Начало Общество Проблеми Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет: Никой няма интерес от десоциализацията на затворниците
18 Октомври 2018 г., Четвъртък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Сряда, 17 Октомври 2018 15:53
Сряда, 17 Октомври 2018 15:10
Сряда, 17 Октомври 2018 14:45
Сряда, 17 Октомври 2018 14:36
Валути
РЕКЛАМА
Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет: Никой няма интерес от десоциализацията на затворниците Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Проблеми
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Понеделник, 08 Юли 2013 09:17
Krasimir Kanev Красимир Кънев е един от учредителите на Българския хелзинкски комитет през 1992 г. В периода 1992-1994 г. е негов секретар, а след 1994 г. - негов председател. Завършил е философия и е защитил докторска дисертация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е права на човека в Колумбийския университет в Ню Йорк. Красимир Кънев преподава права на човека в СУ "Св. Климент Охридски" и води няколко онлайн курса по права на човека за американската организация Съдружници за обучение по права на човека (HREA) за професионалисти и активисти от цял свят. Преподавал е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", както и в Централноевропейския университет, Университета в Сараево и Университета в Юджийн, щата Орегон. В периода 1998-2007 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище Виена, Австрия. От 2005 г. е член на борда на Фонда на OOН за защита на жертвите на изтезания, а в периода 2008-2010 г. е негов председател. От 2006 г. е член на борда на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията, Женева; от 2008 г. е член на борда на Института за право на обществения интерес, Ню Йорк; в периода 2007-2010 г. е член на борда на Европейския център за правата на ромите, Будапеща. Участвал е в десетки международни мисии за мониторинг на правата на човека в страни от Европа, Централна Азия и Близкия Изток. С председателя на БХК разговаряме по време на обучителния семинар по международни и национални стандарти за правата на лишените от свобода и осъществяване на мониторинг в затворените институции, провел се във Варна в края на миналия месец.

- Г-н Кънев, семинарът във Варна е четвърти поред от този тип. Каква е неговата цел и какви са впечатленията ви от постигнатите резултати?
- С тези семинари, които провеждаме в различни градове от страна - основно, където има затвори, целим да съберем една обществена подкрепа за наблюдение на местата за лишаване от свобода, както и да предизвикаме дискусия в България по тази тема. Въпросът е изключително остър и страната ни трябва да направи много, за да приведе местата за лишаване от свобода в съответствие с международните стандарти. Нашата идея е да се обърнем към журналисти, членове на наблюдателни комисии, неправителствени организации - всички, които имат интерес към тази тема. За да се получи мрежа от хора, която активно да се застъпва за подобряването на положението в местата за лишаване от свобода. Навсякъде успяваме да съберем хора с интерес по темата, като не си представяме, че това е нещо, което може да стане от днес за утре. С много от тези хора продължаваме да сме в контакт, а

по отделни случаи в затворите имаме сътрудничество с участници в тези семинари

Разбира се, има много публикации по темите, застъпени по време на срещите, както и по впечатления от посещенията на местата за лишаване от свобода. Надяваме се това сътрудничество да продължи, което да доведе до повдигане на темата пред обществото на едно качествено различно ниво.
Колкото до това кога можем да очакваме конкретни резултати в посока подобряване условията в българските затвори, ми е трудно да отговоря, тъй като общественото внимание е само един от факторите в тази насока. По важно е държавата да се фокусира върху темата, но за съжаление досега тя е обръщала гръб. Говоря както за централната, така и за местната власт, но все пак се надяваме те да предприемат мерки в тази насока.
- Споменахте за обществената нагласа. Прави впечатление, обаче, че българите далеч не гледат съпричастно към проблемите на лишените от свобода, а условията в затворите се приемат по-скоро като част от възмездието за престъпилите закона.
- Не съм изненадан от тази нагласа, но всъщност

повечето хора нямат представа как стоят нещата в един български затвор

Освен това, негативната нагласа се променя в момента, в който някой техен близък влезе в затвора. Важното за нас е да убедим обществото, че е в интерес на всички лишени от свобода да излязат от затвора не озверени като животни, тъй като са били държани в нечовешки условия и да представляват още по-голяма опасност за обществото, а да има смислени програми за тяхната рехабилитация и социална интеграция. Никой няма интерес тези хора да се десоциализират. Затворът трябва да е място за поправяне и това е записано в международните актове за правата на човека. Само че в България хората мислят за затвора като място, в което се влиза и след определено време се излиза. Въпросът е какво се случва с тези, които излизат.
- Не можем, обаче, да подминем факта, че много от тези, които излизат от затвора, много скоро извършват ново престъпление и пак се връщат там. Защото в определен смисъл техният живот е вътре, зад решетките, тъй като са се откъснали от случващото се извън мястото за лишаване на свобода
- Това е слабост преди всичко на ресоциализацията.

Един затворник, който е лежал пет години в затвора, е загубил всякакви социални умения

Вътре той не може да се научи на нищо, което да му бъде полезно, когато излезе на свобода. В определен смисъл, той е безпомощен, загубил е социални контакти, загубил е професионалните си качества. Поради тази причина някои от тях нямат друга алтернатива, освен да извършват нови престъпления и да влизат обратно в затвора.
- Имате ли наблюдения дали делата, които наши затворници водят срещу страната в Страсбург, са се увеличили през последните години?
- Тенденцията е смесена, тъй като става дума за различни неща. В миналото имаше такава към увеличаване на делата, свързани с материалните условия в затворите. Сега няма толкова много подобни казуси, тъй като Европейският съд за правата на човека прие, че жалбоподателите трябва първо да се обръщат към българските съдилища. Има увеличение, обаче, на други дела, свързани с правата на лишените от свобода за право на изразяване, достъп до съд, справедлив процес, на гласуване, като според мен по последния проблем тепърва предстои много да се коментира. Зная, че

много затворници предстои да подадат жалби в Страсбург затова, че са лишени от правото им да гласуват

- Пренаселеността ли остава основният проблем в българските затвори?
- Определено това е един от най-острите проблеми. Ако не всички 10 хиляди, то поне 5-6 хиляди затворници имат основание да подготвят жалби до Европейския съд за правата на човека. Но съществуват и много други проблеми, като сред тях е липсата на всякакви дейности за лишените от свобода. В това отношение положението през последните години се влоши с намаляването на възможността за работа в затворите. А именно тя в миналото бе основната дейност за затворниците, като макар и ограничена, осигуряваше някакви възможности. Сега предлагането на смислени програми и дейности за ресоциализация се е стопило и виждаме все повече хора, които просто стоят в килиите си и не правят нищо, изгубвайки всякакви умения и трудови навици.
- Най-честото оправдание, което сме свикнали да чуваме при подобни случаи, е липсата на достатъчно финансови средства. До каква степен този момент е определящ?
- Затворите имат доста сериозни възможности да привличат частни фирми, на които да предлагат евтина работна ръка. За съжаление, обаче, Фонд "Затворно дело" или по-точно държавата, прибира една значителна част от това, което тези фирми заплащат на затворниците. В случая това не е изгодно за бизнеса и

на една фирма й струва толкова, ако не и повече, да отиде в затвора, вместо да наеме хора от улицата

Ако държавата не прибираше такава значителна част от доходите на лишените от свобода, щеше да има много повече фирми, които да работят със затворите, отколкото в момента. А в общи линии прибирането на тези средства от държавата служи за поддържането на администрацията.
- А има ли воля за законодателни промени в тази посока, както и по отношение правото за гласуване на лишените от свобода?
- Мисля, че такава би се намерила и ще срещнем разбиране у управляващите. Крайно време е това да се промени. Но за гласуването не съм сигурен, тъй като затворниците са лишени от това право по Конституция и трябва да бъдат направени промени в нея.
- Има много случаи на хора, които са били в затвора и след излизане оттам те не могат да си намерят работа, тъй като в досието им това е отбелязано. Може ли да кажем, че в определен смисъл практиката за изискване на свидетелство за съдимост е дискриминационна?
- Това изискване е абсолютно дискриминационно, но в този пункт Европейският съд за правата на човека няма още практика. Няма никакво съмнение, че

присъдата оставя едно тежко петно върху лишените от свобода

Защото даже в служби, където законът не изисква човекът да не е осъждан, се поставят такива условия. Или пък, ако работодателят разбере по неофициален път, че даденият човек е осъждан, той не бива нает на работа. Особено при сегашната безработица шансовете му са нулеви. Този проблем също е свързан с определени законодателни изменения, засягащи реабилитацията, но това ще отнеме твърде дълго време. Още повече, че в сега действащия Наказателен кодекс има идея съдебната реабилитация да бъде премахната изцяло, което според мен ще е една доста груба грешка.
- Какво е мнението ви за новия проект за Наказателен кодекс?
- БХК участва в работната група по създаването, като определено имаме много забележки. Новият проект следва философията на стария. От една страна това е добре, защото той се прилага от много съдии и прокурори, които, ако се изправят пред нови понятия и уредби, ще им трябва много време, за да свикнат да работят с тях. От друга обаче, доста буквално е следвана старата философия – липсват сериозни уредби в много части, пряко свързани с правата на човека, продължава да няма дефиниция на "изтезание", а частта, свързана с "престъпления срещу човечеството", е преписана от стария кодекс. Записано е, че ще има повече затворници с по-малък престой в затворите, което донякъде ще облекчи проблема с пренаселването. Друг е въпросът, доколко това ще мине в Парламента, тъй като болшинството от народните представители не са привърженици на намаляването на наказанията.
- Екипи на Българския хелзинкски комитет посещават често затворите в страната. Какви са наблюденията на вашите сътрудници от това кои от местата за лишаване от свобода са най-проблемни?
- Най-много проблеми има в затворите във Варна и Бургас. Това са най-пренаселените места за лишаване от свобода, с нечовешки условия, а

има данни и за неприемливи практики за третиране на затворниците от страна на персонала

Няма нито един затвор в страната, който да съответства на международните стандарти. Колкото до следствените арести - те като цяло са по-зле и от затворите. Единственото им предимство е, че престоят е относително кратък, но иначе условията в тях са много тежки.
- Къде е Плевенският затвор, ако трябва да правим сравнение?
- Плевенският затвор е някъде по средата - нито е от най-лошите, нито пък от най-добрите. Той имаше една положителна практика за интегриране в общите групи на осъдените доживот без замяна. Това е една добра практика, но скоро не съм бил във вашия град и не зная дали тя продължава да се прилага.
- Към Общинските съвети по места бяха създадени наблюдателни комисии, които пряко да следят за условията в местата за лишаване от свобода и да се занимават с проблемите на излезлите на свобода затворници. Каква е оценката ви от досегашната им работа?
- Тези комисии са напълно легитимни контролни органи, но е факт, че те работят по много различен начин в отделните общини. Някъде те са много активни, другаде ги има просто на хартия, макар че законът им дава много големи правомощия и могат да бъдат сериозен фактор, но само ако го пожелаят. Според мен, днес те са основното звено, което трябва да осигури реинтеграцията на лишените от свобода обратно в обществото.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Понеделник, 08 Юли 2013 10:02
 
Фейсбук коментари
Сподели статията