Начало Общество Здраве Йогата Христо Илиев: Припряността е най-разпространената болест днес
22 Септември 2017 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини
Четвъртък, 21 Септември 2017 17:34
Четвъртък, 21 Септември 2017 17:07
Четвъртък, 21 Септември 2017 17:01
Четвъртък, 21 Септември 2017 12:02
Валути
РЕКЛАМА
Йогата Христо Илиев: Припряността е най-разпространената болест днес Печат Е-мейл
( 2 Гласа )
Общество - Здраве
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Петък, 22 Юни 2012 11:24
Христо Илиев е художник, скулптор и йога учител. Роден е на 27 май 1951 г. Живее и преподава в Добрич. От 1976 г. до 1981 г. учи скулптура под ръководството на Христо Боев. Започва да се занимава с йога като ученик, за да се избави от ревматизма. Той приема йога като лично преживяване на цялата същност. Автор е на две книги. В “Затворът“ Илиев говори за затвора на ума, в който живеем и за цялостната си визия. Преди седмица популярният йога гостува в Плевен за представянето на второто си заглавие - “Фрагменти от цялото”, дело на издателство “Леге Артис”.
- Г-н Илиев, кога започнахте да се занимавате с йога и какво ви накара да се ориентирате към тази философия?
- Както повечето хора, се насочих към йога от страдание. Още като дете имах проблеми със сърцето - сърдечни бодежи, което беше много необичайно за едно 10-годишно дете. По-късно ми откриха ревматоиден артрит. Изпитвах непрекъснати болки в коленете и таза, особено през зимата, когато застудееше. Съучениците ми си смееха, тъй като

бях принуден да ходя като дядо с дебели ватени гащи и една овнешка кожа на кръста

Защото, ако малко ме духнеше вятър, започвах да изпитвам болки. Отделно ребрата ми бяха изхвръкнали навън. Към 15-16-годишна възраст започнах да тренирам борба, за да позаякна, започнах и да плувам, но като цяло в резултат на това имаше около 10% подобрение. През 1967 г. един мой братовчед ми показа няколко от т.нар. асани и ми предложи да опитам и аз. След време се реших и така за около година-година и половина всичко изчезна - и болките в сърцето, и болките в ставите, а

отделно йогата ми помогна много психически

Като ученик бях доста затормозен - винаги получавах средни и слаби оценки и то не защото не знаех, а защото щом излезех пред дъската и видех 30 чифта очи, вперени в мен, се гипсирах и забравях всичко. Чак след като си седнех на мястото започваше да ми идва приказката, но - след дъжд качулка. Както в приказката за един древен грък, който когато спорел с някого, събеседникът му винаги го убеждавал. Когато се разделяли, след минути му идвали аргументите наум, настигал по пътя опонента си и го оборвал.
Така две години, след като започнах да практикувам йога, освен здравето, започна да се подобрява и успехът ми в училище. Първите седем години практикувах в тъмна стая. Нямаше с кого да споделя нищо, а приятелите ми просто се подсмихваха, тъй като по това време на йога се гледаше като на циркаджилък. Но дали поради дълбоко чувство, че съм на прав път или поради вроден инат, продължих да се занимавам, независимо от подигравките. Често се е случвало в компания някой от приятелите ми да ме потупа по рамото и да каже

"Нищо, че се занимава с йога. Иначе не е лош човек"

- Откъде сте черпил информация за йога по това време?
- Тогава имаше само една книга. Казваше се "Упражненията на йогите" с автори Асен Миланов и Иванка Борисова. Те са били командировани за един месец в Индия, като по време на престоя им се случва следният комичен епизод. При пристигането си там те отиват в един ашрам, представят се, като споделят защо са дошли, а учителят ги пита колко време ще останат. Те му отговарят, че имат цял месец и за това време трябва да напишат книга за йога.

