Позиции на експерти по темата
Плевенска област се характеризира със студени снежни зими и горещи сухи лета. А тази седмица в следобедните часове термометрите показват между 12-13 градуса, топло е за зимен сезон. Есента в Плевен тази година бе съпътствана и от наскоро прекратения воден режим, поставил на известно изпитание съобразителността и организацията на бита на потребителите. Водата е ценен ресурс, необходим и за земеделието и промишлеността.
Запознайте се с експертни мнения за причини за тази ситуация. Темата едва ли може да бъде обхваната изцяло само от тях и това е само скромен опит за представяне на перспективите.
Засушаването е явление, разглеждано от науките метеорология и климатология. Важно е да се отбележат определенията на две основни понятия, които не са взаимнозаменяеми. Метеорологичното време се поставя в доста по-кратки времеви рамки, докато климатът е многогодишният режим на времето в рамките на поне 30 г. Тези две понятия са предмети на науките метеорология и климатология.
Метеорологът Николай Петков обяснява, че България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време: „Екстремно метеорологично явление е това, което се счита за сравнително рядко за дадено време от годината или за дадено място. Като вече има доста начини, по които може да се дефинира. Най-точно е чрез математическата статистика“, пояснява експертът.
„Знаем, че има затопляне, което е по-изразено през лятото отколкото през зимата като цяло повишена средногодишната температура. Виждаме нарастване на продължителността на горещите вълни. Според много изследвания вижда се, че има нарастване на броя дни в България с температура над 32 градуса, нараства продължителността на горещите вълни, също така в някои райони има и нарастване на високи минимални температури – над 20 градуса“, обяснява той.
Доц. д-р Лилия Бочева, Директор на департамент „Метеорология“в Националния Институт по метеорология и хидрология при БАН поставя засушаването като екстремно метеорологично явление в контекста на променящ се климат. По думите й се наблюдава „Добре изразено затопляне през всички сезони – по-съществено в Северна България, Софийско и Рила“. Също така според статистките за периодите 1961-1990 и 1991-2020 се отчита и „повсеместно нарастване на температурите през лятото – до +3°С в райони по поречието на р. Дунав и в Североизточна България“.
Доц. д-р Бочева допълва следното: „Има ясно изразена тенденция на нарастване на честотата на горещите периоди в последните десетилетия, особено в Северна България. Всички изключително горещи периоди с максимални температури ≥ 38 °C и ≥ 40 °C и около 90% от горещите периоди при прагови стойности 32, 34 и 36 °C се появяват след средата на 80-те години на миналия век. Явлението е характерно за месеците юли и август, но относителната му честота през юни и септември нараства след 1985 г. Най-тежките горещини, с продължителното задържане на много високи температури, са регистрирани през 2007 г., последвана от 2000 и 2012 г.“. Тези горещи вълни определено не са подминали и Плевенска област. Метеорологът доц. д-р Бочева отчита ясно изразено нарастване на броя и честотата на горещите вълни – периоди със задържане на температурата над определени градуси, като за България това са поне шест последователни дни с над 32.
Доц. д-р Бочева коментира и появата на сезонно изменение на валежите в цялата страна отново в същите два отчетни периода- 1961-1990 и 1991-2020. Това се отразява на количеството вода във водосборните басейни и е предпоставка за затруднения във водоподаването по места. Метеорологът доц. д-р Бочева уточнява, че „Засушаването е процес, който се развива постепенно в пространството и времето. За появата на хидроложкото засушаване трябва да измине време, през което натрупването на валежен дефицит да засегне компонентите на хидроложкия цикъл. Последни реагират нивата в язовирите и подземните води, но те реагират най-продължително и най- бавно се възстановяват“.
