Начало Светски новини Пътешествия За да е успешен, човек трябва да е дисциплиниран и да знае, смята Росен-Андрей Охеда
13 Декември 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 13 Декември 2018 13:21
Четвъртък, 13 Декември 2018 11:33
Четвъртък, 13 Декември 2018 10:51
Четвъртък, 13 Декември 2018 10:11
Валути
РЕКЛАМА
За да е успешен, човек трябва да е дисциплиниран и да знае, смята Росен-Андрей Охеда Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Светски новини - Пътешествия
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 20 Април 2018 11:55
Oheda Pleven Kris Росен-Андрей Охеда е пътешественик от българо-кубински произход, който е обходил вече 169 държави от 195-те на нашата планета.
Роден в Хавана и израснал предимно в Куба до 15-годишна възраст.
Живял в Москва и следвал там астрономия.
Емигрирал на 21 гини в Канада. Завършил туризъм. Работил 12 години за американска фирма на круизен кораб. Спестявал почти цялата си заплата, за да осъществи детската си мечта.
Стъпил за първи път в Плевен на 18 април 2018 г. по покана на ученици и учители от Средно училище „Иван Вазов“.

С него разговаря Кристина Димова, ученичка в 7 „б“ клас в СУ „Иван Вазов“, класирала се за националния кръг на олимпиадата по география през настоящата учебна година.

