( 6 Гласа )

Написано от По материали от интернет

Петък, 11 Септември 2009 14:50

От няколко десетилетия насам светът не е същият. Защото има интернет. Той промени света. И хората. Промени се начинът на общуване, промени се начинът, по който хората работят. Промениха се и забавленията.
В днешно време, когато в интернет има стотици възможности да се развличате с всевъзможни онлайн игри, ние ще ви кажем нещичко за игрите. Стари колкото света.

Смята се, че най-древни са т.нар. настолни игри - тези, за които се използва дъска или нещо подобно. Такива игри са съществували в повечето култури и общества, като някои дори предшестват развитието на писменост в най-ранните цивилизации.
Други много популярни игри - тези с карти, най-вероятно произхождат от Китай (както много други неща) и са измислени скоро след изобретяването на хартията. Мнозина считат, че картите са се използвали не само като средство за игра, но и като хартиена валута.
Настолните игри са едно от най-старите забавления на човечеството. Най-старото доказателство за подобен род игри е намерената игрална дъска в Ур, Иран, датирaща от 5500 година преди Христа. Таблата, една добре позната у нас игра, датира от около 3000 г.пр.Хр. През средните векове настолните игри били постепенно изместени от различните игри с карти. Едва в началото на 20 век, в годините след Първата световна война, настолните игри не само започнали да добиват популярност, но и поставили началото на т.нар. семейни забавления.

В множество игри се използва още едно древно игрово изобретение на човечеството - зарът. Думата идва от арабски и навлиза в българския език през турската дума със същото звучене. Най-често за зар се използва куб с шест стени, за който правилото е, че сборът от числата на две срещуположни страни трябва да е седем. Освен шестостенните зарове съществуват и четиристенни, осемстенни, десетстенни, дванадесетстенни, двадесетстенни, тридесетстенни и дори (!) стостенни.

ШАХ

Играта на кралете

Шахът произхожда от Далечния Изток, като се е развивал през вековете, преминавайки през Средния Изток до Европа.
Има различни версии за зараждането на шаха. Според една от тях най-ранната форма на играта е измислена в Китай през 204-203 г.пр.Хр. от Хан Ксин, военен лидер. Целта е била тя да служи като занимание за войската по време на един зимен лагер. Повечето историци обаче се обединяват около теорията, че шахът се е появил в Индия около 600 г.сл.Хр., а в Персия е бил възприет около 700 г.сл.Хр., откъдето пък го научили арабите 100 години по-късно. Именно благодарение на арабско-мюсюлманската култура тази игра по-късно се е разпространила и сред други народи. Променяна е много през вековете, но съвременната форма на международния шах, или ортодоксален шах, остава непроменена през последните 400 години.
За съжаление няма физически доказателства за ранния период от съществуването на шаха. Не са намерени никакви шахматни фигури или дъски от първите стъпки на играта. Има някои находки, които според археолозите може да са били ранни шахматни фигури, но това са само предположения. Единствените доказателства за съществуването на играта през първите й години получаваме от литературата и дори те са плод на интерпретация.
Идеята, че шахът се е родил в Индия, е на сър Уилям Джоунс (1746-1794). Той е живял в Индия и там е написал съчинението „За индийската игра шах” през 1790 г.
Сведения за шаха получаваме от персийската „Книга на царете”. Тя е огромен труд, написан в рими от персийския поет Фердоуси около 1000 г.сл.Хр. В нея се говори за древните герои и царе на Персия, за митичното и историческо минало на Иран от създаването на света до падането на Персия под властта на мюсюлманите през 7 век. Една глава от книгата описва как индийският раджа изпратил играта шах чрез пратеник до персийския крал Нуширван. В същата глава се разказва и за легендата за изобретяването на шаха. Според нея това станало след гражданска война между синовете на една царица.

