АРХИТЕКТУРНАТА СЛАВА НА ПЛЕВЕН: Върбеновата къща - призрак на отминал разкош Печат
( 2 Гласа )
Култура - История
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Петък, 28 Февруари 2014 10:10
Върбеновата къща, която се намира на ул. „Васил Левски”, на видно място в централната градска част на Плевен и била през миналия век образец на лукса и богатството, днес пустее. Сградата от години не е обитавана и затова е наречена от плевенчани Гълъбарника, а единствените населени помещения са магазините на първия етаж, откъм главната улица.  Вътрешните помещения подсказват наченките на някакъв ремонт, но всичко е изоставено и сега е склад за строителни отпадъци, автомобилни гуми и… гробище за умрели животни. Стилните архитектурни елементи са похабени, а от някогашния блясък не е останала и следа. Твърде интересна е нейната история, в която се преплитат разкази за преселници от Емборе, богатство, разорение, нищета, репресии.
Родоначалникът на Върбенови - Георги, е роден в с. Върбене, Македония, откъдето идва и името на рода. Георги Върбенов (Македонски) е активен участник в национално-освободителните борби, сподвижник на Гарибалди, участник в четата на капитан Петко войвода. Има четирима сина: Димитър Константинов (Касапина), Наум Върбенов (Македонски), Христо Върбенов и Никола Върбенов.

Шест години преди Руско-турската освободителна война в Плевен пристига най-големият брат - Димитър Константинов

Всъщност Димитър е полубрат на останалите, Върбенови, по майка. Отначало той е касапин, след това започва да се занимава с търговия. Става един от най-заможните хора в града и един от най-големите дарители. От него са построени и подарени сградата на Окръжния съд, прогимназия, първите магазини на търговската улица - т.нар. Търговска чаршия. След смъртта му, със средства, онаследени от негова ефория, е построено и сиропиталище.  На гроба му в двора на църквата “Св. Николай” в Плевен стои и до днес благодарствен надпис от църковното настоятелство.Вторият брат - Наум Върбенов завършва военна академия в Русия. Участва като поручик в Сръбско-българската война. Умира през 1901 г. в Плевен, няма наследници.Третият брат - Христо Върбенов, е търговец. Ето какво разказа преди 7 години за дядо си единственият жив наследник на рода Върбенови в Плевен - Стефан: “Дядо ми Христо е бил от Емборе (днес в Гърция) и още осемгодишен е започнал да работи - разнасял е закуски с една табла на главата си. Но не си е купувал като другите деца лакомства със спечелените пари, а е спестявал. Търговският занаят е бил в кръвта му и още като невръстно дете сам започнал да купува стоки за собствена търговия."

Някъде през 1860 г. Христо Върбенов пристига в Плевен и започва търговия с вино и зърнени храни. Скоро се замогва и купува имоти в града и околностите

Представа за имуществото му може да се получи от протокола за разделяне между наследниците му: земи, воденици, магазини и складове на Върбенови е имало в Никопол, Оряхово, Оряховица, Търнене, Горни Дъбник, Долни Луковит, Крушовене, Рибен.Но най-ценен като стойност за рода и за града е прочутата Върбенова къща. Тя е

построена в стил необарок (а според някои архитекти - сецесион) и е завършена през 1899 година

Строена е в продължение на три години и е точно копие на дворец във Виена. Поканен бил лично архитектът на този дворец - Велцфелд, а самата къща се изгражда от бригада строители от Дебърско. Основите на къщата са с дебелина един метър, а стените - 18 сантиметра. Тогава

не е имало бетон и всичко се е правело на ръка, но къщата е изключително здрава

Оформление на стените е ставало с арки - като в църквите. Христо се жени за Петруша и имат трима сина: Димитър, Александър и Аспарух. Христо Върбенов не е бил само заможен човек, но и дарител. Заедно с брат си - Димитър построяват сградата на съда в Плевен, с приходите от която учредяват стипендия за две будни българчета от сиропиталището, които искат да учат в чужбина.

Христо Върбенов умира в Плевен през 1903 г. И тримата му синове са добре образовани и стават известни хора - всеки в своята област

Димитър Върбенов (1887-1962) е юрист и министър на правосъдието в два последователни кабинета - от 29 юни до 12 октомври 1931 г. в кабинета на Александър Малинов и от 12 октомври до 31 декември 1932 г. - на Никола Мушанов. Има три деца: Стефан, Христо и Екатерина.“Татко беше изключително амбициозен и работоспособен човек - спомня си за него синът му Стефан - и като юрист , и като министър. Но неговата участ след 1944 г. беше подобна но много други прочути и заможни хора. Беше лишен от правото да практикува професията си, беше му отнето всичко - дори и осигуровките за пенсия, които си беше внасял”.За Върбеновата къща и за времето, по което е живял прочутият плевенски род, си спом­ня и историкът Кре­мя­на Ба­кър­джи­е­ва: “Дъщeрите на Аспарух Върбенов бяха мои съученички в гимназията.

