Начало Водещи Проблеми Читалищната субсидия - начин на употреба
11 Декември 2017 г., Понеделник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини
Понеделник, 11 Декември 2017 17:15
Понеделник, 11 Декември 2017 16:10
Понеделник, 11 Декември 2017 12:37
Понеделник, 11 Декември 2017 12:12
Валути
РЕКЛАМА
Читалищната субсидия - начин на употреба Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Проблеми
Написано от Иванка ВАТЕВА   
Петък, 23 Юни 2017 15:55
Izvor1 3 645 са към днешна дата читалищата в Република България

На всеки 17 дни се регистрира 1 ново читалище

55 милиона лева е общият размер на държавната субсидия за 2017 година

„Една трета от читалищата в България са фантоми, не работят и източват пари като неправителствени организации”.
Това не са думи на опозиционен депутат, на дядо Пешо от село Долни Окол или на началник на отдел „Култура” в някоя община. Изрече ги преди броени дни министърът на културата Боил Банов, на пресконференция във Велико Търново, по повод изказването на секретар на читалище от района, който настоя за по-високи заплати на работещите в този сектор, защото това била единствената мотивация в читалищата да влязат млади хора. В противен случай след време читалищата щели да останат без кадри и дейност и да се самозакрият.
Опасения, че читалищата ще се „стопят наполовина” заради изискването за бърза съдебна пререгистрация и внасяне на документацията в Министерството на културата (МК), както и заради увеличаването на броя учредители на селско читалище от 30 на 50 с промените в Закона за народните читалища (ЗНЧ) от 2009 г. изказва пред медиите в началото на 2010 г. друг читалищен секретар - от Бургас.

Напразни тревоги

Нищо подобно не се е случило и поне в близко бъдеще не може да се очаква. Точно обратното - читалищата у нас се множат и роят. По информация, която събрах през публикации в интернет, след като не я получих от Министерството на културата, през 2009 г. читалищата са били 3 400 (по изказване на тогавашния заместник-министър на културата Надежда Захариева на заседание на парламентарна комисия), през 2013 г. вече са 3 500 (според интервю на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов), към 1 януари 2016 г. те са били 3 614 и само година по-късно, към 1 февруари 2017-а са с 27 повече - 3 641. Или през 2014 и 2015 г. са регистрирани по 52 читалища на година. А за миналата година – 27, което прави по 1 ново читалище на всеки 17 дни.
От какво е породена тази нужда? От глад за култура?
И не е ли чудно, че расте броят не само на градските читалища, а и на тези в селата, при положение че населението се топи?
Това

странно нарастване

сочат данни и на Националния статиетически институт (НСИ), които значително се различават от тези в Регистъра на читалищата, поддържан от Министерството на културата. Обяснението е в степента на важност – само вписаните в Регистъра читалища могат да кандидатстват една година след това за държавна субсидия. Ето информация от Статистическия справочник на НСИ за 2017 г., която се намира на адрес: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/StatBook2017.pdf. Тя е същата и в Статистически годишник за 2015 г., тъй като съгласно Националната статистическа програма от 2007 г. наблюдението на читалищата се провежда през интервал от пет години. Затова последните актуални данни са от 2012 г. От таблицата се вижда, че след спад между 2000-та и 2005 година броят на селските читалища постоянно расте - с 48 за 2005-а и 2006-а и със 141 през следващите 5 години. Още по-куриозно е, че расте не само той, а и броят на членовете им. През 2000 г. Те са били общо 96 000, а през 2012 г. – 142 000. Логично е при този темп да очакваме за 2017 г. да бъдат отчетени двойно повече плащащи членски внос читалищни членове в българските села.
Откъде са дошли тези хора? Мистерия.
Да погледнем как стоят нещата на картата.
Обратно на очакването за сравнително еднакво и наситено съществуване на читалище във всяка паланка, картата показва доста неравномерно разпределение по региони. Най-малък - 47 е броят на читалищата в област Габрово, а най-голям - 207, в област Пловдив. Най-малко градски читалища има в три погранични области - Видин, Силистра и Кърджали, а най-голям е този брой в градовете в Софийска област - 101. 1.NSI broj chit.2012
Трябва, разбира се, да се има предвид значителната разлика в територията и населението на областите у нас. Затова е добре съпоставката да се прави, като се отчитат тези фактори. Тогава логично буди недоумение съществуването на цели 25 читалища в градовете в област Плевен, която е с население 263 000 души (към 31.12.2012 г., откогато са данните)и на 23 читалища в София, с население към края на 2012 г. от 1 302 000 души.
NSI broj chit gradove

Какво е положението в Плевен към днешна дата

Само в община Плевен читалищата са 35, според списъка им в Община Плевен, а според Регистъра, воден от Министерството на културата, дори повече - 39. От тях 11, респективно 15 са в град Плевен. Две от сравнително новите читалища - „Тракия 2013” и „Култура 2014” нямат предоставен за ползване общински имот.
Не се отчитат и явно нямат дейност, но имат номер в Регистъра на МК четири читалища с адресна регистрация в Плевен: „Възраждане”, с председател Мишел Кременов Станев, „Черноризец Храбър”, с председател Пламен Личев Мончев, „Аудитория”, с председател Владимир Георгиев Петров и „Иван Джонев 2010”, начело на което е Иван Димитров Стоянов. Те не фигурират в списъка на отдел „Култура” в Община Плевен. Явно са непознати и на хората от старите плевенски читалища, които работят „на светло”.
За първите три нищо не се знае и не може да бъде открито. Виж, читалище „Иван Джонев 2010” проявява активност - в първите 3-4 години от съществуването му тя се изразява в редовното и упорито внасяне на писма в Общинския съвет в Плевен с искане за предоставяне на общински имот за настаняване на читалището. Това искане стига само до ресорната комисия, където е многократно отхвърляно и така и не е обсъждано на сесия. Може би затова „Иван Джонев 2010” се предислоцира във Велико Търново и в нета името му се среща в документи на общината в старопрестолния град. От тях пък става ясно, че новата дейност на читалището фантом е да кандидатства с различни проекти. В повечето случаи неуспешно. Но има и едно изключение - проект за създаване на Етичен кодекс на читалище. Обърнете внимание на единственото число, защото това не е кодекс на читалищата, а на едно точно определено читалище. Няма информация да е заимстван и/или прилаган от друго читалище. Да не говорим, че в интернет може да бъде намерен съществуващ отпреди въпросния уникален документ Етичен кодекс на читалище, създаден напълно безплатно 2 години по-рано, прочетете го тук: http://tsenovochit.eu/page/bg/chitalischeto/etichen-kodeks.php.
Освен единичното си въздействие Кодексът на НЧ „Иван Джонев 2010” е толкова банален и безсмислен, че буди недоумение защо за изработването му са платени 3 614.29 евро, как е „повишено общественото доверие”, „повишена е прозрачността”, колко многоброен е „персоналът на бенефициента, обучен да го прилага” - един, двама, десет човека?, и кой „упражнява контрол за неговото спазване”, според както гласят целите на проекта.
В доказателство, че този прескъп Етичен кодекс е блудкав, прилагам само 3 цитата. Първи: „Стремеж към международно сътрудничество. Води до напредък на глобалното благосъстояние”. Още малко и като кандидатка в американски конкурс за красота ще се обяват за световен мир. Много актуално, впрочем. Втори цитат, из „Правила на поведение при външни и вътрешни отношения”: „Всеки деец е длъжен: - Да се отнася с уважение към всички граждани; - Да поддържа неутрална и честна позиция с всички хора” и т.н. по оруеловски. И накрая, точка 4 от „Основни ръководни принципи”, която  гласи; „Народно Читалище „Иван Джонев – 2010“ гр. Плевен трябва да се стреми към отчетност и честност както вътрешна, така и към дарителите и членовете на обществото. Следва да се извършва публично оповестяване на счетоводното състояние и публична отчетност на извършените дейности”. Де го? Като читалището дори няма страница в интернет.
Но млъкни сърце!
Както казват евреите