Доц. д-р Бочева посочва и отражението върху здравето на горещите вълни, водещи до засушаване. Те имат своите ефекти върху здравето, например върху незаразните сърдечно-съдови проблеми от порядъка на хипертонията. В медицината съществува понятие метеорологична чувствителност, отнася се до отражението на определени явления върху съответните здравословни проблеми. Това е само един от многото примери за връзката между състоянието на природата и качеството на човешкия живот.
В свое обръщение в началото на месец ноември към гражданите на Плевен по повод настъпилия воден режим тази есен управителят на ВиК инж. Климент Тодоров посочва: „Проблемната ситуация се създаде вследствие липсата на валежи от месеци и настъпилото трайното засушаване, което засегна и област Ловеч, а водоснабдителна група „Черни Осъм“ е основен източник за доставянето на питейна вода за Плевен и много селища в областта. Количествата, които постъпват от там в момента са критично ниски и са в пъти под необходимото, за да се осигури непрекъснато водоснабдяване. Местните ни водоизточници от шахтовите кладенци на водоснабдителни групи Биволаре, Долна Митрополия и Крушовица също са намалели драстично и не могат да компенсират недостига“.
Той допълва, че „Допълнително обстановката се усложнява и от честото спиране на водата, което води до промяна на налягането и сътресения във водоснабдителните мрежи, поради което се увеличава броят на аварии и течове“. Той определя режимът като крайна, но необходима мярка: „Наистина няма друга техническа възможност със съществуващата в настоящия момент инфраструктура!“, посочва още инж. Тодоров. Също така за справяне със ситуацията от МРРБ предвиждат рехабилитация на съществуващата мрежа, не язовир. Режимът за община Плевен приключи официално на 30.11.
По какъв начин се обвързват природните явления и потреблението, състоянието на инфраструктурата – какъв процент от водата се стича по тръбопроводите е подходяща тема за размисъл. В търговски обекти вече се предлагат устройства за намаляване потреблението на вода за битови нужди като пръстени за душ слушалки или подобни на цедки разпръскващи приставки, вкарващи въздух, смесители с цел намаляване на потреблението. Перспективите пред промишлеността за производствени технологии с по-малко вода също са много актуална тема, мащабна и значима.
Напояването е ключово и за земеделието. Ето коментара на доц. д-р инж. Емил Цветанов, директор на ИЛВ за отражението на горещото лято върху тазгодишната реколта от грозде, гордостта на нашия аграрен регион: „Обилните количества валежи в началото провокираха голямо количество листна маса и силен растеж на леторастите. Впоследствие, като дойде жегата, те нямаше как да бъдат изхранени. Това е предпоставка за стафидизиране на гроздето, слабо узряване. Изобщо проблематично. Все пак такъв е климатът ни, не е нещо фрапиращо, а нормални неща за тези географски ширини. Като цяло се оформи една следно добра стопанска година“. Все по-често в специализирани лозарски издания се срещат публикации по темата за климатични промени и избор на подходящи сортове спрямо тероара.
Радина Калдамукова е магистър по геоекология. Тя поставя следния въпрос: Как можем да възстановим водния баланс и да противодействаме на климатичните промени чрез иновативни и устойчиви практики?
Основната й позиция по темата гласи, че : „Големите реки по света преживяват драстични изменения на оттока, което намалява естествената им способност да се приспособяват и абсорбират смущения. Предвид очакваните промени в глобалния климат и нуждите от вода, както и интензивната антропогенна намеса като изграждане на „сива инфраструктура“– канали, диги, ВЕЦ-ове, бетониране и неправомерно управление на водните и горски ресурси, това може да създаде сериозни проблеми, включително да доведе до загуба на местно биоразнообразие и рискове за екосистемите и за хората от по-чести и интензивни наводнения или недостиг на вода“.
