Начало Света Политика
18 Октомври 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Сряда, 17 Октомври 2018 15:53
Сряда, 17 Октомври 2018 15:10
Сряда, 17 Октомври 2018 14:45
Сряда, 17 Октомври 2018 14:36
Валути
РЕКЛАМА
Политика
“Капучино индекс” или кой колко плаща на ден за членството в ЕС Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 16 Януари 2018 16:33
coffee index1Европейският съюз струва на гражданите си по-малко от чаша кафе на ден. Твърдение, което от Брюксел направиха в началото на 2018 година и което предизвика съмнението на мнозина, не липсваха и такива, които го възприеха като откровено популистко.
Европейците в различните държави имат различен принос към общия бюджет на ЕС, но се оказва че еврочленството струва на всеки от нас по-малко от половин чаша кафе на ден. Всъщност около 1/5 или 1/7 от кафето в повечето от 28-те страни-членки, показва изследване на Politico.
В този "Кафе индекс на ЕС" изданието класира всяка държава-членка, използвайки официалната статистика на Евростат, спрямо това колко плащат гражданите й на Брюксел и колко кафе (с мляко) им струва това. Проучването отчита бюджетната отстъпка на Великобритания и свързаните с нея други бюджетни корекции. В сметките не са включени и парите, които всяка страна получава под формата на регионално финансиране или финансиране за научни изследвания.
Колко плащат гражданите в различните държави членки?
coffee index2

Изключително много е разпространено мнението, че германците плащат сметките на ЕС. Оказва се еврочленството им струва 0.84 евро на ден. Което е... около половината от това, което плащат живеещите в Люксембург - 1.57 евро на ден. Заради евтиното кафе в Италия, ЕС струва на италианците малко повече от половин чаша кафе. Единствената друга държава, която плаща повече от половин чаша кафе на ден за еврочленството си, е Белгия. Великобритания, която постоянно се оплаква от членството си и скоро ще напусне ЕС, получава по-добра сделка от повечето държави членки. Всеки неин гражданин плаща на Брюксел 0.69 евро на ден. Измъчената от десетилетие на строги икономии Гърция може да се чувства леко прецакана по отношение на кафето, тъй като средната цена на едно капучино там е 2.91 евро. Това обаче означава, че ЕС струва на гърците най-малкото количество кафе от всяка страна от ЕС - само около 1/7 чаша кафе на ден. Жителите на Люксембург, Белгия, Ирландия, Дания и Финландия плащат най-много на европейския бюджет. Люксембург и Белгия плащат около 7 пъти повече от България и Румъния. Остри критици на ЕС като Унгария и Полша също извличат сериозни ползи. Само Хърватия, Румъния и България плащат по-малко пари на човек за ЕС. 13-те държави, които плащат най-много, са се присъединили към ЕС преди или през 1995 г.
Къде е България?
Оказва се че най-изгодното спрямо всички други държави е членството на България в ЕС. Българите плащаме едва 0.18 евро на ден на Брюксел, което се равнява на по-малко от 1/5 от една чаша кафе.
Последно променен на Вторник, 16 Януари 2018 16:49
 
ЕП реши за ускорена забрана в ЕС на нови опасни вещества Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 25 Октомври 2017 10:58
spiceНовите психоактивни вещества (НПВ) ще бъдат забранявани от ЕС по-бързо. Производството и продажбата ще бъдат наказвани по същия начин както другите незаконни наркотици.
Съгласно актуализираното законодателство, прието от Парламента във вторник, процедурата за преразглеждане на нивото на рисковете, свързани с дадено ново психоактивно вещество, и предприемането на мерки за контрол в ЕС, при необходимост ще бъде значително по-кратка, за да отговори на бързото развитие на пазара.
Националните органи ще имат 6 месеца вместо досегашните 12, за да прилагат решения на ЕС. Обменът на информация чрез Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) ще бъде подобрен.
НПВ са химични вещества, които се разпространяват свободно и имат ефект, подобен на незаконните наркотици като кокаин, хероин, канабис и екстази. Щом се забранят на пазара, производството, разпространението и продажбата на най-опасните нови вещества може да бъде наказуема с максимална присъда между пет и десет години затвор, какъвто е случаят с незаконните наркотици.
Европол ще има по-значима роля в системата за ранно предупреждение и в процедурата за оценка на риска, за да помогне за разкриване на трансграничното участие на престъпни организации.
Парламентът прие промените в регламента относно ЕЦМНН с 609 гласа „за“ срещу 19 „против“ и 29 „въздържал се“, а изменената директива, вече на второ четене, беше приета без гласуване.
Според докладчика, Тереса Хименес-Бесерил (ЕНП, Испания): „Новите психоактивни вещества, повечето произведени в Китай и Индия, набират все по-голяма популярност. Те се предлагат онлайн и в магазини. Органите на реда се затрудняват в борбата с разпространението им. Нашата цел е да намалим наличието им на пазара и да се уверим, че производителите и разпространителите могат да бъдат осъдени“.
Докладчикът за Регламента относно ЕЦМНН Михал Бони (ЕНП, Полша) подчерта:
„В ЕС през 2016 и 2017 г. след употреба на нови психоактивни вещества са загинали двеста петдесет и четирима души. Наше политическо и морално задължение е да защитим здравето на гражданите и по-специално на младото поколение, осигурявайки бърза реакция срещу НПВ и по-добра координация на националните мерки“.
Държавите членки на ЕС ще имат дванадесет месеца, за да интегрират промените в директивата в националното си законодателство. Актуализираният регламент ще започне да се прилага след изтичането на този период за транспониране.