за каквото и да ти говорят, става дума за пари

Ако мислите, че при читалищата става дума за малко пари, грешите.
Ето съобщение от МК, разясняващо тазгодишната ситуация. За развитие и подпомагане на читалищната дейност в цялата страна през 2017 г. в държавния бюджет са предвидени средства за субсидии в общ размер от 55 180 700 лв. Завишението спрямо 2016 г. е с 2 229 380 лв. Средствата са разчетени по натурален показател от 7 559 субсидирани бройки при стандарт за една субсидирана бройка от 7 300 лв. Завишението спрямо 2016 година е с 2 229 380.00 лв.
С 55 милиона лева читалищата би трябвало да са основният стълб на културния живот у нас.
Така ли е?
Музеите са получили по-малко - 43 милиона, а библиотеките – 25 милиона през 2016 г. Вярно, и при тях основно перо в разходите са възнагражденията и социалните осигуровки. Но има една съществена разлика - те не са неправителствени организации, а държавни структури, които подлежат на строг финансов контрол; назначенията там стават чрез конкурси, на които се изискват ценз, професионален опит, допълнителни умения и качества; подчиняват се на много по-строги закони.
И какво правят тези културни огнища читалищата. Много от тях работят. Дори не просто работят, а работят с ентусиазъм, постоянно, мащабно, иновативно, както е модерно да се казва. Не чакат само държавната субсидия, а разработват проекти, осигуряват си дарения, събират рента. Но и много читалища вегитират.
Това, макар да се вижда, няма как да се провери.

В отчетите на председателите на читалищните настоятелства може да бъде записано каквото ви хрумне

А те са единственият документ, който представят (уж) за контрол. Какво докладват проверителните комисии на общите събрания, дали изобщо се провеждат общи събрания, как се обявяват, защо винаги преди събрание има наплив на желаещи да станат членове на читалището са други теми.
Отчетът няма кой да го провери, а и да се провери, няма начин да се докаже.
Така можеш да напишеш, че общият брой посетители през 2016 г. е 59 523-ма (!). Число, непостижимо дори от цял град, пък бил той и столица на културата. И регистрираните посещения в библиотеката – 7 745. Тези колосални резултати е отчело за миналата година читалище „Извор” - Плевен.

Незакръглените цифри звучат убедително

но възможно ли е библиотека, пък била тя с фонд от 36 507 тома (с едва 46 новопостъпили) да се е радвала на 32.95 посещения среднодневно?
Друго плевенско читалище - „Парашкев Цветков 2003” не е посочило брой посетители, но ангро заявява, че „обслужва квартал в район „Мизия” (какъвто де факто отдавна няма) с около 6-7 000 души. В отчета за 2016-а на това читалище прави впечатление, че са вписани две временно действащи детски формации за народни танци, а техният художествен ръководител е на постоянен щат, макар и ?. Що за риба е това? И къде другаде в държавата го има.
В папката с доклада за 2016 г. на НЧ „Развитие” незнайно защо са приложени няколко договора за наем между Община Плевен и „Туринвест консулт” ЕООД, дружество, в което не откриваме нищо читалищно, освен името на секретаря на читалището. Договорите са за срок от 5 години и фирмата плаща на Община Плевен суми от по 5.20 до 11 лева на час за наем на физкултурните салони и други помещения в детски градини в Плевен, където читалището (?) провежда „изнесена дейност” – занимания по народни танци, английски език и други.

