Начало Култура Изкуство Михаил Денев: Професионалистът не пада от небето, а израства в клубовете и съставите
25 Януари 2022 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 02 Септември 2021 16:20
Сряда, 01 Септември 2021 11:34
Вторник, 31 Август 2021 16:27
Вторник, 31 Август 2021 14:50
Вторник, 31 Август 2021 11:01
Вторник, 31 Август 2021 08:51
Понеделник, 30 Август 2021 22:05
Понеделник, 30 Август 2021 16:08
Понеделник, 30 Август 2021 15:22
Понеделник, 30 Август 2021 11:32
Понеделник, 30 Август 2021 11:23
Петък, 27 Август 2021 15:22
Петък, 27 Август 2021 09:10
Петък, 27 Август 2021 09:05
Петък, 27 Август 2021 09:00
Четвъртък, 26 Август 2021 18:00
Четвъртък, 26 Август 2021 16:45
Четвъртък, 26 Август 2021 14:58
Четвъртък, 26 Август 2021 12:06
Четвъртък, 26 Август 2021 11:19
Четвъртък, 26 Август 2021 10:50
Четвъртък, 26 Август 2021 10:15
Четвъртък, 26 Август 2021 10:00
Четвъртък, 26 Август 2021 09:15
Четвъртък, 26 Август 2021 09:10
РЕКЛАМА
Михаил Денев: Професионалистът не пада от небето, а израства в клубовете и съставите Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - Изкуство
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Понеделник, 15 Юли 2013 09:06
Изключително успешен сезон изпраща Танцов клуб “Кайлъка” при читалище “Съгласие” с ръководител Михаил Денев. Както “Посредник” писа, последната голяма победа на плевенчани бе при участието на танцьорите във финала на Първия балкански фолклорен фестивал “Хопни ми,тропни ми” в Пловдив, откъдето нашите представители се прибраха с първа награда за хореографска разработка. Като победител в Балканския фестивал, танцьорите от “Кайлъка” са поканени за участие в Международния фолклорен фестивал, който също ще се проведе в града под тепетата от 29 юли до 3 август. Като гост във фестивала ще участва Ансамбъл “Тракия”, а нашите танцьори ще се представят в два концерта, отново с изпълнения от плевенския край.
В навечерието на престижното участие разговаряме с ръководителя на Танцов клуб “Кайлъка” Михаил Денев.
- Г-н Денев, на Балканския фестивал грабнахте първа награда за хореографска разработка, а с такава ще се представите и на Международния фестивал в Пловдив. Това ли е пътят на развитие на танцовите клубове?
- Идеята на хората, които работят в тази област, е клубовете да не са само за фитнес или за хора, които искат да научат основните хора за региона, които се играят на различни тържества и празници, а да наследят това, което се загуби във времето. През последните повече от 20 години от промените насам спряха да се провеждат тези републикански фестивали на художествената самодейност, които се правеха преди. На тях малко или много всички художествени колективи във всички жанрове - било то музикални или танцови, поддържаха едно ниво. Днес една голяма част от тези състави са се запазили, но

по финансови или други причини читалищата трудно могат да поддържат тези състави

Преди време те имаха възможност да се представят някъде в страната или дори в чужбина и това бе стимул за тях, докато днес това се случва все по-трудно. От друга страна, самите фестивали за автентичен фолклор останаха много малко. Съборът в Копривщица, например, се провежда веднъж на 5 години, а това е един дълъг период. Зная, че в Търново правят всяка година фестивал, но той е по-различен, тъй като в него влизат и изпълнители на стари градски песни и други. Така че, може би развитието на клубовете е форматът да се поддържа и автентичният първообраз на фолклора. Аз адмирирам организаторите на фестивали, в които участват тези клубове, сред които са и колегите от ФТК “Българско хоро” в нашия град. За мен клубовете са новият тип обединяване на хореографски намерения на хора, които обичат фолклора, а може би това ще бъде контра и на попфолка.
- От друга страна, обаче, за запазването на фолклорните ни традиции не е ли важно да се върне практиката в часовете по физкултура учениците да разучават народни хора? Защото се оказва, че много от младите не знаят стъпките дори на правото хоро.
- Според мен, трябва да се знаят поне основните 5-6 хора от всяка етнографска област в България. Чувам, че от няколко години политиците говорят, че това трябва да се върне в училищата, а зная, че в няколко училища в Плевен имаше такива часове. Самият аз съм водил уроци на ученици от първи до четвърти клас мен.

