20 Януари 2018 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини
Петък, 19 Януари 2018 12:02
Петък, 19 Януари 2018 11:41
Петък, 19 Януари 2018 11:39
Петък, 19 Януари 2018 11:38
Валути
РЕКЛАМА
Религия
На Илинден в Бохот осветиха параклис Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 20 Юли 2016 14:57
bohot paraklis1Днес, на Илинден, в село Бохот, община Плевен, отвори врати новопостроеният параклис „Свети пророк Илия“. На откриването на новия божи дом бяха поканени всички жители на селото, присъстваха и много гости. Празничния повод уважиха председателят на Общинския съвет в Плевен, Мартин Митев, общинските съветници Христослав Михайлов и Йордан Грижов, и кметове на кметства в общината, информира пиарът на ОбС - Плевен.
Параклисът „Свети пророк Илия“ бе открит официално с водосвет, отслужен от  плевенския митрополит Игнатий в съслужение със свещеници от православните храмове в града.
Строежът на параклиса в Бохот е започнал есента на 2011 година. Става дума за изцяло нова постройка, след като старата църква била разрушена още през миналия век. До 2014 г. за храма Община Плевен е превела общо 17 000 лева, а от началото на тази - още 10 000 лева за изработване на иконостаса и довършителни работи, каза при откриване на новия божи дом кметът на Бохот, Цветан Кънев. В словото си той благодари на всички дарители - знайни и незнайни, помогнали със средства и с труд за градежа на храма, на Община Плевен и Плевенската митрополия за оказаната от тяхна страна безрезервна подкрепа. В този храм вложих част от душата си, завърши изказването си Кънев.
„На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници и пазител на вярата. В ежедневието си, улисани в ангажименти, често забравяме обикновени, но значими неща като вярата и семейните ценности. Те са ни запазили и съхранили като народ през годините, давали са сила в трудните моменти. Нека този храм, който носи името на Свети Илия, ви дава тази сила и бъде пазител на вярата във вашето село“, обърна се към хората Мартин Митев.
Желанието на местните е било новият параклис да бъде готов именно за днешния голям празник Илинден. Преди година кметът на населеното място Цветан Кънев възстановява традицията за курбан на селото в деня на светеца по стар стил в началото на август. Тогава се благословя курбан и се призовава Свети Илия да закриля жителите на селото. Традицията ще бъде спазена и тази година, когато Бохот ще празнува отново на 5 август.

 
Почитаме Света Марина Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Неделя, 17 Юли 2016 08:09
marinaДнес православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.
Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Възпитана от баща си в идолопоклонство, Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си.
Едва 16-годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Заради своята непокорност и вярата си Марина била осъдена на смърт.
В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води. Този празник е известен и като "Горещници" и продължава 3 дни. В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като"господарка на змиите" и лечителка на ухапаното от тях.
Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода. Света Марина се почита и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

 
Днес е Петровден Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 29 Юни 2016 06:53
ikona petar i pavelЦърквата почита на 29 юни паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.
Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени "първовърховни престолници и вселенски учители".
Според Новия завет Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл Петър, което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.
В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш" (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.
След възкресението, Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.
Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни осъден на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. С Петър бил разпнат и апостол Павел.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня.
В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.
В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца.
Имен ден празнуват Петър (от гръцки "камък"), Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

 
Почитаме Свети Прокопий Пчелар Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 08 Юли 2016 07:43
sv prokopijВ българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летния празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се на 8 юли, в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий.
В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.
По стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват право при пчелините. Носят две бели погачи - боговици, в чест на св.Прокопий и Исус Христос.
Оставят хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това разчупват високо над главите си, като си пожелават берекет и хубав, ароматен мед.
В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, старите пчелари изпълнявали обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед. Вярвали в магическата му сила да лекува неизличими болести, затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли.
Знахарки и баячки пък лекували с него тежки ухапвания от насекоми и всички разновидности на шарката. От него слагали на бузките на децата и в пазвите на моми и невести, за да ги пази от лоши очи и уроки.

Последно променен на Петък, 08 Юли 2016 08:46
 
Днес е Еньовден, най-дългият ден в годината Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 24 Юни 2016 07:41
enjovdenЕньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ина, Инна, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Ивета, Иван, Ивана, Иванка, Ивац, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.
Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива?н Купа?ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име.
Според народната вяра, от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата и? сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 10 от 36
Фейсбук коментари
Сподели статията
RSS емисии
RSS Последни
RSS Водещи
RSS Бизнес
RSS Общество
RSS Култура
RSS Екология
RSS Светски новини
RSS Спорт
RSS Мобилна емисия
Приятели
Скенери за лични карти