Един от христоматийните текстове в обучението по предмета Обща социология в хуманитарна специалност на Софийския университет е озаглавен „Покана за социология“ от Питър Бъргър. Авторът използва една оригинална метафора за обществото като явление, обвързано със закон, ред, правила и норми- затвор. Сравнението между реалния и метафоричния затвор е голяма тема за размисъл, особено след ограниченията в движението заради един вирус. В съвременното общество лишените от свобода са специфична група, изискваща специален и многообразен подход. Възможно ли е на такова място да има условия за душевно и нравствено развитие и да се канализира човешката енергия? Как може да се отговори на скептичната нагласа спрямо „сложен“ контингент? За това разказват пасторите Трифон Трифонов и Пламен Иванов, реализиращи проект в помощ на нуждаещи се деца на територията на Плевенския затвор.
Трифон Трифонов: Пастор съм от трийсет години в протестантска църква. Имам четири висши образования. Светската ми специалност е еколог, завършил съм Опазване на околната среда в Химико-технологичния университет в София. Имам и две богословски степени, бакалавър и магистър. Завършил съм и психология във Великотърновския университет. Затвора започнах да посещавам през 2000-та година. Вече двайсет и три години работя с рецидивистите и отделно с доживотните затворници, най-вече в Плевенския затвор. Живял съм известно време във Враца и там също съм работил със затворници.
По отношение на проекта „Лишени от свобода помагат на деца в нужда“ бих искал да споделя малко повече. С годините разбрах, че не е достатъчно да говориш, да посещаваш или да насърчаваш лишените от свобода. Необходимо е да ги включиш в нещо, в което да се чувстват съпричастни. По тази причина обмисляхме във времето тази дейност. Купувам различни материали. Чрез своите дарби и заложби лишените от свобода успяват да ги превърнат в интересни неща – сувенири, които по-късно можем да изложим на базари. Взимаме разрешение от съответното кметство за целта. Събраните пари от тези базари се даряват на дете в нужда. По този начин лишените от свобода се чувстват съпричастни към една благородна идея. За мое приятно удивление виждам колко много от тях се включват с голямо желание да се чувстват полезни, да усещат, че правят нещо смислено. Мисля, че именно тези неща променят хората зад решетките. Работим заедно с моя колега пастор Пламен Иванов. Той може да разкаже повече за проведените инициативи за подпомагане на децата в нужда.
Пламен Иванов: Част съм от екипа на благородната инициатива „Лишени от свобода помагат на деца в нужда“. Радвам се, че мога да споделя накратко личния си опит в инициативата. На първо място, когато се включих по силата на моите служебни задължения, бях впечатлен от желанието на затворниците да изработват сувенирите, които да бъдат продавани в помощ на деца в затруднено положение. Може би самите те, бидейки в определена степен ограничени, се припознават в ситуацията. От друга страна, моралното удовлетворение, че дори и от това място могат да помагат на обществото, е огромно. Винаги, когато след някой успешен базар сме продали голяма част от тяхната „продукция“ и им съобщя сумата, те се радват искрено. Изработеното от тях е интересно – къщички от пресован картон, с дървени елементи. Такива, които си имат всичко необходимо за една къща. Хубав, добре изглеждащ покрив, врати и прозорци. Много от къщите са със веранди, за които са изработени миниатюрни масички и столчета. Като че ли в тези добре изработени макети мога да доловя копнежа по дом, който никога не са имали или са загубили заради своите постъпки. Смятам, че в работата, която вършат за децата, затворниците има възможност да изразят и своите мечти, или да се върнат към миналото си, за да го погледнат отстрани.
Друго, което правят, са магаренца, каручки, броеници от маслинени костилки, герданчета от мъниста, картички. Един от тях работи с глина. Той като повечето от тях е самоук. Дотолкова се е усъвършенствал, че изработените сувенири, кончета, глави на коне, магаренца, впрегнати в каручки, будят възхищението и на затворниците, и на хората, които ги купуват. Материалите, с които ги снабдяваме, са на най-разнообразни и на пръв поглед съвсем безлични. А от тях стават прекрасни неща. Да кажем, снабдяваме ги с бамбукови бъркалки за кафе, глина, четки, блокчета, пресована хартия, изкуствена трева, лепило, лакове и други подобни неща.
Накрая работата, която вършат затворниците, има поне троен ефект. На първо място, върху тях самите- облагородяване и съзнание за обществено полезна дейност. На второ място, за децата, които се облагодетелстват от труда им. Радостта, че могат да продължат с терапията още малко.
Например, на 21 май тази година събирахме средства за детето Димитър Димитров, което е с диагноза детска церебрална парализа. Родителите полагат всички възможни усилия то да проходи. Държавата отпуска три процедури по здравна каса, а останалите шест трябва да си ги поемат родителите, което им коства 2 000 лева на месец. Това е сума, която семейството не може да си позволи. Интересното беше, че на базара събрахме около 4 000 лева. Сума, която да донесе глътка въздух в изтощените дробове на семейството и мъничка радост, че спокойно ще продължат терапията поне още малко. На последно място, ефектът се отразява върху самите нас. Придава смисъл на усилията ни, че като църква Адвентисти от седмия ден по-ясно можем да видим своето място в обществото и в живота на града.
Автор: Виолета Кръстева
