Начало Култура Изкуство Кристина - нашенката с филм в киното на Робърт де Ниро: Няма по-голяма награда от това лентата ти да се завърти на толкова престижно място
17 Октомври 2018 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Сряда, 17 Октомври 2018 10:45
Сряда, 17 Октомври 2018 10:40
Сряда, 17 Октомври 2018 10:35
Сряда, 17 Октомври 2018 10:30
Валути
РЕКЛАМА
Кристина - нашенката с филм в киното на Робърт де Ниро: Няма по-голяма награда от това лентата ти да се завърти на толкова престижно място Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Изкуство
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Сряда, 17 Юли 2013 08:52
Както “Посредник” писа, плевенчанката Кристина Ценова спечели оспорвания конкурс за младежки късометражен филм “Reporteen 2013” на тема “Толерантността е...” с филма си “Ела в моя свят”. Страхотната й интерпретация по темата й донесе невероятния шанс да покаже филма си в киното на Робърт де Ниро “Tribeca Cinema” в Ню Йорк. Кристина е възпитаничка на Гимназията с преподаване на чужди езици, а от 2010 г. посещава школата по керамика и етюдно рисуване при Центъра за работа с деца с ръководител Вяра Савова. Тя е носител на редица престижни отличия, а през януари тази година откри своята първа самостоятелна изложба под наслов “Стъпки” в Къщата на художниците.
Повече за конкурса “Reporteen 2013”, както и за страстта към фотографията, киното и рисуването, научихме в разговор с Кристина Ценова.
- Криси, как научи за конкурса за младежки късометражен филм “Reporteen” и защо реши да участваш в него?
- През миналата година ми се обади една приятелка, като ми каза, че го е открила в интернет съвсем случайно. Тогава “Reporteen” все още не беше толкова популярен и рекламиран, а темата в първото му издание бе “Свободата е...”. Реших да участвам и спечелих поощрителна награда. Представих се с филм, който нямаше конкретен сюжет. Това по-скоро бяха

различни образи от едно лято, които се размиваха един в друг

През тази година темата бе “Толерантността е...”, реших отново да се пробвам и получих голямата награда. Щастлива съм от оценката на организаторите на конкурса, че съм се подобрила много откъм режисура и развитие на филма, тъй като тазгодишната ми лента вече имаше сюжет, макар и да бе без думи.
- Какво всъщност се случва в този филм?
- Филмът има мото, което е и неговото заглавие - “Не ми лепи етикети - влез в моя свят”. Това се случва буквално по време на цялото му времетраене - хората лепят етикети с някакви нарицателни имена на главната героиня, след което я подминават. Само един единствен човек се заинтересова истински от нея и влиза в нейния свят. Трудно ми е да го обясня с думи, тъй като във филма са използвани и малко фентъзи елементи. По регламент времетраенето на филма е три минути, но направихме и по-дълга версия, която е 15 минути.
- Сама ли работи по лентата или имаше и помагачи?
- Идеята за този филм е моя, а

реализацията стана възможна, благодарение на още няколко човека, обединени под името “Душеприказчиците”

Работим заедно вече две години, като миналата година правихме интервюта - спирахме хора по центъра и ги питахме различни въпроси, а също така раздавахме анкети. Тази година вече се захванахме и с писане на сценарии и правене на кратки филмчета. Досега сме направили две такива, но официалното е “Не ми лепи етикети - влез в моя свят”, тъй като се получи най-добре. В “Душеприказчиците” сме общо 13 човека, но специално за създаването на този филм участвахме четирима - аз и Симона Тилева снимахме с два фотоапарата от различни ъгли, а нашите актьори бяха Сюзън Кутайфан и Иван Стефанов.
- Къде се развива действието?
- Действието се развива първо в училище, също така в центъра на града, както и в Скобелевия парк. Снимахме много разбъркано без да имаме някаква програма, като

върху една и съща сцена, например, сме работили по две седмици

Ще призная, че има заснети и някои гафове, но се надявам да не се забелязват толкова (смее се).
- Как ти се стори конкуренцията в това издание на конкурса?
- През тази година бяха представени по-малко клипове, но за сметка на това участниците бяха повече, защото, също като нас, са работили в групи. По-голямата част от филмчетата бяха посветени на тормоза в училище, като имаше доста добри попадения.
- Какво ще се случи оттук нататък с вашия филм?
- Той ще бъде излъчен в киното на Робърт де Ниро в Ню Йорк, както и в рамките на кампанията “Пътуващото лятно кино”, която ще мине и през Плевен на 17 юли.
- Знаеш ли кога “Не ми лепи етикети - влез в моя свят” ще бъден прожектиран в киното на де Ниро и ще пътуваш ли и ти до Ню Йорк за премиерата?
- Мисля, че това ще се случи през зимата. Колкото до пътуването, разбрах, че има такава възможност, но не е съвсем сигурно, така че не залагам напразни надежди. Достатъчно ми е, че лентата ще се завърти на такова престижно място.
- Остана ли рисуването на по-заден план в твоите занимания?
- Не

продължавам да рисувам и вероятно ще представя своята втора самостоятелна изложба догодина

Наскоро се завърнах от лагер в Литва, чиято насоченост също бе като цяло към изкуството. Там рисувахме върху коприна, правихме различни неща от глина, плетохме гривни, наред с многото пътувания и презентациите, които представихме.
- Откъде черпиш вдъхновение в своето творчество?
- И за рисунките, и за филмите търся идеи в сайта www.deviantart.com. В него се представят част от най-големите имена в изобразителното изкуство и анимацията. Там авторското право се зачита, а ако си добър, е отлична възможност да популяризираш това, което правиш. Разбира се, чрез тази платформа могат да се печелят и пари, но аз все още не съм стигнала дотам. Конкретно в рисуването, се вдъхновявам също така и от книги и филми, а много често рисувам и моите приятели. Тези образи

не приличат едно към едно на тях, но винаги нарисуваният може да познае себе си

- Зная, че догодина завършваш училище, а с какво се занимаваш през ваканцията?

- Имам идея да снимам нови късометражни филмчета с камерата, която спечелих като награда в конкурса “Reporteen”, а също така се надявам да имам възможността да пътувам на различни места.
- Подготвяш ли се за участие в нови конкурси?
- Все още не съм намерила обяви за кандидатстване в нови конкурси. Зная, че догодина със сигурност ще има поредно издание на “Reporteen”, но не съм сигурна дали отново ще се включа. По-вероятно е да предложа на други хора да се представят там, но все пак, ако темата ми хареса, може отново да се пробвам.
- А мислила ли си какво ще кандидатстваш след като завършиш?
- Все още се колебая. Много искам да уча режисура, но също така ме влече изобразителното изкуство и в този случай компромисният вариант е “анимация”. Имах планове да продължа образованието си тук, но предпочитам това да се случи в Шотландия, за да имам база за сравнение. На този етап, мисля след дипломирането да се върна обратно в България.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 17 Юли 2013 13:07
 
Фейсбук коментари
Сподели статията