На 14 февруари 2019 година около 20 часа в полицията в Левски е постъпила информация за станало пътно-транспортно произшествие, при което водачът е напуснал мястото на инцидента. Веднага са изпратени полицейски служители. Около 21 часа на около 700 метра от Левски в посока Козар Белене в дясно от пътя е намерен да лежи 50-годишен. Лекари констатират смъртта на мъжа. Уведомен е прокурор. От проведените бързи оперативни действия е установен паркиран в Левски товарен „Опел Мовано". Установен е водачът – 50-годишен местен жител. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство алкотест - дрегер като уредът е отчел 0,74 промила. Издаден е талон за медицинско изследване. 50-годишният е задържан за срок до 24 часа по Закона за МВР. За престъпление по чл.343, ал.3, б. "б" от НК работата продължава. Образувано е досъдебно производство.
Последно променен на Петък, 15 Февруари 2019 11:15
На 14 февруари 2019 година в 16:40 часа в Първо РУ е заявено от 69-годишна плевенчанка, че е въведена в заблуждение. След многократни позвънявания по телефона тя е решила да окаже съдействие на полицията за задържане на телефонни измамници. Жената е предала на непознат сумата от 3150 лв. Уведомен е прокурор от РП-Плевен за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Продължава работа разследващ полицай.
Последно променен на Петък, 15 Февруари 2019 11:14
В понеделник, 18 февруари, от 18 часа в Арт-залата на първия етаж в хотел „Ростов” Ротари клуб „Плевен Центрум” ще връчи дарение на Клиника по неонатология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен. Преди Коледа клубът обяви кампания „Да помогнем за първа глътка въздух на недоносените деца”, в резултат на която бе закупен неонатален видеоларингоскоп. От името на клиниката дарението ще приеме началникът й доц.д-р Виктория Атанасова.
Последно променен на Четвъртък, 14 Февруари 2019 21:05
От 1 януари 2019 г. хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 22,40 лева, напомнят от Националната агенция по приходите (НАП). Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималния месечен осигурителен доход - 560 лв. и на максималния месечен осигурителен доход - 3000 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 280 лв. и не повече от 3000 лв. месечно. От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2019 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2019 г. От НАП напомнят също, че всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Тоест, ако от 1 януари 2019 г. трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то следва да подадете декларация Образец 7 до 25 февруари. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева. Най-бързо и лесно декларацията се подава по интернет с персонален идентификационен код. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Здравноосигурителните права на гражданите, които са с прекъснати здравноосигурителни права се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период. Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.
На 14 февруари 2019 година са задържани двама плевенчани при полицейски действия срещу наркоразпространението в Плевен. В полицейския арест попаднал 40-годишен, проверен в 1:45 часа на улица в Плевен. Мъжът носил в себе си две пликчета с размери 2,5/1,5 см., съдържащи бяло прахообразно вещество. В 3:10 часа в игрална зала в областния град при извършена проверка и личен обиск в 21-годишен е установено пликче с размери 5/4 см., съдържащо бяло прахообразно вещество. По данни на плевенчаните веществата са амфетамин. Назначени са експертизи. За престъпление по чл. 354 „а“, ал.3, т.1 от НК са образувани бързи полицейски производства, уведомена е прокуратурата. Продължава работа разследващ полицай.
Последно променен на Петък, 15 Февруари 2019 11:14
Постоянната комисия по "Култура, вероизповедания и международна дейност" към Общински съвет - Плевен, ще заседава утре - 15 февруари, от 13.00 ч. в Заседателна зала на община Плевен. Дневният ред на комисията включва една точка, информира председателят й Петя Василева. Комисията ще обсъжда предложение за изменение решение на Общински съвет - Плевен относно Втория биг бенд фест „От бай Дико до Тико, Тико...” и включване на фестивала в Културния календар на общината за 2019 година. Припомняме, че фестът беше изключен от календара при обсъждането на Бюджет 2019 на Плевен. Заедно с него отпадна и Международният симпозиум по скулптура, който имаше първо издание през 2017-а и по статут трябва да се провежда през година.
Въпреки това, българите се оказват най-ниската нация в Европа. Това заяви пред БНТ доц. Рачо Стоев - ръководител на секция "Антропология и анатомия" към БАН. "От големите страни в Европа изглежда, че българите сме най-ниските - съобщи доц. Стоев. - Трудно е да се определи на какво точно се дължи, защото в една съседна Сърбия населението определено е по-високо, макар че социалните условия не са кой знае колко по-различни. Факторите са както генетични, така и социални." Антропологът показа графика на изменението на средния ръст на мъжете по българските земи. "Най-ранните данни за средния ръст в България са по костни останки. След това - през XIX век, даже и през XVIII век, вече има данни, защото всички войници по онова време са ги мерили на ръст, с изключение на Османската империя, където са ги обозначавали с думи - "висок", среден", "нисък", "много нисък", обясни Стоев. Според него около II-V век населението на нашите земи е малко по-високо от средното за онова време. През ранното Средновековие населението се разрежда заради епидемиите от чума, които обаче са довели до достъп до по-добра и повече храна на оцелелите - затова не само в България, но и в цяла Европа средният ръст се увеличава. В Османския период българите са ниски - около 166 см, което е също в унисон с европейската тенденция. А в резултат на кризите след 80-те години на ХХ век в България средният ръст намалява с около 1 см. Същото явление се наблюдава в цяла Източна Европа, обясни антропологът. Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 г. "Когато изследвахме ученици, бяхме изненадани, че 18-годишните момчета, родени точно тогава - 1996-97 г., имат същия ръст, като 15-годишните, а момичетата - както 13-годишните. Тъй като 15-годишните момчета и 13-годишните момичета още ще растат, те ще надминат този ръст, който се наблюдава при по-възрастното поколение. Т.е. - изоставането в ръста, в резултат на недобро хранене и лоши условия по време на "Виденовата зима" не е било наваксано и вероятно няма да бъде наваксано, както това не се е случвало и в други страни", обясни доц. Рачо Стоев. Факторите, които влияят на израстването, са няколко: висок социален статус, добра лична хигиена и голяма жилищна площ. Ключов фактор е и храната. В началото на XX век българинът яде месо на главните християнски празници, а през останалото време се храни с хляб и млечни продукти или хляб и фасул. По данни от 1934 г. храната му е в голяма степен калорична и надминава 3400 калории на ден, което е много за тогавашна Европа. Сред тези калории се включват около 800 г хляб на ден, докато сега средно българинът приема по 200-300 г. “Консумацията на хляб постоянно намалява. Преди век храната ни е била бедна на белтъчини и мазнини, а сега е главно обратното”, добавя доц. Стоев. Последните години силно е нараснала консумацията на месо. Друг фактор за растежа са грижите на баби и дядовци. Когато едно дете е добре обгрижвано, то расте по-високо. По същия начин се отразява самотното майчинство. Децата на разведени родители израстват повече, защото майката например не се концентрира в това да прави кариера или да е едновременно и съпруга. Така тя обръща повече внимание на детето. Подобна е ситуацията при децата на родители инвалиди, които заради физическото си състояние са през цялото време със синовете и дъщерите си. На ръста влияе също жилищната площ. “При по-лоши жилищни условия ръстът е по-малък. Когато децата имат самостоятелна стая, могат да се развият повече”, казва доц. Рачо Стоев. Доказано най-ниското население в Европа и на Балканите са ромите. Ниският социален статус, лошата хигиена, многодетността и лошите условия, при които растат децата, се отразяват на ръста им.
Последно променен на Сряда, 13 Февруари 2019 12:35
Общество