Навремето това бе сериозно застъпено в часовете по физическо възпитание

а и всички предприятия имаха културни домове, в които също се обучаваха част от децата. Днес останаха само читалищата, но колко от тях могат да си позволят да имат обособени школи.
Аз, например, тази година ходих в читалищата в Писарово и Искър за по няколко месеца. Те имат някаква субсидия, като в рамките на 2-3 месеца правим нещо, а след това те го поддържат без ръководител. По селата децата нямат възможност да учат народни хора и единственият начин е това обучение да влезе в училищата, в часовете по физическо. Има случаи, когато семейства, които живеят в села по-близки до града, водят децата си при мен. Но ако селото е на 40 км от Плевен, ситуацията става доста по-трудна. По този начин талантът си умира някъде там, а на детето може да му се отдава цигулка, пеене или нещо друго. Просто талантите остават неоткрити. А не е тайна, че ние сме една много талантлива нация и

имаме изпълнители, които могат да пеят от народни песни до парчета на Мадона или Майкъл Джексън

Затова, ако в училищата се залага повече на тези неща, преподавателят може да обърне внимание и да ориентира родителите. Оттам насетне вече идва ролята и на държавата, която трябва да помага на родните таланти, за да могат те да се развият като професионалисти. Още повече, че това е своеобразен престиж и реклама и за самата страна.
- А смятате ли, че е възможно в нашия град да се реализират уроци на открито - на сцената пред Мавзолея, например, от които децата да научават поне основните хора?
- Разбира се, всичко е възможно. Според мен е хубаво да се организира една среща, в която да вземат участие представители на Общината, на медиите, на читалищата и неправителствените организации, които се занимават с проблемите на подрастващите.

Трябва да се намери най-добрият начин, по който децата да изразходват енергията си

Още повече, че Плевен е един от малкото градове, които могат да се похвалят с толкова културни институти. Професионалистът не пада от небето, а израства някъде, като представителите на тези институти също са тръгнали отнякъде - било то от клуб, състав или студия. И тези таланти трябва да се стимулират, защото потенциалът ни е огромен, но сякаш не го използваме по най-разумния начин.
- Разкажете ни малко повече за вашия клуб - кога бе поставено началото му и колко са танцьорите в него днес?
- Клуб “Кайлъка” съществува вече седем години. Първоначално, няколко човека дойдоха и пожелаха да се включат към ансамбъл “Мизия”, но разликата в годините беше много голяма и аз ги отделих в една друга група. По това време мой колега състудент беше направил в Русе такъв клуб, като може би бе един от първите в България. С течение на времето чух, че и на други места в страната вече се създават такива групи и реших и аз да опитам. Постепенно за 1-2 години се събраха хора, а в момента танцьорите са близо 30 човека. Първоначално репетирахме във Военния клуб, като по-късно се преместихме в “Съгласие”.
- Има ли отделни групи за начинаещи и напреднали?
- Тази година нямаше възможност да направим отделен график за начинаещите, въпреки че имаше доста желаещи. Дори някои отпаднаха поради това, че репетираха преди основната група. Оставайки след тяхната репетиция и гледайки какво правят по-напредналите

вероятно решиха, че няма да могат да се справят и се отказаха

като ми казваха да отделя група за начинаещи. Такава вероятно ще има от новия творчески сезон, но проблемът е, че хора идват не само в началото на сезона, а и през останалото време - декември, януари. Няма как да ги върна. Определено трябва да има една група, която да е изцяло само от нови членове, които да се чувстват комфортно там. Така или иначе с новите започвам от А и Б, с най-елементарните и леки хора. Тези пък, които понатрупат повече самочувствие, изявяват желание и идват да репетират наравно с напредналите. Даже сега в Пловдив трима от танцьорите бяха от начинаещите, като доказаха огромна упоритост. Няма невъзможни неща. Сами виждате как в различни телевизионни предавания хората се научават да танцуват за няколко месеца. И така е не само при танците, но трябва да се захванеш и да работиш здраво. Ако когато се изправиш пред някакво предизвикателство, си казваш “Не мога да го направя”, просто няма как нещата да се получат. Случвало се мои танцьори да се затруднят в изпълнението на даден елемент, но когато им покажа къде грешат, много бързо влизат в час.
- А какви са професиите на хората, които са част от клуб “Кайлъка”?
- Професиите на танцьорите са най-различни, но аз не искам да ги степенувам. Имаме няколко човека, които работят в съда, а също и учители, преподаватели в Медицинския университет, студенти, служители в БДЖ...


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията