26 Май 2018 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Събота, 26 Май 2018 14:54
Събота, 26 Май 2018 13:11
Петък, 25 Май 2018 17:54
Петък, 25 Май 2018 17:14
Валути
РЕКЛАМА
Религия
Областният управител подкрепи идеята за изграждане на мъжки манастир в Брегаре Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Събота, 12 Май 2018 11:39
manastir bregareОбластният управител Мирослав Петров подкрепи идеята за изграждане на малък манастир в село Брегаре в почит на Свети Йоан Предтеча. Вчера той се срещна с монах Захарий от Църногорски манастир „Свети Козма и Дамян” в село Гигенци, който го запозна с благородното начинание.
По думите на монах Захарий идеята се е зародила още преди година между него и игумена на Църногорския манастир архимандрит Никанор. Инициативата има подкрепата на Светия Синод. Вече е създадено и Сдружение „Рождество на Свети Йоан Предтеча”, което да подпомага изграждането и издържането на обителта.
„Министърът на земеделието и храните Порожанов прегърна идеята и заедно с отец Никанор и мен стана част от УС на Сдружението”, каза монах Захарий. По думите му, още хора подкрепят това благородно начинание, сред които и приятели на монаха от Плевен.
Новоизграденият манастир в Брегаре ще бъде мъжки. Негов постоянен обитател ще бъде монах Захарий, който е родом от това село. Той има идея всяка седмица през почивните дни да има занимания за деца, чрез които те да научават повече за християнската вяра.
През юни ще бъде направена първата копка на параклиса „Рождество на Свети Йоан Предтеча”. Ще опитаме да се справим сами, но разчитаме и на дарения. С Божията помощ се надяваме до март идната година параклисът да бъде готов”, каза монах Захарий.
Съществуващата сграда ще даде възможност за пренощуването на 10-15 души, като на следващ етап се предвижда тя да бъде разширена.
„Имате пълната ми подкрепа за тази благородна кауза. Възнамерявам да информирам и комисията по вероизповеданията в парламента за инициативата за изграждане на манастир в Брегаре и дано да има възможност да бъдат отпуснати и някакви средства в помощ на инициативата”, каза областният управител Мирослав Петров. Той припомни, че през XV-XVI век в Кайлъка е имало манастир на името на Свети Георги, където според преданията намира убежище Иван Шишман. „Вярата е съхранила българския народ през тъмните векове на историята и всички ние сме длъжни да браним духовността и българщината”, обобщи областният управител Мирослав Петров. Той увери монах Захарий, че е на разположение за съдействие във връзка с изграждането на манастирския комплекс в Брегаре.
Дарителската сметка за набиране на средства за изграждането на манастира е:
РОЖДЕСТВО НА СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА
IBAN: BG30STSA93000024991115
БАНКА ДСК ЕАД

 

 
Депутатът Владислав Николов стана кръстник на 4-годишно момиченце без родители Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Събота, 07 Април 2018 16:08
deputat krashteneНа Велика събота в храм "Света Параскева" - Плевен народният представител Владислав Николов стана кръстник на четиригодишната Николинка, която е без родители и живее в Център за настаняване от семеен тип „Трите бора“ в жк "Дружба" град Плевен. На кръщенето присъстваха Красимира Маринова, ръководител на Центъра за деца и Слави Михайлов, председател на Националното сдружение на сираците в България.
По традиция кръстникът дари с подаръци малката Николинка, на която щастливата усмивка не слизаше от лицето. Чичо Влади, както го нарича Николинка, пое ангажимент да се грижи за детето, което на 22 април има рожден ден и ще стане на 5 години. Ангажирам се лично да помагам на детето и да бъда негова опора, каза депутатът Владислав Николов. Слави Михайлов, който е отрасъл също в социални домове, сподели, че кръщенето го е върнало в годините назад и си спомни, че е бил кръстен, когато е бил в четвърти клас. До ден днешен продължава връзката с неговата кръстница. За това благодаря на г-н Николов, че с това дава огромен шанс на детето да се развива пълноценно.

 
Днес празнуваме Тодоровден – Тудорица или Конски Великден Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Събота, 24 Февруари 2018 13:14
tudoricaТодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Известен е още като „Конски Великден“, защото се празнува най-вече за здравето на конете.
На този ден църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято” - според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.
На този ден младите булки или невести получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. На някои места в България докато раздават хляба, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, от тук и „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Те стават в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването най-бързият жребец получава торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място - всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне ездачът - първенец дава почерпка в своя дом. Празникът завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.
Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.
Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.

Днес празнуваме Тодоровден – Тудорица или Конски Великден

 

Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Известен е още като „Конски Великден“, защото се празнува най-вече за здравето на конете.

На този ден църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято” - според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

На този ден младите булки или невести получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. На някои места в България докато раздават хляба, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, от тук и „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

Кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Те стават в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването най-бързият жребец получава торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място - всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне ездачът - първенец дава почерпка в своя дом. Празникът завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.

Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.

Последно променен на Събота, 24 Февруари 2018 15:19
 
От „Щурче” поканиха пролетта с музика в областна администрация Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 22 Март 2018 12:30
Shturche proletПролетно настроение в снежния 22 март внесоха в областна администрация - Плевен малчуганите от ЦДГ „Щурче”. Поводът за гостуването им бе Първа пролет. Децата бяха посрещнати от областния управител Мирослав Петров и неговите заместници Татяна Божинова и д-р Красимир Трифонов, а на техните музикални изпълнения се наслади целя колектив на областна администрация, се казва в съобщение на институцията.
„След такава сърдечна покана няма как пролетта да не дойде, нали така, дечица”, обърна се към малките гости областния управител Мирослав Петров. Той благодари на учителите и децата за приятната изненада и им пожела здраве, усмивки и много настроение. Като добри домакини областният управител и неговите заместници зарадваха своите гости с вкусни подаръци.
Последно променен на Четвъртък, 22 Март 2018 12:42
 
Две събития в Плевен по повод празника Сирни заговезни Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Религия
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 16 Февруари 2018 15:18
sirni zagovezni4В неделя от 12 часа в двора на Регионален исторически музей – Плевен ще се проведе общоградски празник „Българската прошка“, на който ще се представят характерните за Сирни заговезни обичаи, изпълнявани в дома и на открито в селото. Най–сръчните ученици, взели участие в работилницата за изработване на оригинални кукерски маски, ще получат награди.
Традиционният празник Масленица организира за седма поредна година дружеството на рускоговорящите „Възход” със съдействието на Община Плевен. Празникът ще бъде отбелязан на 18 февруари, отново в неделя, от 11 часа в Градската градина. От дружеството канят плевенчани да споделят празника с тях.
Последно променен на Петък, 16 Февруари 2018 16:37
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 1 от 37
Фейсбук коментари
Сподели статията
RSS емисии
RSS Последни
RSS Водещи
RSS Бизнес
RSS Общество
RSS Култура
RSS Екология
RSS Светски новини
RSS Спорт
RSS Мобилна емисия
Приятели
Скенери за лични карти