-
Колко пътешественици има като вас? Има ли друг обходил над 150 държави?
- В Интернет има 14 човека, които са обиколили всяка една държава на планетата - 195-те държави. Но лично аз не съм се срещал с човек, който по такъв начин пътува като мен - само с раница, което е тотална авантюра, без туроператори, без туристически групи, самостоятелно - лично аз не съм се запознал. Гарантирам ви, че има такива като мен по света.
- Как решавате кога и къде да пътувате? Спонтанно ли е или добре обмислено?
- Повечето пъти е добре обмислено, тъй като аз бях голям фен на географията и исках просто всичко да видя. Отначало започнах със Седемте чудеса на света, после красивите плажове, после да стъпя на седемте континента и накрая вече ми оставаха само секции от света и аз реших всеки континент, всяка държава, да посетя и лека-полека просто си организирах пътешествие към даден район, но без да планирам нищо, тотална свобода. Отивах до една държава и се опитвах да обиколя всичко, което е в този район.
- Попадал ли сте в необмислена ситуация?
- В необмислена ситуация - много пъти, но съм се справял. Тъй като имам пълната свобода и време. Най-важното, с което аз разполагам, е времето. Всеки проблем засега съм го решавал на място.
- Кое качество е решаващо за оцеляване?
- Дисциплината. Това е първото и най-важно качество, мисля, на всеки човек. Но то се отнася за всичко: Ако искате да сте успешни в каквато и да е дейност, човек трябва да е дисциплиниран преди всичко. И да има знания в това, което прави.
- А кои черти на характера могат да провалят едно пътешествие?
- Човек, ако е мързелив, ако е непостоянен, ако е недисциплиниран - това е предпоставка за неуспех.
- Коя черта в характера си не харесвате, има ли такава, която ви пречи по време на пътешествие и как се справяте с нея?
- Честно да ви кажа, такава черта чак да не харесвам, нямам. Аз се чувствам доста самоуверен и доволен от това, което правя. Важното е, че аз уважавам всеки човек на планетата - независимо от расата, културата, цвета и нравите - и съм постоянен в това.
- Може би, че не съм прекалено амбициозен. Бих могъл в бъдеще повече да мисля и за пари, тъй като всичко правя от страст и любов. Но доста хора ми казват, че със страст и любов само не стават нещата. Живеем във времена, в които парите са наистина много важни, особено за това, което аз правя. Може би в бъдеще ще трябва да помисля и за това. Всичко до ден днешен го правя на доброволни начала, със спестените си пари - абсолютно всичко. Но това ми дава удовлетворение. То е по-важно за мен и поне засега въобще не се притеснявам. Но виждам, че в съвремието доста хора критикуват това мое начинание - че всичко правя безплатно, но аз съм доволен, чувствам, че давам нещо обратно. За мен това е позитивно, това е позитивна черта.
- При срещите си с хора от всички континенти търсите общото с тях или различията?
- Не, когато пътувам, аз абсолютно нищо не търся. Аз отивам да видя, да опозная, да разбера колкото се може повече нравите на различни култури. Отивам с напълно позитивна енергия и гледам на хората като на равни с мен, независимо колко бедни са те. Не търся нищо и не очаквам нищо. За мен важното е, това чувство на любознателност да го осъществя на практика.
- Интересно запознанство или приятелство? Всъщност възможно ли е създаването на трайни приятелства, когато месеци наред сте на път?
- Да, по принцип, когато съм на път, едно от интересните неща, които се случват, е, че винаги намирам съмишленици. По най-отдалечените и най-трудните за опознаване места се срещам с хора, точно такива като мен, които се лишават от много от привилегиите, които имат в собствените си домове, за да отидат да открият нещо за себе си.
- Казват, че „езикът“ на географията е картографията. Вие със сигурност го владеете, но говорите още 5 езика. Кой всъщност е „езикът“ на околосветския пътешественик?
- Аз даже учих картография в университета в Москва, където следвах астрономия. Географията и историята, и съвременната политика - тези три неща са много важни за един пътешественик. Когато отива на някое място, да разбира в дълбочина още от началото отношението към него, как би го гледал някой местен човек. Ако съм с канадски паспорт, както аз пътувам. Или заради съвременната политика - много е добре човек да познава някои ситуации.
- Отделно за самите езици - ако човек трябва да избере само един, който да владее, за да пътува по света, това е английският безспорно.
- Имате ли вкъщи на стената голяма карта на света? Карта на стената или карта в Интернет?
- Цялата ми стая и мястото, където живея, е облепено с карти - карта на света, карта на България, карта на Европа, на Африка. Абсолютно всичко е в карти в стаите, в които съм живял, тъй като дядо ми беше голям географ и той фактически ме запали. От 7-8 годишна възраст - гледайки карти, изучавайки най-високи върхове, най-големи държави, най-големи популации, такива данни, с които той ме запали по географията.
- Какво е отношението ви към съвременните дигитални устройства - компютри, таблети, смартфони?
- До преди две години беше много негативно, но явно няма как. Вместо да се опълчваме на технологията, ние можем да накараме технологията да работи за нас. При последното ми пътешествие за пръв път използвах смартфон, който наистина не малко пъти ми спаси живота, тъй като бях по цяла Западна Африка и търсих някакви дестинации, които и местните хора не знаеха, а всичко вече е дигитализирано. Но до този момент не бях използвал въобще такива технологии.
- Как се отнасяте към виртуалните социални мрежи като Фейсбук или Туитър например?
- Всичко, когато се ползва в определена мярка, е добро Например Фейсбук за мен е едно от най-положителните неща. Когато аз пътешествам, всички мои приятели имат шанса да виждат ежедневно къде съм. Ако ще съм на едно място, ще ходя на работа и ще ползвам Фейсбук да гледам футбол, естествено, няма да е толкова позитивно. Но човек може всичко да използва или позитивно, или негативно. Това е както атомната енергия: тя дава много положителни неща, но има „дяволски“ мисли на хора, които са я използвали да направят атомна бомба. Всичко с мярка може да допринесе за улесняването на живота.
- Предприел сте „пътешествие“ по училищата в България? Това ли е непознатият „континент“ за вас? Кои са предизвикателствата?
- Преди три години по една случайност моя приятелка ме помоли да посетя училище да изнеса лекция. Отидох, получи се, децата бяха много доволни. Започнаха да ме канят в различни училища и вече трето лято правя тази инициатива по един-два месеца на година. Към момента съм посетил 12 български градове и 40 училища.
- Пътешествието, пътят начин на израстване ли е? Колко пораснахте за тези години на път?
- Да… Не чак толкова. Аз мисля, че не чак толкова драстично начин на израстване, просто утвърждава моите идеи, мисли и убеждения, които съм имал. Това е детската ми мечта от 10-11-годишна възраст, която аз преследвам цял живот.
- В заключение на нашия разговор: Ако не е възможно да продължите напред с раницата си, ако се налага да я оставите, какво все пак ще вземете от нея?
- Това е въпрос, който никога не са ми задавали. Какво бих взел? Паспорта си най-вече, кредитната карта. С тези две неща е напълно възможно всичко. Паспорта, кредитната карта и ..., зависи, ако трябва да оставя всичко и да съм в следващите 24 часа в някаква джунгла, това не са важни неща, водата е важна. Да имам питейна вода.
- В края на април в Стара Загора в рамките на националната олимпиада по география ще се състезават 90-те най-добре представили се ученика от цяла България. Ако трябва вие да откриете олимпиадата какво ще им кажете?
- Да следват сърцето си. Ако се колебаят между парите и това, което наистина им харесва, ако това е призванието им - да следват сърцето си.
- Много хубаво послание. Благодаря ви за разговора.





Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Петък, 20 Април 2018 12:01
 
Фейсбук коментари
Сподели статията