011 12:01
 
Фейсбук коментари
Сподели статията