В късните часове на неделната вечер, в чешката столица Прага завърши лекоатлетическия шампионат на Европа в зала. На него нашата страна бе представена от общо 14 състезатели, за повечето от които участието там се превърна в екскурзионно пътуване. Няма как по друг начин да определим представянето, или по точно излагането, на повечето от нашите състезатели. Няма как да не започна коментара си с добрите новини от еврошампионата, а те са две и имат своите конкретни имена - Габриела Петрова и Радослава Мавродиева. Навръх спорния за мнозина женски празник, чаровната Габи стана вицешампионка на Стария континент. Нашето момиче замина за чешката столица като втора в световната ранглиста за сезона в тройния скок, което подсказваше потенциала и за нещо значимо. Тя проведе перфектно финалното състезание и успя в последният опит да измести конкурентката си за сребърния медал. Освен всичко друго, отличието бе знаменателно и заради факта, че е първото за българка в тази дисциплина от 2002 година насам, когато Тереза Маринова стана шампионка.
Драги читатели на „Посредник”, миналата седмица в рубриката „Пряк свободен” ви срещнах с едно от големите имена в българския баскетбол - Георги Панов. Оказа се, че освен бележит спортист, моят събеседник е и сладкодумен разказвач с удивително услужлива памет. Славният плевенчанин ме потопи в атмосферата на едно спорно време, което, освен всичко друго, създаде и такива безспорни личности като него. Днес ще имате възможност да прочетете заключителните думи на баскетболния маестро, който в средата на миналия век взривяваше залите по света и у нас. - Кое беше последното голямо първенство, в което участвахте? - Това беше световният шампионат в Чили, който се проведе в началото на 1961 година. Тогава по пътя си към финалната четворка победихме няколко много силни отбора. И тук отново се намеси политическата „целесъобразност”, тъй като трябваше да играем с отбора на Тайван, който току-що се беше отцепил от Китай.
Последно променен на Понеделник, 09 Март 2015 16:37
Той е човек от едно друго време, донесло безброй празнични мигове на почитателите на играта с оранжевата топка. Състезателната му визитка е изпълнена с върхове, за които днешните ни баскетболисти не могат и да сънуват. Достатъчно е да споменем само участието му в три олимпиади, две световни първенства и седем шампионата на Стария континент. Вицешампион и носител на бронзов медал от първенства на Европа, двукратен финалист в баскетболната КЕШ с отбора на софийския „Академик”. Разговорът със сладкодумния ми събеседник можеше да продължи безкрайно дълго, но за съжаление формата на рубриката не позволява такива обеми. Един от големите в българския баскетбол има удивителна, за своите над 80 години, памет и може с часове да говори за великолепната си кариера. Ако не бях прекъснал, и то с огромно съжаление интервюто, спокойно от тази изповед „на крак” може да се напише биографична книга. Затова предпочетох да проведем разговор с определени акценти, като много от славните моменти в кариерата на Георги Панов останаха извън това интервю.
Уважаеми читатели на „Посредник”, във вчерашният брой на вестника имахте възможност да прочетете началото на разговора ми с легендарния баскетболист Георги Панов. След разказа за първите му стъпки в любимата игра, днес странстването през годините на сладкодумния ми събеседник продължава. - Кога изиграхте първия си мач за националния отбор на България? - През 1952 година, заедно с братовчед ми, ни поканиха в националния отбор, който се готвеше за Олимпиадата в Хелзинки. Трябваше да заминем заедно с Буби, но той нещо се разболя и останах единствения плевенчанин в националния тим. Като част от подготовката гостувахме в Румъния, където срещнахме техния национален отбор и в този мач аз направих своя дебют.
Последно променен на Четвъртък, 05 Март 2015 20:54
След дълго отлагане, преди седмица най-сетне дойде времето и на поредната класация „Футболист на годината”. За първи път в 54-годишната история на авторитетната анкета, най-добрият български ритнитопковец бе обявен в средата на Малък Сечко. Ако се бяха забавили още малко, организаторите можеха да си спестят масрафа наполовина, по линията „две в едно”. С други думи - да ударят с „един куршум два заека”, излъчвайки едновременно победителите за миналата и за тази година. Иначе идеята тържеството да се проведе в Централния дом на „Армията” беше оригинална. Къде има по-подходящо място, на което да бъдат наградени „бойците” от зеления терен. Друг е въпросът, че много от тези гладиатори в ламаринени доспехи не уважиха церемонията - кой по уважителни причини, кой от обида, че не е по-напред в класацията. Затова пък, първият ред в залата бе окупиран от футболисти на шампиона „Лудогорец”, които заслужено обраха повечето призове.
Последно променен на Сряда, 25 Февруари 2015 14:30
Пряк свободен
