Начало Пряк свободен Авторска рубрика на Емил Мегов: Владислав Стоянов - заслужилият победител
19 Октомври 2019 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 18 Октомври 2019 15:49
Петък, 18 Октомври 2019 14:42
Петък, 18 Октомври 2019 14:26
Петък, 18 Октомври 2019 12:34
РЕКЛАМА
Авторска рубрика на Емил Мегов: Владислав Стоянов - заслужилият победител Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Пряк свободен
Написано от Емил МЕГОВ   
Сряда, 25 Февруари 2015 11:40
След дълго отлагане, преди седмица най-сетне дойде времето и на поредната класация „Футболист на годината”. За първи път в 54-годишната история на авторитетната анкета, най-добрият български ритнитопковец бе обявен в средата на Малък Сечко. Ако се бяха забавили още малко, организаторите можеха да си спестят масрафа наполовина, по линията „две в едно”. С други думи - да ударят с „един куршум два заека”, излъчвайки едновременно победителите за миналата и за тази година. Иначе идеята тържеството да се проведе в Централния дом на „Армията” беше оригинална. Къде има по-подходящо място, на което да бъдат наградени „бойците” от зеления терен. Друг е въпросът, че много от тези гладиатори в ламаринени доспехи не уважиха церемонията - кой по уважителни причини, кой от обида, че не е по-напред в класацията. Затова пък, първият ред в залата бе окупиран от футболисти на шампиона „Лудогорец”, които заслужено обраха повечето призове.
Иначе в тазгодишната анкета, нямаше по-заслужил победител от вратаря на шампионите и националния отбор Владислав Стоянов. Случи се и нещо много хубаво, което е рядко срещано явление при нашето завистливо и леко злобно племе. Не се намери никой, който да каже укорна дума за железния страж и той бе обсипан със суперлативи, както от чужди, така и от свои. Лично аз, винаги съм симпатизирал на това момче, не само заради превъзходните му качества, а и заради ведрия му характер и непомръкваща усмивка. Независимо, че е роден в борческия Перник, Владо като че ли няма кибритлийския нрав на своите съграждани и изглежда доста благ и възпитан млад мъж. 27-годишният вратар започва кариерата си в родния „Металург”, като състезател на който преминава в юношеската школа на ЦСКА. След  4-годишен престой при „армейците”, тогавашните „стратези” от школата изпускат, вероятно поради глупост, талантливия вратар. След дългогодишно митарстване той попадна в редиците на „Лудогорец”, с чийто екип направи истински фурор. Достатъчно е да се каже, че освен двукратен шампион с тима от Разград, Владо сътвори впечатляващ пробив и в двата европейски клубни турнира. През 2013-та, той бе обявен за най-добър вратар в груповата фаза на Лига Европа. През миналата година пък покори най-високия връх в досегашната си кариера, като бе обявен за страж №1 в групите на Шампионската лига. След всички тези успехи и признания, талантливият перничанин си остана все така скромен, изтъквайки заслугите и на своите съотборници. След церемонията, Владо сподели и нещо много ценно и затрогващо, а именно че би заменил всяка награда за тази, която очаква през месец май - появата на първородната си рожба.
Никаква изненада не предизвика и второто място в анкетата, което зае капитана на шампионите Светослав Дяков. Юношата на „люпилнята” за таланти „Пирин” - Благоевград имаше впечатляващи изяви със зелената и националната фланелка, и заслужено стана подгласник на победителя. Доста любопитна е третата позиция на един друг кадър на школата „що е маке, все е юнак” - най-добрият ни футболист в последното десетилетие Димитър Бербатов. Още преди няколко години Бербо помоли учтиво журналистите да не го включват в анкетите си, за да може да се изявят младите играчи. Явно не го чуха или по-скоро не го разбраха, и той пак бе изтипосан сред призьорите в класацията. Като типичен джентълмен, чрез агента си Емил Данчев, бившият голмайстор на Висшата лига благодари за оказаната чест. При цялото ми преклонение пред самородния талант на Бербатов, на когото съм запален почитател, точно тук искам да вмъкна едно „особено” лично мнение. То се състои в това, че според моя милост, в анкетата за най-добрите български
футболисти трябва да залегнат два основни критерия. И това са принос към националния отбор и такъв към български клуб, а Бербо е далеч от тези два показателя. Може би е удачно да се излъчва най-добър български футболист, играещ в чужбина, който да получава индивидуален приз за успехите си отвъд граница. Защото какво общо има Митко с българския футбол от години насам, особено след като сдаде доброволно и националната фланелка. Все пак, в случая става дума за футболисти на България, които е редно да имат нещо общо с великата игра, която се практикува по нашите терени. Без да разполагам с неопровержими доказателства, все си мисля, че такъв е бил и първоначалния замисъл на тези, които са поставили началото на тази класация преди 54 години.
През настоящата година пред българския футбол стоят редица изпитания, като най-сериозни са те за националния отбор. Дай Боже, при следващата анкета да имаме повече поводи за радост, породени от успехите на нашите момчета по родните и чуждоземски терени. Оставам умерен оптимист, макар че бидейки реалист ми е доста трудно да бъда ведро настроен към това, което ни очаква през следващите месеци.

Колкото и изтъркан от употреба да звучи изразът, преди дни във футболния ЦСКА се случи точно това. След 14-годишен гурбет в половин дузина европейски отбори, миналата сряда, за втори път в кариерата си, Мартин Петров се врече във вярност на любимия си клуб. Едва ли преди време, когато започна атаката към върховете на континенталния футбол от врачанския „Ботев”, фамозното крило си е представяло докъде може да стигне. Явно Господ обича такива като Марто, давайки им шанс да продължат пътя си напред и нагоре. Точно така можем да си обясним и преминаването на бившия национал в ЦСКА, през вече далечната 1996 г.

Разбира се, за да се озове в редиците на най-успешния български клуб, заслугата е преди всичко на самия футболист. За отбора, който го катапултира към големия футбол, Мартин изигра 25 мача във вътрешното първенство и 6 в евротурнирите. През 1999-а той акостира край Женевското езеро като играч на местния „Сервет”. След 3 успешни сезона в Страната на шоколада, крилото премина в немския „Волфсбург”. Тук той изигра поредица от силни мачове и бе звездата на „вълците” в продължение на няколко години. Изявите му в бундеслигата не останаха незабелязани от съгледвачите на испанския гранд „Атлетико” - Мадрид, в чиито редици българинът се озова срещу „скромната” сума от 10 милиона евро. Желанието на Марто да заиграе на Иберийския полуостров бе толкова силно, че той доплати от собствения си джоб част от трансфера. Престоят му тук не бе така успешен като в предишните два клуба, но все пак остави забележима диря в славната му кариера. Малко неочаквано, преди 4 лета, бързоногото крило се озова във фирмения тим на шейх Мансур - „Манчестър Сити”. Малшансът да се контузи тежко не позволи на Марто да покаже какво може на терена - нещо, което се случи и със съотборника му при „гражданите” по това време, Валери Божинов. Колкото и невероятно да звучи днес, залитащият по фолкпевици и плеймейтки футболист бе стигнал до такова ниво в своята рано залязла кариера. След сравнително краткото си пребиваване в стана на мултимилионерския тим от Манчестър, Мартин премина в далеч по-непретенциозния „Болтън”. Тук контузиите продължиха да го преследват, но, независимо от това, той изигра не един и два мача на познатото си високо ниво. Преди да се кротне отново в тима от Борисовата градина, футболната гордост на Враца изигра и един сезон в „Еспаньол”. След като не получи удовлетворителна оферта от клуб, заслужаващ внимание, онзи ден Марто откликна на настойчивата покана на Стойчо Младенов отново да облече червения екип.

Преди да кажа няколко слова и за самото завръщане на скорострелния нападател, искам в движение да припомня и това, което той направи за националния отбор. А то никак не е малко и се изразява цифром в 90 мача и 19 гола за първия ни тим, изиграни в продължение на 12 години. На моя милост така и не стана ясно защо настоящият предводител на националния отбор реши с лека ръка да се откаже от услугите на топфутболиста. Дежурният аргумент „подмладяване на състава” малко издиша, като се има предвид, че в редиците на отбора бе призован отново Емил Гъргоров. При цялото ми уважение и дори пристрастие към качествата на Бадема, не виждам с какво той е по-полезен от Мартин в схемата на Чичовото. Вероятно има някаква друга причина за решението на Пенев, която само той си знае, пък и най-малко на мен ми е работа да се правя на разбирач и да се меся в решенията на по-младия Стратег.

На пресконференцията при представянето си онзи ден, Мартин бе пределно откровен и сподели, че е бил пред дилемата да приеме или да прекрати кариерата си. Когато споделил втората възможност с жена си, обаче, тя му казала, че няма как да постъпи по този начин. Бързоногият футболист благодари сърдечно на треньора Стойчо Младенов, който още през лятото го е атакувал с настойчива покана за завръщане. Марто умили всички и трогна до сълзи по-старите чорбари с признанието, че би играл за ЦСКА, дори и отбора да беше изпаднал във „В” група. С типичната си откровеност и чистосърдечност, коравият врачанин призна, че не се намира в особено добра форма и ще му трябва време, за да влезе в игрови ритъм. Запитан дали в обозримо бъдеще ще станат отново съотборници с Бербатов в „червения” клуб, Мартин лаконично отговори, че 50% от този блян на запалянковците вече е реалност. Дали два от трите коня, които по думите на Митко теглеха каляската на първия ни тим, ще се озоват отново в един впряг, само времето ще покаже. Нека засега оставим привържениците на ЦСКА да се радват на супериграчите от „втората възраст”, които в движение успя да събере Младенов. Защото наистина е много хубаво, когато в един отбор от родния шампионат се подвизават повече българи. И то такива като Тошко Янчев, Вальо Илиев и Емо Гъргоров.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 25 Февруари 2015 16:30