Той с усмивка им отговаря, че за цяла година нормално се усвояват две-три асани

и овладяването на философската система на йога за такъв период е невъзможно. Все пак нашенците са взели, каквото са успели и в книгата присъстват някои упражнения, говори се за дишането на йогите, малко за концентрация, но за медитация няма и ред. Да не забравяме, че по това време имаше една-единствена вярна философия - марксистко-ленинската.
Странното беше, че откакто започнах да практикувам, имах чувството, че йога е много повече от това, което пише за нея и с годините това се потвърди.
- А имаше ли човек, който да ви помага в навлизането в тази философия?
- Не, седем години практикувах сам, така че и в годините след това нямах нужда от помощ. След училище отидох във Варна да уча зъботехника и там се запознах с хора, които практикуват йога. С двама от тях решихме да се свържем с автора на въпросната книга, Асен Миланов. Заминахме за София, взехме адреса му от издателството, но се оказа, че той, както и съпругата му Иванка Борисова, са починали. Една съседка, обаче, ни даде телефона на Венцислав Евтимов - един от доайените на йога в България. Оказа се, че той също е от Варна. "Там има много йоги, но никой не иска да си развали рахатлъка и да учи хората", сподели той. Не зная с какъв акъл, но аз и моите хора се решихме да направим първия курс по йога в морската столица, който продължи около година и половина. След години се върнах в родния Добрич, където продължих с курсовете и така досега. За тези години разбрах едно

йога започва с тялото, но не свършва никъде, просто е безкрайна

И досега продължавам да откривам нови и нови аспекти на нейната безкрайност. А ако някой практикува пет-шест години и реши, че е наясно какво е йога, той просто не знае какво говори.
- Как се роди идеята за написването на книгата "Фрагменти от цялото"?
- Това е втората ми книга, макар че първоначално нямах никакво намерение да пиша. Но започнаха да се появяват въпроси и отговори и аз реших, че вместо да говоря на различни хора едни и същи неща, е по-добре да напиша едно нещо, а различните хора да си го четат. Когато написах първата си книга "Затворът", си казах, че това е достатъчно, макар че според съпругата ми тепърва ми предстоеше много писане. Въпросите продължиха и тази книга е резултат на всичко това, а ще ви споделя, че и третата книга вече е на път. Открих един страхотен издател в лицето на Саня Табакова - препоръчвам ви я, ако се наложи да пишете книга (смее се).
- Колко време на ден отделяте за практикуването на йога?
- Ако говорим чисто практически - два часа-два часа и половина. А иначе другото е състояние на духа. Затова в книгата си съм подчертал за разликата между йога практиката и йога състоянието, което е друго ниво на осъзнатост. Не разбирайте, че е подобно на ефекта от наркотиците, например - това е разширено съзнание, което ми е трудно да опиша с думи.

Всеки, който практикува, може да го преживее, но е необходимо достатъчно продължителна практика

Или както казвам, йога състоянието на моменти е излизане от времето, като манталитет на мислене. Въпреки че е парадоксално, че да излезеш от времето, ти е необходимо достатъчно технологично време. Ще подчертая, че тук е много важно по какъв начин се практикува, защото и сега, когато чуя, че някой си е "изиграл йогата", ми става много смешно, тъй като това не е Дайчово хоро или ръченица.
- И все пак, при този динамичен начин на живот как хората биха намерили време за йога, дори да имат желанието за това?
- Това е въпрос на личен избор.

Припряността в днешно време е най-разпространената болест и всички боледуват от нея

По този повод ще ви споделя още една притча. Един дервиш сънувал сън, в който ангел му казал, че за три дни водата ще спре, след това ще дойде нова вода и всеки, който пие от нея, ще полудее. Той станал и цяла нощ пълнил делви. На сутринта водата действително спряла и той започнал да разказва в селото за своя сън. Никой не го взел насериозно и когато след три дни водата дошла и хората, полудели от жажда, започнали да пият, напълно си загубили акъла. Дервишът им припомнил думите си, а те в един момент се освестили, задали си въпроса как така всички те са луди, а той - нормален и му хвърлили един бой. И така втори и трети път, докато дервишът не се примирил. Отишъл до извора, от който те пили вода, също жадно отпил, за да няма главоболия с останалите, и полудял. И днес болшинството от хората живеят в една лудница и на всеки човек, който се опита да бъде нормален, се гледа с недоверие. Както е с йогата, например, която за мен е стремеж към нормалност и естественост. Не говоря за някакъв факиризъм, а още по-странно ми е, когато се организират различни шампионати по йога. Това е чиста проба окарикатуряване и профанизиране, но не на йога, която е просъществувала пет хиляди години и ще оцелее поне още толкова. Човек трябва много да внимава с популяризацията, защото всяка нескопосана популяризация води до профанизация.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията
RSS емисии
RSS Последни
RSS Водещи
RSS Бизнес
RSS Общество
RSS Култура
RSS Екология
RSS Светски новини
RSS Спорт
RSS Мобилна емисия
Приятели
Скенери за лични карти