Начало Култура История
12 Юли 2020 г., Неделя
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Неделя, 12 Юли 2020 10:42
Петък, 10 Юли 2020 16:07
Петък, 10 Юли 2020 09:46
Петък, 10 Юли 2020 09:41
Петък, 10 Юли 2020 09:35
Петък, 10 Юли 2020 09:30
Четвъртък, 09 Юли 2020 16:26
Четвъртък, 09 Юли 2020 15:19
Четвъртък, 09 Юли 2020 12:26
Четвъртък, 09 Юли 2020 12:10
Четвъртък, 09 Юли 2020 10:00
Четвъртък, 09 Юли 2020 09:51
Четвъртък, 09 Юли 2020 09:44
Сряда, 08 Юли 2020 16:31
Сряда, 08 Юли 2020 16:23
Сряда, 08 Юли 2020 10:00
Сряда, 08 Юли 2020 09:55
Сряда, 08 Юли 2020 09:50
Сряда, 08 Юли 2020 09:45
Вторник, 07 Юли 2020 15:02
Вторник, 07 Юли 2020 12:22
Вторник, 07 Юли 2020 10:33
Вторник, 07 Юли 2020 10:12
Вторник, 07 Юли 2020 10:05
Вторник, 07 Юли 2020 10:00
РЕКЛАМА
История
В навечерието на 10 декември откриват изложба за Николай Овечкин - основният художник, рисувал Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 05 Декември 2019 15:08
Panorama4Изложбата е по повод 90 години от рождението Овечкин и представя 89 фотокопия на оригинални творби и фрагменти с бележки и подпис на Н. Овечкин от фондовете на Новочеркаския музей за история на Донското казачество. Освен ескизи и етюди от Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са представени и етюди и портрети от Диорамата „Въстанието на казаците-бедняци в Сечта през 1768 г.“ и от други диорами, рисувани от Н. Овечкин.
Изложбата дава възможност да се видят част от скиците, от които по-късно е създаден бъдещият шедьовър на баталната живопис Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” - резултат от продължителна работа над сюжета, драматургията, образите на персонажите и композицията. По думите на Овечкин „да се отдели главното, типичното, съзвучното с времето и съвременността и да се претвори в художествен образ по верещагински правдиво – това е нашата свръхзадача”.
Изложбата представя палитра, четки, маслени бои, въглен за рисуване, парче от лененото платно преди да се грундира, албуми със скици на Н. Овечкин и други, от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.
Идеята за увековечаване на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г. се появява през 60-те години на XX в. като предложение за изграждане на Панорама на връх Шипка. Поради наличието на величествен монумент и редица паметници на връх Шипка, се взема решение Панорамата да се изгради край Плевен, на бившето бойно поле, в чест на 100 годишнината от Освобождението на града.
През есента на 1976 г. Николай Овечкин пристига в Плевен с още трима художници от Ростов на Дон. Той е много добре запознат с Руско-турската война 1877-1878 г. и подробностите за битката при Плевен. Убеден е, че Панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата - предаващия се в плен Осман паша на моста при река Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти, посещават всички места на паметта край Плевен, за да изберат място за построяване. Решено е Панорамата да се издигне на хълма до редут Кованлък, на мястото, където се водят най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен на 11 - 12 септември 1877 г.
Panorama2 Panorama6
Panorama1 Panorama3

