Начало Пряк свободен Авторска рубрика на Емил Мегов: Още едно златно плевенско птиче отлетя от родното гнездо
11 Август 2020 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 11 Август 2020 14:59
Вторник, 11 Август 2020 13:53
Вторник, 11 Август 2020 11:05
Вторник, 11 Август 2020 09:58
Вторник, 11 Август 2020 09:22
Вторник, 11 Август 2020 09:11
Вторник, 11 Август 2020 08:44
Понеделник, 10 Август 2020 15:35
Понеделник, 10 Август 2020 11:23
Понеделник, 10 Август 2020 10:22
Понеделник, 10 Август 2020 10:11
Понеделник, 10 Август 2020 10:05
Понеделник, 10 Август 2020 10:00
Понеделник, 10 Август 2020 09:55
Понеделник, 10 Август 2020 09:50
Понеделник, 10 Август 2020 09:27
Петък, 07 Август 2020 10:01
Петък, 07 Август 2020 09:33
Четвъртък, 06 Август 2020 11:44
Четвъртък, 06 Август 2020 11:16
Четвъртък, 06 Август 2020 09:55
Четвъртък, 06 Август 2020 09:50
Четвъртък, 06 Август 2020 09:45
Сряда, 05 Август 2020 11:37
Сряда, 05 Август 2020 10:11
РЕКЛАМА
Авторска рубрика на Емил Мегов: Още едно златно плевенско птиче отлетя от родното гнездо Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Пряк свободен
Написано от Емил МЕГОВ   
Понеделник, 23 Февруари 2015 11:22
Наречете го жалба за младост, или по-скоро жалба за едни времена, в които държавата и обществото имаха друго отношение към спорта. Отношение, изразяващо се не само в снимки по летища и тронни зали с големите български спортисти, а такова, което вадеше като на конвейер шампион след шампион. На регионално ниво подкрепата се проявяваше в модерното днес спонсорство от страна на мощните в онези години общински и държавни прдприятия. Вярно, че понякога това финансиране се подчиняваше на принципа „няма не искам”, но резултатите бяха повече от добри.
За никого преди сакралния 10-и ноември не бе тайна, че всички водещи спортисти и отбори в града ни бяха на заплати в по-солидните предприятия. Така например, Пламен Гетов и компания бяха технолози и началник смени в Цигарената фабрика и в Стъкларския завод. Цецо Антов и целият отбор на „Спартак” бяха на щат първо в завод „Вапцаров”, а по-късно „заработваха” в рафинерията „Плама”. Женският волейболен отбор пък се водеше в „Електрон”, както по това време се наричаше Ядрения завод. В тази връзка си спомням, че преди време треньорката на „Спартак” Виолета Антонова ми разказа за неуспешния си опит да възкреси „челния почин”. Надали и тя самата се е надявала, че ще получи някакъв отклик на финансовите си вопли към по-заможните плевенски бизнесмени. Почукала на доста врати, навсякъде получила съчувствено разбиране и намерения за подкрепа, но „по-късно”. Днес това просто няма как да се повтори, защото мощните плевенски фирми отдавна преминаха в небитието, а някои бяха нарязани за скрап.
Затова добрите ни спортисти, а и не само те, се изнасят на скорост, търсейки щастието си като вътрешни емигранти или чуждоземски изгнаници. Защото големият спорт изисква големи и все повече пари и е нормално шепата ни елитни спортисти да мигрират към по-заможните клубове. Христоматийни са примерите с Тихомир Иванов и Рената Петкова, които бяха поредните плевенски атлети, избрали пътя на развитие там, където имат шанс за такова. Преди около половин година написах коментар за Тихомир, когото нарекох „последният мохикан” на плевенския спорт. Е, с днешна дата и той вече не се състезава за Плевен, и занапред ще брани спортната чест на свищовската фабрика „Свилоза”.
Когато стана спортист на Плевен за 2014-та, на мой въпрос Тихомир отговори, че засега остава верен на „Спартак”. Това му намерение в крайна сметка не се сбъдна, но никой няма право да го упреква, просто защото момчето си е поставило високи цели и явно тук няма как да ги постигне. Отделен въпрос е, че при 3 лекоатлетически клуба в града той предпочете фирмения тим на „Свилоза”, но явно там условията за подготовка са други. Така хвърковатият стана поредният и не е сигурно, че ще е последният елитен плевенски спортист, който каза „Чао” на родния си клуб. С не особено радостно чувство, преди да акостира на дунавския бряг, Тихомир сподели, че до последно се е надявал да остане състезател на „Спартак”. С горчивина той заяви за „Посредник”, че не е искал да напуска Плевен, но в крайна сметка го е сторил заради високите цели, които си е поставил.
Отгоре на всичко, в събота възпитаникът на Георги Гетов стана балкански шампион, в което, разбира се, няма нищо лошо. Но за нас неприятният привкус е в това, че новият първенец на Полуострова продължава победния си ход с екипа на новия си тим.
Оттук насетне всички успехи, които несъмнено ще постига Тихомир, ще се пишат на сметката на свищовския клуб, който няма нищо общо с неговото изграждане като елитен лекоатлет.
За да ни е още по-вътрешно, само ще спомена, че сред балканските първенци имаме още едно „наше” момиче. Това е тройната скачачка Андриана Бънова, която каза „сбогом” на плевенския си клуб, още преди няколко години.

Хващам се, че често напоследък стане ли дума за настоящето на плевенския спорт, писанията ми звучат като заупокойна молитва. Но кажете ми вие, драги читатели, какво да ме вдъхнови и да ме подтикне към позитивизъм? Последната ми „муза” бе Тихомир Иванов, за който през миналата година написах не едно и две похвални слова. Силно се надявам и ми се ще да вярвам, че нещата не са чак толкова зле, колкото изглеждат в момента. Някакъв сдържан оптимизъм ме обзема от факта, че все още в някои клубове има изключително талантливи и перспективни състезатели. Основният проблем, обаче, е не толкова в това дали ги има и колко са те, а дали, след като развият таланта си, няма да изхвръкнат от родното гнездо. Примерите в това отношение са многобройни, а решението е просто и ясно - повече внимание и най-вече финансова подкрепа от страна на „отговорните фактори”. Защото е хубаво, че в обозримо бъдеще градът ни ще се сдобие с кокетна спортна зала. Но дали в нея вместо изявите на елитни спортисти, сред които и плевенски няма да гледаме повече концерти и шоуспектакли, както се получи със столичната „Арена Армеец”...

Колкото и изтъркан от употреба да звучи изразът, преди дни във футболния ЦСКА се случи точно това. След 14-годишен гурбет в половин дузина европейски отбори, миналата сряда, за втори път в кариерата си, Мартин Петров се врече във вярност на любимия си клуб. Едва ли преди време, когато започна атаката към върховете на континенталния футбол от врачанския „Ботев”, фамозното крило си е представяло докъде може да стигне. Явно Господ обича такива като Марто, давайки им шанс да продължат пътя си напред и нагоре. Точно така можем да си обясним и преминаването на бившия национал в ЦСКА, през вече далечната 1996 г.

Разбира се, за да се озове в редиците на най-успешния български клуб, заслугата е преди всичко на самия футболист. За отбора, който го катапултира към големия футбол, Мартин изигра 25 мача във вътрешното първенство и 6 в евротурнирите. През 1999-а той акостира край Женевското езеро като играч на местния „Сервет”. След 3 успешни сезона в Страната на шоколада, крилото премина в немския „Волфсбург”. Тук той изигра поредица от силни мачове и бе звездата на „вълците” в продължение на няколко години. Изявите му в бундеслигата не останаха незабелязани от съгледвачите на испанския гранд „Атлетико” - Мадрид, в чиито редици българинът се озова срещу „скромната” сума от 10 милиона евро. Желанието на Марто да заиграе на Иберийския полуостров бе толкова силно, че той доплати от собствения си джоб част от трансфера. Престоят му тук не бе така успешен като в предишните два клуба, но все пак остави забележима диря в славната му кариера. Малко неочаквано, преди 4 лета, бързоногото крило се озова във фирмения тим на шейх Мансур - „Манчестър Сити”. Малшансът да се контузи тежко не позволи на Марто да покаже какво може на терена - нещо, което се случи и със съотборника му при „гражданите” по това време, Валери Божинов. Колкото и невероятно да звучи днес, залитащият по фолкпевици и плеймейтки футболист бе стигнал до такова ниво в своята рано залязла кариера. След сравнително краткото си пребиваване в стана на мултимилионерския тим от Манчестър, Мартин премина в далеч по-непретенциозния „Болтън”. Тук контузиите продължиха да го преследват, но, независимо от това, той изигра не един и два мача на познатото си високо ниво. Преди да се кротне отново в тима от Борисовата градина, футболната гордост на Враца изигра и един сезон в „Еспаньол”. След като не получи удовлетворителна оферта от клуб, заслужаващ внимание, онзи ден Марто откликна на настойчивата покана на Стойчо Младенов отново да облече червения екип.

Преди да кажа няколко слова и за самото завръщане на скорострелния нападател, искам в движение да припомня и това, което той направи за националния отбор. А то никак не е малко и се изразява цифром в 90 мача и 19 гола за първия ни тим, изиграни в продължение на 12 години. На моя милост така и не стана ясно защо настоящият предводител на националния отбор реши с лека ръка да се откаже от услугите на топфутболиста. Дежурният аргумент „подмладяване на състава” малко издиша, като се има предвид, че в редиците на отбора бе призован отново Емил Гъргоров. При цялото ми уважение и дори пристрастие към качествата на Бадема, не виждам с какво той е по-полезен от Мартин в схемата на Чичовото. Вероятно има някаква друга причина за решението на Пенев, която само той си знае, пък и най-малко на мен ми е работа да се правя на разбирач и да се меся в решенията на по-младия Стратег.

На пресконференцията при представянето си онзи ден, Мартин бе пределно откровен и сподели, че е бил пред дилемата да приеме или да прекрати кариерата си. Когато споделил втората възможност с жена си, обаче, тя му казала, че няма как да постъпи по този начин. Бързоногият футболист благодари сърдечно на треньора Стойчо Младенов, който още през лятото го е атакувал с настойчива покана за завръщане. Марто умили всички и трогна до сълзи по-старите чорбари с признанието, че би играл за ЦСКА, дори и отбора да беше изпаднал във „В” група. С типичната си откровеност и чистосърдечност, коравият врачанин призна, че не се намира в особено добра форма и ще му трябва време, за да влезе в игрови ритъм. Запитан дали в обозримо бъдеще ще станат отново съотборници с Бербатов в „червения” клуб, Мартин лаконично отговори, че 50% от този блян на запалянковците вече е реалност. Дали два от трите коня, които по думите на Митко теглеха каляската на първия ни тим, ще се озоват отново в един впряг, само времето ще покаже. Нека засега оставим привържениците на ЦСКА да се радват на супериграчите от „втората възраст”, които в движение успя да събере Младенов. Защото наистина е много хубаво, когато в един отбор от родния шампионат се подвизават повече българи. И то такива като Тошко Янчев, Вальо Илиев и Емо Гъргоров.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Понеделник, 23 Февруари 2015 19:14