НПВ – още познати като „законни стимуланти“, „билкови стимуланти“, „соли за вана“ и „химикали за научни цели“ – се определят от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) като „наркотични вещества в чиста или под формата на препарат, които не са контролирани от Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. или от Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., но които могат да представляват заплаха за общественото здраве“.
Терминът „нов“ не се отнася непременно за нови изобретения (някои НПВ са създадени преди 40 години), а за вещества, които от скоро са станали достъпни на пазара. Те се разрастват бързо през последното десетилетие, възползвайки от глобализацията и новите комуникационни технологии и често се продават в специализирани магазини и в интернет.
Известни примери за подобни вещества са MDPV и т. нар. „спайс“.

 
Киберсигурността заема все по-централно място в дневния ред на Европейската комисия Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 19 Септември 2017 13:58
cybersecurityЦифровите технологии безспорно отварят нови възможности за свързване на гражданите, улесняват разпространението на информацията и изграждат гръбнака на европейската икономика. Но те доведоха до нови рискове, тъй като недържавни и държавни участници все по-често се опитват да крадат данни, да извършват измами и дори да дестабилизират правителства. През изминалата година са били извършвани повече от 4 000 кибератаки на ден посредством софтуер за изнудване и 80 % от европейските компании са станали жертва на поне една кибератака. Само за последните четири години икономическото въздействие от киберпрестъпността е нараснало петкратно.
За да осигури на Европа подходящите инструменти за посрещане на кибератаки, Европейската комисия и върховният представител предлагат широк набор от мерки за повишаване на киберсигурността в ЕС. Сред тях е предложението за създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки, и за въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.
Като се използва опита на съществуващата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), на новата агенция за киберсигурност ще бъде предоставен постоянен мандат да подпомага държавите членки при предприемането на ефективни мерки за предотвратяване на кибератаки и за противодействието им. Агенцията трябва да подобри готовността на ЕС за реакция, като организира годишни общоевропейски учения по киберсигурност и като осигурява по-добър обмен на знания и информация за заплахи чрез създаването на центрове за обмен и анализ на информация. Това ще подпомогне прилагането на Директива за мрежова и информационна сигурност, в която са предвидени задължения за националните органи да докладват в случай на сериозни инциденти.
За да се засили капацитетът на ЕС в областта на киберсигурността, Комисията и върховният представител предлагат да бъде създаден Европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността (през 2018 г. предстои стартирането на пилотен проект). В сътрудничество с държавите членки той ще спомогне за разработването и въвеждането на инструментите и технологиите, необходими, за да сме в крак с непрестанно променящата се заплаха и да гарантираме, че нашите защитни механизми са също толкова съвременни от технологична гледна точка, колкото и използваните от киберпрестъпниците средства.
Последно променен на Вторник, 19 Септември 2017 14:32
 