Парадокси има и в щатното разписание

на „Развитие”, което разполага с 5 субсидирани бройки. Едната от тях е заета от председателя на настоятелството, Михаил Шишков, който явно е сключил договор сам със себе си за длъжността „управление и контрол” (през 2015 г. пак е бил на щат, но като „административен ръководител”). Куриоз е, че на щат  тук се води и музикален педагог, работещ в читалището на... граждански договор.
В читалище „Извор 1959” председателят се е самоназначил за „р-к поддръжка”, а освен това в нарушение на ЗНЧ съпругата му е на щат „организатор”.
Председателят на читалище „Пробуда”, Йорданка Трайкова се е назначила на длъжност „експерт връзки с обществеността”.
Случаят с „работещи” на щат председатели на читалищни настоятелства в Плевенска община, оказва се, не е изключение, а се превръща в правило.
Практика е и съвместяването на длъжностите председател и секретар, както е в читалище „Ракитин”.
Ето становище по допустимостта на такова съвместяване. То е изложено в публикуваните в интернет въпроси и отговори по читалищни проблеми, резултат от един смислен проект, финансиран от Национален фонд „Култура”, достъпен на адрес: http://sch.sliven.net/images/doc/Vaprosi_otgovori.pdf
„Невъзможно е съвместяването на двете длъжности. Председателят на читалището е член на настоятелството – чл. 17 ал.1 от ЗНЧ, а настоятелството назначава секретаря – чл. 16, ал.2, т.5 от ЗНЧ. Т.е. не може едно и също лице да участва собствения си избор. Още повече, че съгласно чл. 17а, ал.2 от ЗНЧ, секретарят не може да е в роднински връзки с членовете на настоятелството по права и по съребрена линия до четвърта степен, както и да бъде съпруг/съпруга на председателя на читалището. По аргумент за по-силното oснование от този текст се налага отново изводът, че едно и също лице на може да съвместява двете дейности. Също така, чл. 17а, ал.1, т.4 регламентира, че секретарят представлява читалището заедно и поотделно с председателя. Този законов механизъм е предвиден, в случай че единият от двамата не може да изпълнява длъжността си /напр. болест или отсъствие/, читалището да бъде надлежно представлявано.
И на последно място – съгласно чл. 17а, ал.1, т.1 от ЗНЧ секретарят организира изпълнението на решенията на настоятелството, чийто член пък е председателят.
Невъзможно е едно и също лице да участва във взимането на решение, което после само да изпълнява”.
Да, ама не!

Може да е нелогично, неправомерно и дори незаконно. Но се прави и на такива читалищни деятели никой копче не може да каже

Както нищо, ама нищичко не пречи на секретаря на читалище „Цветан Спасов” да получава субсидия за 3 щата (единият от тях - за счетоводител?!) и да взема заплата, макар за 2016 г. да е отчел следното: „Школи по изкуствата – не работят, липса на база. Школа за изучаване на чужди езици – не работи, липса на база. Клубове и кръжоци – не работят, липса на база”.
Ще пропуснем някои по-„дребни” прегрешения като включване на читалищен секретар в настоятелството, за кметове председатели, за роднинска обвързаност и конфликт на интереси.
Защото има и много случаи, когато

погледнато формално, всичко е нормално

но погледнато нормално, всичко е формално, както гласи епиграмата на Радой Ралин.
Демократичните правила в Закона за народните читалища и най-вече липсата на ясна и конкретна отчетност и на финансов контрол водят до изкривяване на смисъла от съществуването на читалищата; до роене на такива, особено в по-големите градове, създадени на роднинска, политическа или партийна основа; до безсмислено живуркане на читалища в малки, обезлюдени села, чиято единствена полза е трудовата „заетост” на читалищния секретар, ангажиран най-вече да купува лекарства и да пали печките на самотните стари хора; до злоупотреби с общинска собственост, отдавана под наем на „свои хора”; до откровено крадене.
Кашата е пълна, блатото е дълбоко.

Може ли да се справи с проблемите Министерството на културата?

Очевидно не.

