Начало Култура История
08 Юли 2020 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 07 Юли 2020 15:02
Вторник, 07 Юли 2020 12:22
Вторник, 07 Юли 2020 10:33
Вторник, 07 Юли 2020 10:12
Вторник, 07 Юли 2020 10:05
Вторник, 07 Юли 2020 10:00
Вторник, 07 Юли 2020 09:56
Вторник, 07 Юли 2020 09:51
Вторник, 07 Юли 2020 09:45
Вторник, 07 Юли 2020 08:39
Понеделник, 06 Юли 2020 15:25
Понеделник, 06 Юли 2020 14:57
Понеделник, 06 Юли 2020 14:12
Понеделник, 06 Юли 2020 13:30
Понеделник, 06 Юли 2020 12:00
Понеделник, 06 Юли 2020 11:44
Понеделник, 06 Юли 2020 10:11
Понеделник, 06 Юли 2020 10:05
Понеделник, 06 Юли 2020 10:00
Понеделник, 06 Юли 2020 09:55
Неделя, 05 Юли 2020 17:06
Петък, 03 Юли 2020 15:42
Петък, 03 Юли 2020 14:30
Петък, 03 Юли 2020 13:57
Петък, 03 Юли 2020 11:30
РЕКЛАМА
История
Продължава набирането на дарения за паметника на Девета плевенска дивизия, нужни са още 35 000 лв. Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 31 Юли 2019 15:56
pametnik Dojran2pametnik Dojran1Днес, на пресконференция в пресклуба на БТА в Плевен Управителният съвет на сдружение "Героите на Дойран" оповестиха докъде е стигнала работата по изграждането на паметник на Девета пехотна плевенска дивизия в Плевен.
В срещата с медиите участваха Атанас Данаилов, Иван Нинов и Иван Иванов от сдружението, както и заместник-областният управител Татяна Божинова.
От нужните за изработката и монтирането на паметника 78 000 лева до момента са събрани 55 350 лв. От тях са платени 30 060 лв. за фигурата на ген. Владимир Вазов, която вече е изработена. За довършването на мемориала трябват още около 35 000 лв.
„Изработването на петте фигури в мемориала ще струва 60 000 лв. плюс 12 000 лв. ДДС. Между 7 000 лв. и 10 000 лв. ще трябват за разчистването на терена, за осветление и за видеонаблюдение. Изпратили сме лични покани да се включат с парични дарения до всички депутати, общински съветници, кметове и т.н. Ако тези хора не дадат пример на обществеността, няма смисъл да очакваме каквото и да било. В Парламента засега единствено групата на „Обединени патриоти“ дари 10 000 лв. Очакваме и останалите групи да направят дарения“, сподели Иван Иванов.
Автор на паметника, който ще бъде монтиран в центъра на Плевен – на площад „Свобода”, за което вече има решение на Общинския съвет, е архитект Борис Борисов от Велико Търново. След някои забележкки от историци той е представил нов проект, който е различен, но близък до първоначалния макет. Борис Борисов е автор на редица паметници в България - паметника на Иван Хаджийски в Троян, на Алеко Константинов в столицата, на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, на Атанас Буров в Горна Оряховица и др. Той е автор и на всички восъчни фигури в България.
От сдружение "Героите на Дойран" обясниха, че необходимите гилзи за фигурите, осигурени от Министерството на отбраната, вече са получени. Те са около 15 тона и в случай че след изработването на паметника останат гилзи, остатъкът ще се използва за заплащане на труда и за други разходи.
От сдружението призоваха плевенчани, общински съветници и депутати да дарят средства за събирането на необходимите 35 000 лева.
Зам.-областният управител Татяна Божинова благодари на всички, участвали до момента в проекта. Тя също призова да се дарява, „защото сме плевенчани“.
Открита е специална банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД:
Сдружение „Героите на Дойран“
IBAN:BG14UNCR70001523266575
BIC:UNCRBGSF

 
 
Архивите разказват: Неграмотните чиновници пълнели пенсионния фонд Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 24 Юли 2019 08:58
svidetelstvo za zrelostВ хумористичния вестник „Щурец” на 29 септ. 1939 г. се появява закачлив редакционен коментар на заповед 65 от 15 юли 1939 г. на кмета на с. Махлата, Плевенско (днес гр. Искър). Той завършва с поздрав, издържан в духа на лексиката на заповедта:

„Имаш много здраве господин филостокмете”

Въпросната заповед информира селяните, че „от известно време се забелязват малки деца да ездят филостопеди”. За да предотврати нещастни случаи, кметът „забранява най-строго езденето на филостопеди от деца под 15 години” и заплашва с глоба родителите на „заловените деца с ездене на филостопеди”.
Коментарът на вестника е доста саркастичен: „Филостопеди а? И то на три места? И на всичко отгоре едно „вярно” от секретаря, за да не се усъмни някой, че филостопедите не са филостопеди, а не нещо друго”.
Публикацията е

повод за разследване на случая, в резултат на което виновен се оказва секретаря на общината

В писмото до кмета на с. Махлата областният директор Борис Казанлиев задава въпроса: „Как е могъл този човек да вземе средното си образование или има и тук някаква мистерия?” и нарежда проверка за автентичността на зрелостното свидетелство на общинския служител в учебното заведение, което го е издало.

Много скоро хумористичната публикация е последвана от заповед 1083 от 29 окт 1939 г. на областния директор, която също носи извесна доза хумор. В нея четем: „За излагане на кметския институт с една неграмотна заповед, станала достояние на хумористичните вестници, се глобява секретаря с ? от заплатата му и се предупреждава, че той ако не вземе мерки за издигане ограничената си култура и продължава с неграмотността си и глупостта си да излага и вреди на службата ще бъде немедлено уволнен”. Със заповедта се разпорежда глобата да се внесе в съществуващия по това време Пенсионен фонд.
Случаят

не приключва само с удар по джоба на неграмотния чиновник

В преписката с кмета на селото областният директор настоява да се следи за самообразоването на общинския служител и се докладва за резултатите в Областната дирекция.

Всичко това научаваме от запазеното в плевенския Държавен архив служебно досие на този секретар. Прелиствайки го разбираме, че още няколко пъти в кариерата си той е отнесъл парични глоби, заради свои гафове, но остава на поста си до 1944 г., когато всички общински служители са уволнени със заповед, прочетена по българското радио.
Но най-пикантното в този изровен от архивите случай е, че този чиновник, преди да стане секретар на общината в с. Махлата, е бил две години прогимназиален учител в същото село.
Здравка Балабанова
 
Родственици на Васил Левски представиха книга за Апостола Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 17 Юли 2019 14:15
kniga ApostolaС представяне на книга за Апостола, на изложбата на автентични документи, с разказ за карловската фамилия, дала на нашия народ Васил Левски, започна честването на рождения ден на Апостола - патрон на град Левски.
За нас е чест да бъдем в града с името на Апостола пред 182-та годишнина от рождението му, споделиха Васил Караиванов - внук и Стефан Караиванов - правнук на първия братовчед на Апостола - Васил Караиванов.
Те призоваха да помним гениалния карловец, да отстояваме идеите на Левски - отговорност и мисия на родствениците на Васил Левски, на всички българи .
Книгата „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола" е третото преработено издание, първото издание е през 1987 година. В нея са спомените на първия братовчед на Апостола Васил Караиванов, събрани от неговия син д-р Петър Караиванов, множество писма и документи.
Васил Караиванов е най-верен съратник на Левски,собственик на Караивановия хан, наречен Ханът на Апостолите, Много пъти в хана е отсядал Дякона, в него за подготовката на Априлското въстание са идвали Каблешков, Бенковски, Волов. Васил Караиванов е и първият кмет на Карлово, избран на 16 януари 1878 г., месец и половина преди Освобождение на България турско робство.
Последно променен на Сряда, 17 Юли 2019 16:18
 
