Начало Общество Здраве Д-р Веселин Киров, онкодерматолог: Бенките не трябва да се горят и премахват с лазер
23 Октомври 2018 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 23 Октомври 2018 14:16
Вторник, 23 Октомври 2018 14:04
Вторник, 23 Октомври 2018 14:00
Вторник, 23 Октомври 2018 11:44
Валути
РЕКЛАМА
Д-р Веселин Киров, онкодерматолог: Бенките не трябва да се горят и премахват с лазер Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Здраве
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 21 Ноември 2017 18:10
dr veselin kirov Д-р Веселин Киров е специалист-онкодерматолог. За разлика от дерматологията, която все повече се ориентира към естетичната медицина, онкодерматологията е „отговорна“ за диагностиката и лечението на кожните тумори. Лекарите с тази специалност в България са едва десетина. Повече от 23 години д-р Киров работи в Отделението за диспансерно наблюдение на онкологични заболявания в МУ Плевен. Участва в програми за научен обмен на медицински специалисти, който се осъществява в онкологични институти в Словения, Германия, Израел. В момента е участник в националната кампания „Специалистите говорят за меланома“, която цели да повиши информираността както на обществеността, така и на други медицински специалисти за този опасен кожен рак.

- Д-р Киров, през ноември отбелязваме Световния ден за борба с онкологичните заболявания. Къде сред тях е мястото на кожните тумори?

- Темата за кожните тумори е все по-актуална в Европа и света. Там дори се говори за „епидемия“ от меланом. В Австралия например през 1982 г. е имало 3527 случая на меланом. А през 2013-та вече са 12 744! В скандинавските държави, Германия, Франция, заболеваемостта също е висока. При нас случаите са по-малко, но страшното е, че болните идват късно. Смъртността от меланом в България е на челните места в света. За последните две години са починали 238 души. Новооткритите случаи всяка година са около 500. Кожният рак като цялоне е приоритетен за институциите и обществото, защото излекуването при немеланомните тумори е 95%. Всяка година се откриват около 3000-4000 немеланомни тумора. Но от меланома се умира, той е социално-значимо заболяване! Затова ние, онкодерматолозите, полагаме усилия за този вид рак да се знае повече, защото можем да спасим много хора. Които сега, за съжаление, диагностицираме в много късни стадии.
- Каква е ситуацията в Плевен?
- За последните две години съм регистрирал 59 нови меланома в Плевен и Ловеч. 11 са дошли от чужд окръг – Велико Търново, Русе. Нашите болни идват късно. Трудно пътуват, живеят по селата, нямат близки, нямат кой да ги доведе.Неглижират диагнозата – казват – ние сме станали на еди-колко си години, къде да ходим сега? Считат, че едно кожно образувание е безобидно. Имат дълбоко вкоренени грешни представи: „не махай бенката, защото ще умреш, ще стане по-лошо“. Докато хората на Запад за най-малкото нещо тичат на лекар. България е на първо място по достъпност до онкологична помощ. Тук за операция се чака ден-два. В Германия можеш и две седмици да чакаш.
- Наскоро се проведе един от най-големите онкологични конгреси – МОРЕ. С какви новини се върнахте оттам?
- Конгресът се провежда след всички големи световни събития в нашата специалност. Големите новини се изнасят в Чикаго на т.нар. ASCO– събитие на Американското дружество по клинична онкология. Там присъстват специалисти от цял свят. Коментира се лекарствената терапия, нови препарати, които се регистрират първо в САЩ. Обикновено това събитие е през май. След това в Мюнхен се провеждат срещи, на които също се обменя информация. Когато дойде нашият конгрес, вече е ясно приложението на новите терапии, изчистени са спорни моменти, вече сме си съставили мнение. На нашия конгрес се виждаме с колеги, с които не се виждаме през годината. Обменяме информация реално какво се случва с лечението на пациентите.
- Докъде стигнаха усилията за създаване на Дружество по онкодерматология?
- Важно е да се каже за какво отговаря онкодерматологията. Кожните тумори се разделят професионално на меланомни и немеланомни. Немеланомните включват базоцелуларни карциноми, от придатъци на кожата и всичко друго, което не е меланом. Предметът на онкодерматологията са всички злокачествени заболявания на кожата. Немеланомните кожни тумори не са толкова опасни, те се лекуват. В България има едва десетина онкодерматолози. Искаме да има дружество по онкодерматология към българско дерматологично дружество. Така ще успеем да дадем повече на нашите пациенти. Сега всеки от нас се бори сам. Нямаме подкрепа на национално ниво. Болниците не развиват онкодерматологичната помощ. Нашата специалност се крепи на усилията на тези десетина души. Да, посещаваме големи конгреси, повишаваме квалификацията си, но е много трудно. Всички сме над 50 години. Млади колеги няма.
- Как е развита онкодерматологичната помощ в Европа и САЩ?
- Има европейска асоциация по онкодерматология. Тя организира случаи на месеца, има курсове за обучения, микроскопски контролирана хирургия. В Германия има немска онкологична група – около 35 центъра в една мрежа. Те обменят информация, оглавяват се от професори, разполагат с база. В Щатите са 27 големи болници, които се обединяват в една организация – Национална ракова мрежа. Те имат научноизследователска дейност и работят в областта на онкологията. Създават т.нар. гайдлайни – ръководства, по които се водим в лечението.
- Искате да кажете, че в Плевен прилагате същите методи на лечение, както в Европа и САЩ?
- Да. Като стратегия и начин на лечение не изоставаме от света. Имаме почти всички лекарства. В някои отношения сме и по-напред. В Германия например един пациент може да отиде на т.нар. ПЕТ скенер – високоспециализирано изследване, само ако има допълнително здравно осигуряване. Тук е достатъчно само да си осигурен. Българският пациент има достъп до всички съвременни лекарства и изследвания. За хората е хубаво да знаят, че лекарите, които се занимаваме с лечението на тези заболявания – ние нямаме право да си измисляме нищо. Ръководим се от т.нар. гайдлайни, които споменах – алгоритми на лечение, създадени от най-сериозните представители на нашата наука. Този алгоритъм е препоръчителен и в 99% от случаите го следваме.
- Защо хората късно стигат до лечение и това им коства живота?
- Много често пациентите мислят, че лечението се заплаща. Че трябва да платят операция, или лекарства. Онкологичното лечение е безплатно. Няма дори потребителска такса. Другото, което вече споменах – устойчивият мит, че бенките не се пипат. Като това го говорят дори лекари! Тези дни дойде млада пациентка от Ямбол, на която й е казано – да не се пипа бенката. Махането плюс хистологично изследване носи само полза. Уточнява се видът на тумора, ако не се премахне, може да стане късно, докато се разбере какво е.
- Как да се предпазим от рака на кожата?
- Много фактори влияят. Прекомерно излагане на слънце, неползване на слънцезащита, храна, фактори на външна среда. Ако човек има над 50 бенки, рискът е много голям. Повече от 100 – още по-голям. Нямаме програми за скрининг и превенция – разчитаме на самонаблюдението на пациента, на насочване от общопрактикуващи лекари, но очевидно това не е достатъчно. Хубаво е всеки да посещава онкодерматолог поне 1-2 годишно. Да се прави дерматоскопия – изследване, при което кожата се разглежда под лупа и могат да се видят промени, невидими с просто око.
- Напоследък е разпространено премахването на бенки с лазер или ток.
- Това е много опасно. Когато бенката се премахне без хистологично изследване, не знаем какво остава под кожата. Нямаме материал за изследване. Обръщам се към всички – не правете това! Най-безопасно за здравето е изрязването на бенката и изследването й. Само това е начинът да се установи дали е безобидна или опасна. Това се прави за секунди, не по-вредно от това да се изреже нокът.
- Как пациентите могат да стигнат до Вас?
- С направление за кожен лекар. В болницата имаме и платен прием. Опитваме се да работим комплексно – изследвания, операции, проследяване. Всяка година се залага 10% увеличение на случаите на меланом в света. Никой не знае дали ще е така, но е добре да сме подготвени. Целта ни е да повишим преживяемостта.
- Има ли ситуации, в които лекарствата не помагат?
- Има. Когато лекарствата не действат, или има нови лекарства, но още неодобрени, пациентите имат шанс за участие в клинични проучвания. Те получават възможност за експериментално лечение. Такива проучвания се правят в цял свят и са безплатни за пациентите. Изпратил съм двама души в Германия, лекуваха се безплатно, нужно беше единствено да си поемат разноските за пътуването. Имаме специален сайт, в който можем да проверим в кои градове и центрове в света какви проучвания има в момента. Така пациенти, обявени за безнадеждни, получават шанс да удължат живота си.

 



Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията