Начало Култура История Петър Бънов, и.д. директор на Регионален исторически музей - Плевен: Проблемът с иманярите е като времето и пространството - няма начало и край
16 Ноември 2018 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:35
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:30
Валути
РЕКЛАМА
Петър Бънов, и.д. директор на Регионален исторически музей - Плевен: Проблемът с иманярите е като времето и пространството - няма начало и край Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Вторник, 13 Октомври 2009 13:32
Петър Бънов е роден на 3 ноември 1949 г. в с. Бял кладенец, Сливенска област. През 1975 г. завършва висше образование, специалност „История” във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работи като уредник, главен уредник и завеждащ отдел "Археология" в Окръжен исторически музей - Сливен (1975-1987). От 1987 г. е уредник, завеждащ отдел "Археология" (1991) и главен уредник (1992) в Регионален исторически музей - Плевен. Работи главно като специалист по римска нумизматика и монетно обръщение. Автор е на научни и научнопопулярни публикации в областта на тракийските култови паметници, античните укрепителни съоръжения, археоастрономията и нумизматиката. Член е на Съюза на учените в България.
- Г-н Бънов, тази година археологическият сезон на РИМ - Плевен беше ориентиран към римските градове Димум край Белене и Ескус край с. Гиген. Какви са резултатите от проучванията и имахте ли финансови затруднения при дейността си?
- Не бих казал, че сме имали финансови трудности, тъй като разкопките на Димум бяха финансово обезпечени от Община Белене. Всяка община финансира разкопките на своята територия, а и кметът Петър Дулев има много добро отношение към паметниците на културата и работи сериозно в тази насока. В разкопките участва колегата Владимир Найденов, а ръководител беше Соня Лазарова от Военноисторически музеи - Плевен. Бяха намерени части от фибули, както и монети - предимно от римско време, глинени лампички и др. Откритите находки в момента се съхраняват при нас, в Плевен, но

в Белене имат желание да направят музей

и когато са готови, ние, естествено, ще им върнем тези материали.
В Ескус ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева проучва най-ранната част от крепостната стена, непосредствено от създаването на града. Бяха извършени сондажи на големи дълбочини, като този тип разкопки не са от най-атрактивните по своята същност за обикновения човек, но за учените носят много ценна информация за развитието на даден град.
- Планирате ли да продължите дейността си на тези обекти?
- Винаги съм бил на мнение, че когато се проучва един обект, след това трябва да се мисли за бърза консервация и реставрация.

Ако оставим структурите така, както сме ги открили, до няколко години от тях остават купчина камъни

Докато при работа на един праисторически обект след края на разкопките всичко се разчиства, то на един обект от римската епоха, например, нещата не стоят така. Земята е съхранила тези артефакти 2000 г., а ако ние ги извадим и не ги съхраним добре, от тях няма да остане нищо. Проблемът е,че процедурите по консервацията и реставрацията са много скъпи, освен това вече трудно се намират специалисти. Преди кадрите идваха от Националния институт за паметниците на културата, като оттам също така подготвяха и различните химически разтвори за дейностите. Според мен, трябва да има една постоянна група, която да е ангажирана с тази работа, защото след това ние трябва да покажем обекта и на посетителите. По новата терминология това е

т.нар. социализация на обекта, която освен другите дейности, включва и изграждането на тоалетни, места за паркиране

информационни центрове и др. Това са просто елементарни изисквания. Посетителят, който плаща за посещението на даден обект, трябва да знае за какво си е дал парите. От години работим по различни проекти в Ескус - по линия на европейските фондове и на трансграничното сътрудничество. Имаме един проект за изграждане на т.нар. анастилози в храма на Фортуна. Анастилозата представлява издигане на паднали части - колони, архитрави и фронтони. Когато отидеш на даден обект, е много по-въздействащо да го видиш триизмерно - почти по същия начин, както е изглеждал преди векове. В Преслав, например, има издигната само една колона. Но тя е толкова популярна, присъства на всички фотографии и картички - и когато туристите отидат там, първата им работа е да се снимат до тази колона. Бил съм на много археологически обекти във всички съседни държави и там този въпрос отдавна е решен и хората изкарват добри пари от културно-историческото си наследство.
- Според вас, оправдана ли една по-висока цена като вход за достъп до културно-исторически обект?
- На запад цените на билетчетата започват от 8 евро и достигат до 30-40 евро, но мисля, че върху темата за стандарта тук и там вече е изприказвано много. Аз съм застъпник на

по-завишените цени, но само в случай че са съобразени с това, което ние можем да предложим на посетителя

След като не сме способни да му предложим най-елементарни условия, не можем да претендираме и за по-скъпи билети. На Сторгозия, например, почти не са осигурени условия, макар че поддържаме обекта доколкото имаме сили. С помощта на Общината изградихме паркинг за автомобили, немалко пари даваме и за указателни табели. Проблемът е в това, че няма адекватно отношение от страна на много от посетителите. Поставяли сме и пластмасови, и метални табели, които след известно време са или откраднати, или потрошени. А цената на една табела от този тип е между 400 и 800 лв. През зимата пък изчезват всичките пейки. Парадоксално е, но се крадат дори черните найлонови торби за отпадъци. Просто смятам, че и отношението на хората трябва да се промени.
- Известно на всички е, че борбата с иманярите е един от основните проблеми пред археолозите. Как се справяте с тях и до каква степен археологическите обекти в региона са защитени от набезите им?
- Проблемът с иманярите е като проблема с времето и пространството - няма начало и няма край.

Откакто съществува човечеството, винаги е имало похитители на старини

Днешните иманяри обаче не притежават тази романтична нотка, като например героите от творбите на Иван Хаджийски, които търсят съкровища под дърво и камък и се ориентират по стари карти. Вече съществуват модерни технологии, но по-лошото е, че при набезите си иманярите разрушават цели археологически структури, а когато една находка е извадена от пласта, в който се намира, тя губи много от своята стойност.
При Ескус мисля, че проблемът е решен отдавна. С помощта на Общината на обекта е поставена денонощна охрана, а и голяма част от него вече е оградена с мрежа. На запад от Искър, в посока към Байкал обаче се намира част от един квартал на града, който не влиза в рамките на резервата. Когато са определяни границите на резервата „Ескус”, не е съобразено, че реката има корекция и една част от древния град остава извън защитеното място. Там иманярите “работят” усърдно от много години и на някои места изкопите стигат до 4-5 метра. Това, според нас, изследователите, най-вероятно е бил занаятчийският квартал на Ескус или т.нар. канабе.Тук са били работилниците на различните майстори и съответно има повече находки. Другият обект, който тотално е разрушен от иманярска дейност, се намира между Милковица и Гулянци. Това е един малък римски кастел, наричащ се Утус. За жалост, през последните десетина година той беше напълно унищожен.
- А смятате ли, че за археолозите е добре да дават гласност на своите открития или това е вредно, тъй като иманяри биха се възползвали от богатствата на даден обект?
- Имах един колега, вече покойник - Мечислав Домарадски. Той работеше на един обект в Пазарджишко, на който се откриваха много ценни тракийски монети. Винаги в края на сезона Домарадски

нарязваше на малки парченца капачки от буркани и засипваше с тях целия обект

Представете си как са се почувствали иманярите с металотърсачите след това? Въпреки всичко, смятам, че това, което се открива, трябва да се популяризира, защото ние го правим за хората. Тънкият момент е само да не се прекалява, защото, когато учените рекламират или популяризират един обект, трябва да се показват неща само от обекта и то без да се преувеличава тяхната стойност.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Вторник, 13 Октомври 2009 10:37
 
Фейсбук коментари
Сподели статията