Град Левски празнува в деня на 182-та годишнина от рождението на своя патрон Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 18 Юли 2019 14:14
praznik Levski1Днес Левски празнува 182 години от рождението на великия син на България Васил Левски, 74 години от обявяването на селището за град, селище, което повече от век, 121 години, живее с името на достойния син на България. В знак на почит и признателност към живота и делото на Апостола на Свободата градът празнува надеждата за светло бъдеще на децата си.
На тържествена церемония бяха издигнати знамената на РБългария и град Левски. Официални гости на празника са Негово Високо преосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, Генералният консул на Русия в Русе Н.Пр. Андрей Громов, инж.Емануил Манолов - кмет на община Павликени, Люба Петрова от община Никопол, кметове на кметства, представители на държавни и общински служби и директори на детски градини и училища, граждани.
Митрополит Григорий приветства всички жители и гости и отслужи молебен за здраве и благоденствие. Бе отдадена почит и на патрона на града йеродякон Игнатий - Васил Левски.
Кметът на община Левски Любка Александрова честити празника на всички:
„ …Ние левчалии повече от век пречупваме и минало, ежедневие и бъдеще през неговото свято име - Левски. Това е нашата благословия да се чувстваме част от него, а него да чувстваме като част от нас. Словото му, делата му и неговата всеотдайност и саможертва ни вдъхновяват, когато сме устремени да изпълним дълга си на хора и българи, но и ни приземяват, когато прекалено се възгордеем от скромните си постижения. Неговият пример укрепва вярата ни, дава самочувствие и надежда, че сме на прав път, стремейки се да приличаме на него в живота си. Васил Левски е истинската българска мяра за живот с достойнство и смисъл.”
praznik Levski2
Децата от детските градини „Слънце и „Локомотив” поздравиха с песни всички за празника. Прозвуча песен за Апостола по текст и музика на родената в Левски Мария Нинова. Прозвучаха и песни, изпълнени от талантливата Любена Стоилкова.
Жителите и гостите на празника изразиха своята почит и признателност към Васил Левски с гражданско шествие и поднасяне на цвета пред паметника на Апостола.
Президентът на РБългария Румен Радев изпрати поздравителен адрес по повод празника на града до кмета на община Левски Любка Александрова, жителите и гостите на община Левски.
Последно променен на Четвъртък, 18 Юли 2019 15:14
 
Архивите разказват: Промените в Тръстеник - от землянките до „образцово село“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 17 Юли 2019 11:15
zemljankavolski vprjagПрез 30-те и 40-те години на миналия век българската държава полага сериозни усилия за намаляване заболеваемостта сред населението чрез създаване на здравна мрежа и въвеждане нормите на модерната хигиена. Селата дълго остават встрани от този процес, потънали в мизерия, невежество и суеверия, от които страдат най-много децата. Създаденият през 1925 г. Съюз за закрила на децата в България полага

основите на обществените грижи за намаляване заболеваемостта и смъртността

сред тях. За подобряване на храненето и физическото им състояние той организира летни детски колонии, ученически трапезарии, детски градини и игрища. Създава и армия от специалисти, така наречените „учителки-съветнички“, които да осъществяват идеите на съюза по места.

Сред запазените в Плевенския държавен архив документи на основното училище в Тръстеник откриваме

доклади на учителката
-съветничка Теодора Георгиева, които интелигентно и критично представят картината на селския бит

по това време и така ги превръщат в летопис на една отминала епоха.

През 1927 г. тя завършва първия здравно-просветен курс на Съюза за закрила на децата и започва работа в с. Тръстеник. Скоро установява, че съветите й за редовно проветряване на жилищата и осигуряване достъп на слънчева светлина в тях са неизпълними, защото

почти всички жители на селото живеят с добитъка си в землянки

осветявани само от едно малко прозорче на тавана, което се заковава на Кръстовден (средата на септември) и се разковава на Гергьовден (май), а през останалото време е облепено с хартия. През годините тя наблюдава как селяните първо осъзнават нуждата от хигиенични помещения за добитъка
, осигуряват му ги и чак след това се замислят за хората, защото сред тях е дълбоко вкоренено схващането, че „щом е писано на човек да живее, ще живее, при каквито и обстоятелства да е поставен, а щом като му е писано да умре, ще умре, колкото и добре да се гледа”.
От докладите разбираме, че

битът в селото през 1938 г. вече е се е променил, но не и манталитетът

Почти всички вече живеят в нови удобни къщи с отходни места, които действително се ползват (имало е период, през който те са съществували формално, само за да се покажат при проверка от властите). Повечето кладенци, които преди това са били само дупки в земята, вече са иззидани или бетонирани отвътре, заградени и покрити. В селото има помийни ями и места за изхвърляне на боклуците. В дворовете и селскостопанските постройки вече е малко по-подредено, което тя обяснява със създадената в селото хигиеническа комисия.

Това обаче не важи за вътрешната подредба на повечето къщи. По това време мерило за уважението към момата или жената е количеството на изтъканото и ушитото от нея, натрупано в и над сандъци, „за да има”, но то е само за показ и не се ползва в бита. Чрез сказки и разговори с жените учителката-съветничка се опитва да ги научи да създават ред и красота в домовете си, за да ги превърнат в „приятно и обично място за мъжа и децата”, което да не ги отблъсква – „единия в кръчмата, а другите на улицата”. Тя се стреми да вдъхне любов към практичността и красотата на българската подредба на къщата, към народната носия, песен и литература.

Най-чисти, подредени и приветливи по това време са домовете на възпитаниците на земеделските училища и на банатските българи

завърнали се по родните места от областта Банат в Унгария и попили тамошната култура на бита. В дворовете им за пръв път грейват малки цветни градини – нещо непознато до създаването на прекрасната училищна градина в Тръстеник.

Отначало съветите на учителката към бременните жени се посрещат с присмех, защото те въобще не обръщат внимание на състоянието си, срамуват се да споделят проблемите си и само в краен случай се допитват до баби – знахарки и баячки. През 1938 г. ситуацията се променя, защото в селото има вече акушерка и лекар. Родилките започват да се вслушват в здравните й съвети и наставленията й за храненето и облеклото на кърмачетата. Тя обучава майките да кроят и шият икономично дрешки за децата и за себе си, да приготвят правилно храната си.
Дейността на Теодора Георгиева е трудна и опасна. По време на епидемията от дифтерит и скарлатина през учебната 1934/1935 г. се налага по два пъти на ден да прави гаргара на учениците с калиев хиперманганат, да посещава домовете на отсъстващите от училище и да уведомява селския лекар за заболелите, защото родителите ги укриват, да проверява дали в поставените под карантина домове се спазват указанията на санитарните власти. Тя самоотвержено влиза дори в домовете на болните от туберкулоза (по това време 54 на брой в селото), за да провери условията им на живот.
Дълбоко вкоренени в бита по това време са

някои вредни обичаи, като например пиенето на вода и вино от един съд

ходенето на гости по време на епидемии от заразни болести, хитруването, когато трябва да се спазват разпореждания на властите. Трудно се преодолява възприетото схващане, че „жив човек без въшки не може” и че

„който много чисти, господ го чисти от света”

Когато празнуват т.нар. „вълчи празници”, „мишини дни” и др. по цели дни селяните не се мият и не се решат. Масово те не ползват чаршафи и се завиват с черги, които перат най-много два пъти в годината. За горното си облекло тръстеничани полагат много грижи, а долното им облекло е занемарено „откъм хигиена и естетика”.

Отрудените селски жени не създават никакви здравни и хигиенни навици на децата си. От прохождането им до училищна възраст те са оставени сами сред селската кал и прах. Когато учителката започва работа в селото, момчетата идват на училище с кожуси, неостригани, сополиви, с мръсни ръце и дрехи, а момичетата - чорлави, с мръсни рокли без копчета.

Изискваната всеки ден носна кърпа се пази чиста, за да се покаже, а вместо нея се ползва ръкавът на дрехата

С много усилия учителката-съветничка постига за месец-два една що-годе сносна хигиена и приветлив вид на учениците, но успехите й са само временни, защото през лятото те отново се връщат към обичайния си начин на живот.

С разговорите, беседите и практическите занимания, които провежда, Теодора Георгиева фактически става активен участник в бавния процес на промяна в съзнанието на селското население, което „стотици години е живяло в суеверие, невежество и разбирания за здравето на човека противни на истинските”. Трудностите си тя обяснява с почти изгубената вяра в интелигенцията. Като основна причина за изостаналостта на българското село тя изтъква липсата на личности, които искрено желаят да работят за доброто на населението.
През 40-те години на XX-и век чрез курсове, сказки, демонстрации, изложби, екскурзии, конкурси, народни университети и др., държавата повежда битка за създаване на „образцови села“. В нея активно участва именно интелигенцията - учители, лекари, акушерки. Така се постига подобряване на храната, облеклото, хигиената и благоустройството на жилищата, стопанските и жилищните дворове и се повишава културата на село. Вестник „Северно ехо“ от 6 ноем. 1943 г. съобщава, че

Министерството на земеделието е определило от Плевенска област за „образцово“ именно село Тръстеник

в което занапред то да провежда своите мероприятия за подобряване бита на българските селяни.

Здравка Балабанова
Снимки: интернет
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 9 от 114
Фейсбук коментари
Сподели статията