Начало Култура История
27 Септември 2020 г., Неделя
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 25 Септември 2020 15:11
Петък, 25 Септември 2020 14:49
Петък, 25 Септември 2020 13:45
Петък, 25 Септември 2020 13:22
Петък, 25 Септември 2020 12:49
Петък, 25 Септември 2020 11:41
Петък, 25 Септември 2020 11:36
Петък, 25 Септември 2020 10:40
Петък, 25 Септември 2020 09:42
Петък, 25 Септември 2020 09:36
Петък, 25 Септември 2020 09:31
Петък, 25 Септември 2020 08:46
Четвъртък, 24 Септември 2020 11:15
Четвъртък, 24 Септември 2020 11:00
Четвъртък, 24 Септември 2020 10:43
Четвъртък, 24 Септември 2020 10:31
Четвъртък, 24 Септември 2020 10:12
Четвъртък, 24 Септември 2020 09:35
Четвъртък, 24 Септември 2020 09:30
Четвъртък, 24 Септември 2020 09:25
Четвъртък, 24 Септември 2020 09:21
Сряда, 23 Септември 2020 16:42
Сряда, 23 Септември 2020 16:28
Сряда, 23 Септември 2020 15:27
Сряда, 23 Септември 2020 14:51
РЕКЛАМА
История
Регионалният военноисторически музей ще получи дарение знаме - реплика на Възпоменателно знаме за освобождението на Плевен Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 05 Декември 2019 16:30
Pleven gerbНа 6 декември 2019 г. в 11:30 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Райна Стефанова ще връчи на Регионалния военноисторически музей в Плевен ушито от нея знаме - реплика на Възпоменателно знаме за освобождението на Плевен.
Оригиналното знаме е изработено от плевенчани по повод освобождението на Плевен на 10 декември 1877 г. Победата при Плевен има решаващо значение за победоносния край на Руско-турската война 1877 – 1878 г.
Гражданите на Плевен подаряват Възпоменателното знаме на Плевенска №16 пеша дружина през ноември 1878 г. Командирът на дружината иска разрешение да получи знамето за знаме на дружината, получава разрешение знамето да се използва само като почетен знак, на който не се отдават военни почести. Знамето е прибрано в двореца преди връчването на формените знамена на дружините. Плевенска №16 пеша дружина е формирана в Плевен през август 1878 г., подчинена е на западния военен отдел. От 21 декември 1879 г. дружината се установява на гарнизон в Шумен, от януари 1881 г. се премества в Провадия, а от август – във Варна. От 1884 г. влиза в състава на 8-ми пехотен Приморски полк.
Днес оригиналното Възпоменателно знаме за освобождението на Плевен се пази във фонда на Националния военноисторически музей в София.
Последно променен на Четвъртък, 05 Декември 2019 14:32
 
В навечерието на 10 декември откриват изложба за Николай Овечкин - основният художник, рисувал Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 05 Декември 2019 14:08
Panorama4Изложбата е по повод 90 години от рождението Овечкин и представя 89 фотокопия на оригинални творби и фрагменти с бележки и подпис на Н. Овечкин от фондовете на Новочеркаския музей за история на Донското казачество. Освен ескизи и етюди от Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са представени и етюди и портрети от Диорамата „Въстанието на казаците-бедняци в Сечта през 1768 г.“ и от други диорами, рисувани от Н. Овечкин.
Изложбата дава възможност да се видят част от скиците, от които по-късно е създаден бъдещият шедьовър на баталната живопис Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” - резултат от продължителна работа над сюжета, драматургията, образите на персонажите и композицията. По думите на Овечкин „да се отдели главното, типичното, съзвучното с времето и съвременността и да се претвори в художествен образ по верещагински правдиво – това е нашата свръхзадача”.
Изложбата представя палитра, четки, маслени бои, въглен за рисуване, парче от лененото платно преди да се грундира, албуми със скици на Н. Овечкин и други, от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.
Идеята за увековечаване на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г. се появява през 60-те години на XX в. като предложение за изграждане на Панорама на връх Шипка. Поради наличието на величествен монумент и редица паметници на връх Шипка, се взема решение Панорамата да се изгради край Плевен, на бившето бойно поле, в чест на 100 годишнината от Освобождението на града.
През есента на 1976 г. Николай Овечкин пристига в Плевен с още трима художници от Ростов на Дон. Той е много добре запознат с Руско-турската война 1877-1878 г. и подробностите за битката при Плевен. Убеден е, че Панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата - предаващия се в плен Осман паша на моста при река Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти, посещават всички места на паметта край Плевен, за да изберат място за построяване. Решено е Панорамата да се издигне на хълма до редут Кованлък, на мястото, където се водят най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен на 11 - 12 септември 1877 г.
Panorama2 Panorama6
Panorama1 Panorama3

Утвърден е Комитет за изграждане на Панорамата и оперативен щаб, с което се създават всички предпоставки за разгръщане на мащабно по обем и кратко по срокове строителство на уникалния и сложен обект. В същото време в БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.
За кратко време при трудни зимни условия се проектира, трасира и изгражда пътят, който и сега води до Панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се на три смени. В началото на януари 1977 г. заедно с ръководството на ростовските художници Николай Овечкин пристига в Плевен, за да се запознаят със зимния пейзаж на града и със зимните условия, при които руската армия преминава Балкана. Работата по проекта за художественото оформление на Панорамата е насочена в няколко направления: изследване на историческите източници, документално-архивни материали, спомени на участници във войната и художествено търсене на образните решения. Особено голямо влияние има творчеството на В. Верещагин, посветено на Руско-турската война 1877-1878 г. - 25 картини и повече от 50 етюда, рисувани от натура.
Panorama5
Овечкин подготвя ескизите на отделните живописни елементи, като окончателното им оформяне завършва в Плевен. Преди да са напълно готови, ескизите се „проиграват на терена”. За целта граждани и войници от Плевен се обличат като турски и руски войници и българи с национални носии, за да се създадат по-автентични образи.
Комисия от известни български художници и историци, начело със заместник-председателя на СБХ Дечко Узунов, единодушно приема ескизите. След обогатяването им с още образи и сцени, ескизите се прехвърлят на диапозитиви, за да се прожектират с аспектомат върху платното.
На 28 юли 1977 г. в Плевен пристига групата художници, водена от Н. В. Овечкин. В състава влизат: А. М. Чернишов, М. А. Ананиев, И. С. Кабанов, А. В. Троценко, В. П. Есаулов - баща, В. Б. Таутиев, Ю. Ф. Усипенко, В. Н. Лемешев, В. Н. Шчербаков, Г. В. Есаулов - син. В творческия колектив са включени и плевенските художници Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.
В края на юли 1977 г. започва монтирането на платното в панорамна зала. То е изтъкано от лен в текстилния комбинат в Сурск, Пензенска област. Дълго е 115 м, широко 15 м и пристига в метална капсула. За да влезе в залата, се налага демонтиране на покривните панели и спускане с кулокран на площадката. Операцията по разгъването на платното е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин и П. Найденов, представител на ръководството на града, инженери, техници и над сто школници от Школата за запасни офицери „Христо Ботев”.
След като платното е здраво закрепено за цилиндъра на Панорамата, работнички от Подолския комбинат към Съюза на съветските художници го грундират. За да могат да работят едновременно художници и строители, се монтират подвижни площадки, от които художниците рисуват. Под площадките работят строителите по кофража, арматурата, бетона и замазката на предметния план.
На 29 август 1977 г. се полага първата четка върху панорамното платно. Художниците започват с изрисуването на небето. Те стоят върху многоетажна вертикална конструкция, която се предвижва пред платното по релсов път. Изрисуването на небето завършва на 1 септември.
Живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските художници е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града. За по-голяма достоверност по представяне на събитието в близост до Панорамата се прави възстановка на една от атаките, като се пускат димки. Това бележи началото на пресъздаване на един от най-драматичните моменти от Плевенската епопея – третия щурм за Плевен на 11-12 септември 1877 г.
Пет апарата „Кодак-Каросел”, разположени в центъра на зрителната площадка, прожектират върху панорамното платно заснетите кадри с батални сцени в точно определен мащаб в зависимост от отдалечеността на картината. Художниците нанасят контурите с въглен върху отделните композиции на платното, след което започва тяхното окончателно оформяне. За рисуването на живописните платна са използвани маслени бои.
Проектът и изпълнението на предметния план са възложени на В. П. Есаулов и на неговия син Г. В. Есаулов.
На 20 октомври пристигат картините за уводна и заключителна зала. Седем от тях са рисувани в Москва, като на място се довършват отделни детайли. Картината „Априлско въстание” е нарисува от Овечкин изцяло в Плевен. На 11 ноември започва работата в зала диорама, която отразява последния бой за Плевен на 10 декември 1877 г. и пленяването на Осман паша. Диорамното платно е рисувано в Москва и след поставянето му се извършват само някои допълнения.
На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява архитектурно-художествения комплекс за приет. На 10 декември 1977 г. в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е тържествено открита.
Последно променен на Четвъртък, 05 Декември 2019 14:26
 
