Заповядайте днес, 26 октомври от 19:00 часа, в концертна зала „Катя Попова“ на концерт, посветен на 100 години от рождението на Добрин Петков. Солист: Атанас Кръстев – виолончело. Диригент: маестро Емил Табаков. В програмата творби от Чайковски и Дворжак.
Атанас Кръстев е един от младите, но утвърдени и успешни български музиканти от класическата сцена. Биографията му е респектираща с редица отличия и богат концертен живот. Специално за posredniknews.com той разказа за активния си живот като артист, преподавател и като виолончелист – неговото житейско призвание.
– Благодаря ви за отделеното време за читателите на posredniknews.com непосредствено преди концерта ви в Плевен.
– Няма защо, благодаря за вниманието!
– То е напълно заслужено. Споделете как избрахте творбата, която ще изпълните тази вечер на концерта? Оказва се, че заменяте изява на прочутия цигулар Минчо Минчев.
– С мен се свърза концертмайсторът на Плевенска филхармония Чавдар Вълков, който любезно ми гласува доверие заедно с директора на Филхармонията да „вляза в обувките“ на едно от най-големите имена в изпълнителското изкуство Минчо Минчев. Веднага реагирах, предложих една листа от произведения в моя репертоар, които бих могъл да изпълня. След немного дълъг размисъл се спряхме на вариациите ,,Рококо“ на П. И. Чайковски. Наистина страхотно произведение, с невероятен емоционален заряд, с прекрасни бавни теми, но и също така много виртуозно. Много се радвам, че мога за първи път мога да свиря с Плевенска филхармония, още повече под палката на маестро Емил Табаков. За мен това е голяма чест.
– Как протекоха репетициите с оркестъра и диригента?
– Много приятно, много леко, поработихме добре вчера и днес. Естествено, много се радвам, когато имаме едно усещане за абсолютен, почти инстинктивен синхрон по между ни. С Маестрото е много лесно, той е един от най-легендарните ни музиканти. Опитът му е несъизмерим с нищо, той е невероятен! Просто няма как да не бъде лесно с такъв диригент.
– Какви други концертни изяви ви предстоят?
– Другата седмица ми предстои да съм солист на филхармонията в Крайова с българския диригент Христо Иванов. И двамата ще бъдем гостуващи музиканти. Ще изпълня едно от най-големите и най-трудни произведения за виолончело – Симфония концертанте от Сергей Прокофиев. Това ще е мой дебют там и много се вълнувам. През целия ноември ще има доста концерти и в България и отново в Румъния. Ще свиря както камерна музика, така и солови творби, в София и в страната. Много са нещата. Даже понякога се радвам всъщност колко много работа имам, защото за мен виолончелото освен начин на живот е и хоби. Дните, в които имам само да свиря, за мен са направо почивни. Гледам с нетърпение към следващия месец.
– Освен концертиращ артист сте и преподавател. Каква е академичната ви титла?
– Доцент съм. И съм изключително щастлив и привилегирован да бъда преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Имам честта да работя там със страхотни млади хора, изключително талантливи, много сплотени по между си. Много се радвам, че се създаде една истинска виолончелова общност в Академията. Всички са много добри приятели, помагат си, свирят си един на друг, развиват се. Това, което най-много ме радва, е, че в една и съща вечер аз и един мой студент ще бъдем солисти на две различни места. Аз ще изпълня „Рококо“ вариациите, а той – първи концерт на Дмитрий Шостакович със Симфониета Пазарджик. Много е хубаво усещането, когато си делим сцената със следващото поколение, на което много се старая да помагам и да давам посока.
– Вие сте потомствен виолончелист и сте пример за приемственост между поколенията. Какво мислите за значението на този фактор в професията, има ли полза от наследствените занимания?
-И да, и не! Естествено, една от причините да избера виолончелото е моят баща проф. Анатоли Кръстев, когото винаги съм считал за най-големия пример в живота си. Цялото ми семейство сме музиканти, сестра ми е виолончелистка, майка ми, огромната подкрепа за всички нас, е била цигулар, след което става музикален критик и директор на издателство „Музика“. Така че цялата ни фамилия е обвързана с музиката. Примерно, много често съм наблюдавал как хора, които не идват от музикантски фамилии, работят с не по-малка страст, отдаденост и също така постигат големи успехи. По-скоро всичко опира до човека, как усеща музиката и колко много е готов да даде за изкуството от себе си и живота си и да се посвети докрай. Може би в това е разковничето.
– Представете си, че ви спират на главната улица в Плевен и ви питат какъв е този инструмент на гърба ви. Как бихте поканили тези минувачи на концерта ?
– Ще им кажа, че виолончелото е една голяма цигулка, защото много често така го наричат. Инструментът, който е най-близък до човешкия глас. Може да предаде най-разнообразни цветове, тембри и емоции. Ще ги поканя да дойдат на един коцерт, за да видят, че няма нищо страшно. Убеден съм, че ще искат да се върнат отново в залата, което ми се е случвало неведнъж с мои познати и приятели, които не са слушали класическа музика, а идват на концерт и казват, че много им е харесало. Това само може да ме радва. Изведнъж ние печелим нова публика. Всеки, който се интересува и иска да чуе нещо ново и различно, да заповяда в зала „Катя Попова“!
Разговаря Виолета Кръстева