Забраненото забавление

Още през VII и VIII век различни арабски теолози са настоявали шахматната игра да бъде забранена, като са мотивирали това с някакво съществуващо според тях противоречие между шаха и Корана. Въпреки че статутът на шаха според правилата на Корана не е много ясен, тази игра процъфтява в ислямския свят. Богатата култура на ранния ислям е дала първите литературни творби, свързани с шаха, и първите имена на шахматисти. Тази култура също така разпространява шаха - той стига чак до Испания (между VIII и XV век почти целият Иберийски полуостров е под властта на арабите).
Разбирането за "греховността" на шаха се среща и при талибаните в Афганистан до 2001 г. Tе смятат, че шахматът е форма на хазарт (строго наказуем в ислямските страни) и отвлича правоверните от молитвите. Когато залавяли хора да играят шах, те изгаряли фигурите и хвърляли "престъпниците" в затвора. Аятолах Хомейни също въвежда забрана за игра на шах с декрет в периода 1981-1988 г. По-късно той признава образователната и интелектуалната стойност на древната игра.
Християнската религия също се отнася противоречиво към шахмата. През 1093 г. Източноправославната църква забранява шахмата, тъй като го смята за езическо творение, а през 1551 г. цар Иван IV (Грозни) забранява шахматната игра в Русия. Независимо от всички тези опити да се забрани играта, в крайна сметка те остават безуспешни и много велики личности, в това число и високопоставени духовници, влизат в списъка на запалените любители на древната игра. Като такива са познати Томас Бекет (епископ на Кентбъри), Карло Боромео (епископ на Милано), кардинал Ришельо, папа Григорий VI, папа Инокентий III, папа Йоан Павел I и папа Йоан Павел II и др.
В днешно време Англиканската църква дава предписание да не се играе шах в неделни дни под строгата заплаха от отлъчване от църквата. Обезпокоен от това, английски шахматист се обърнал към своя енорийски свещеник да му разясни дали би извършил грях, ако вземе участие в уикенд турнир. Свещеникът, който също бил любител на играта, предложил, преди да му отговори, да изиграят няколко партии. След като спечелил всичките, той казал: "Така, както играете вие, сине мой, е грешно да се играе не само в неделя, но и във всички дни на седмицата!".

ГО

Само пред нея компютрите се предават

Смята се, че това е първата логическа игра, създадена от човека. Изследователите твърдят, че и до днес Го се играе в първоначалната си форма. При все това тя е наричана „играта на третото хилядолетие”. Това е единствената логическа игра, в която човекът побеждава и най-мощния компютър.
С десетки милиони активни играчи, Го е сред най-популярните игри в света, отстъпваща може би само на китайския шах. Най-разпространена е в Източна Азия сред страните, попадащи в китайската културна сфера, като през последните години - благодарение на интернет - печели все повече привърженици в Европа и Америка. В Западния свят е възприето японското име Го, китайците я наричат уейчи (вейци), а корейците - бадук.
Родена в Китай преди около 4 хилядолетия, а според други сведения дори преди 5 хиляди години, играта Го е три пъти по-стара от шахмата. Чрез будистки монаси през 5-6 век тя прониква от Китай в Япония, където става развлечение основно на императорския двор, забранено за простолюдието и задължително в обучението на самураите. През последните 300 години Го става популярна за цялото японско общество.
Го е стратегическата настолна игра, характеризираща се с изключително прости, едва ли не естествени, правила и дълбока стратегия. Концепцията е наистина толкова интуитивна, че Емануел Ласкер, световен шампион по шахмат и Го-пионер, веднъж заявява: “Го е нещо неземно. Ако има разумни същества на други планети, тогава те играят Го.”
Играе се с черни и бели камъни, които се поставят на разграфена дъска с 19 на 19 линии. Играчите, редувайки се, поставят камъни на пресечните точки на линиите, в стремеж да заградят повече пространство от противника. Камъните никога не се местят, но напълно обградени камъни се премахват от дъската. Го изпреварва шахмата със своите безброй варианти на разиграване. Числото, указващо броя на възможните варианти в играта, е 2 пъти по-дълго от това на предполагаемия брой атоми във Вселената. Това значително затруднява създаването на компютърна програма, която да е силен играч.
Най-старото название на Го е „И“ (Yi) и е споменато в речите на Конфуций. Исторически са се заформили и други наименования на играта, които представляват по-скоро нейни метафори: като „дзуо-ин“ (кит.) или „дза-ин“ (яп.) - „съзерцателно седене в сянка“; „лан-ка“ (кит.) или „ранка“ (яп.) - „изгнил сап“, свързано с известната легенда за дърваря Ванг Чи, който срещнал в планината двама безсмъртни и докато наблюдавал играта им на Го, минало толкова време, че дръжката на брадвата му изгнила; „ван-ю“ - „освобождаване от грижи“; „вен-ки“ - „културната игра“, и други.
В Япония и Китай Го и до днес е своеобразен национален спорт. Играе се по всяко време, на всякакви места, от всякакви хора.

