22 Септември 2018 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Валути
РЕКЛАМА
Писмо до Телиш Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Топ тема - Протест в Телиш
Написано от "Посредник"   
Сряда, 04 Декември 2013 10:18
Руслан Трад е от българо-сирийски произход. Студент 4-и курс “Връзки с обществеността”. Той е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България.
Вестник „Посредник” вече е правил две интервюта с Руслан Трад, които засягат много задълбочено проблемите на Близкия Изток и Сирия и бяха посрещнати с голям интерес от читателите ни. Предстои нов разговор с блогъра, в което ще бъдат разисквани проблемите и причините за ксенофобията в България.
Днес предлагаме на вниманието ви личното му обръщение към жителите на Телиш, публикувано в блога му.
Казвам се Руслан Трад.
Не ме познавате. Аз също не ви познавам, макар да чувам за вас от новините и борбата ви. До една степен това е борба на всички нас, гражданите на България.
Макар и не на възраст, която позволява да съдя, аз

също съм свидетел

на онова, което се случва с места, като вашето родно място - Телиш

Разграбване, липса на справедливост, умора от дните без перспектива. Години наред населението в страната - независимо дали е в голям или малък град, село или паланка - обеднява все повече и повече. Правителствата идват и си отиват, но мизерията и липсата на шанс остават. Имаме толкова много умора, но и гняв в себе си, че не бихме могли да продължим напред.

Не вярваме в бъдещето, защото настоящето ни е откраднато

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…
Но също така знам, че през Телиш от древни времена са минавали пътища, свързващи различни области. Всъщност има нещо много важно в историята на Телиш - възниква на кръстопът на римски път. Това място винаги е било важно, винаги е носело символика в себе си и местните хора го пазят и обичат.
Да изградиш селище на кръстопът е с голямо значение. Освен че свързва области, пътници отпочиват, тук се разменят идеи, разказват се истории. Знам това, защото другото място, на което съм виждал селище на римски кръстопът, е Сирия. И там символиката е голяма. Селища, възникнали по подобен начин, винаги са били в центъра на събитията, винаги са били притегателен център за мнозина.

Историята толкова пъти е свързвала Сирия и България, че не бихме могли да ги припомним всичките

Но поне в два етапа хората на тези територии са били в една държава - Римската империя и Османската империя. И кръстопътищата винаги са казвали своята дума. Моят баща ми е разказвал за възрастни мъже, които в детството му са разказвали за далечните градове Плевен, Одрин… Тогава той не е знаел какво означава това нито къде се намират тези места. Чувал е разказите на войници, били се в османската армия край Одрин, по-рано при Плевен. Тези сирийци успяват да избягат, не издържат на войната и жестокостите. Остават сами насред българските села, с османска униформа… “Дадоха ми пари, храна, дрехи. Така успях да стигна до Солун и да се върна в Сирия. Никога няма да забравя тези хора, българите.” Това разказва един от тези възрастни мъже на баща ми, когато е още съвсем малък.

Когато баща ми идва в България преди 30 години, той знае за тези места - Плевен, Шипка - от разкази на сирийци, които се предават на поколенията

Посещава ги повече от мен - за него са още по-символични. Искал е да разбере кои са тези места, за които е чувал толкова време и, за които се говори в неговото малко селище в Сирия, Кара.

Днес отново сме на кръстопът. Този път сякаш с отрицателен знак

Историята днес не предлага екзотика и оптимизъм. Един изстрадал народ посреща друг изстрадал народ. А при този сблъсък често резултатът е тъжен. Тъжен, защото в такива моменти - когато държавата е забравила за теб, когато селището, което обичаш, запада и се обезлюдява - ти се иска да крещиш. Да бягаш, удряш, обвиняваш. Сблъсъкът днес е между две тъжни и празни души - българската и сирийската - макар векове да са били съседи по съдба.
Сирийците, стигащи до Телиш, са хора, които са загубили всичко. Домовете им са унищожени от въздушни удари на собствената им армия, децата са отвличани, жените изнасилвани - имуществото ограбвано.

Един горд народ загуби достойнството си под ударите на олигархията, на богатството, което не вижда нито страдание, нито човечност. Виковете остават нечути. Тогава бягаш - докъдето стигнеш

По един или друг начин тези хора - всеки със своята съдба и лични преживявания - достигат до пределите на България и имат нужда от подслон. Защото нямат нищо друго. За мнозина от тях
да влязат в страната е животоспасяващо. Жизненоважно!
Замислям се какво може да направи политиката и как всичко човешко може да изчезне, ако страховете на хората бъдат използвани по подобен начин. Жители на Телиш - причините за вашето недоволство са ясни и разбираеми. Те са причини за всяко едно село и всеки един град в България - вие виждахте през годините сриването на цели области. И тук трябва да си зададем въпроса: защо бежанци и имигранти, бягащи от войни и убийства, които търсят спокойствие и закрила от страна, за която само са чували доскоро, трябва да страдат заради грешките на собствената ни политическа клика? Това ли трябва да направим - да накажем онези, които търсят подслон при нас, заради убийствената политика на Прехода? Да отмъстим за зловонното си ежедневие на всеки, който не би могъл да отговори на яростта ни?

