Начало Светски новини Личности Чешитите на Плевен: Графът - достойнство, обвито в черна пелерина
27 Януари 2021 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 26 Януари 2021 14:57
Вторник, 26 Януари 2021 13:04
Вторник, 26 Януари 2021 12:43
Вторник, 26 Януари 2021 12:36
Вторник, 26 Януари 2021 11:33
Вторник, 26 Януари 2021 09:25
Вторник, 26 Януари 2021 09:20
Вторник, 26 Януари 2021 09:15
Вторник, 26 Януари 2021 09:11
Вторник, 26 Януари 2021 09:05
Вторник, 26 Януари 2021 09:00
Вторник, 26 Януари 2021 08:48
Понеделник, 25 Януари 2021 18:51
Понеделник, 25 Януари 2021 16:54
Понеделник, 25 Януари 2021 16:11
Понеделник, 25 Януари 2021 15:34
Понеделник, 25 Януари 2021 15:12
Понеделник, 25 Януари 2021 15:08
Понеделник, 25 Януари 2021 14:11
Понеделник, 25 Януари 2021 13:55
Понеделник, 25 Януари 2021 13:24
Понеделник, 25 Януари 2021 11:19
Понеделник, 25 Януари 2021 11:11
Понеделник, 25 Януари 2021 10:35
Понеделник, 25 Януари 2021 10:30
РЕКЛАМА
Чешитите на Плевен: Графът - достойнство, обвито в черна пелерина Печат Е-мейл
( 7 Гласа )
Светски новини - Личности
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Петък, 04 Ноември 2011 10:51
Продължаваме поредицата си за чешитите или талисманите на Плевен. Първата ни публикация, през април, беше за Гошо Кръста. Втората се забави, все пак за Гошо има книга. А  да открием достоверна биографична информация и близки роднини на хората, чиито имена се знаят дори от по-младите плевенчани, но за които в официалната история няма и ред, се оказа трудна задача. Ще бъдем благодарни на всички, които се свържат с нас, за да ни дадат информация или поне ни насочат къде да я търсим, за Соничка, Мончо файтонджията, Крум Халата...
Мнозина от по-възрастните жители на Плевен още пазят в спомените си един странен човек, който се разхождаше из улиците на града, облечен в черна пелерина, тъмен, безупречно изгладен панталон, с колосана риза и папионка.

Навярно му прилягаше и лъскаво бастунче, но вместо това в ръката си той носеше кошница, пълна с... пакетчета семки

Мъжът продаваше всеки ден на главната улица, на стадиона, на празници и концерти своята стока и семките му бяха много вкусни. На нас, като на всички деца, видът на чудновато облечения човек, привличаше вниманието и ние с интерес слушахме невероятните истории, свързани с неговата биография.
Разбира се, щом го наричат граф, то сигурно около него има нещо необикновено, си казвахме ние. Но у всички - и стари, и млади необичайната личност, бродеща из града, загърната в черната си пелерина, предизвикваше интерес. Може би и затова
около него витаеха всякакви легенди и слухове, които се преразказваха - било с ирония, било със страх. Говореше се, че

вместо в легло, графът вечер си лягал в ковчег и така спял. Дори имал снимки от своя странен навик, които пазел в албум

Както за всички чудаци и за него се говореше, че е спечелил голяма сума от лотарията и затова се държал и обличал като благородник. Разбира се, зад тайнствената личност, която придаваше колорит на града, стоеше реален човек.
Крум Минков Сяров е роден в село Дренов на 7 февруари 1924 година. Биографията му е твърде интересна и дава представа за личност, чийто живот не е бил лесен, но и показва необичайно твърд характер и дълбока чувствителност.
Баща му - Минко, идва със семейството си в Плевен през 40-те години и първоначално се занимава с търговия, а няколко години по-късно заминава за Америка.

През 50-те години се прибира в България, за да вземе семейството си, но смъртта осуетява плановете му

Може би затова неговият син - Крум живее с идеала за тази далечна страна и този идеал поставя отпечатък върху целия му живот. Като гимназист Крум Сяров

се е увличал от комунистическите идеи, бил е близък приятел и сподвижник на известни партийни функционери, между които и Пеко Таков

С него лежали заедно из арестите за комунистическа дейност и Крум доста пострадва от своите младежки увлечения. При едно от задържанията бива пребит толкова жестоко, че се наложило да го изнесат от килията в полицейското управление с плетен кош, тъй като не можел да ходи. Получава дори смъртна присъда. След Девети септември пък заради принадлежността му към комунистическите идеи и близостта с известни партийни личности, на Крум се дава народна пенсия, която той с възмущение отказва.

Фалшивият морал на новата власт го отблъсква и той не желае да се възползва от нейните облаги

Въпреки това, според думите на дъщеря му - Линда, той остава комунист до края на живота си, верен на опорочения от новата власт идеал.
Работи на много места като млад - в бившата консервна фабрика „Георги Кирков”, като докер на гарата, в мините на Бобов дол.

