Начало Пряк свободен Авторска рубрика на Емил Мегов: Стефан Величков-Бачето - един от големите в плевенския футбол
16 Ноември 2018 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:35
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:30
Валути
РЕКЛАМА
Авторска рубрика на Емил Мегов: Стефан Величков-Бачето - един от големите в плевенския футбол Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Пряк свободен
Написано от Емил МЕГОВ   
Вторник, 03 Февруари 2015 09:12
Във времето, когато по плевенските терени се играеше голям футбол, в редиците на „Спартак” се подвизаваше едно славно поколение. Днес в коментарната рубрика „Пряк свободен” ви срещам с един от най-популярните и обичани играчи на плевенския клуб - железния бранител Стефан Величков, по-известен с прозвището си Бачето. Бивш национал с 26 мача за първия ни тим, двукратен шампион с ЦСКА, участник на световното първенство във ФРГ през 1974 година. В наистина елитната някога „А” група, той играе 9 години с екипа на „Спартак”, което му отрежда видно място сред легендите на клуба. Това е накратко състезателната визитка на един от големите в историята на плевенския футбол - Стефан Величков.

- Разкажи ни кой те запали по великата игра и кога стъпи за първи път на футболния терен?
- Повечето от футболистите от моето поколение бяхме забелязани и привлечени към юношеските формации на „Спартак” от Асен Христов. Ценното при него беше това, че освен като футболисти той, простичко казано, много държеше да се развиваме и като хора. А иначе първият ми треньор бе Георги Великов, при когото започнах да уча тънкостите на футболния занаят.
- Малцина знаят, че в детските си години си бил запален първо по плуването. Кога реши да се „преквалифицираш” от плувец във футболист?
- Такива бяха времената тогава че и в училище, и в махалата практикувахме различни видове спорт. Забравил съм вече в колко училищни отбори играех, но бяха доста - баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика… Даже си спомням, че в онези години другарката Капустиянова, която ни водеше часовете по физическо, искаше да ме прави гимнастик. Един от по-старите спортни деятели в Плевен по онова време бе племенникът на баща ми Стойчо Бачев. С него съм израснал в една къща, което естествено бе и причина в ранните ни години, заедно с моята сестра и с брат ми да се насочим първо към гребането, а след това и към плуването.
- На 12 годишна възраст ти се озоваваш в детско-юношеската школа на „Спартак”, а само 3 години по-късно вече тренираш с мъжкия тим.
- Явно показах някакви качества тогава, защото наистина доста бързо прогресирах и стигнах до първия отбор. Така се получи, че всяка следваща година се качвах в горната възрастова група и така през 1965 година започнах да тренирам с мъжете.
- Помниш ли първия мач в кариерата си, и макар, че рядко се случва на ляв защитник, първия гол, който си вкарал в противниковата врата?
- Честно да ти кажа, доста отдавна беше и вече не си спомням първия си официален мач. Но пък няма как да забравя, може би най-ефектното си попадение. Това се случи през 1971 година с националния мъжки отбор, когато бихме след 20 годишна „суша” отбора на Унгария. Ударихме „маджарите” с 3:0 в София, а аз вкарах третия гол. Тогава твоите колеги от вестник „Спорт” нарекоха попадението ми „гола на триумфа”, защото наистина изпълнението стана доста ефектно. Получих перфектен пас, вдигнах се във въздуха и засякох топката с глава, което взриви трибуните на националния стадион.
- Официалният ти дебют за мъжкия отбор на „Спартак” не е срещу кой да е, а срещу славния тим на ЦСКА. Какво си спомняш от този двубой, от който ни делят има-няма 38 години?
- Както вече стана дума, през 1965 година се озовах в мъжкия отбор, а дебюта си направих през следващата година срещу ЦСКА. Преди този мач имахме двубой на собствен терен със
„Славия”, който се игра на перфектния терен на стадион „Спартак”. Тогава загубихме от столичния тим, а до този момент несменяем титуляр на моя пост беше Али Ахмедов. Още преди мача с ЦСКА тогавашният ни треньор Матей Върбанов ме предупреди, че ще ме пусне срещу „армейците”. При дебюта си в „А” група при мъжете бях на 17 години и така се оказах най-младия играч на терена.
- В различни периоди от своята кариера ти си бил играч на още три клуба, освен на „Спартак”.
- До 1969 година, когато завърших средното си образование, бях в редиците на „Спартак”. След това една година бях играч на „Академик” - Свищов, а следващата спирка в кариерата ми бе великотърновският „Етър”. Последва двегодишният ми престой в ЦСКА и двете шампионски титли с „армейците”. След отбиването на военната си служба се прибрах в Плевен и тук, като играч на „Спартак”, през 1980 година прекратих състезателната си кариера.

В утрешния брой на вестника четете продължението на разговора с легендарния плевенски футболист


Колкото и изтъркан от употреба да звучи изразът, преди дни във футболния ЦСКА се случи точно това. След 14-годишен гурбет в половин дузина европейски отбори, миналата сряда, за втори път в кариерата си, Мартин Петров се врече във вярност на любимия си клуб. Едва ли преди време, когато започна атаката към върховете на континенталния футбол от врачанския „Ботев”, фамозното крило си е представяло докъде може да стигне. Явно Господ обича такива като Марто, давайки им шанс да продължат пътя си напред и нагоре. Точно така можем да си обясним и преминаването на бившия национал в ЦСКА, през вече далечната 1996 г.

Разбира се, за да се озове в редиците на най-успешния български клуб, заслугата е преди всичко на самия футболист. За отбора, който го катапултира към големия футбол, Мартин изигра 25 мача във вътрешното първенство и 6 в евротурнирите. През 1999-а той акостира край Женевското езеро като играч на местния „Сервет”. След 3 успешни сезона в Страната на шоколада, крилото премина в немския „Волфсбург”. Тук той изигра поредица от силни мачове и бе звездата на „вълците” в продължение на няколко години. Изявите му в бундеслигата не останаха незабелязани от съгледвачите на испанския гранд „Атлетико” - Мадрид, в чиито редици българинът се озова срещу „скромната” сума от 10 милиона евро. Желанието на Марто да заиграе на Иберийския полуостров бе толкова силно, че той доплати от собствения си джоб част от трансфера. Престоят му тук не бе така успешен като в предишните два клуба, но все пак остави забележима диря в славната му кариера. Малко неочаквано, преди 4 лета, бързоногото крило се озова във фирмения тим на шейх Мансур - „Манчестър Сити”. Малшансът да се контузи тежко не позволи на Марто да покаже какво може на терена - нещо, което се случи и със съотборника му при „гражданите” по това време, Валери Божинов. Колкото и невероятно да звучи днес, залитащият по фолкпевици и плеймейтки футболист бе стигнал до такова ниво в своята рано залязла кариера. След сравнително краткото си пребиваване в стана на мултимилионерския тим от Манчестър, Мартин премина в далеч по-непретенциозния „Болтън”. Тук контузиите продължиха да го преследват, но, независимо от това, той изигра не един и два мача на познатото си високо ниво. Преди да се кротне отново в тима от Борисовата градина, футболната гордост на Враца изигра и един сезон в „Еспаньол”. След като не получи удовлетворителна оферта от клуб, заслужаващ внимание, онзи ден Марто откликна на настойчивата покана на Стойчо Младенов отново да облече червения екип.

Преди да кажа няколко слова и за самото завръщане на скорострелния нападател, искам в движение да припомня и това, което той направи за националния отбор. А то никак не е малко и се изразява цифром в 90 мача и 19 гола за първия ни тим, изиграни в продължение на 12 години. На моя милост така и не стана ясно защо настоящият предводител на националния отбор реши с лека ръка да се откаже от услугите на топфутболиста. Дежурният аргумент „подмладяване на състава” малко издиша, като се има предвид, че в редиците на отбора бе призован отново Емил Гъргоров. При цялото ми уважение и дори пристрастие към качествата на Бадема, не виждам с какво той е по-полезен от Мартин в схемата на Чичовото. Вероятно има някаква друга причина за решението на Пенев, която само той си знае, пък и най-малко на мен ми е работа да се правя на разбирач и да се меся в решенията на по-младия Стратег.

На пресконференцията при представянето си онзи ден, Мартин бе пределно откровен и сподели, че е бил пред дилемата да приеме или да прекрати кариерата си. Когато споделил втората възможност с жена си, обаче, тя му казала, че няма как да постъпи по този начин. Бързоногият футболист благодари сърдечно на треньора Стойчо Младенов, който още през лятото го е атакувал с настойчива покана за завръщане. Марто умили всички и трогна до сълзи по-старите чорбари с признанието, че би играл за ЦСКА, дори и отбора да беше изпаднал във „В” група. С типичната си откровеност и чистосърдечност, коравият врачанин призна, че не се намира в особено добра форма и ще му трябва време, за да влезе в игрови ритъм. Запитан дали в обозримо бъдеще ще станат отново съотборници с Бербатов в „червения” клуб, Мартин лаконично отговори, че 50% от този блян на запалянковците вече е реалност. Дали два от трите коня, които по думите на Митко теглеха каляската на първия ни тим, ще се озоват отново в един впряг, само времето ще покаже. Нека засега оставим привържениците на ЦСКА да се радват на супериграчите от „втората възраст”, които в движение успя да събере Младенов. Защото наистина е много хубаво, когато в един отбор от родния шампионат се подвизават повече българи. И то такива като Тошко Янчев, Вальо Илиев и Емо Гъргоров.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
Кръстника   |2015-02-09
Авторът само в тази статия трябва да му купи 3 бр. ризи на Бачето. Не се казва Стефан, а Стефко Константинов Величков! Анадъмо?

Цитат:
- Помниш ли първия мач в кариерата си, и макар, че рядко се случва на ляв защитник, първия гол, който си вкарал в противниковата врата?
- Честно да ти кажа, доста отдавна беше и вече не си спомням първия си официален мач.....
.............
- Официалният ти дебют за мъжкия отбор на „Спартак” не е срещу кой да е, а срещу славния тим на ЦСКА. Какво си спомняш от този двубой, от който ни делят има-няма 38 години?
- Както вече стана дума, през 1965 година се озовах в мъжкия отбор, а дебюта си направих през следващата година срещу ЦСКА..........
.........При дебюта си в „А” група при мъжете бях на 17 години и така се оказах най-младия играч на терена.

Може ли преди да публикува нещо, автора да си прочете творението? Не вярвам и не знам Бачето да страда от деменция, но според публикуваното излизат едни несвързани бъртвежи. Това не е присъщо на Стефко Величков. Излиза, че някой друг грешно препредава казаното от него... Кой ли е?
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 03 Февруари 2015 21:02