Начало Водещи История Ивелин Първанов, автор на първия геополитически роман в България: Нужно ли е разрешение от Скопие, за да отдадем почит на загиналите при Дойран
16 Ноември 2018 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:35
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:30
Валути
РЕКЛАМА
Ивелин Първанов, автор на първия геополитически роман в България: Нужно ли е разрешение от Скопие, за да отдадем почит на загиналите при Дойран Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Сряда, 19 Ноември 2014 09:11
"Романът „Атентаторът” на писателя Ивелин Първанов представлява мащабна панорама на българската историческа съдба през драматичния ХХ век, в чийто фокус е атентатът в Марсилия (9 октомври 1934 г.). В този френски град българският революционер Владо Черноземски (Величко Керин) извършва покушение над яростния гонител на българщината в поробена Македония, югославският крал Александър I Караджорджевич, при което загива и външният министър на Франция, Луи Барту. Това драматично събитие отеква в целия свят и по особен начин се вписва в перипетиите на европейската политика между двете световни войни. Ивелин Първанов не само разкрива сложните геополитически капани, в които попадат македонските българи, самата България, редица други народи и държави, но превъплътява историческите процеси и събития в ярки и запомнящи се литературни герои."
Из рецензията на проф. д-р Пламен Павлов

Писателят Ивелин Първанов е роден през 1973 г. в Плевен, родителите му са от Белене. Завършва сержантското училище в Горна Оряховица, а в момента се занимава с клинични изследвания в медицинска фирма в София. Става известен с историческата си проза, на която специалистите дават висока оценка. За романите си „Атентаторът” и „Бойни охранения” е наречен първият български геополитически писател. Своите виждания за историята, начина на отразяване на събитията, пряко свързани в световната геополитическа ситуация и отзвука им за нашата страна, сподели за „Посредник” самият автор. Той представи двете свои книги в събота във Военния клуб.

- Г-н Първанов, откъде се появи у вас интерес към историята, без да сте историк по образование?
- Този интерес ми е още от дете - като малък често си играех около гарата в Белене и там ми направи впечатление един паметник с кръст на него. Това наистина беше странно за паметник, защото кръстове не се срещаха на такива места. Това е паметникът на войниците, загинали през войните. Тяхната съдба силно ме заинтригува и аз се насочих към историята и историческите четива.
- Какви са вашите мотиви, за да напишете два толкова мащабни по обем и съдържание исторически романа?
-  Когато започнах да пиша, разбрах, че не мога да разглеждам едно събитие изолирано от останалите, от всички процеси, свързани с освободителното движение на македонските българи. Затова и започнах да правя паралели, търсейки процесите и тяхното логично обяснение - така романът „Атентаторът” стана доста по обемен от първоначалния ми замисъл. Историята на България не е добре свързана със световните политически събития, а атентатът като акт се явява средство и начин за упражняване на власт. А ефектът от това е терор, дори начало на нова война. Затова и правя паралел между Марсилския и Сараевския атентат.
- Каква е връзката между двата романа?
- Ако „Бойни охранения” дават един по-кратък период от историята, то „Атентаторът” е една по-подробна картина на Южния фронт.
- В романите ви историческите факти се преплитат с литературната измислица. Какъв е ефектът върху читателя?
- Всички исторически факти са достоверни, а съчетаването им с литературата прави романа геополитически. Така текстът става по-четивен и интересен.
- Били сте в Дойран, където са се водили ожесточени битки на Южния фронт, какво е впечатлението ви от това посещение?
- Дойран е едно малко градче - колкото едно село. В него обаче има всички условия за посрещане на посетители на историческите места. Там и в днешно време могат още да се намерят гилзи от сраженията, които са се водили преди един век. За съжаление, никъде не видях паметна плоча на българските войници, паднали в битките през Дойранската епопея. Не мисля, че българската държава трябва да чака специално разрешение или одобрение от Скопие, за да почете своите воини по подобаващ начин.
- Българските интереси не са добре защитени и що се отнася до нашите сънародници в Македония. Време ли е това да се промени?
- Когато бях в Струмица, се срещах с много българи и те се оплакваха от бюрократичната машина на България, която им пречи да получат български паспорти. А една голяма част от населението желае да има българско гражданство. Това ще улесни в един момент и защитата на правата на тези хора като граждани на България, защото и езикът ни е общ.
- Написали сте двата си романа за рекордно кратко време. Как се справихте?
- „Атентаторът” ми отне година и половина, а „Бойни охранения” - около два месеца. Но за това време остарях с 5 години. Пишех нощем и в почивните си дни.
- Кой пое финасовата част по издаването на романите ви?
- Това стана възможно, благодарение на фондацията „Памет българска” и по-специално - на д-р Милен Врабевски, с чиито средства книгите бяха издадени.
- Имате ли планове за нови романи на историческа тема?
- Сега работя върху няколко паралелни исторически момента и събирам материали, над които ще започна писане. Темата засега остава в тайна, защото не искам да говоря предварително за това.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 19 Ноември 2014 21:00