Единственото, което получава като привилегия, е да продава семки и той се заема да разработва тази дейност

Никой в Плевен няма официално разрешение за това, освен него.
„Крум не работеше как да е, - разказват за него Линда и снахата Татяна - купуваше големи количества слънчогледово и тиквено семе и ги печеше във фурни в града. Вкъщи имаше работници, които ги опаковаха при много строга хигиена. Тиквените семки ги киснеше в специални отвари и те придобиваха много добър вкус. Наистина, неговите семки бяха най-хубавите от всички, които се продаваха в Плевен”.
Татяна си спомня своя покоен свекър с много добри чувства. Бил

изключителен човек, много добър по душа и характер, готов да помогне на всеки, който има нужда

„Беше дал на заем пари на много хора, дори и той не си спомняше на колко. Никой не му ги върна, но той не се озлоби и разсърди от това.

Като съпруг беше безупречен - чистеше, переше и се грижеше за всички деца

Тъй като имаше два брака, заедно със своя син и преродена дъщеря отглеждаше и момчето на втората си жена. Той го прие за свой син и дори издейства с истинското му момче да служат заедно в казармата. Построи жилище и за него, това смяташе за свой дълг като негов пастрок”, разказва Татяна.
„Баща ми беше изключителен като личност и който си го спомня, може да го потвърди - убедена е Линда. - Помагаше на всеки, който се нуждаеше от това, а вкъщи често нощуваха хора, които не са могли да се приютят някъде. У нас беше като хотел - непрекъснато идваха и си отиваха гости, а баща ми смяташе за свой дълг да ги подслони.
Питам я за странния му за онова време начин на обличане и за истинността на историите около неговия живот. „Властта често си измисляше какво ли не за него, за да може да го тормози.

Истината е, че моят баща не беше обикновен човек - беше естет

и смяташе, че всеки трябва да изглежда добре, независимо къде се намира - на улицата, вкъщи, сред приятели. Той самият си шиеше дрехите при добър шивач, а обувките си правеше по поръчка. Дрехите му бяха безупречно чисти и изгладени, вкъщи той се занимаваше лично с това. Беше винаги изискан и възпитан - голям кавалер, добър за компания и прекрасен танцьор. Не пиеше алкохол, а дори и кафе. Любимите му места бяха в „Ростов на Дон” и снек-бара в „Плевен”. Обичаше много сръбска музика. Хората го уважаваха и обичаха да сядат на една маса с него. За мен баща ми

беше и е идеалът за мъж и за човек

на него съм имала най-голямо доверие и от когото съм научила най-много през живота си.”
„Неговата екстравагантност си беше част от характера му, той живееше в друг свят - спомня си снахата Татяна. - Мисля, че беше двеста години напред пред другите хора. Но с маниера си на обличане той протестираше по свой си начин срещу непрестанните издевателства над него - от милицията, от хората, които не го приемаха. Заради упоритостта си

лежа през 70-те години в Белене, но и това не го накара да се откаже

от това, което беше.”
Издевателствата над необикновения човек не се ограничават само с него - семейството му също страда от намеса в личния живот.
Когато се ражда дъщеря му, той я нарича с името на президента на САЩ - Линдън Джонсън. Пише му дори писмо, за да му съобщи за своето решение. И...

президентът на Щатите му отговаря!

Благодари му за това, че е избрал да кръсти дъщеря си на неговото име. Години по-късно, по настояване на властите, Линда трябва да стане... Лидия. Заради чуждото влияние, не отчитайки навярно факта, че новоизбраното име едва ли е най-българското. Графът води дела упорито и ги спечелва - дъщеря му възвръща отново даденото й кръщелно име, което носи и до днес.

Оказва се, че и в легендарната история с ковчега има доза истина

Но тя продължила само един ден. Ето какво разказва снахата Татяна. Крум си купил ковчег и го донесъл вкъщи. Капака подпрял на вратата, а самия сандък внесъл в хола. И легнал в него. Разчува се, че Графът си купил приживе ковчег

идват от милицията и насичат сандъка на трески

Правел и други щури неща, дори се залял един ден с бензин. Не е известно дали е щял да се запали, но това явно е било в отговор на целия тормоз, на който е бил подложен.
Графът умира на 14 ноември 1991 г. в София и е погребан в Плевен. Неговата дъщеря се грижи за последната му обител и пази у дома си неговите скъпи костюми и обувки. Както и спомена за необикновената личност, за човека, продаващ семки и наричан от всички плевенчани Граф.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
пламен петров  - zlaten   |2011-11-23
bravo na takiva hora
sms   |2011-11-04
БРАВО!
Велики сте!
Върнахте ме в детството мr, когато и аз си купувах семки от този "чудак".
Бяха времена , когато в Плевен гъмжеше от народ.
Ех,спомени...
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията