Великобритания гони 23 дипломати в отговор на покушението над бившия разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, обяви министър-председателят Тереза Мей. От министерството на външните работи допълниха още, че по-късно днес свикват извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. По информация на Sky News посланика на Русия Александър Яковенко няма да бъде сред изгонените. По този начин Великобритания иска да запази диалога с Русия. Междувременно бившият руски агент от КГБ Борис Карпичков е заявил в сутрешния блок на ITV, че три седмици преди инцидента руските специални служби са предупредили него и други хора, сред които и отровения Сергей Скрипал. "Първият път, когато чух това вледеняващо кръвта съобщение, го приех за шега. Просто не повярвах. Не знаех кой е Скрипал, докато не стана покушението срещу него", казва Карпичков, съобщи BBC. На въпрос кой носи отговорност за случилото се със Скрипал, Карпичков отговаря – руските специални служби, в частност ФСБ. Попитан дали е действано по заповед на Путин, бившият агент казва, че не би бил толкова конкретен, защото не е уверен, че заповедта е постъпила лично от Путин, но със сигурност е дошла от много близък до Путин човек. Коментатори обръщат внимание на това, че за да се определи вида на едно вещество, трябва да се разполага с негов образец - точно това, което Русия иска от Великобритания т.е. да й бъде предаден образец, което британците досега не са направили. От САЩ вече дойде подкрепа за Великобритания, че вероятно Москва стои зад покушението на бившия двоен агент на ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. "Ние сме абсолютно уверени в британските следствени служби и в мнението им, че най-вероятно Русия е отговорна за атаката с нервно-паралитично вещество, която бе извършена в Солсбъри миналата седмица", обяви вече бившият държавен секретар на Щатите Рекс Тилърсън. "Съгласни сме и че отговорните - както тези, извършили престъплението, така и онези, които са го поръчали - трябва да бъдат изправени пред последиците от действията си", допълни той. Часове по-късно Тилърсън беше освободен от поста си лично от американския президент Доналд Тръмп. Това дава на някои основание да се спекулира, че една от причините може да е точно позицията, че Русия е виновна за станалото със Скрипал. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също изрази загрижеността на Алианса относно нападението. "Великобритания е наш високопоставен съюзник и този инцидент е от голямо значение за НАТО. НАТО поддържа връзка с британските власти по този въпрос", заяви Столтенберг в изявление, разпространено от неговия офис. Изявлението на ръководителя на НАТО увеличава спекулациите, че Великобритания може да задействана процедурата по Член 5 от Вашингтонския договор, според който военното нападение срещу един член на Алианса представлява нападение срещу всички. Дипломатическият конфликт идва и от факта, че практически всички спецслужби по света спазват неписан кодекс за неприкосновеност на бивши шпиони, които са били разменени. Това посочи бившият директор на ФСБ и член на комисията в Държавната дума за безопасност и противодействие на корупцията Николай Ковальов. На 13 март министърът на външните работи на РФ Сергей Лавров заяви, че Русия няма да отговори на исканията на Великобритания във връзка с отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал, докато руската страна не получи достъп до материалите по делото. Той поясни, че Москва иска достъп и до отровното вещество, което е било използвано срещу Скпирал.
Бундестагът преизбра канцлера Ангела Меркел за четвърти мандат на поста, съобщиха световните агенции. 63-годишната Меркел получи 364 гласа "за" при 315 "против" и 9 "въздържал се". "Приемам вота", каза тя след гласуването. Управляващата коалиция, която включва Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел, традиционния му баварски партньор, Християнсоциалния съюз (ХСС), и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) разполага с общо 399 места в 709-членния Бундестаг, отбелязва Асошиейтед прес. Торстен Фаас, преподавател по политология в Берлинския свободен университет, прогнозира, че правителството ще изкара пълен четиригодишен мандат. Партиите от управляващата коалиция доказаха, че могат да работят заедно, подчерта той, цитиран от АП. Агенцията отбелязва, че това вероятно ще е най-крехката коалиция, оглавявана от Меркел. Очаква се това да е последният й мандат на поста. По-късно Меркел положи клетва за четвъртия си мандат на поста. Тя се закле "с Божията помощ да посвети всичките си сили, за да работи за добруването на германския народ" и "да пази и брани основния закон и законите на федерацията". Церемонията се ръководеше от председателя на парламента Волфганг Шойбле. Очаква се утре Ангела Меркел да се срещне в Париж с френския президент Еманюел Макрон, съобщи източник от Елисейския дворец, цитиран от ДПА. Визитата подчертава близките връзки между Франция и Германия, които са и основна движеща сила в Европейския съюз. Макрон посети Меркел в Берлин ден след встъпването си в длъжност през май миналата година. Френският президент се надява новото германско правителство да подкрепя амбициозната му програма за по-тясна интеграция в еврозоната.
В четвъртък евродепутатите решиха да създадат нова специална комисия за финансовите престъпления и укриването и избягването на данъци с ХХ гласа „за“, срещу ХХ „против“ и ХХ „въздържал се“. Новото разследване идва донякъде като реакция на миналогодишните разкрития, известни като „Досиетата от рая“. Тя ще продължи работата на комисиите ТAXE 1 и 2, както и наскоро приключилата PANA. Комисията ще има 45 членове и мандат от 12 месеца, който започва незабавно. Съставът ?ще бъде решен по време на мартенската пленарна сесия на Парламента.
Европейският съюз струва на гражданите си по-малко от чаша кафе на ден. Твърдение, което от Брюксел направиха в началото на 2018 година и което предизвика съмнението на мнозина, не липсваха и такива, които го възприеха като откровено популистко. Европейците в различните държави имат различен принос към общия бюджет на ЕС, но се оказва че еврочленството струва на всеки от нас по-малко от половин чаша кафе на ден. Всъщност около 1/5 или 1/7 от кафето в повечето от 28-те страни-членки, показва изследване на Politico. В този "Кафе индекс на ЕС" изданието класира всяка държава-членка, използвайки официалната статистика на Евростат, спрямо това колко плащат гражданите й на Брюксел и колко кафе (с мляко) им струва това. Проучването отчита бюджетната отстъпка на Великобритания и свързаните с нея други бюджетни корекции. В сметките не са включени и парите, които всяка страна получава под формата на регионално финансиране или финансиране за научни изследвания. Колко плащат гражданите в различните държави членки? Изключително много е разпространено мнението, че германците плащат сметките на ЕС. Оказва се еврочленството им струва 0.84 евро на ден. Което е... около половината от това, което плащат живеещите в Люксембург - 1.57 евро на ден. Заради евтиното кафе в Италия, ЕС струва на италианците малко повече от половин чаша кафе. Единствената друга държава, която плаща повече от половин чаша кафе на ден за еврочленството си, е Белгия. Великобритания, която постоянно се оплаква от членството си и скоро ще напусне ЕС, получава по-добра сделка от повечето държави членки. Всеки неин гражданин плаща на Брюксел 0.69 евро на ден. Измъчената от десетилетие на строги икономии Гърция може да се чувства леко прецакана по отношение на кафето, тъй като средната цена на едно капучино там е 2.91 евро. Това обаче означава, че ЕС струва на гърците най-малкото количество кафе от всяка страна от ЕС - само около 1/7 чаша кафе на ден. Жителите на Люксембург, Белгия, Ирландия, Дания и Финландия плащат най-много на европейския бюджет. Люксембург и Белгия плащат около 7 пъти повече от България и Румъния. Остри критици на ЕС като Унгария и Полша също извличат сериозни ползи. Само Хърватия, Румъния и България плащат по-малко пари на човек за ЕС. 13-те държави, които плащат най-много, са се присъединили към ЕС преди или през 1995 г. Къде е България? Оказва се че най-изгодното спрямо всички други държави е членството на България в ЕС. Българите плащаме едва 0.18 евро на ден на Брюксел, което се равнява на по-малко от 1/5 от една чаша кафе.
Последно променен на Вторник, 16 Януари 2018 16:49
Новите психоактивни вещества (НПВ) ще бъдат забранявани от ЕС по-бързо. Производството и продажбата ще бъдат наказвани по същия начин както другите незаконни наркотици. Съгласно актуализираното законодателство, прието от Парламента във вторник, процедурата за преразглеждане на нивото на рисковете, свързани с дадено ново психоактивно вещество, и предприемането на мерки за контрол в ЕС, при необходимост ще бъде значително по-кратка, за да отговори на бързото развитие на пазара. Националните органи ще имат 6 месеца вместо досегашните 12, за да прилагат решения на ЕС. Обменът на информация чрез Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) ще бъде подобрен. НПВ са химични вещества, които се разпространяват свободно и имат ефект, подобен на незаконните наркотици като кокаин, хероин, канабис и екстази. Щом се забранят на пазара, производството, разпространението и продажбата на най-опасните нови вещества може да бъде наказуема с максимална присъда между пет и десет години затвор, какъвто е случаят с незаконните наркотици. Европол ще има по-значима роля в системата за ранно предупреждение и в процедурата за оценка на риска, за да помогне за разкриване на трансграничното участие на престъпни организации. Парламентът прие промените в регламента относно ЕЦМНН с 609 гласа „за“ срещу 19 „против“ и 29 „въздържал се“, а изменената директива, вече на второ четене, беше приета без гласуване. Според докладчика, Тереса Хименес-Бесерил (ЕНП, Испания): „Новите психоактивни вещества, повечето произведени в Китай и Индия, набират все по-голяма популярност. Те се предлагат онлайн и в магазини. Органите на реда се затрудняват в борбата с разпространението им. Нашата цел е да намалим наличието им на пазара и да се уверим, че производителите и разпространителите могат да бъдат осъдени“. Докладчикът за Регламента относно ЕЦМНН Михал Бони (ЕНП, Полша) подчерта: „В ЕС през 2016 и 2017 г. след употреба на нови психоактивни вещества са загинали двеста петдесет и четирима души. Наше политическо и морално задължение е да защитим здравето на гражданите и по-специално на младото поколение, осигурявайки бърза реакция срещу НПВ и по-добра координация на националните мерки“. Държавите членки на ЕС ще имат дванадесет месеца, за да интегрират промените в директивата в националното си законодателство. Актуализираният регламент ще започне да се прилага след изтичането на този период за транспониране.
НПВ – още познати като „законни стимуланти“, „билкови стимуланти“, „соли за вана“ и „химикали за научни цели“ – се определят от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) като „наркотични вещества в чиста или под формата на препарат, които не са контролирани от Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. или от Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г., но които могат да представляват заплаха за общественото здраве“. Терминът „нов“ не се отнася непременно за нови изобретения (някои НПВ са създадени преди 40 години), а за вещества, които от скоро са станали достъпни на пазара. Те се разрастват бързо през последното десетилетие, възползвайки от глобализацията и новите комуникационни технологии и често се продават в специализирани магазини и в интернет. Известни примери за подобни вещества са MDPV и т. нар. „спайс“.
