Начало Света Политика
24 Януари 2019 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Сряда, 23 Януари 2019 11:58
Сряда, 23 Януари 2019 11:21
Сряда, 23 Януари 2019 11:04
Вторник, 22 Януари 2019 16:48
Валути
РЕКЛАМА
Политика
Ангела Меркел стана канцлер на Германия за четвърти път Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 14 Март 2018 15:15
angela merkelБундестагът преизбра канцлера Ангела Меркел за четвърти мандат на поста, съобщиха световните агенции. 63-годишната Меркел получи 364 гласа "за" при 315 "против" и 9 "въздържал се". "Приемам вота", каза тя след гласуването.
Управляващата коалиция, която включва Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел, традиционния му баварски партньор, Християнсоциалния съюз (ХСС), и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) разполага с общо 399 места в 709-членния Бундестаг, отбелязва Асошиейтед прес.
Торстен Фаас, преподавател по политология в Берлинския свободен университет, прогнозира, че правителството ще изкара пълен четиригодишен мандат. Партиите от управляващата коалиция доказаха, че могат да работят заедно, подчерта той, цитиран от АП. Агенцията отбелязва, че това вероятно ще е най-крехката коалиция, оглавявана от Меркел. Очаква се това да е последният й мандат на поста.
По-късно Меркел положи клетва за четвъртия си мандат на поста. Тя се закле "с Божията помощ да посвети всичките си сили, за да работи за добруването на германския народ" и "да пази и брани основния закон и законите на федерацията". Церемонията се ръководеше от председателя на парламента Волфганг Шойбле.
Очаква се утре Ангела Меркел да се срещне в Париж с френския президент Еманюел Макрон, съобщи източник от Елисейския дворец, цитиран от ДПА. Визитата подчертава близките връзки между Франция и Германия, които са и основна движеща сила в Европейския съюз. Макрон посети Меркел в Берлин ден след встъпването си в длъжност през май миналата година. Френският президент се надява новото германско правителство да подкрепя амбициозната му програма за по-тясна интеграция в еврозоната.
Последно променен на Събота, 24 Март 2018 12:45
 
ЕП създава нова специална комисия за финансови престъпления Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 02 Март 2018 11:25

EPВ четвъртък евродепутатите решиха да създадат нова специална комисия за финансовите престъпления и укриването и избягването на данъци с ХХ гласа „за“, срещу ХХ „против“ и ХХ „въздържал се“.
Новото разследване идва донякъде като реакция на миналогодишните разкрития, известни като „Досиетата от рая“. Тя ще продължи работата на комисиите ТAXE 1 и 2, както и наскоро приключилата PANA.
Комисията ще има 45 членове и мандат от 12 месеца, който започва незабавно. Съставът ?ще бъде решен по време на мартенската пленарна сесия на Парламента.

 
“Капучино индекс” или кой колко плаща на ден за членството в ЕС Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 16 Януари 2018 15:33
coffee index1Европейският съюз струва на гражданите си по-малко от чаша кафе на ден. Твърдение, което от Брюксел направиха в началото на 2018 година и което предизвика съмнението на мнозина, не липсваха и такива, които го възприеха като откровено популистко.
Европейците в различните държави имат различен принос към общия бюджет на ЕС, но се оказва че еврочленството струва на всеки от нас по-малко от половин чаша кафе на ден. Всъщност около 1/5 или 1/7 от кафето в повечето от 28-те страни-членки, показва изследване на Politico.
В този "Кафе индекс на ЕС" изданието класира всяка държава-членка, използвайки официалната статистика на Евростат, спрямо това колко плащат гражданите й на Брюксел и колко кафе (с мляко) им струва това. Проучването отчита бюджетната отстъпка на Великобритания и свързаните с нея други бюджетни корекции. В сметките не са включени и парите, които всяка страна получава под формата на регионално финансиране или финансиране за научни изследвания.
Колко плащат гражданите в различните държави членки?
coffee index2

Изключително много е разпространено мнението, че германците плащат сметките на ЕС. Оказва се еврочленството им струва 0.84 евро на ден. Което е... около половината от това, което плащат живеещите в Люксембург - 1.57 евро на ден. Заради евтиното кафе в Италия, ЕС струва на италианците малко повече от половин чаша кафе. Единствената друга държава, която плаща повече от половин чаша кафе на ден за еврочленството си, е Белгия. Великобритания, която постоянно се оплаква от членството си и скоро ще напусне ЕС, получава по-добра сделка от повечето държави членки. Всеки неин гражданин плаща на Брюксел 0.69 евро на ден. Измъчената от десетилетие на строги икономии Гърция може да се чувства леко прецакана по отношение на кафето, тъй като средната цена на едно капучино там е 2.91 евро. Това обаче означава, че ЕС струва на гърците най-малкото количество кафе от всяка страна от ЕС - само около 1/7 чаша кафе на ден. Жителите на Люксембург, Белгия, Ирландия, Дания и Финландия плащат най-много на европейския бюджет. Люксембург и Белгия плащат около 7 пъти повече от България и Румъния. Остри критици на ЕС като Унгария и Полша също извличат сериозни ползи. Само Хърватия, Румъния и България плащат по-малко пари на човек за ЕС. 13-те държави, които плащат най-много, са се присъединили към ЕС преди или през 1995 г.
Къде е България?
Оказва се че най-изгодното спрямо всички други държави е членството на България в ЕС. Българите плащаме едва 0.18 евро на ден на Брюксел, което се равнява на по-малко от 1/5 от една чаша кафе.
Последно променен на Вторник, 16 Януари 2018 15:49
 