МАА ДЖОНГ

Хазартната страст на Азия

Още една игра с произход Китай. За появяването на Маа Джонг съществува легенда - по всяка вероятност апокрифна - според която тя e измислена от големия китайски философ Конфуций около 500 г.пр.Хр. В легендата се казва, че появата на играта в различни китайски провинции съвпада с тогавашната проповедническа обиколка на философа. Няма обаче свидетелства за съществуването на Маа Джонг преди периода Тайпе. Друга - по-разпространена легенда - гласи, че Маа Джонг е била разработена в китайския императорски дворец като военна стратегическа игра и е била широко използвана през второто хилядолетие за обучение на китайските генерали. Има много разгорещени дебати за това, кой е измислил тази игра.
Значението на двете срички Маа-Джонг е „ято врабчета”. Ето защо играчите казват за себе си, че са „пазители на врабчета”. За тази словесна закачка спомага и един от елементите на печелившата комбинация в играта, който се нарича „око” - едно око винаги наблюдава врабчетата: или за да ги запази, или за да ги нападне и разпръсне.
Маа Джонг изисква умения, стратегии и пресмятания, така както и определена доза късмет. Целта на играта е да се състави пълен набор от определен брой блокчета, като се започне с 13 или 16 от тях. Първият играч, който достигне тази цел, печели играта. Наборът от блокчета Маа Джонг може да се използва и за други видове забавления - като подреждане на пасианси или предсказване на бъдещето. За тази игра се използват както блокчета, така и карти.
В Азия Маа Джонг е практикувана широко като хазартна игра.
Тази традиционна китайска игра е била забранена в родината си през 1949 г., когато е била създадена Китайската народна република. Тогава новото комунистическо правителство е забранило всички видове залагания, които са били смятани за символи на „капиталистическата подкупност”. По-късно, след китайската културна революция, тя е върната към живот и отново веднага се превръща в любима игра за всички китайци. В Хонконг, Макао и навсякъде по източните морета Маа Джонг винаги е била изключително популярна сред китайската диаспора.
Играта завладява Америка през 20-те години на миналия век, като става абсолютна сензация, макар че за Западния свят тя е открита още през 1895 г., когато американският антрополог Stewart Culin я описва.

МАНКАЛА

Африканската игра, по-древна от шаха

Тази древна игра произлиза от Африка и е донякъде сходна с доминото. Смята се, че Манкала е по-древна от шаха. Археолозите считат, че именно тази игра е била първата, използвана от търговците, за да не скучаят, докато са пътували дълго време на големи разстояния. Изображения на Манкала са открити в Древен Египет, а артефакти от нея са намирани често по пътищата на керваните.
Играта е била забравена в продължение на почти 5 000 години и едва през 1893 г. е възродена от Уилиъм Чемпиън-младши. Едно от най-популярните названия на същата игра - Калаха, е дадено от Чемпиън в чест на пустинята Калахари, където той открива непокътнат набор за играта.
Съществуват много различни варианти на Манкала, като играта има разновидности из цяла Африка, дори в Танзания.
Играе се от двама играчи на специална дъска и 36 "зърна" (традиционно, играта се играе с бобени зърна). Дъската има по 6 гнезда пред всеки играч и едно голямо гнездо във всеки край - за съхранение на спечелените зърна.
Често за играта са се използвали дупки, изкопани в земята или в скали.
На Манкала се приписва и религиозно значение - играела се е в къщата на починал, за да се разведри духът му преди да бъде погребан.
Манкала е много обичана игра в Африка, а също така и във френскоезичните страни.

СЕНЕТ

Играта на фараоните

И тази игра е претендент за най-старата игра на дъска, за която има данни в наши дни. Възникнала е в Древен Египет около 3500 г.пр.Хр. Играело се е на дъска с 30 квадратчета (3 реда по 10). Фигурките за играта се правели от слонова кост, мрамор и абанос, а дъската се покривала с кожа. Вместо със зар, броят ходове, които трябвало да се направят, се смятал с 4 малки дървени плоски клечки, които от едната си страна били бели, а от другата черни. Имало общо 5 комбинации.
По време на разкопки в Египет е открита гробница на аристократ, приближен на фараон Тет (2700 или 3300 г.пр.Хр.), за когото пишело, че имал три страсти: лов, риболов и сенет.
За играта сенет са известни данни от намерените добре запазени дъски. При археологически разкопки са открити повече от 40 такива дъски, някои от които са в много добро състояние в комплект с фигурите и пръчиците, използвани като зарчета. Най-старият източник, от който научаваме и добиваме представа за играта, са стенописите в гробницата на фараона Hesy (Третата династия 2689 - 2613 г.пр.Хр.).
Изследванията на немския египтолог Бруш през 19 век показали, че играта Сенет не отстъпва по древност на самия Египет и че може би е по-древна от него, тъй като митовете свидетелстват, че „както египетските богове, така й обитателите на царството на мъртвите са играли на нея”.

ТЕТРИС

Електронна игра - лек срещу травми

И накрая, да се върнем в съвремието. С може би най-„старата” компютърна, или по-точно - електронна игра. Тетрис.
Ново проучване на психолози от Оксфордския университет разкрива, че Тетрисът лекува травми. Изследователите използвали опростен метод, за да установят ползотворното въздействие на играта. Те показали на доброволците в експеримента картини на насилие, като катастрофи и последици от тях. След това част от групата е била накарана да играе тетрис. Оказало се, че играчите имат по-малко лоши спомени от ужасните картини, отколкото тези, които не са играли тетрис.
Целта на изследването е била да установи как тетрисът може да помогне в лекуването на постравматичен стрес, например по време на война. Според д-р Емили Холмс тетрисът блокира съхраняването на болезнени спомени в съзнанието. Подобен ефект се получава обаче, ако човек играе тетрис веднага след стресовата ситуация.
Популярната в миналото игра изисква върхова концентрация. Тетрис се конкурира за ресурсите на мозъка за сетивна информация и влияе на начина, по който тази информация се съхранява в периода след травмата. В резултат на това по-малко сцени с насилие остават в мозъка.
Напоследък тетрисът отново излиза на мода. Играта възкръсва на придобилия широка популярност iPhone.

Игрите са стари колкото човешката раса. Чрез тях човечеството се е развивало, усъвършенствало, забавлявало, надпреварвало. В съвременния свят, с разрастващото се виртуално пространство - играта навлиза в нови измерения, като времето ще покаже до какво ще доведе това. Със сигурност обаче древните игри продължават да имат своите почитатели, като техният брой дори се увеличава с популяризирането на древните игри в глобалната мрежа.