Начало Пряк свободен Георги Панов: Комплексни са причините за незавидното състояние на българския баскетбол
23 Юли 2019 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Понеделник, 22 Юли 2019 17:02
Понеделник, 22 Юли 2019 15:38
Понеделник, 22 Юли 2019 15:22
Понеделник, 22 Юли 2019 12:13
РЕКЛАМА
Георги Панов: Комплексни са причините за незавидното състояние на българския баскетбол Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Пряк свободен
Написано от Емил МЕГОВ   
Понеделник, 09 Март 2015 11:20
Драги читатели на „Посредник”, миналата седмица в рубриката „Пряк свободен” ви срещнах с едно от големите имена в българския баскетбол - Георги Панов. Оказа се, че освен бележит спортист, моят събеседник е и сладкодумен разказвач с удивително услужлива памет. Славният плевенчанин ме потопи в атмосферата на едно спорно време, което, освен всичко друго, създаде и такива безспорни личности като него. Днес ще имате възможност да прочетете заключителните думи на баскетболния маестро, който в средата на миналия век взривяваше залите по света и у нас.

- Кое беше последното голямо първенство, в което участвахте?
- Това беше световният шампионат в Чили, който се проведе в началото на 1961 година. Тогава по пътя си към финалната четворка победихме няколко много силни отбора. И тук отново се намеси политическата „целесъобразност”, тъй като трябваше да играем с отбора на Тайван, който току-що се беше отцепил от Китай. Това се прие като явно предателство и по тази причина ние получихме нареждане от София да не играем с тях. Същата забрана бе получил и съветският отбор и така, вместо да стигнем до борбата за медалите, ние бяхме декласирани и служебно се озовахме на седмо място. Жалкото е, че почти сигурно щяхме да победим следващите си съперници и да стигнем дори до мач за титлата. Така злощастно и по независещи от мен причини завърши последното голямо първенство в моята кариера.
- Ако трябва да отличите едно първенство и един мач в дългата си и славна кариера, кои ще бъдат те?
- Трудно ми е да избера точно един шампионат, защото съм раздвоен между европейския финал със СССР в София и шампионската титла от Универсиадата в Париж. Тук се сещам и за полуфинала на първенството в нашата столица, в който ние губехме от силния отбор на Чехословакия. Малко преди края те ни водеха с 5 точки, но ние успяхме да обърнем резултата и да победим. Моя милост имаше скромна заслуга за този обрат, тъй като успях да открадна една топка и да вкарам кош. Така, че се затруднявам да отлича само един мач, който съм изиграл с националната фланелка, но тези трите са се запечатали най-дълбоко в съзнанието ми.
- Няма как да пропусна възможността да ви попитам за състоянието на съвременния български баскетбол и в частност на плевенския. Следите ли какво се случва в „Спартак” и защо, според вас, отборът изпадна в такава криза?
- Никога не съм преставал да се интересувам как се развива баскетболът в родния ми град. Не искам да ставам съдник на никого, но може би не се работи правилно от страна на треньорите. Явно е, че факторите за спада в нивото не са един и два. Не желая да давам някакви рецепти, но е факт, че не се разчита на юноши от собствената школа, което не е добре. Въздържам се да коментирам състоянието на „Спартак” в момента, но вероятно и мотивацията вече е различна. Всичко се върти около парите и те са водещия фактор, докато по наше време не беше така. При всичките успехи, които постигнахме с „Академик” в евротурнирите, ние получавахме само стипендии, и то тези от нас, които имахме отличен успех. ”Премиите” ни се изразяваха в това да получим някакви непарични награди, грамоти, почерпки. Сега, не само в баскетбола, състезателите ходят като цветарки от отбор в отбор, водени само от по-доброто заплащане. Така например, независимо, че бяхме елитни спортисти и имахме нужда от по-качествена и обилна храна, ние посещавахме само студентския стол. Нямаше изискани ресторанти, отбрано меню и специални готвачи, които да се грижат за нас, както е сега. И въпреки всичко, резултатите, които постигнахме са като мираж за сегашните ни последователи, които имат всичко, но нямат успехи. С други думи, ние бяхме пълни аматьори, но с професионално отношение към отговорностите, които имахме като спортисти.
- Не особено високото ниво на клубния ни баскетбол се отразява и на националния ни тим, който от много години няма успехи на международната сцена.

- Много ми е трудно да говоря за състоянието на първия ни тим през последните години. Преди време ние бяхме „абонирани” за големите първенства, като аз самият съм участвал на 3 олимпиади, 7 европейски и 2 световни първенства. Особено в шампионатите на Стария континент, смятахме, че сме се провалили, ако не сме в борбата за медалите. Сега се счита за голям успех, ако се класираме за финалната фаза, но и това все по-рядко ни се случва. Според мен, една от основните причини е в липсата на добри треньори, които да работят правилно за израстването на талантите. Опитват се да копират сляпо чужди модели, като NBA например, които просто не са приложими при нас. Вярно е, че в повечето европейски отбори има натурализирани играчи, които обаче струват скъпо, а и аз не приемам това размиване на националното. А иначе имаме кадърни момчета - добро впечатление ми правят Александър Везенков, Димитър Димитров и Павлин Иванов. Но не са много и това е проблем, защото за да се изгради силен национален отбор, трябва да има равностойна конкуренция за всяка позиция.

Колкото и изтъркан от употреба да звучи изразът, преди дни във футболния ЦСКА се случи точно това. След 14-годишен гурбет в половин дузина европейски отбори, миналата сряда, за втори път в кариерата си, Мартин Петров се врече във вярност на любимия си клуб. Едва ли преди време, когато започна атаката към върховете на континенталния футбол от врачанския „Ботев”, фамозното крило си е представяло докъде може да стигне. Явно Господ обича такива като Марто, давайки им шанс да продължат пътя си напред и нагоре. Точно така можем да си обясним и преминаването на бившия национал в ЦСКА, през вече далечната 1996 г.

Разбира се, за да се озове в редиците на най-успешния български клуб, заслугата е преди всичко на самия футболист. За отбора, който го катапултира към големия футбол, Мартин изигра 25 мача във вътрешното първенство и 6 в евротурнирите. През 1999-а той акостира край Женевското езеро като играч на местния „Сервет”. След 3 успешни сезона в Страната на шоколада, крилото премина в немския „Волфсбург”. Тук той изигра поредица от силни мачове и бе звездата на „вълците” в продължение на няколко години. Изявите му в бундеслигата не останаха незабелязани от съгледвачите на испанския гранд „Атлетико” - Мадрид, в чиито редици българинът се озова срещу „скромната” сума от 10 милиона евро. Желанието на Марто да заиграе на Иберийския полуостров бе толкова силно, че той доплати от собствения си джоб част от трансфера. Престоят му тук не бе така успешен като в предишните два клуба, но все пак остави забележима диря в славната му кариера. Малко неочаквано, преди 4 лета, бързоногото крило се озова във фирмения тим на шейх Мансур - „Манчестър Сити”. Малшансът да се контузи тежко не позволи на Марто да покаже какво може на терена - нещо, което се случи и със съотборника му при „гражданите” по това време, Валери Божинов. Колкото и невероятно да звучи днес, залитащият по фолкпевици и плеймейтки футболист бе стигнал до такова ниво в своята рано залязла кариера. След сравнително краткото си пребиваване в стана на мултимилионерския тим от Манчестър, Мартин премина в далеч по-непретенциозния „Болтън”. Тук контузиите продължиха да го преследват, но, независимо от това, той изигра не един и два мача на познатото си високо ниво. Преди да се кротне отново в тима от Борисовата градина, футболната гордост на Враца изигра и един сезон в „Еспаньол”. След като не получи удовлетворителна оферта от клуб, заслужаващ внимание, онзи ден Марто откликна на настойчивата покана на Стойчо Младенов отново да облече червения екип.

Преди да кажа няколко слова и за самото завръщане на скорострелния нападател, искам в движение да припомня и това, което той направи за националния отбор. А то никак не е малко и се изразява цифром в 90 мача и 19 гола за първия ни тим, изиграни в продължение на 12 години. На моя милост така и не стана ясно защо настоящият предводител на националния отбор реши с лека ръка да се откаже от услугите на топфутболиста. Дежурният аргумент „подмладяване на състава” малко издиша, като се има предвид, че в редиците на отбора бе призован отново Емил Гъргоров. При цялото ми уважение и дори пристрастие към качествата на Бадема, не виждам с какво той е по-полезен от Мартин в схемата на Чичовото. Вероятно има някаква друга причина за решението на Пенев, която само той си знае, пък и най-малко на мен ми е работа да се правя на разбирач и да се меся в решенията на по-младия Стратег.

На пресконференцията при представянето си онзи ден, Мартин бе пределно откровен и сподели, че е бил пред дилемата да приеме или да прекрати кариерата си. Когато споделил втората възможност с жена си, обаче, тя му казала, че няма как да постъпи по този начин. Бързоногият футболист благодари сърдечно на треньора Стойчо Младенов, който още през лятото го е атакувал с настойчива покана за завръщане. Марто умили всички и трогна до сълзи по-старите чорбари с признанието, че би играл за ЦСКА, дори и отбора да беше изпаднал във „В” група. С типичната си откровеност и чистосърдечност, коравият врачанин призна, че не се намира в особено добра форма и ще му трябва време, за да влезе в игрови ритъм. Запитан дали в обозримо бъдеще ще станат отново съотборници с Бербатов в „червения” клуб, Мартин лаконично отговори, че 50% от този блян на запалянковците вече е реалност. Дали два от трите коня, които по думите на Митко теглеха каляската на първия ни тим, ще се озоват отново в един впряг, само времето ще покаже. Нека засега оставим привържениците на ЦСКА да се радват на супериграчите от „втората възраст”, които в движение успя да събере Младенов. Защото наистина е много хубаво, когато в един отбор от родния шампионат се подвизават повече българи. И то такива като Тошко Янчев, Вальо Илиев и Емо Гъргоров.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Понеделник, 09 Март 2015 18:37