Начало Култура История Архивите разказват: Промените в Тръстеник - от землянките до „образцово село“
25 Август 2019 г., Неделя
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 23 Август 2019 16:35
Петък, 23 Август 2019 16:21
Петък, 23 Август 2019 16:09
Петък, 23 Август 2019 14:33
РЕКЛАМА
Архивите разказват: Промените в Тръстеник - от землянките до „образцово село“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 17 Юли 2019 11:15
zemljanka volski vprjag През 30-те и 40-те години на миналия век българската държава полага сериозни усилия за намаляване заболеваемостта сред населението чрез създаване на здравна мрежа и въвеждане нормите на модерната хигиена. Селата дълго остават встрани от този процес, потънали в мизерия, невежество и суеверия, от които страдат най-много децата. Създаденият през 1925 г. Съюз за закрила на децата в България полага

основите на обществените грижи за намаляване заболеваемостта и смъртността

сред тях. За подобряване на храненето и физическото им състояние той организира летни детски колонии, ученически трапезарии, детски градини и игрища. Създава и армия от специалисти, така наречените „учителки-съветнички“, които да осъществяват идеите на съюза по места.

Сред запазените в Плевенския държавен архив документи на основното училище в Тръстеник откриваме

доклади на учителката
-съветничка Теодора Георгиева, които интелигентно и критично представят картината на селския бит

по това време и така ги превръщат в летопис на една отминала епоха.

През 1927 г. тя завършва първия здравно-просветен курс на Съюза за закрила на децата и започва работа в с. Тръстеник. Скоро установява, че съветите й за редовно проветряване на жилищата и осигуряване достъп на слънчева светлина в тях са неизпълними, защото

почти всички жители на селото живеят с добитъка си в землянки

осветявани само от едно малко прозорче на тавана, което се заковава на Кръстовден (средата на септември) и се разковава на Гергьовден (май), а през останалото време е облепено с хартия. През годините тя наблюдава как селяните първо осъзнават нуждата от хигиенични помещения за добитъка
, осигуряват му ги и чак след това се замислят за хората, защото сред тях е дълбоко вкоренено схващането, че „щом е писано на човек да живее, ще живее, при каквито и обстоятелства да е поставен, а щом като му е писано да умре, ще умре, колкото и добре да се гледа”.
От докладите разбираме, че

битът в селото през 1938 г. вече е се е променил, но не и манталитетът

Почти всички вече живеят в нови удобни къщи с отходни места, които действително се ползват (имало е период, през който те са съществували формално, само за да се покажат при проверка от властите). Повечето кладенци, които преди това са били само дупки в земята, вече са иззидани или бетонирани отвътре, заградени и покрити. В селото има помийни ями и места за изхвърляне на боклуците. В дворовете и селскостопанските постройки вече е малко по-подредено, което тя обяснява със създадената в селото хигиеническа комисия.

Това обаче не важи за вътрешната подредба на повечето къщи. По това време мерило за уважението към момата или жената е количеството на изтъканото и ушитото от нея, натрупано в и над сандъци, „за да има”, но то е само за показ и не се ползва в бита. Чрез сказки и разговори с жените учителката-съветничка се опитва да ги научи да създават ред и красота в домовете си, за да ги превърнат в „приятно и обично място за мъжа и децата”, което да не ги отблъсква – „единия в кръчмата, а другите на улицата”. Тя се стреми да вдъхне любов към практичността и красотата на българската подредба на къщата, към народната носия, песен и литература.

Най-чисти, подредени и приветливи по това време са домовете на възпитаниците на земеделските училища и на банатските българи

завърнали се по родните места от областта Банат в Унгария и попили тамошната култура на бита. В дворовете им за пръв път грейват малки цветни градини – нещо непознато до създаването на прекрасната училищна градина в Тръстеник.

Отначало съветите на учителката към бременните жени се посрещат с присмех, защото те въобще не обръщат внимание на състоянието си, срамуват се да споделят проблемите си и само в краен случай се допитват до баби – знахарки и баячки. През 1938 г. ситуацията се променя, защото в селото има вече акушерка и лекар. Родилките започват да се вслушват в здравните й съвети и наставленията й за храненето и облеклото на кърмачетата. Тя обучава майките да кроят и шият икономично дрешки за децата и за себе си, да приготвят правилно храната си.
Дейността на Теодора Георгиева е трудна и опасна. По време на епидемията от дифтерит и скарлатина през учебната 1934/1935 г. се налага по два пъти на ден да прави гаргара на учениците с калиев хиперманганат, да посещава домовете на отсъстващите от училище и да уведомява селския лекар за заболелите, защото родителите ги укриват, да проверява дали в поставените под карантина домове се спазват указанията на санитарните власти. Тя самоотвержено влиза дори в домовете на болните от туберкулоза (по това време 54 на брой в селото), за да провери условията им на живот.
Дълбоко вкоренени в бита по това време са

някои вредни обичаи, като например пиенето на вода и вино от един съд

ходенето на гости по време на епидемии от заразни болести, хитруването, когато трябва да се спазват разпореждания на властите. Трудно се преодолява възприетото схващане, че „жив човек без въшки не може” и че

„който много чисти, господ го чисти от света”

Когато празнуват т.нар. „вълчи празници”, „мишини дни” и др. по цели дни селяните не се мият и не се решат. Масово те не ползват чаршафи и се завиват с черги, които перат най-много два пъти в годината. За горното си облекло тръстеничани полагат много грижи, а долното им облекло е занемарено „откъм хигиена и естетика”.

Отрудените селски жени не създават никакви здравни и хигиенни навици на децата си. От прохождането им до училищна възраст те са оставени сами сред селската кал и прах. Когато учителката започва работа в селото, момчетата идват на училище с кожуси, неостригани, сополиви, с мръсни ръце и дрехи, а момичетата - чорлави, с мръсни рокли без копчета.

Изискваната всеки ден носна кърпа се пази чиста, за да се покаже, а вместо нея се ползва ръкавът на дрехата

С много усилия учителката-съветничка постига за месец-два една що-годе сносна хигиена и приветлив вид на учениците, но успехите й са само временни, защото през лятото те отново се връщат към обичайния си начин на живот.

С разговорите, беседите и практическите занимания, които провежда, Теодора Георгиева фактически става активен участник в бавния процес на промяна в съзнанието на селското население, което „стотици години е живяло в суеверие, невежество и разбирания за здравето на човека противни на истинските”. Трудностите си тя обяснява с почти изгубената вяра в интелигенцията. Като основна причина за изостаналостта на българското село тя изтъква липсата на личности, които искрено желаят да работят за доброто на населението.
През 40-те години на XX-и век чрез курсове, сказки, демонстрации, изложби, екскурзии, конкурси, народни университети и др., държавата повежда битка за създаване на „образцови села“. В нея активно участва именно интелигенцията - учители, лекари, акушерки. Така се постига подобряване на храната, облеклото, хигиената и благоустройството на жилищата, стопанските и жилищните дворове и се повишава културата на село. Вестник „Северно ехо“ от 6 ноем. 1943 г. съобщава, че

Министерството на земеделието е определило от Плевенска област за „образцово“ именно село Тръстеник

в което занапред то да провежда своите мероприятия за подобряване бита на българските селяни.

Здравка Балабанова
Снимки: интернет


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията