Плевен - 170 км на североизток и 5 години назад от София Печат
( 1 Глас )
Общество - Политика
Написано от Иванка ВАТЕВА   
Вторник, 02 Юли 2013 08:28
С колко години изостават доходите в страната спрямо София. На този въпрос прави опит да отговори поредното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). За целите на анализа авторите подхождат като във вица - столицата спира развитието си, а всички други продължават да тичат. Или да ходят, да се спъват, да куцукат, според кондицията си.
Икономическата криза продължава да задълбочава различията между столицата и останалите области в страната. Този е генералният извод. И това важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите. От ИПИ имат предвид общия доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), заедно с остойностените натурални приходи.
За периода 2001-2011 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,36%, при среден темп на нарастване за страната от 9,06%.

В 19 от всички 28 области в страната доходите нарастват с по-бавен от средния за страната темп

Единствената област, в която през този период доходите нарастват по-бързо от тези в столицата, е Стара Загора - 12,54% на година. Въпреки това, заради по-ниската база в началото на периода, средногодишният доход на лице от домакинството в Стара Загора остава с близо една четвърт по-нисък от този в София през 2011-а и на Града на липите ще са нужни... 150 години, за да стигне първите.
Ако доходите в столицата бяха спрели да нарастват през 2012 г., а най-бързите области бяха запазили своя темп

първите, които биха настигнали София, са Стара Загора и Перник - през 2014 г.

Няколко години по-късно това биха могли да сторят Плевен, Смолян, Русе и Пловдив. На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Силистра (2037 г.) и Пазарджик (2039 г.).
Тази динамика, разбира се, е условна, а освен това стойностите са усреднени за цяло десетилетие, което започна с постоянно увеличаващ се ръст, но половината минава в тежка криза. Все пак тя дава представа за времевата разлика между нивата на общия доход в столицата и останалата част от страната.
Следва да се отбележи и

различният начин, по който кризата се отрази на темпа на нарастване на доходите

в отделните области. Така например, през последните години в някои области, сред които Стара Загора, Шумен, Търговище и Смолян, средногодишният ръст на доходите е по-бърз от този в столицата. Независимо от развитието на тези тенденции, обаче, значителни промени в общата динамика в дългосрочен план изглеждат малко вероятни.
Интересна е и връзката между увеличението на работните заплати и пазара на труда през последната година, изследвана от ИПИ. Събраните статистически данни очертават ясна картина за 2012 г.

там, където заплатите растат по-незначително, безработицата спада

Точно такъв е случаят с Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. И обратно - там, където заплатите се увеличават с по-бързо темпо от средното за страната, безработните се множат. Така е станало през миналата година в Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище.
Само в две области безработицата е намаляла успоредно с по-динамично покачване на доходите - Софийска и Шуменска. Там темпът на нарастване на заплатите изпреварва средния за страната, без това да окаже негативно влияние върху пазара на труда.
Има и една голяма група области, в които са налице едновременно две лоши тенденции - движението на заплатите изостава от средната скорост за страната, а безработицата неумолимо върви нагоре. Това са Благоевград, Варна, В. Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол.
Изследването

потвърждава извода, за който работодателските организации отдавна говорят - има по-бедни области, за които вдигането на минималната работна заплата е унищожително за бизнеса

и особено за по-малките фирми, които едва кретат и трудно плащат на работниците си. Въпреки това в спешните мерки на кабинета "Орешарски" се предвижда евентуално налагане на пореден скок на минималната заплата - от 310 на 340 лева, от 1 октомври. В същото време самият премиер призна, че това намалява конкурентоспособността и жизнеността на предприятията. Споровете за минималното трудово възнаграждения възкресяват и идеята за диференцирани нива по области.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 02 Юли 2013 15:26
 
» Плевенски синдикалисти излизат на протест заради пенсионната реформа
» Плевен остава един от 7-те най-големи града в България, но се топи
» НСИ отчете увеличение и на заетите, и на заплатите, Плевен на опашката
» Пенсионери чакат повече от час за пенсията си, но са щастливи
» 16 любителски състави на пенсионери участваха в традиционния си концерт - преглед