Начало Пряк свободен Авторска рубрика на Емил Мегов: Една - не, но две птички правят ли пролет?
19 Октомври 2019 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 18 Октомври 2019 15:49
Петък, 18 Октомври 2019 14:42
Петък, 18 Октомври 2019 14:26
Петък, 18 Октомври 2019 12:34
РЕКЛАМА
Авторска рубрика на Емил Мегов: Една - не, но две птички правят ли пролет? Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Пряк свободен
Написано от Емил МЕГОВ   
Вторник, 10 Март 2015 11:44
В късните часове на неделната вечер, в чешката столица Прага завърши лекоатлетическия шампионат на Европа в зала. На него нашата страна бе представена от общо 14 състезатели, за повечето от които участието там се превърна в екскурзионно пътуване. Няма как по друг начин да определим представянето, или по точно излагането, на повечето от нашите състезатели.
Няма как да не започна коментара си с добрите новини от еврошампионата, а те са две и имат своите конкретни имена - Габриела Петрова и Радослава Мавродиева. Навръх спорния за мнозина женски празник, чаровната Габи стана вицешампионка на Стария континент. Нашето момиче замина за чешката столица като втора в световната ранглиста за сезона в тройния скок, което подсказваше потенциала и за нещо значимо. Тя проведе перфектно финалното състезание и успя в последният опит да измести конкурентката си за сребърния медал. Освен всичко друго, отличието бе знаменателно и заради факта, че е първото за българка в тази дисциплина от 2002 година насам, когато Тереза Маринова стана шампионка.
Крак към успеха за Габриела повлече два дни по-рано Радослава Мавродиева, която грабна бронза в тласкането на гюле. Снажната българка продължи славните традиции на своите предшественички, с първия медал в дисциплината от 2 десетилетия насам. Съвсем малко не й достигна да стане първа подгласничка на победителката, но и третото място е повече от добро представяне. След напрегнатия финал Радослава сподели, че отдавна е била готова за този медал, но по-важното е, че след дълги колебания най-сетне си е повярвала.
Специално внимание заслужава и най-опитната ни състезателка в момента - 41-годишната Венелина Венева. Разбира се, че поводът за това уважително отношение не е седмото място, което тя извоюва в сектора за висок скок. Световната шампионка за ветерани възхити всички още в квалификациите, където направи само една грешка, при преодоляването на 194 сантиметра. Това бе  петото участие на Венева в тази фаза на Европейско първенство, като преди 10 години, на шампионата в Мадрид, тя спечели бронзов медал. За любознателните ще припомня, че славната ни скачачка е и вицешампионка на открито, както и бронзова медалистка от Световното през 2001 година. Похвален и достоен за уважение е хъса, с който тази упорита и качествена българка показва на всички, че възрастта наистина не е порок. Дори на преклонните за дамите във вертикалния скок 41 години, Венева продължава да демонстрира по превъзходен начин високата си класа.
Осезаемо бе и плевенското присъствие в българската група на еврошампионата в Прага. В чешката столица спортната чест на града ни защитаваха двама бивши възпитаници на Спортното училище. Както е знайно обаче и двамата се състезават за други клубове, заради перманентната немотия в родните си такива. Бранещият от месец насам фирмената чест на свищовския „Свилоза” Тихомир Иванов се доближи само на сантиметър от личния си резултат в зала. Това обаче не бе достатъчно на Спортист №1 на Плевен за 2014-та да влезе във финала. Заради проблеми в ахилесите пък, Андриана Бънова изобщо не се появи в сектора за троен скок и изгледа квалификациите от трибуните.
Малко очаквано, хорото на неуспелите поведе най-добрият ни лекоатлет в последните 2 години Георги Иванов. Петият от световното в зала от миналата година, не успя да покрие квалификационната норма и остана извън финала. Само два сантиметра не достигнаха на
плевенския зет да влезе в борбата за призовите места в тласкането на гюле. На „юнашкото” хоро волю-неволю се хвана и топспринтьорката ни през последните години Ивет Лалова, която отпадна в полуфиналното бягане. Чаровната госпожа Колио посочи половин дузина причини за неуспеха си и чистосърдечно си призна, че това не е било нейното състезание. Колежката й Инна Ефтимова отпадна от надпреварата в същата фаза, което се случи и с единствения ни спринтьор в този шампионат Денис Димитров. ”Високата” скачачка Мирела Демирева също остана далеч от финалната битка, а „черешката на тортата” бе последното място на Силвия Дънекова в бягането на 1500 метра.
Така, с 2 прекрасни изключения, нашите лекоатлети затвърдиха впечатлението, че българската „царица на спортовете” е детронирана. Тази нерадостна тенденция пролича и на последния шампионат на Стария континент на открито. На първенството в Цюрих през миналия август, за първи път от 40 години насам страната ни не спечели нито един медал. Все пак надежди има и засега те носят нежните имена Габриела и Радослава.

Колкото и изтъркан от употреба да звучи изразът, преди дни във футболния ЦСКА се случи точно това. След 14-годишен гурбет в половин дузина европейски отбори, миналата сряда, за втори път в кариерата си, Мартин Петров се врече във вярност на любимия си клуб. Едва ли преди време, когато започна атаката към върховете на континенталния футбол от врачанския „Ботев”, фамозното крило си е представяло докъде може да стигне. Явно Господ обича такива като Марто, давайки им шанс да продължат пътя си напред и нагоре. Точно така можем да си обясним и преминаването на бившия национал в ЦСКА, през вече далечната 1996 г.

Разбира се, за да се озове в редиците на най-успешния български клуб, заслугата е преди всичко на самия футболист. За отбора, който го катапултира към големия футбол, Мартин изигра 25 мача във вътрешното първенство и 6 в евротурнирите. През 1999-а той акостира край Женевското езеро като играч на местния „Сервет”. След 3 успешни сезона в Страната на шоколада, крилото премина в немския „Волфсбург”. Тук той изигра поредица от силни мачове и бе звездата на „вълците” в продължение на няколко години. Изявите му в бундеслигата не останаха незабелязани от съгледвачите на испанския гранд „Атлетико” - Мадрид, в чиито редици българинът се озова срещу „скромната” сума от 10 милиона евро. Желанието на Марто да заиграе на Иберийския полуостров бе толкова силно, че той доплати от собствения си джоб част от трансфера. Престоят му тук не бе така успешен като в предишните два клуба, но все пак остави забележима диря в славната му кариера. Малко неочаквано, преди 4 лета, бързоногото крило се озова във фирмения тим на шейх Мансур - „Манчестър Сити”. Малшансът да се контузи тежко не позволи на Марто да покаже какво може на терена - нещо, което се случи и със съотборника му при „гражданите” по това време, Валери Божинов. Колкото и невероятно да звучи днес, залитащият по фолкпевици и плеймейтки футболист бе стигнал до такова ниво в своята рано залязла кариера. След сравнително краткото си пребиваване в стана на мултимилионерския тим от Манчестър, Мартин премина в далеч по-непретенциозния „Болтън”. Тук контузиите продължиха да го преследват, но, независимо от това, той изигра не един и два мача на познатото си високо ниво. Преди да се кротне отново в тима от Борисовата градина, футболната гордост на Враца изигра и един сезон в „Еспаньол”. След като не получи удовлетворителна оферта от клуб, заслужаващ внимание, онзи ден Марто откликна на настойчивата покана на Стойчо Младенов отново да облече червения екип.

Преди да кажа няколко слова и за самото завръщане на скорострелния нападател, искам в движение да припомня и това, което той направи за националния отбор. А то никак не е малко и се изразява цифром в 90 мача и 19 гола за първия ни тим, изиграни в продължение на 12 години. На моя милост така и не стана ясно защо настоящият предводител на националния отбор реши с лека ръка да се откаже от услугите на топфутболиста. Дежурният аргумент „подмладяване на състава” малко издиша, като се има предвид, че в редиците на отбора бе призован отново Емил Гъргоров. При цялото ми уважение и дори пристрастие към качествата на Бадема, не виждам с какво той е по-полезен от Мартин в схемата на Чичовото. Вероятно има някаква друга причина за решението на Пенев, която само той си знае, пък и най-малко на мен ми е работа да се правя на разбирач и да се меся в решенията на по-младия Стратег.

На пресконференцията при представянето си онзи ден, Мартин бе пределно откровен и сподели, че е бил пред дилемата да приеме или да прекрати кариерата си. Когато споделил втората възможност с жена си, обаче, тя му казала, че няма как да постъпи по този начин. Бързоногият футболист благодари сърдечно на треньора Стойчо Младенов, който още през лятото го е атакувал с настойчива покана за завръщане. Марто умили всички и трогна до сълзи по-старите чорбари с признанието, че би играл за ЦСКА, дори и отбора да беше изпаднал във „В” група. С типичната си откровеност и чистосърдечност, коравият врачанин призна, че не се намира в особено добра форма и ще му трябва време, за да влезе в игрови ритъм. Запитан дали в обозримо бъдеще ще станат отново съотборници с Бербатов в „червения” клуб, Мартин лаконично отговори, че 50% от този блян на запалянковците вече е реалност. Дали два от трите коня, които по думите на Митко теглеха каляската на първия ни тим, ще се озоват отново в един впряг, само времето ще покаже. Нека засега оставим привържениците на ЦСКА да се радват на супериграчите от „втората възраст”, които в движение успя да събере Младенов. Защото наистина е много хубаво, когато в един отбор от родния шампионат се подвизават повече българи. И то такива като Тошко Янчев, Вальо Илиев и Емо Гъргоров.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 10 Март 2015 17:09