Радина Калдамукова смята, че „България е изложена на воден стрес, като една голяма част от хората са подложени на режим на водата, голяма част от големите реки изтичат извън територията на страната“. Това означава, че „не сме чак толкова богати на водни ресурси и със задълбочаването на климатичните промени и увеличаването на средните температури България ще бъде засегната от тези промени в климата, във валежите, в честота на валежите, в интензитета. От една страна ще има периоди на много дълги засушавания, горещи лета, горещи вълни. Ще има много силни валежи с много голям интензитет, които ще се изсипят в рамките да речем 36 часа и 24 часа, но могат да нанесат големи последствия тези наводнения. Това е пряк резултат от това, което виждаме като промяна в климата и моделите на валежи също показват това, че се променят с времето“.
Тя допълва, че от друга страна има една промяна в урбанизацията и въобще в инфраструктурата. „Като цяло ние сме отговорни за много голяма част от обезлесяването. В същото време изграждаме много сива инфраструктура като например бетониране, асфалтиране. Все по-малко са зелените площи в градовете. Изправяме речните корита. Което означава, че това крие също огромни рискове. В съчетание с климатичните промени, тези, бих казала остарели инфраструктурни решения могат да изиграят лоша шега“.
Радина Калдамукова посочва, че за възстановяване на водния баланс в световен мащаб всеки един регион може да определи как може да противодейства на тези тенденции. „Тази тенденция, наречена “завръщане към естествените процеси“, включва достатъчно предоставяне на пространство на реките, които могат да се разширяват или свиват, когато има повече валежи, за да се противодейства на скоростта на водата.
Тя допълва, че подхранването на подземните води е важна практика за устойчиво управление на водите. „Презареждането на подпочвените води се случва, когато водата се просмуква в земята, за да попълни подземните водоносни хоризонти. Въпреки че известно презареждане се случва по естествен път – вода, вливаща се в земята от реки, необработени канали или от напояване – изкуственото презареждане (планирано презареждане), може да възстанови нивата на подпочвените води и да съхрани водата, за да се отговори на търсенето във времена на недостиг. Презареждането може също да помогне за предотвратяване на ефекта от изпомпване на подземните води, като например при пресъхнали кладенци“, обяснява специалистът. Методите и източниците за това са следните: пълнене на специални резервоари или езера за презареждане; насочване на вода към канали и речни корита; инжектиране на вода през кладенци, прилагане на допълнителна вода за напояване в обработваеми земи или чрез разпръскване на вода върху угарни полета и природни ландшафти.
Според нея, България е една от най-засегнатите от воден стрес държави в ЕС, а повечето големи български реки изтичат извън пределите на територията ни. Освен това проблемите с водоснабдяването у нас се задълбочават все повече с времето. „Ситуацията не би била толкова тревожна, ако степента на изтичане на вода от тръбопроводите не беше толкова висока – 500 милиона м3 годишно, или 56% от жизненоважния природен ресурс, според данни на Националния статистически институт. И вместо да намаляват, загубите на вода се увеличават всяка година. За сравнение, в Европа 20% се считат за приемливо ниво на загубите на вода от тръбопроводите“, пояснява експертът.
Някои експерти алармират за проблемите на околната среда вследствие на човешката дейност и климатичните промени. Как и до каква степен те се отразяват съвсем пряко на качеството на живот на потребителите както в Плевен, цялата страна и при пустинните региони по света е изключително многопластов въпрос. Дали водният режим е последица само от екстремно явление, цялостна климатична промяна едва ли е най-важното за потребителя. Битовият проблем изискваше от него организация на времето и съобразяване кога да вмести ежедневните домакински дела като готвене, пране, лична хигиена. А достъпът до чиста вода е основно човешко право.
Гореописаният обзор не претендира за изчерпателност по темата за причините за водния режим. И все пак народният певец твърди, че всяка капка вода от Гергьовския дъжд е жълтица. Водата е богатство, изискващо уважение и отговорно отношение от всички субекти в ситуацията – експерти, администрация, комунални дружества и потребители.
Виолета Кръстева
Текстът е писан по повод кръгла маса на „Локални истории за глобалните промени на климата“, организирана с подкрепата фондация „Блулинк“.