Моля ви, от вас, от нас, от всеки гражданин на тази страна - от всички ни! зависи дали стотици хора ще намерят подслон поне за зимата и ще получат нов шанс за живот

От нашите решения зависи дали всички тези хора, достигнали границата ни, ще бъдат под покрив или ще ги избутаме отвъд границата да скитат без дом, храна и дрехи. Те не са виновни за нашето ежедневие и ние не сме виновни, че дните им са прекършени от лудостта на войната. Но заедно можем да покажем, че политическите цели не са важни за нас и не бихме се оставили да ни използват, а сетне да ни забравят като пионки в нечия игра!
Дайте шанс на тези хора!


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
Петя Веселинова  - Отговор!   |2013-12-09


Много хубаво,подробно,пълно с история,символика и логични умозаключения писмо!
Браво,господин Руслан Трад!
Чудя се колко ли време Ви отне да го напишете,или за Вас това е някакво призвание , а може би по-точно дълг и времето,което сте отделил за създаването на това произведение на литературното изкуство няма значение.
Чудя се също как по най-кратък ,точен и ясен начин да Ви отговоря,защото ако за вас писането на такива летящи мисловни балони не е дълг,а просто занимавка,или начин за медийна изява,то за мен ,в качеството си на говорител на протеста в село Телиш, отговорът(колкото и да нямам време да го напиша), е безспорно задължение!