Спомням си великолепието на тази къща от онова време - това беше невиж­дан разкош от стълбища, зали и стаи за живеене. Но те не живяха дълго време в нея

загубиха я заради ипотека. Пренесоха се в съседната до нея къща, тя също беше тяхна.”
„Улица „Александровска” по мое време беше улицата на богатите плевенчани и повечето от тях имаха къщи на нея. Бях приятелка на дъщерите на Стоянови - спомня си 85 г. Катя Цакова, - затова често пъти съм била и в къщата на Върбенови. Това беше най-заможната къща в града и друга като нея нямаше в Плевен. За съжаление, след като Върбенови напуснаха къщата, никой повече не я използва за живеене”.

Съвсем малко време прочутата къща е била притежание на богатия род

Александър Върбенов се преселва да живее в София и повече не се връща в Плевен. Димитър Върбенов също заминава за столицата, където е юрист и както стана дума, министър. През 1948 г. семейството на бившия законотворец е интернирано от София в Плевен, но не живее в прочутата си къща, а в пристройката в двора й.

Къщата е превърната във военен склад, по-късно става клиника, общинска сграда, музей. Чак през 1992 г. е върната на Върбенови със закона “Лучников” и е продадена на Първа частна банка

Христо Върбенов получава трайни психически увреждания, вследствие на бомбардировките в София и завършва живота си след катастрофа през 1981 г. Неговите брат и сестра живеят трудно заради прочутия си баща: Екатерина взема диплом за медицинска сестра и напуска Плевен, като работи и се мести в различни градове на България. Стефан е преследван заради миналото на баща си и дори е лежал в Белене, набеден за хулиган. Цял живот работи като шофьор, без да може да завърши по-високо образование, защото за хората като него това е било забраненeно.Що се отнася до архитектурата на Върбеновата къща, макар и строена с размах и много средства, нейното вписване в интериора на града е спорно. От горещо одобрение, до пълно отричане.

„Това е най-натруфената помпозна сграда в Плевен и жалка имитация на дворец - изразява своето мнение арх. Иван Стефанов

това я прави неизползваема за нищо, освен за провеждане на ритуали и посрещане на „височайши гости”. Може би най-благоприятни дни за къщата са били, когато е била Окръжен исторически музей на Плевен - до 1984 г. Тогава е била добре поддържана и с все още запазена архитектура.Остава нереализиран проектът на арх. Стефанов от средата на 80-те години на миналия век за адаптирането й в ритуален дом. Работата по този проект е била почти осъществена, за което не били нужни много средства и дори бил набран екип от най-добрите майстори, които да направят дърворезбите, гоблените, рисунките... Архитектът най-много съжалява за подземната част, която е била винарна при проектирането на сградата. Там е искал великолепни картини да греят, вдълбани в стените, черен мраморен под да отразява ефирна нимфа, която да се стеле под звуците на пиано и цигулка. Идва обаче демокрацията и проектът остава само на книга. Чертежите арх. Стефанов е решил да предаде в музея.Навярно като паметник на културата къщата е трябвало да бъде купена от Общината и да се поддържа заради своята стойност. Но това не става, а и наследниците не се наемат да я стопанисват.„Не можехме да поддържаме такава луксозна къща - споделя синът на министъра Христо Върбенов - Стефан - нашата фамилия се пръсна из България и по света. Затова я продадохме.” След това започва някакъв ремонт, правен незнайно от кого, сменят се собственици - също без да е ясно кои са. В момента къщата се води на името на фирма "Бокал пет" ООД. Зад нея стои Богомил Петков от Севлиево. В разговор той сподели, че има желание да реставрира къщата в първоначалния и вид, но към това ще пристъпи, когато има повече средства.

Не само Върбеновата къща има такава тъжна участ -  някогашните копия на виенски, френски и какви ли не още архитектурни разнообразия сгради

сега са жалки останки, оставени на произвола на съдбата или обезобразени до неузнаваемост от новите си собственици Но нещо странно може да се забележи, почти като закономерна последователност в историята на подобни прекалено разкошни постройки - те не се обитават дълго от новите си собственици. Почти като скъпите диаманти, които непрекъснато сменят притежателите си, защото не носят късмет. Може би, защото са строени за показност и тях дори и собствениците им трудно са можели да поддържат и живеят.
Снимки: авторът и архив


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
br   |2014-03-02
В момента къщата се води на името на фирма "Бокал пет" ООД. Зад нея стои Богомил Петков от Севлиево.
Гост   |2014-02-28
Добре де, чия е сега тази къща, някой знае ли?
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Петък, 28 Февруари 2014 19:50
 
» Архитектурното богатство на Плевен: Театърът - стогодишна история, пропита с култура и памет
» За професионалния си празник плевенските архитекти подредиха изложба
» Архитектурното богатство на Плевен: От баня за тялото до баня за душата