Еразъм+: финансиране на повече по-малки проекти и други новости в плюс Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 19 Септември 2017 08:23
ErasmusНа 18 септември в Дома на Европа в София се проведе кръгла маса на тема „България и ЕС: модерни и устойчиви политики в областта на образованието, младежта и културата“. В събитието участваха евродепутати от Комисията по култура и образование на ЕП, представители на българските институции, както и представители на заинтересовани групи.
По време на дискусията беше направена равносметка на програмата Еразъм+, бяха представени предложенията на Европейския парламент за бъдещите промени, както и предстоящата реформа на Европейската младежка стратегия и по-доброто включване на културата и спорта в Многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 г.
В кръглата маса взеха участие членовете на Европейския парламент от Комисията по култура и образование г-н Богдан Анджей Здройевски (ЕНП, Полша), г-н Богдан Брунон Вента (ЕНП, Полша), г-жа Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия), г-жа Джули Уорд (С&Д, Великобритания), г-н Момчил Неков (С&Д, България) и г-н Светослав Малинов (ЕНП, България), които са на официално посещение в България. От българска страна в събитието участваха представители на ресорните комисии в Народното събрание, на министерствата на образованието и науката, на културата и на младежта и спорта, национални координатори на програмата „Еразъм“ в България, неправителствени организации и студенти.
Евродепутатите настояха за значително увеличение на финансирането на програмата Еразъм+ след 2020 г., както и за възможността Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд да могат да бъдат използвани за увеличаване на безвъзмездните средства за подпомагане на младите хора. Те споделиха опасенията си голям брой висококачествени проекти да не могат да бъдат финансирани поради липсата на средства по програма Еразъм+, поради увеличен обхват, който включва нови инициативи като Европейския корпус за солидарност. Членовете на ЕП се обявиха за намаляване на административната тежест и финансирането на по-малки, но повече на брой проекти.
Програма Еразъм+ трябва да се съсредоточи повече върху ученето през целия живот и професионалното образование и обучение (ПОО), тя трябва да бъде модернизирана и адаптирана към ерата на цифровите технологии, да се фокусира повече върху обмена на ученици от професионални училища, както и на млади предприемачи, които могат да получат безценен опит и идеи в чужбина.
Специално внимание бе обърнато на ролята на спорта в ежедневието на младите хора и нуждата от засилването на политиките за подпомагане на масовия спорт сред младежта и след завършването на средно образование.
На дискусията беше представена и новата европейска програма за умения, която има за цел да намали несъответствието между уменията, които хората придобиват чрез образованието, и тези, необходими в реална работна среда със специален фокус върху развитието на дигиталните умения. Тя е предназначена да подобри качеството и приложимостта на уменията, за да отговори на нуждата от бързо променящ се пазар на труда.
Представителите на българските национални институции от своя страна очертаха основните предизвикателства при работата в сферите на културата, образованието и младежките политики. Заедно с неправителствения сектор те дадоха на евродепутатите ценна обратна връзка за това от какво имат нужда държавите членки и в кои сфери има потенциал за подобрение и по-задълбочена законодателна и експертна работа.
В заключение членовете на ЕП потвърдиха, че Парламентът ще подкрепи споразумение за Брекзит, което да запази мобилността на студенти и преподаватели между ЕС и Обединеното кралство и след напускането на Великобритания.
Последно променен на Вторник, 19 Септември 2017 11:48
 
Телефони, банкомати, автомати за билети и чекиране ще трябва да станат по-достъпни Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Света - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 14 Септември 2017 19:44
Euroepan-Accessibility-ActВ ЕС има около 80 млн. хора с някаква степен на увреждане. Поради застаряването на населението се очаква тази цифра да достигне 120 млн. до 2020 г. в резултат на застаряването на населението. Според Европейския парламент е от изключителна важност директивата да включва, както хора с увреждания, така и хора с временни или постоянни функционални ограничения, като възрастните, бременните жени и хората, които пътуват с багаж. Целта е да се гарантират реални ползи от независим живот за по-голяма част от обществото.
Проектът за „Европейски акт за достъпност“ (ЕАД) налага изискванията за това как множество продукти и услуги да станат по-достъпни. Списъкът включва:
– автомати за билети и чекиране;
– банкомати;
– компютри и операционни системи;
– телефони и телевизионна техника;
– банкови услуги за потребители;
– електронни книги;
– транспорт, включително градския транспорт, като например, метро, леки железници, трамваи, тролейбуси, автобуси и свързаните с тях услуги;
– електронна търговия;
– други единици като терминали за плащане, четци за електронни книги, уебсайтове, услуги за мобилни устройства, предлагани от аудиовизуални медии, и туристически услуги.
ЕАД посочва какво трябва да бъде достъпно, но не налага подробни технически решения относно как трябва да стане това, като по този начин отваря пространство за иновации. Важно е, че изискванията за достъпност трябва да включват и „архитектурната среда“, в която се предоставя услугата, включително транспортната инфраструктура, по отношение на строежа на нова инфраструктура и значителното обновяване на съществуваща такава, за да може тя да се ползва възможно най-много от хората с увреждания.
Поради техния размер, ресурси и естество, микропредприятията (с персонал от по-малко от 10 души и годишен оборот и/или годишен отчет не повече от 2 млн. евро) са изключени от новите изисквания.
Проектозаконът също така включва предпазна клауза, целяща избягването на диспропорционално бреме за икономическите оператори. В същото време, евродепутатите подчертават, че липсата на време, знание или приоритетност не може да бъдат считани за основателни причини в тази насока.
Последно променен на Четвъртък, 14 Септември 2017 19:50
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 2 от 23