Очевидно е по много причини. Една от тях може да бъде видяна в абсолютно безполезния, формален отговор на петте въпроса, които поставих в заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), изпратено по електронната поща. Да оставим настрана забавянето на отговора с повече от 10 дни - че в МК или поне в ресорната дирекция не познават ЗДОИ е ясно и от неспазването на изискванията по оформянето му. Чакането би си заслужавало, ако имаше смислен резултат.
Съдържанието на „отговорите”, в които няма нищо конкретно и полезно, може да бъде преразказано така: информацията, която искате, е публична и общодостъпна, а пък „за  да се предостави достъп до информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направеното искане чрез изготвяне на справка” (цитират се решения на ВАС от 2011 и 2012 г.). Исках да разбера има ли в Министерството на културата специална структура, която следи дейността на читалищата и от колко човека е тя в момента. Ето разясненията: Дирекция „Международни и регионални дейности” (специализирана администрация) е структурирана в два отдела, като част от функциите на отдел „Регионални дейности” регламентират изпълнението на задачи, свързани с дейността на народните читалища. Информацията за структурата и функциите на звената, определени с Устройствения правилник на Министерството на културата, е достъпна на официалната интернет страница на министерството – www.mc.government.bg. Достъпна, ама друг път.
Най-„съдържателен” е отговорът за контрола: „Съгласно Закона за народните читалища, контрол върху работата на читалищата се осъществява от кметовете на общини, тъй като народните читалища са включени в групата на делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети.
А любим ми е този на въпроса ми получавани ли са през последната година сигнали за проблеми и злоупотреби в читалища и каква е реакцията по тях – „В Министерството на културата постъпват ежедневно сигнали за проблеми в управлението и дейността на народните читалища. По всеки сигнал се извършва проверка от служители на министерството, като всеки конкретен сигнал се препраща  до съответния компетентен орган, в съответствие с характера на описаните проблеми”.
На питането подготвени ли са промени в ЗНЧ отговорът е: „Към настоящият момент няма подготвени предложения за промени в Закона за народните читалища”.
Може би защото всичко е наред? Но не е. Така смята министърът и го обяви публично.
Такова е мнението и на председателя на най-старото и най-голямо плевенско читалище - „Съгласие 1869”, Ивайло Атанасов.
Ето го, изложено в няколко точки.
„- Първо трябва да се въведат рестриктивни мерки по отношение разкриването на читалища - след като сме на първо място по неграмотност и навсякъде ни залива чалготия, на опашката сме в Европейския съюз, очевидно нещо куца. Читалището отдавна не е това, което е било при възникването си. Ако ще го правим музей, да сложим табела „Читалище-музей”.
- Много важен е въпросът какво представлява днешното читалище. Библиотека? Това старомодно ли е? Или културен дом? Импресарска агенция? Какво точно. Това, което трябва да се направи първо, е един пълен преглед на тези 3 500. Държавата не може. Нека тогава кметовете да го направят.
- Нека се изготви карта на недвижимата собственост. За да се определи къде може да се прави култура. Каква култура правим в 87 квадрата? А, ма ние имаме изнесена дейност. Като си дал площ за книжарница, за аптека, значи не ти трябва толкова площ.
- Много е демократичен законът, но в него липсва арбитър. Всяко читалище - малко, голямо има един глас. Oт МК пускат указания и после никой не контролира спазването им. Убедено казвам: това е нарушение на закона.
Накратко, Законът за народните читалища трябва да бъде драстично променен”.

Как и кога ще стане това, по чия инициатива, доколко ще е резултатно. Бъдещето ще покаже.


Само цитати
„Читалищата са над 4 хиляди. Те са много сложно нещо. Те са публични, общински, общинско-държавни, държавно-частни… Селски, не селски. Там е много сбъркана цялата история. Тя е много мешана. Единствено министерството субсидира почти всички читалища. Да, читалищата ще трябва да се огледат много внимателно. Много е объркано с читалищата и са много на брой.“
Вежди Рашидов, министър на културата, в интервю по БиТиВи на 31 август 2009 г.

 „Ще сформирам работна група, която да анализира и да подготви промени в закона с ясни правила и цели. В момента ние се опитваме да вкараме читалищата в ЮНЕСКО, но ако това не стане, ще е точно заради тези, които не изпълняват функциите си. Представете си, имаме примери, при които 39 читалища са регистрирани в един апартамент! Ние започваме да губим нормалността“.
Боил Банов, министър на културата, на пресконференция във Велико Търново, 11 юни 2017 г.


