– Г-жо Ангелова, как започнахте винопроизводство?
– При нас, в производството на вино явно важи поговорката, че когато гените говорят, боговете мълчат. Явно наследствени черти и свързани традиции във връзка с производството на грозде и вино са си казали думата. Бащата на моя съпруг е бил агроном. Той пази ярък спомен за това, че целият район около град Искър или бившето Пелово е бил засаден с 4 000 дка лозя. В днешни дни всичко е изкоренено. Моят дядо е бил бъчвар. Може би основната ни мисия е да възстановим традицията на този регион, свързан с лозарството и винарството. Специално средна Дунавска равнина е много ключова област в историята. Неслучайно тук е основан Лозаро-винарският институт. Навремето, след турското робство тук основно са били засадени лозя. Идва френска делегация, която казва, че този район е най-благодатният за отглеждане на грозде. Тогава Плевен е имал много предприемчив кмет, който започва строежа на Лозаро-винарския институт.
Лозята, за които сега се грижим, ги засади нашият син. Учеше право, но реши да се занимава и с това. Те са засадени по програми. Той е основният двигател, който се занимава с лозарството. Като млад човек работи в много тясно сътрудничество със специалистите от Института по лозарство и винарство. Въвежда разнообрано ноу хау и съответно самите лозови масиви са впечатляващи. Това може да се види само на място. Така изпъква и характерният тероар за нашата местност. Съчетан с микроклимата те дават добрата изява и във вината ни. Така поставихме началото. През 2019 г. се изгради винарската изба ,,Горун“. А градежът на избата е дело на съпруга ми Милослав Ангелов, икономист по образование и експерт винифициране, с опит в професионалните детайли при творенето на вино. А ние с Милослав – младши, другият ни син помагаме в маркетинга и дистрибуцията.
– Защо избрахте това име?
– Доста се лутахме, докато го изберем. Горун означава зимен дъб. Когато възниква населеното място, днешният град Искър, в началото се е казвало Горун махала, по името на засадените вековни дъбове в околността. Това е най-здравото дърво, в него не можеш и пирон да забиеш. Като символ на твърдост и упоритост си избрахме точно това име.
– Кои сортове грозде отглеждате и какви вина предлагате?
– Идеята ни е насочена към запазването и съхраняването на местните сортове, които са отглеждани векове наред. Засадили сме и разработените от ИЛВ. Много голям приоритет е гъмзата, която е била традиционна и специфична за региона. Когато Институтът я създава, България излиза с първите си вина на изложения. През 1894 сортът печели много международни награди. Друг сорт, много приоритетен и знаков за избата, е Кайлъшкият мискет. Той също е разработка на Института по лозарство и винарство и го предлагаме в нашия white blend, купажиран с Мускат отонел. Получава се едно много силно и знаково вино. Не само по мое мнение, но и на това на ценителите – вече надвишава търсенето дори на Совиньон блан. Третият местен сорт, който сме решили да възстановим, е Кайлъшкият рубин. От него няма никъде насаждения. Това е разработка от 2010 г. на ИЛВ. Търсим най-точната му изява. В момента с него произвеждаме нашето розе, а също и червени вина. Този сорт има много добър потенциал за отлежаване. Наред с местните сортове сме засадили и световните царе на виното, за да изследваме и съответно да покажем как те се развиват на нашия специфичен тероар. Това са Каберне совиньон, Сира, Каберне фран, Пино ноар, Мускат отонел. Тази година тези световно разпространени сортове имат много добра изява и на нашата местна почва. С Каберне фран-а на най-елитното световно състезание, т.нар. Винени оскари Декантер (Decanter) Лондон нашият Каберне фран е с 95 точки и златен медалист. Ние изпратихме само три вина. България за двайсет години има само единайсет златни медала. Каберне совиньон-ът ни е с брознов медал от това събитие.
Много вина има, лежат в бъчвите и чакат да ги предложим на пазара. Миналата година се явихме на Балканското изложение с пет вина. Това е Международният конкурс Балканиада 22 – тогава от пет вина получихме четири медала и Голямата награда за най-добър дизайн на етикет на Балканите, който представлява модерна интерпретация на българската шевица. Тази година на Балканиада 2023 се представихме със седем вина – те всички спечелиха медал, като Каберне фран също получи двоен златен.
Технологът ни е Светослав Кръстев, с богат опит в България и чужбина, с който умело търсим чистосортовата, тероарна изява на нашите вина в две серии: Горун натурални, с минимална човешка намеса и Горун Резерви, отлежали в български и френски дъбови бъчви.
– Честито отличие. Включени сте във винената карта на Северозападния регион. Как се отнасяте към това начинание?
– Винената карта на Северозападна и Централна Дунавска равнина е много добра инициатива. Много се радвам, че стартира и всички изби се обединихме в единодушие. Не само по света, но и в България се вижда, че развитието на винопроизводството минава през това обединение на избите. Тази пролет я представихме, имаме доста съвместни мероприятия, още такива предстоят и заедно ще ги организираме. Основната ни мисия е да научим българина да пие българско вино, което е на световно ниво, а не вносните, чужди вина. Всеки от нас пътува и вижда, че никъде по света, нито в Италия, Испания, Франция, Македония, няма място, където някой ще ви предложи чуждо вино, само местно. На провелото се в Плевен първо винарско изложение ,,Сторгозия“ също се задълбочи нашето партньорство и това с ИЛВ. Когато производството на вино и грозде са обвързани с науката, това е вярната пътека да се получат добри резултати.
– Предлагате ли дегустации на място?
– През 2019 г. изградихме производствената част, закупихме старата ветеринарна лечебница в гр. Искър. Преобразувахме я и я превърнахме в изба. Първоначалните ни намерения бяха единствено и само да се произвежда вино. Поради засиления интерес в момента сме във втори етап на развитие и изграждаме и дегустационна, разширяваме помещенията за отлежаване и ще има и малък магазин пред избата. Може би догодина ще имаме възможност да посрещаме и групи на място за дегустации.
– Какви са перспективите за винен туризъм в региона и развива ли се културата на потребителите?
– Това е много голямо поле за развитие. В България с оглед на историческите предпоставки на много ниско ниво се е работило върху винената култура. Безкрайно впечатлена съм и дори изумена, пътувайки по различни изложения, колко богата е културата на младите хора. Тези, които са учили в чужбина, върнали са се в родината. Светът на виното е необятна материя и е много интересен, то е божествена меродавна напитка. Уникалното е, че при една реколта, например Шардоне 2022, никога съдържанието не може да се повтори в бутилката. Човек може да се наслади само на това, което е произведено. На другата година съдържанието е сходно, но влияят слънцегреенето, валежите. Виното е една много интересна материя и вече се наблюдава много висок и изявен интерес на българина към него. Също така знаем, че червеното вино е напитка, полезна за здравето.
– Как премина участието ви на първото изложение ,,Сторгозия“ в началото на септември? Имахте щанд и на Джаз фестивала, какви са впечатленията ви?
– Двете събития лично у мен оставиха прекрасни впечатления. Първо, горещи поздравления и адмирации към Общината за идеята и добрата организация. Тази година нямаше много изложители, но бяха достатъчно. Всички колеги бяха много доволни и впечатлени от добрата винена култура на плевенчани. Надяваме се Общината да продължи тази инициатива. Повечето колеги казаха, че това трябваше да не е първо, а сто и двайсто изложение. Откакто е основан ИЛВ тук всяка година би трябвало да се провеждат такива събития. Организацията е перфектна, много дух има в Историческия музей, видях много старание. Надявам се, че и посетителите са го усетили по същия начин както и нашият екип. Плевенчани мен лично ме изумиха с високата си винена култура. Тя явно си тече в гените наследствено – от дядовата изба, бащиното вино. Те си го носят в себе си. Безкрайно бяхме впечатлени от интереса и любопитството на плевенчани. Ние пътуваме по изложения в София, Варна, Стара Загора и други големи градове и мога да направя това заключение.
Разговаря Виолета Кръстева