Тази година 10 декември няма да бъде неучебен за всички училища в Плевен Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 03 Декември 2019 13:21
klasna stajaКметът на Община Плевен Георг Спартански няма да издава заповед за обявяване на 10 декември - Ден на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение, за неучебен за училищата в Плевен, съобщават от общинската администрация. Георг Спартански уточни, че по преценка на директорите на учебните заведения денят може да се обяви за неучебен, но присъствен и учениците да бъдат на празничния ритуал на пл. „Възраждане”. Кметът припомни, че има право да освобождава учениците от учебни занятия за 3 дни през учебната година. Единият от тях със сигурност ще е 15 май – Празникът на Плевен, а останалите два ще се обявят при евентуална грипна епидемия или силно понижение на температурите и влошаване на обстановката през зимата.
Последно променен на Понеделник, 16 Декември 2019 19:45
 
С изложби, театрална постановка, представяне на книга и концерти отбелязваме 10 декември Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 03 Декември 2019 17:34
afish 10.12С разнообразна културна програма, в която са включени изложби, спектакли, конференция и представяне на книга, Община Плевен ще отбележи 10 декември - Ден на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение.
Инициативите започват още на 4 декември 2019 г., сряда, с юбилейната изложба „Убежище” на Иван Велчев - Йово. Тя е по повод 70-годишнината на художника и ще бъде открита в 17:30 часа в Арт центъра в Градската градина. В същия ден от 18 часа в зала „Катя Попова” театрална формация „Експрес” при плевенското НЧ „Извор 1959” ще представи спектакъла „Оркестър Титаник” от Христо Бойчев.
На 9 декември, понеделник, в 11 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877” ще бъде открита изложба „90 години от рождението на Николай Василиевич Овечкин”. С експонати гостува Новочеркаският музей за история на Донското казачество. Час по-късно, в 12 часа, в Регионалния исторически музей започва конференция на тема „Светата православна църква - място и роля в Освобождението на България и мотивацията на Русия в Руско-турската война 1877 - 78 г.”. Представяне на книгата на Никола Филипов „Чий шпионин е княз Ростовски?” започва в 17:30 часа в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев”. Празникът на възрожденската и патриотичната песен, с начало 18 часа, ще се проведе в зала „Катя Попова”.
На самия 10 декември, вторник, тържественият ритуал на пл. „Възраждане” започва в 11 часа. След него ще се състои празничен концерт на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел - Ангелогласния” с диригент Кристиан Попов. Концертът е от 12 часа в ДКТ „Иван Радоев”.
Последно променен на Вторник, 03 Декември 2019 17:37
 
В Плевен най-после има паметник на героите от Дойран Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Събота, 16 Ноември 2019 15:34
pametnik deveta 1pametnik deveta2pametnik ofic licapametnik deveta 3pametnik hora„Българският народ е оцелявал тогава, когато е бил единен. Ако ние успеем да бъдем единни като нация и като народ, имаме своите герои и своята славна история, имаме и своето бъдеще”. Това заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в словото си днес при откриване паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия на площад „Свобода” в Плевен.
Вицепремиерът бе посрещнат с военни почести с участието на Националната гвардейска част. На централния площад - „Възраждане” имаше демонстрация на строеви хватки с оръжие.
В празничното си слово Каракачанов посочи, че „паметникът е издигнат в прослава на българските войни от Девета пехотна Плевенска дивизия, които проливаха кръвта си за освобождението на останалите под турско робство български земи в Македония и Тракия, а след това в Първата световна война отдаваха живота си за обединена България и нейната независимост”.
Той благодари на Министерството на отбраната за дарените средства за отливане на монумента, на инициативен комитет „Героите на Дойран“, Община Плевен, както и на всички, които подкрепиха със средства и усилия изграждането на паметника, включително и военнослужещите от формированията в гарнизон Плевен, родолюбиви и патриотични организации и съюзи.
Слова произнесоха още Иво Антонов,  директор на дирекция "Социална политика и политика за военно патриотично възпитание" в МО, кметът на Плевен, Георг Спартански, Иван Нинов от инициативния комитет. Трима свещеници от Плевенската митрополия отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на българския народ.
В ритуала участваха председателят на комисията по отбраната в Народното събрание ген. Константин Попов, депутати, представители на ръководството на Щаба на отбраната, командири на видовете въоръжени сили, дарители, членове на инициативния комитет за издигане на паметника от сдружение "Героите на Дойран".
Поднесени бяха венци и цветя на признателност. Стотици хора се стекоха на площада, мнозина положиха цветя.
Последно променен на Сряда, 08 Януари 2020 16:54
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 6 от 115
Фейсбук коментари
Сподели статията