Проверка ще има, чакаме резултати
В отговор на сигнал от кмета Георг Спартански за установени нарушения в редица плевенски читалища, изпратен в средата на март 2017 г., Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) започва проверки за периода 2015-2016 г. Това гласи писмо от директора на Агенцията, Георги Начев, информира на 19 юни пресцентърът на Община Плевен. Финансови инспекции ще бъдат извършени в плевенските НЧ „Н. Ракитин 1969”, НЧ „Пробуда 1990”, НЧ „Извор 1959”, НЧ „Развитие 1998”, НЧ „Кл. Браницки 1900” и НЧ „Паисий Хилендарски 2001” - гр. Славяново”, и НЧ „Хр. Ботев 1927” - Кметство Коиловци. Нарушенията, за които Община Плевен сезира АДФИ, са констатирани в годишните отчети на цитираните читалища. Те касаят неспазване на Закона за народните читалища и неправомерно изразходване на държавната субсидия.


Съюзът на народните читалища - структура достойна за наградата „Катинар”
Има една институция, която, ако бъде включена в годишното проучване на „Програма достъп до информация” за интернет страниците на институциите, публичноправните субекти, задължени да предоставят информация и независимите органи на власт може да измести от последното, петстотин шейсет и някое място традиционно заемащата го Централна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Това е Съюзът на народните читалища (СНЧ). В сайта на Съюза има раздел „Документи”. Очаквате там да намерите ако не друго поне Устава на организацията. Няма го. Появява се нещо - вероятно части от този Устав, които, обратно на всяка логика, започват с „Преходни и заключителни разпоредби”, следа член 13, след него – член 12.
Няма шанс да се сдобиете с този документ и чрез молба по телефона. А на заявлението ми по Закона за достъп до информация, изпратено по електронната поща на 18 май 2017 г., така и не получих отговор. Дори формален. Дори и закъснял, предвид периода, който съвпадна с подготовката и провеждането на конгрес на СНЧ.
А тъкмо този пореден конгрес и скандалите около него осветлиха факта, че пълното информационно затъмнение не е само за журналисти, а и за... читалищата. Не за всички, разбира се, иначе няма как да се проведе конгрес. Но ето - повечето плевенски читалища научиха за провеждането на форума постфактум. И до днес са в неведение кой, кога и как изпрати делегати на него. Няколко читалища от Силистренско дори се оплакаха в писмо до министъра на културата. Говори се, че целта на това, да се подберат удобните, правилните хора била да се гласуват промени в Устава, според които мандатите на председателя Николай Дойнов да се увеличат от 2 на 3. Дали е станало? Няма кой да ти каже, но най-вероятно – да.
Грозното е, че този съмнителен конгрес беше легитимиран с присъствието на него на президента Румен Радев.
„Читалищното дело е живото огнище на националното ни самосъзнание. Благодарение на общите усилия на млади и стари, даряващи време и средства, то се превърна в един от стълбовете на българския дух”, заяви президентът Румен Радев на 34-тия конгрес на Съюза на народните читалища. Държавният глава заяви, че ролята на читалищното дело е незаменима среда за изява на таланта и творческата самодейност, както и за опазването на фолклора и традициите, пише още в съобщението от Президентството.
Хубави и верни думи.
Но заради умилителното отношение към читалища, което поставя всички - малки и големи, действащи, спящи и крадящи в един кюп, заради твърде либералния и пълен с парадокси Закон за народните читалища рискуваме да обезличим и угасим тези „живи огнища”.
__________________________________________________________________________________ 
Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация „Америка за България”. Цитираните данни са получени чрез интервюта и по Закона за достъп до обществена информация. Използвани са и данни от публични регистри и сайтове.

ОЧАКВАЙТЕ
Позицията на Стефка Григорова, шеф на отдел „Култура” в Община Плевен:
Нужен е изцяло нов закон за читалищата

 



Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 23 Август 2017 15:20
 
RSS емисии
RSS Последни
RSS Водещи
RSS Бизнес
RSS Общество
RSS Култура
RSS Екология
RSS Светски новини
RSS Спорт
RSS Мобилна емисия
Приятели
Скенери за лични карти