| Чешитите на Плевен: Графът - достойнство, обвито в черна пелерина |
 |
 |
|
| Светски новини - Личности | |
| Написано от Цветанка ХРИСТОВА | |
| Петък, 04 Ноември 2011 10:51 | |
Навярно му прилягаше и лъскаво бастунче, но вместо това в ръката си той носеше кошница, пълна с... пакетчета семкиМъжът продаваше всеки ден на главната улица, на стадиона, на празници и концерти своята стока и семките му бяха много вкусни. На нас, като на всички деца, видът на чудновато облечения човек, привличаше вниманието и ние с интерес слушахме невероятните истории, свързани с неговата биография.Разбира се, щом го наричат граф, то сигурно около него има нещо необикновено, си казвахме ние. Но у всички - и стари, и млади необичайната личност, бродеща из града, загърната в черната си пелерина, предизвикваше интерес. Може би и затова около него витаеха всякакви легенди и слухове, които се преразказваха - било с ирония, било със страх. Говореше се, че вместо в легло, графът вечер си лягал в ковчег и така спял. Дори имал снимки от своя странен навик, които пазел в албум
Както за всички чудаци и за него се говореше, че е спечелил голяма сума от лотарията и затова се държал и обличал като благородник. Разбира се, зад тайнствената личност, която придаваше колорит на града, стоеше реален човек.Крум Минков Сяров е роден в село Дренов на 7 февруари 1924 година. Биографията му е твърде интересна и дава представа за личност, чийто живот не е бил лесен, но и показва необичайно твърд характер и дълбока чувствителност. Баща му - Минко, идва със семейството си в Плевен през 40-те години и първоначално се занимава с търговия, а няколко години по-късно заминава за Америка. През 50-те години се прибира в България, за да вземе семейството си, но смъртта осуетява плановете муМоже би затова неговият син - Крум живее с идеала за тази далечна страна и този идеал поставя отпечатък върху целия му живот. Като гимназист Крум Сяровсе е увличал от комунистическите идеи, бил е близък приятел и сподвижник на известни партийни функционери, между които и Пеко ТаковС него лежали заедно из арестите за комунистическа дейност и Крум доста пострадва от своите младежки увлечения. При едно от задържанията бива пребит толкова жестоко, че се наложило да го изнесат от килията в полицейското управление с плетен кош, тъй като не можел да ходи. Получава дори смъртна присъда. След Девети септември пък заради принадлежността му към комунистическите идеи и близостта с известни партийни личности, на Крум се дава народна пенсия, която той с възмущение отказва.Фалшивият морал на новата власт го отблъсква и той не желае да се възползва от нейните облаги
Въпреки това, според думите на дъщеря му - Линда, той остава комунист до края на живота си, верен на опорочения от новата власт идеал.Работи на много места като млад - в бившата консервна фабрика „Георги Кирков”, като докер на гарата, в мините на Бобов дол. Единственото, което получава като привилегия, е да продава семки и той се заема да разработва тази дейностНикой в Плевен няма официално разрешение за това, освен него.„Крум не работеше как да е, - разказват за него Линда и снахата Татяна - купуваше големи количества слънчогледово и тиквено семе и ги печеше във фурни в града. Вкъщи имаше работници, които ги опаковаха при много строга хигиена. Тиквените семки ги киснеше в специални отвари и те придобиваха много добър вкус. Наистина, неговите семки бяха най-хубавите от всички, които се продаваха в Плевен”. Татяна си спомня своя покоен свекър с много добри чувства. Бил изключителен човек, много добър по душа и характер, готов да помогне на всеки, който има нужда„Беше дал на заем пари на много хора, дори и той не си спомняше на колко. Никой не му ги върна, но той не се озлоби и разсърди от това.Като съпруг беше безупречен - чистеше, переше и се грижеше за всички децаТъй като имаше два брака, заедно със своя син и преродена дъщеря отглеждаше и момчето на втората си жена. Той го прие за свой син и дори издейства с истинското му момче да служат заедно в казармата. Построи жилище и за него, това смяташе за свой дълг като негов пастрок”, разказва Татяна.„Баща ми беше изключителен като личност и който си го спомня, може да го потвърди - убедена е Линда. - Помагаше на всеки, който се нуждаеше от това, а вкъщи често нощуваха хора, които не са могли да се приютят някъде. У нас беше като хотел - непрекъснато идваха и си отиваха гости, а баща ми смяташе за свой дълг да ги подслони. Питам я за странния му за онова време начин на обличане и за истинността на историите около неговия живот. „Властта често си измисляше какво ли не за него, за да може да го тормози. Истината е, че моят баща не беше обикновен човек - беше естет
и смяташе, че всеки трябва да изглежда добре, независимо къде се намира - на улицата, вкъщи, сред приятели. Той самият си шиеше дрехите при добър шивач, а обувките си правеше по поръчка. Дрехите му бяха безупречно чисти и изгладени, вкъщи той се занимаваше лично с това. Беше винаги изискан и възпитан - голям кавалер, добър за компания и прекрасен танцьор. Не пиеше алкохол, а дори и кафе. Любимите му места бяха в „Ростов на Дон” и снек-бара в „Плевен”. Обичаше много сръбска музика. Хората го уважаваха и обичаха да сядат на една маса с него. За мен баща мибеше и е идеалът за мъж и за човекна него съм имала най-голямо доверие и от когото съм научила най-много през живота си.”„Неговата екстравагантност си беше част от характера му, той живееше в друг свят - спомня си снахата Татяна. - Мисля, че беше двеста години напред пред другите хора. Но с маниера си на обличане той протестираше по свой си начин срещу непрестанните издевателства над него - от милицията, от хората, които не го приемаха. Заради упоритостта си лежа през 70-те години в Белене, но и това не го накара да се откажеот това, което беше.”Издевателствата над необикновения човек не се ограничават само с него - семейството му също страда от намеса в личния живот. Когато се ражда дъщеря му, той я нарича с името на президента на САЩ - Линдън Джонсън. Пише му дори писмо, за да му съобщи за своето решение. И... президентът на Щатите му отговаря!Благодари му за това, че е избрал да кръсти дъщеря си на неговото име. Години по-късно, по настояване на властите, Линда трябва да стане... Лидия. Заради чуждото влияние, не отчитайки навярно факта, че новоизбраното име едва ли е най-българското. Графът води дела упорито и ги спечелва - дъщеря му възвръща отново даденото й кръщелно име, което носи и до днес.Оказва се, че и в легендарната история с ковчега има доза истинаНо тя продължила само един ден. Ето какво разказва снахата Татяна. Крум си купил ковчег и го донесъл вкъщи. Капака подпрял на вратата, а самия сандък внесъл в хола. И легнал в него. Разчува се, че Графът си купил приживе ковчегидват от милицията и насичат сандъка на трескиПравел и други щури неща, дори се залял един ден с бензин. Не е известно дали е щял да се запали, но това явно е било в отговор на целия тормоз, на който е бил подложен.Графът умира на 14 ноември 1991 г. в София и е погребан в Плевен. Неговата дъщеря се грижи за последната му обител и пази у дома си неговите скъпи костюми и обувки. Както и спомена за необикновената личност, за човека, продаващ семки и наричан от всички плевенчани Граф. |