“Всъщност има нещо много важно в историята на Телиш – възниква на кръстопът на римски път. Това място винаги е било важно, винаги е носело символика в себе си и местните хора го пазят и обичат.Да изградиш селище на кръстопът е с голямо значение. Освен, че свързва области, пътници отпочиват, тук се разменят идеи, разказват се истории. Знам това, защото другото място, на което съм виждал селище на римски кръстопът е Сирия.” – Браво! Каква мисъл,какъв логичен преход!Как пък на никой от нас до сега не му дойде на ум да изкопае историята до корен,за да открие,че ние телишчени имаме толкова общо със сирийските братя.Това ли е единственото,което измислихте?
” Един изстрадал народ посреща друг изстрадал народ. А при този сблъсък често резултатът е тъжен. Тъжен, защото в такива моменти – когато държавата е забравила за теб, когато селището, което обичаш, запада и се обезлюдява – ти се иска да крещиш. Да бягаш, удряш, обвиняваш. Сблъсъкът днес е между две тъжни и празни души – българската и сирийската – макар векове да са били съседи по съдба.” – Много,много трогателно! Я стига!Стига с тези идиотски глупости и сърцераздирателни сюжети,престанете веднага да свирите на тази тънка, дразнеща,банална,фалшива,почти скъсана струна на милосърдието,съпричастието,състраданието,гостоприемството!Престанете веднага,веднага,веднага!Господин Трад,ние,протестиращите в Телиш не сме избягали още,не викаме,не крещим ,не удряме ,не обвиняваме,напротив–ние сме ТУК,борим се ,оцеляваме,трудим се ,изхранваме се с честен и упорит труд,обработваме земята си,земя напоена с много изстрадала и героична кръв, стоим,градим ,отглеждаме децата си,живеем и мечтаем – в Телиш и за Телиш!
Сто пъти казах и пак ще кажа: Ние не казваме “НЕ” на реално нуждаещите се от хуманитарна помощ сирийски граждани,бягащи от зверствата на войната и търсещи подслон(все пак 30 процента от масата имигранти са такива), ние казваме “НЕ” на създаването в Телиш на лагер от закрит тип(бежански затвор) за 4000 души,нелегални имигранти,проявили вандализъм,хулиганство и такива ,за които има съмнения за терористични намерения (такива хора,по думите на министър Йовчев,ще бъдат затваряни в подобни лагери)– как Ви звучи?Ако в България идваха само страдащи сирийски семейства,наличните бежански лагери щяха да са достатъчни за приютяването и осигуряването на нормални условия за живот за тях, нямаше да има нужда да се откриват нови лагери,които да приемат огромно количество арабска утайка! Груба ли съм? Да,такава съм! Ситуацията го налага!И ние имаме семейства,господине!Вие знаете ли колко са 4000 души, хайде ако обичате ,щом сте такъв моралист,българо-сирийски патриот, дайте ни пример, приемете в дома си четири ,не повече,такива ваши сънародници,нима нямате свободна стая!
Знаете ли какви условия ще им се предоставят в Телиш? Ще Ви кажа–кучешки,не,по-зле,нещо много по-лошо!Знаете ли,че сега разпънатите легла в хангарите са подгизнали от вода,знаете ли,че в поделението има стотици чакали,че там е нечовешки студ,че има военна апаратура,около която е забранено да се стои дълго време,да не говорим да се живее на пет метра от нея!Знаете ли,че всичко се върши без знанието на общината,на местната власт, та толкова хора,ако бъдат насочени насам,общината ще има огромни задължения спрямо тях,спрямо тяхното обслужване!Защо? Знаете ли,че когато министър Йовчев дойде да ни овещава,каза следното:”Не сме ви информирали,защото не очакваме нито един кмет да приеме бежанци с отворени обятия.” Защо ли?Защо?Защо? Ами нали са нуждаещи се!”Сгрешихме,допускат се грешки”,каза той,след като изрично цитирахме точно кои наши конституционни права са нарушени. “Помислете за хубавото,кажете какво можем да направим за вас-имате проблем с водоснабдяването,с дигата на язовира(проблеми,които не съществуват),ще ги оправим!Кажете друго?” Какво мислите,господин Трад?Редно ли е да продаваме примиримостта си??? Аз ще ви кажа какво мислим ние – не се продаваме,не се предаваме,не се примиряваме,не се лъжем,не се крием,не се страхуваме,не се срамуваме,напротив – горди сме,силни сме,всички заедно – ТУК в Телиш,на площада,на барикадата, до самия край на този огромен,безумен абсурд! Чий мозък роди съчетанието 960 “изстрадали” христяни с 4000 “изстрадали”,нямащи нищо за губене мюсюлмани(защо ли в съзнанието ми изпъква силната дума геноцид-не знам)? Според Вас какво би се получило?
Не сме виждали бежанци,истина е!Виждаме ,обаче бунтовете,които те правят,виждаме на какво са способни 450 души в Любимец и само можем да си представим какво биха направили 4000 в Телиш.Има логика,нали? Виждаме техните претенции,проявени има няма 20-тина дни след идването им,виждаме как протестират,трошат,викат,искат,заканват се,колят (случая с Вики),бият (случая с магазинерката).Видяхме как изхвърлиха и запалиха подарените им дрехи!Това ли са страдащите,господине? ???? Не видях войната,ужаса ,трагедията в ничии очи!Не ги видях,просто ги няма! И медиите не ни ги показват,не разказват страшните истории,не разкриват другата страна.Защо ли? Не отричам,че има наистина нуждаещи се,но те са много,много малка част от всички нагли нелегални имигранти, идващи тук с желанието да използват България като трамплин за по-богата Европа.Защо никой не обясни на невежите,че ще получат не трамплин,а котва( според споразумението Дъблин,ще стане точно това) ? Котва,която ще тежи,разбира се най-вече на нас! Малко ли са ни живеещите от социални помощи,че трябва да приемем още хиляди такива?Ние ли да ги храним,господин Трад?Ние ли ? Или те ще работят???? С техния пословичен мързел,много добре ще се впишат в нашия пословичен с “отвореността ” и възможността за реализация трудов пазар! Що за глупости! За каква интеграция и социализация говорим,това е толкова смешно,нелепо и фантастично!
Много историчести факти сте изброили във Вашето писмо,аз ще добавя още малко щрихи,за да стане съвсем ясно! Телиш е удостоен със златен печат и официално признат за Уникално европейско културно селище!Нашите намерения,желания и мечти са насочени към превръщането на Телиш в уникална световна историческа дестинация,съчетала в себе си историята 5000 години пр.н.ера (едно от най-старите археологически находища на Балканите е открито в Телиш) и историята от един много по-близък до наши дни исторически период-периода на Студената война! Неправителствена организация създаде конценция,проект за създаването на тематичен парк-музей на тема История на Студената война на територията на бившето поделението в с.Телиш,защото това поделение е една уникална историческа забележителност!Това,господин Трад ,е идея, зряла и развивала се години наред!Как мислите се връзва всичко това с бежански (имигрантски )лагер?Никак!!!Не се връзва! И няма да стане! Защото всички ние сме наясно,че веднъж стане ли такъв лагер,во веки ще си остане такъв!
Сега разбрахте ли как нашето милосърдие,нашето гостоприемство,нашата човечност бяха брутално изнасилени и поругани!Какво очаквате от нас!? Какво ни пишете??? Кой сте Вие, да ни призовавате към каквото и да е,кой сте Вие,да ни подканвате да променяме живота си в посока,която не желаем!
Господин Трад,винаги съм се чудила на колеги,които отиват на изпит с по два научени въпроса от коспект с 50,чудех се на лудостта им,на смелостта ми,на наивността им.Чудя се сега и на Вас! Как сте се залепил за едни-два аспекта от този дълъг,сложен и противоречив проблем и имате смелостта не само да изказвате мнение(това е Ваше право),но да пишете писмо,да давате съвети,да припомняте история,да дълбаете в човечността,да вадите от пустинята вода,да призовавате,да насърчавате,да заклеймявате! И продължавам да си се питам – кой бяхте Вие?
Гост   |2013-12-04
Това момче много хубаво говори, но явно не е разбрало. Хората от Телиш не мразят сирийците и др.чужденци. Те мразят омразната власт, която лъже - лъже, че ще има топло за сирийците, лъже, че ще има полицеийски участък или ако го има ще е до време и накрая ще зареже всички и ще ги остави да се оправят кой как може. А как могат да се справят самотни стари хора с няколко хиляди изгладнели бежанци?
Пъшко Пъшев   |2013-12-04
Четох, четох и си спомних една народна песен:http://www.youtube.com/watch?v=-PyVN1a1VS4
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 04 Декември 2013 15:58