Начало Общество Политика Архивите разказват: Кандидатите за кметове, бирници и секретар-бирници били обучавани и сериозно проучвани
19 Октомври 2019 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 18 Октомври 2019 15:49
Петък, 18 Октомври 2019 14:42
Петък, 18 Октомври 2019 14:26
Петък, 18 Октомври 2019 12:34
РЕКЛАМА
Архивите разказват: Кандидатите за кметове, бирници и секретар-бирници били обучавани и сериозно проучвани Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Общество - Политика
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 10 Юли 2019 13:21
boris kazanliev portret str13След военния преврат на 19 май 1934 г. у нас се забраняват всички политически партии и се ликвидира местното самоуправление. Започва назначаването на кметовете на българските общини от местните структури на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) в областните градове. До края на 1940 г. чрез областните директори Дирекцията на администрацията към министерството проследява резултатите от работата на назначените кметове, обобщава оплакванията на жителите на населените места и заповедите за наказания на областните директори. Така тя

достига до извода, че не е достатъчно кметовете да имат някакъв образователен ценз

а е необходимо да притежават и много други качества, които могат да се формират единствено чрез обучение.

В доклад от 23 ноем. 1940 г. на Борис Казанлиев (на снимката) – областен директор на Плевенска област се отчитат много добрите резултати от

провежданите от 1936 г. курсове за кандидати за бирници и секретар-бирници

но със съжаление се отбелязва, че след тях някои кметове са се оказали много по-неподготвени от обучените си подчинени. Горещо се приветства идеята на министерството да организира практически курсове и
за кандидати за кметове. Борис Казанлиев отбелязва, че самият той я е лансирал неведнъж в докладите си пред конференции на кметове от областта.
През дългите години като областен директор той е забелязал, че голям процент от кандидатите за кметове, особено в селата, са хора с „похабени качества“, т.е. хора, трудно завършили висше образование или неудачници в живота. Той е забелязал, че

много от кметовете не умеят да се изразяват нито устно, нито писмено, с което са дали материал за хумористичните вестници

Според него мнозина от тях не познават българската история, делото на народните будители и нашата църква. Не познават и политическите борби от близкото и далечното минало и по тази причина са неубедителни при утвърждаване сред населението „преимуществата на днешната власт, на новите порядки, на новия ред на управление“. Голяма част от кметовете, поради това че не са служили във войската, са недисциплинирани, държат се неприлично, не заемат подходящото за длъжността им място при молебени и други тържества, отбягват на празници да ползват словото, за да издигнат престижа на кметската институция и личния си авторитет.

Той предлага

нещо много авангардно – в курса за кандидат-кметове задължително да се изучава риторика и протокол

за различните случаи, с които се сблъсква един кмет. Б. Казанлиев предлага курсът да завършва с писмено и устно развиване на една тема, дори предлага конкретен пример за задача, която да се поставя на курсистите. За да бъдат добре приети, да станат „любим кмет – баща“ на селото или града, за да има повече „образцови общини с примерно, спокойно, радостно, обичащо държавата и вярващо в грижите на властта население“ той смята, че курсистите трябва да се научат как да напишат поне словото, с което да се представят в най-добра светлина пред съответния общински съвет и населението на общината, в която ги очакват.

На 15 ян. 1941 г. МВРНЗ изпраща сведение за показания успех от кандидатите за кметове, завършили първия курс. Той е „много добър“, „добър“, „среден“ или „слаб“ и представлява средно аритметично от поставените три оценки: за личните качества на курсиста, от положените писмен и устен изпит.

Препоръчва се при назначаване на кметове да се дава предимство на кандидати, които имат оценка „най-малко „добър“

и в чиито морални, волеви и обществени качества, както и желание за сътрудничество областните директори са убедени. Дирекцията на администрацията уверява, че оценките от устния и писмения изпит са реални и отговарят на действителната подготовка на кандидатите, но за личните качества, политическата благонадеждност и проявите в обществото на кандидатите съобщават, че не са сигурни, защото много се е бързало със сведенията за курсистите и се изказват опасения за субективизъм при изготвянето им от някои служебни лица. По тези причини дирекцията предупреждава, преди да бъде назначен, за всеки кандидат да се направи и допълнителна преценка.

Обнадеждена от първите резултати, Дирекцията на администрацията веднага организира от 23 апр. нов 25-дневен курс за 150 кандидати за кметове, отговарящи на определени условия: да имат съответния ценз по Наредбата-закон за селските общини, да са навършили 28 години, да са с български произход и българско поданство, да отговарят на условията по Закона за държавния служител и на последно място – да са получени добри сведения в областната дирекция за техните морални качества, прояви в обществото и политическа благонадеждност. На областната дирекция се възлага подробна и много критична оценка на тези качества, която, след писмения и устен изпит, да се ползва при формиране окончателния бал.
От курса се освобождават кандидати за кметове, които поне две години са били окръжни и околийски управители, а също и кметове.
За курсовете са разработени: правилник, много подробна програма и инструкция за комисиите, които провеждат устния изпит на кандидатите за кметове, завършили теоретичния курс.
Програмата на курсовете включва разглеждане идейните и програмни основи на управлението, развитието на българските общини и основните им задачи към момента.

Курсистите се запознават с обществените задачи на кмета
:

постигане на личен и служебен авторитет, оглавяване на всички обществени прояви в общината, приобщаване на населението към държавата и възпитаването му чрез отзивчивост към неговите нужди и преодоляване на бюрокрацията, взаимодействие с обществени деятели в общината, съгласуване на дейностите на всички общински и държавни служби и други. Естествено предмет на курса е държавното и административното устройство, органите за управление и финансите на общините. Курсистите се запознават със здравеопазването, обществените грижи, задълженията на общините, произтичащи от дейността на другите министерства в състава на Министерския съвет. Накрая им се представят накратко по-важните закони и правилници, с които работят общините.
Усилията на държавата да си осигури качествени управници продължават до 9 септ. 1944 г., когато всички кметове са уволнени със заповед, прочетена по българското радио. Новата отечественофронтовска власт заклеймява всичко, което е правено до този момент, и започва да изгражда своя администрация от нулата.

Здравка БАЛАБАНОВА


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 10 Юли 2019 13:17
 
Фейсбук коментари
Сподели статията