ЕП реши за ускорена забрана в ЕС на нови опасни вещества Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 25 Октомври 2017 09:58
spiceНовите психоактивни вещества (НПВ) ще бъдат забранявани от ЕС по-бързо. Производството и продажбата ще бъдат наказвани по същия начин както другите незаконни наркотици.
Съгласно актуализираното законодателство, прието от Парламента във вторник, процедурата за преразглеждане на нивото на рисковете, свързани с дадено ново психоактивно вещество, и предприемането на мерки за контрол в ЕС, при необходимост ще бъде значително по-кратка, за да отговори на бързото развитие на пазара.
Националните органи ще имат 6 месеца вместо досегашните 12, за да прилагат решения на ЕС. Обменът на информация чрез Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) ще бъде подобрен.
НПВ са химични вещества, които се разпространяват свободно и имат ефект, подобен на незаконните наркотици като кокаин, хероин, канабис и екстази. Щом се забранят на пазара, производството, разпространението и продажбата на най-опасните нови вещества може да бъде наказуема с максимална присъда между пет и десет години затвор, какъвто е случаят с незаконните наркотици.
Европол ще има по-значима роля в системата за ранно предупреждение и в процедурата за оценка на риска, за да помогне за разкриване на трансграничното участие на престъпни организации.
Парламентът прие промените в регламента относно ЕЦМНН с 609 гласа „за“ срещу 19 „против“ и 29 „въздържал се“, а изменената директива, вече на второ четене, беше приета без гласуване.
Според докладчика, Тереса Хименес-Бесерил (ЕНП, Испания): „Новите психоактивни вещества, повечето произведени в Китай и Индия, набират все по-голяма популярност. Те се предлагат онлайн и в магазини. Органите на реда се затрудняват в борбата с разпространението им. Нашата цел е да намалим наличието им на пазара и да се уверим, че производителите и разпространителите могат да бъдат осъдени“.
Докладчикът за Регламента относно ЕЦМНН Михал Бони (ЕНП, Полша) подчерта:
„В ЕС през 2016 и 2017 г. след употреба на нови психоактивни вещества са загинали двеста петдесет и четирима души. Наше политическо и морално задължение е да защитим здравето на гражданите и по-специално на младото поколение, осигурявайки бърза реакция срещу НПВ и по-добра координация на националните мерки“.
Държавите членки на ЕС ще имат дванадесет месеца, за да интегрират промените в директивата в националното си законодателство. Актуализираният регламент ще започне да се прилага след изтичането на този период за транспониране.

НПВ – още познати като „законни стимуланти“, „билкови стимуланти“, „соли за вана“ и „химикали за научни цели“ – се определят от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) като „наркотични вещества в чиста или под формата на препарат, които не са контролирани от Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. или от Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., но които могат да представляват заплаха за общественото здраве“.
Терминът „нов“ не се отнася непременно за нови изобретения (някои НПВ са създадени преди 40 години), а за вещества, които от скоро са станали достъпни на пазара. Те се разрастват бързо през последното десетилетие, възползвайки от глобализацията и новите комуникационни технологии и често се продават в специализирани магазини и в интернет.
Известни примери за подобни вещества са MDPV и т. нар. „спайс“.

 
Киберсигурността заема все по-централно място в дневния ред на Европейската комисия Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 19 Септември 2017 12:58
cybersecurityЦифровите технологии безспорно отварят нови възможности за свързване на гражданите, улесняват разпространението на информацията и изграждат гръбнака на европейската икономика. Но те доведоха до нови рискове, тъй като недържавни и държавни участници все по-често се опитват да крадат данни, да извършват измами и дори да дестабилизират правителства. През изминалата година са били извършвани повече от 4 000 кибератаки на ден посредством софтуер за изнудване и 80 % от европейските компании са станали жертва на поне една кибератака. Само за последните четири години икономическото въздействие от киберпрестъпността е нараснало петкратно.
За да осигури на Европа подходящите инструменти за посрещане на кибератаки, Европейската комисия и върховният представител предлагат широк набор от мерки за повишаване на киберсигурността в ЕС. Сред тях е предложението за създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки, и за въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.
Като се използва опита на съществуващата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), на новата агенция за киберсигурност ще бъде предоставен постоянен мандат да подпомага държавите членки при предприемането на ефективни мерки за предотвратяване на кибератаки и за противодействието им. Агенцията трябва да подобри готовността на ЕС за реакция, като организира годишни общоевропейски учения по киберсигурност и като осигурява по-добър обмен на знания и информация за заплахи чрез създаването на центрове за обмен и анализ на информация. Това ще подпомогне прилагането на Директива за мрежова и информационна сигурност, в която са предвидени задължения за националните органи да докладват в случай на сериозни инциденти.
За да се засили капацитетът на ЕС в областта на киберсигурността, Комисията и върховният представител предлагат да бъде създаден Европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността (през 2018 г. предстои стартирането на пилотен проект). В сътрудничество с държавите членки той ще спомогне за разработването и въвеждането на инструментите и технологиите, необходими, за да сме в крак с непрестанно променящата се заплаха и да гарантираме, че нашите защитни механизми са също толкова съвременни от технологична гледна точка, колкото и използваните от киберпрестъпниците средства.
Последно променен на Вторник, 19 Септември 2017 13:32
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 2 от 23