Утвърден е Комитет за изграждане на Панорамата и оперативен щаб, с което се създават всички предпоставки за разгръщане на мащабно по обем и кратко по срокове строителство на уникалния и сложен обект. В същото време в БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.
За кратко време при трудни зимни условия се проектира, трасира и изгражда пътят, който и сега води до Панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се на три смени. В началото на януари 1977 г. заедно с ръководството на ростовските художници Николай Овечкин пристига в Плевен, за да се запознаят със зимния пейзаж на града и със зимните условия, при които руската армия преминава Балкана. Работата по проекта за художественото оформление на Панорамата е насочена в няколко направления: изследване на историческите източници, документално-архивни материали, спомени на участници във войната и художествено търсене на образните решения. Особено голямо влияние има творчеството на В. Верещагин, посветено на Руско-турската война 1877-1878 г. - 25 картини и повече от 50 етюда, рисувани от натура.
Panorama5
Овечкин подготвя ескизите на отделните живописни елементи, като окончателното им оформяне завършва в Плевен. Преди да са напълно готови, ескизите се „проиграват на терена”. За целта граждани и войници от Плевен се обличат като турски и руски войници и българи с национални носии, за да се създадат по-автентични образи.
Комисия от известни български художници и историци, начело със заместник-председателя на СБХ Дечко Узунов, единодушно приема ескизите. След обогатяването им с още образи и сцени, ескизите се прехвърлят на диапозитиви, за да се прожектират с аспектомат върху платното.
На 28 юли 1977 г. в Плевен пристига групата художници, водена от Н. В. Овечкин. В състава влизат: А. М. Чернишов, М. А. Ананиев, И. С. Кабанов, А. В. Троценко, В. П. Есаулов - баща, В. Б. Таутиев, Ю. Ф. Усипенко, В. Н. Лемешев, В. Н. Шчербаков, Г. В. Есаулов - син. В творческия колектив са включени и плевенските художници Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.
В края на юли 1977 г. започва монтирането на платното в панорамна зала. То е изтъкано от лен в текстилния комбинат в Сурск, Пензенска област. Дълго е 115 м, широко 15 м и пристига в метална капсула. За да влезе в залата, се налага демонтиране на покривните панели и спускане с кулокран на площадката. Операцията по разгъването на платното е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин и П. Найденов, представител на ръководството на града, инженери, техници и над сто школници от Школата за запасни офицери „Христо Ботев”.
След като платното е здраво закрепено за цилиндъра на Панорамата, работнички от Подолския комбинат към Съюза на съветските художници го грундират. За да могат да работят едновременно художници и строители, се монтират подвижни площадки, от които художниците рисуват. Под площадките работят строителите по кофража, арматурата, бетона и замазката на предметния план.
На 29 август 1977 г. се полага първата четка върху панорамното платно. Художниците започват с изрисуването на небето. Те стоят върху многоетажна вертикална конструкция, която се предвижва пред платното по релсов път. Изрисуването на небето завършва на 1 септември.
Живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските художници е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града. За по-голяма достоверност по представяне на събитието в близост до Панорамата се прави възстановка на една от атаките, като се пускат димки. Това бележи началото на пресъздаване на един от най-драматичните моменти от Плевенската епопея – третия щурм за Плевен на 11-12 септември 1877 г.
Пет апарата „Кодак-Каросел”, разположени в центъра на зрителната площадка, прожектират върху панорамното платно заснетите кадри с батални сцени в точно определен мащаб в зависимост от отдалечеността на картината. Художниците нанасят контурите с въглен върху отделните композиции на платното, след което започва тяхното окончателно оформяне. За рисуването на живописните платна са използвани маслени бои.
Проектът и изпълнението на предметния план са възложени на В. П. Есаулов и на неговия син Г. В. Есаулов.
На 20 октомври пристигат картините за уводна и заключителна зала. Седем от тях са рисувани в Москва, като на място се довършват отделни детайли. Картината „Априлско въстание” е нарисува от Овечкин изцяло в Плевен. На 11 ноември започва работата в зала диорама, която отразява последния бой за Плевен на 10 декември 1877 г. и пленяването на Осман паша. Диорамното платно е рисувано в Москва и след поставянето му се извършват само някои допълнения.
На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява архитектурно-художествения комплекс за приет. На 10 декември 1977 г. в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е тържествено открита.
Последно променен на Четвъртък, 05 Декември 2019 15:26
 
С изложби, театрална постановка, представяне на книга и концерти отбелязваме 10 декември Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 03 Декември 2019 18:34
afish 10.12С разнообразна културна програма, в която са включени изложби, спектакли, конференция и представяне на книга, Община Плевен ще отбележи 10 декември - Ден на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение.
Инициативите започват още на 4 декември 2019 г., сряда, с юбилейната изложба „Убежище” на Иван Велчев - Йово. Тя е по повод 70-годишнината на художника и ще бъде открита в 17:30 часа в Арт центъра в Градската градина. В същия ден от 18 часа в зала „Катя Попова” театрална формация „Експрес” при плевенското НЧ „Извор 1959” ще представи спектакъла „Оркестър Титаник” от Христо Бойчев.
На 9 декември, понеделник, в 11 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877” ще бъде открита изложба „90 години от рождението на Николай Василиевич Овечкин”. С експонати гостува Новочеркаският музей за история на Донското казачество. Час по-късно, в 12 часа, в Регионалния исторически музей започва конференция на тема „Светата православна църква - място и роля в Освобождението на България и мотивацията на Русия в Руско-турската война 1877 - 78 г.”. Представяне на книгата на Никола Филипов „Чий шпионин е княз Ростовски?” започва в 17:30 часа в Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев”. Празникът на възрожденската и патриотичната песен, с начало 18 часа, ще се проведе в зала „Катя Попова”.
На самия 10 декември, вторник, тържественият ритуал на пл. „Възраждане” започва в 11 часа. След него ще се състои празничен концерт на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел - Ангелогласния” с диригент Кристиан Попов. Концертът е от 12 часа в ДКТ „Иван Радоев”.
Последно променен на Вторник, 03 Декември 2019 18:37
 
В Плевен най-после има паметник на героите от Дойран Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Събота, 16 Ноември 2019 16:34
pametnik deveta 1pametnik deveta2pametnik ofic licapametnik deveta 3pametnik hora„Българският народ е оцелявал тогава, когато е бил единен. Ако ние успеем да бъдем единни като нация и като народ, имаме своите герои и своята славна история, имаме и своето бъдеще”. Това заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в словото си днес при откриване паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия на площад „Свобода” в Плевен.
Вицепремиерът бе посрещнат с военни почести с участието на Националната гвардейска част. На централния площад - „Възраждане” имаше демонстрация на строеви хватки с оръжие.
В празничното си слово Каракачанов посочи, че „паметникът е издигнат в прослава на българските войни от Девета пехотна Плевенска дивизия, които проливаха кръвта си за освобождението на останалите под турско робство български земи в Македония и Тракия, а след това в Първата световна война отдаваха живота си за обединена България и нейната независимост”.
Той благодари на Министерството на отбраната за дарените средства за отливане на монумента, на инициативен комитет „Героите на Дойран“, Община Плевен, както и на всички, които подкрепиха със средства и усилия изграждането на паметника, включително и военнослужещите от формированията в гарнизон Плевен, родолюбиви и патриотични организации и съюзи.
Слова произнесоха още Иво Антонов,  директор на дирекция "Социална политика и политика за военно патриотично възпитание" в МО, кметът на Плевен, Георг Спартански, Иван Нинов от инициативния комитет. Трима свещеници от Плевенската митрополия отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на българския народ.
В ритуала участваха председателят на комисията по отбраната в Народното събрание ген. Константин Попов, депутати, представители на ръководството на Щаба на отбраната, командири на видовете въоръжени сили, дарители, членове на инициативния комитет за издигане на паметника от сдружение "Героите на Дойран".
Поднесени бяха венци и цветя на признателност. Стотици хора се стекоха на площада, мнозина положиха цветя.
Последно променен на Сряда, 08 Януари 2020 17:54
 
Тази година 10 декември няма да бъде неучебен за всички училища в Плевен Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 03 Декември 2019 14:21
klasna stajaКметът на Община Плевен Георг Спартански няма да издава заповед за обявяване на 10 декември - Ден на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение, за неучебен за училищата в Плевен, съобщават от общинската администрация. Георг Спартански уточни, че по преценка на директорите на учебните заведения денят може да се обяви за неучебен, но присъствен и учениците да бъдат на празничния ритуал на пл. „Възраждане”. Кметът припомни, че има право да освобождава учениците от учебни занятия за 3 дни през учебната година. Единият от тях със сигурност ще е 15 май – Празникът на Плевен, а останалите два ще се обявят при евентуална грипна епидемия или силно понижение на температурите и влошаване на обстановката през зимата.
Последно променен на Понеделник, 16 Декември 2019 20:45
 
В събота откриват паметникът в Плевен на Девета пехотна дивизия Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 14 Ноември 2019 15:41
pametnik deveta1Министърът на отбраната Красимир Каракачанов ще открие паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия в Плевен на 16 ноември, събота. Мемориалът е първият от такъв мащаб, издиган през последните 75 години и посветен на една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война – битката при Дойран. На тържествената церемония ще присъстват и представители на ръководството на Щаба на отбраната, командири на видовете въоръжени сили, представители на местната власт, депутати, дарители, членове на инициативния комитет за издигане на паметника.
Тържествата в Плевен ще започнат в 10,45 ч. на площад „Възраждане“ с изпълнения на военни духови оркестри и демонстрация на строеви хватки с оръжие. В 11,30 ч. участниците ще се отправят към площад „Свободата“, където в 12 ч. ще се състои официалният ритуал по откриване на паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия. Мемориалът представлява архитектурно- художествена композиция от пет скулптури – на ген. Владимир Вазов и четирима от войници.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов е патрон на инициативата за изграждането на паметника. Министерството на отбраната активно участва в осигуряването на финансови и материални средства за изработване на скулптурните композиции. С лични дарения се включиха и народни представители, общественици, политически партии и граждани.
През годините са правени няколко опита да бъде изграден паметник за увековечаване на подвига на българския войник в битката при Дойран. През 1936 г. в Плевен е учреден Инициативен комитет за изграждане на паметник на героите от 9-а пехотна Плевенска дивизия. Изготвен е проект, започва усилено събиране на средства. Военновременната обстановка в страната, както и последвалите драматични събития около и след 9 септември 1944 г. осуетяват намеренията на плевенската общественост. Събраните средства за паметника изчезват безследно.
През 2000 г. е взето решение за издигане на паметник, но липсата на достатъчно финансови средства принуждава организаторите да се задоволят само с поставянето на паметна плоча в района на паметника на 4-и пехотен Плевенски полк в Градската градина. На 16 март 2018 г., под патронажа на министър Каракачанов беше създаден инициативен комитет „Героите на Дойран“ за изграждането на паметник, във връзка със 100-годишнината от битката при Дойран и края на Първата световна война. Проектът бе утвърден от Областната комисия „Военни паметници“, съгласно Закона за военните паметници. Макет на проекта мина и на обществено обсъждане в Плевен.
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 5 от 114
Фейсбук коментари
Сподели статията