Любопитно от историята: Арменски бежанци в Плевен Печат
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 24 Април 2018 09:24
armenski bejanci1По повод Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид – 24 април публикуваме материал по темата на Здравка Балабанова

Една от клаузите на Берлинския договор
от юли 1878 г. задължава Турция незабавно да реформира населените с арменци области, така че те да бъдат защитени от безчинствата на черкезите и кюрдите. Натоварените да следят за изпълнението на този договор Велики сили (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия) през 1880 г. приканват на няколко пъти режима на Абдул Хамид II (по ирония на съдбата син на арменка) да приложи тази клауза, но усилията им не дават резултат. Административно-териториалното деление на Западна Армения е направено така, че арменците да са малцинства във всеки от четирите вилаета – Ван, Ерзурум, Битлис и Диарбекир и насилието от страна на кюрдските феодали продължава с мълчаливото съгласие на местните турски власти.

В началото на 90-те години на
XIX-и век възникват арменски революционни организации

които започват първоначално борба за граждански права, а по-късно – и за автономия. През август 1894 г., след неуспешно въстание в района на
Сасун репресиите ескалират. За да привлекат вниманието на международната общност върху положението на сънародниците си в Османската империя, през август 1896 г. арменски революционери завземат сградата на Отоманбанк в Цариград с искане за провеждане на реформите, регламентирани с Берлинския договор. В отговор на това е извършен погром над арменската общност в града. Репресиите се пренасят и в други части на империята. Жертвите на въстанието 1894-1896 г. достигат 300 000. Много арменци са избити, а други – депортирани.

Около 20 000 бежанци намират убежище в Княжество България
armenci v haskovo
Слушайки тъжните истории на тези хора, загубили всичко, което са притежавали, през 1896 г. нашият голям поет П.К. Яворов написва стихотворението "Арменци", в което изразява съпричастността си  към тези "изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик".

Седмичникът за политика и литература вестник

"Плевенски глас" на 25 септември 1896 г. съобщава с горчивина, че Европа само пасивно наблюдава участта на едва оцелелите от масовите кланета

в Османската империя хиляди арменски бежанци, които слизат от кораби на българските, румънските и руските пристанища "в най-мизерно състояние". Една част от тях остават в българските черноморски градове, а други се насочват към вътрешността на страната, включително и в Плевен. Това е сериозно изпитание пред хуманността и милосърдието на младата българска нация, от което тя излиза с чест.

От 22 юни 1896 г. същият плевенски вестник започва да публикува реклами за работилницата на арменеца Аириян Магардичиян, настанена в плевенския хотел "България", в която се извършват всякакви железарски работи, но най-вече – ремонт на шевни машини (нещо много необходимо за онова време). От обявата се разбира, че Аириян е от скоро в града и тъй като е много добър механик, е нает да ремонтира машините в хотела, а вестникът го препоръчва, за да му помогне.
Лятото на 1896 г., когато вероятно са пристигнали повечето арменски бежанци в Плевен, е период на ожесточени политически борби, които завършват на първи септември. Тогава е избран нов общински съвет, а от неговия състав, на 28 септимври - и новият кмет на Плевен, Коста Михайлов. Това обяснява защо чак следобед на 25 септември общинските съветници са успели да се съберат на заседание, за да обсъдят писмо на плевенския околийски началник от 17 септември, в което той препоръчва пристигналите в Плевен 42-ма арменски бежанци

да бъдат настанени в безплатни квартири и да им се осигури храна

Всички членове на  общинския съвет единодушно изразяват съчувствие към съдбата на тези измъчени хора, изминали дългия път до града ни, спасявайки се от "ножа на турската сган" и приемат, че са морално задължени не само да им осигурят храна и покрив над главата, но и нещо повече – да им съдействат и за намиране на работа. Взема се решение от параграф "Помощи" на общинския бюджет да се отпуснат 500 лв. за бежанците и на всеки от тях да се дадат по 10 лв. за квартира и храна, докато си намери работа. За да добием представа за размера на помощта, потърсих в архивите на Плевенската община цените на основните хранителни продукти, които се определят от нея. По това време един кг хляб струва от 16 до 18 ст., агнешко месо – 50 ст., свинско месо – 60 ст., мляко – 15 ст.

Няма никакви сведения къде са се подслонили и как са започнали да изкарват прехраната си събратята по съдба на Магардичиян, но няколко факта свидетелстват, че арменските бежанци са успели да стъпят на краката си и да се интегрират в българското общество. В архивите на много бедната по това време плевенска община няма други техни искания за подпомагане. Най-вероятно са се устроили с помощта на състрадателни плевенчани. Децата им са постъпили в плевенските училища. Едно от тях е плевенското Петокласно мъжко училище, в протоколните книги на учителския съвет на което има ученици с арменски имена.
Между многото други въпроси, които обсъжда на 28 септември 1905 г. настоятелството на читалище "Съгласие 1869", е и заявлението на К. Агопян – ръководител на арменска трупа, с което той иска да му се отпусне салона на читалището за две благотворителни представления на 1 и 2 октомври същата година, средствата от които ще се предоставят на Петокласното мъжко училище. Тъй като получените приходи не са големи, за да подпомогнат арменската трупа в благородното й начинание, настоятелите на читалището специално им намаляват наема за салона от 25 на 20 лв. за вечер.

В списъка на членовете на читалище "Съгласие" от 1895 г. фигурира търговецът от арменски произход Менахем Иерохам

На 28 януари 1923 г. общото събрание на читалището почита паметта на починали през 1922 г. негови членове, между които е и този негов дългогодишен почитател. Че арменците милеят за града, който им е дал подслон, говори изказване на плевенчанина Хачикян по финансовия отчет на читалище „Съгласие“, представен на общо събрание на 27 февруари 1927 г.

Втората вълна от арменски бежанци по нашите земи е през Балканската война (1912 – 1913 г. ), след която техният брой в България достига 35 000.
Започналата през 1915 г. Първа световна война поставя

началото Арменския геноцид в Турция

armenski genocid1
Той започва с издаването на секретна заповед за унищожаване ръководителите на арменската общност. Служещите в османската армия арменци са изолирани, обезоръжени и зверски избити. Огромни маси арменци са прокудени от своите градове и села и отведени към арабските пустини, където са избити с неописуема жестокост или просто уморени от глад. По време на геноцида са убити и депортирани около 1,5 милиона арменци, а тяхно движимо и недвижимо имущество – конфискувано. В резултат на това през периода 1915-1923 г. още 22 000 бежанци се заселват в България. Според предпочитанията им,

на част от тях е  предоставено българско гражданство, а на други е оказано необходимото съдействие

за да заминат за други държави по света.

През Първата световна война Турция е наш съюзник и това обяснява публикуваното в плевенския в. "Северно ехо" на 8 юни 1921 г. съобщение за разпоредба на Министерството на вътрешните работи, която задължава държавните институции да не се ангажират с временно настаняване на бежанците (арменски – след геноцида и руски – след Октомврийската революция), а за това да се погрижат тези, които ги наемат на работа. По тези причини в запазените документи на общината в Държавен архив – Плевен няма данни за заселване на арменци в Плевен след Арменския геноцид. Но все пак такива е имало. Едни от тях са например

предците на популярната днес плевенска фамилия Халваджиян

Halvadjian 1Потомците й разказват, че техните деди са се преселили в България през 1918 г., спасявайки се именно от Арменския геноцид. След кратък престой в други български градове, те се заселили в Плевен. С помощта на състрадателни българи успели да си построят къща, а за да се препитават– и малка фабрика за сладкарски изделия, която кръстили "Рекорд".

Геноцидът започва на 24 април 1915 г. с арестуването и депортирането на стотици видни арменци. Първоначално през 1987 г. датата 24 април е обявена от Европейския парламент за Международен ден за солидарност с арменския народ, а през първите години на XXI век – за Международен ден в памет на жертвите на арменския геноцид.
Здравка Балабанова

Снимки: Интернет и личен архив на фамилия Халваджиян




Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 24 Април 2018 12:17