Един Ямадзава край Плевен Печат
( 12 Гласа )
Култура - История
Написано от "Посредник"   
Петък, 25 Февруари 2011 13:42
Първият японец, за когото има официални сведения, че е стъпил на българска земя, е подполковник Сейго Ямадзава - военно аташе на Японската имперска армия в Петербург. През юни 1877 г. Ямадзава е изпратен като военен наблюдател към щабквартирата на Руската армия на бойните действия по време на Руско-турската война. По свое желание той се включва в битката край Плевен. За храброст и заслуги е удостоен от руския император Александър ІІ с орден “Св.Владимир” ІІ степен. След завръщането си в Япония, през септември 1877 г. е приет от император Мейджи, на когото докладва за Руско-турската война. За дългогодишна военна служба Ямадзава е издигнат в чин полковник, а впоследствие - генерал-лейтенант и удостоен с благородническа титла барон.
Тази информация ни предостави също аташе, но наше и съвременно - Петър Николаев, културно аташе и преводач в българското посолство в Токио. За 27-годишния плевенчанин писахме по повод посещението на наша правителствена делегация начело с премиера Борисов в Япония в края на януари. Помолихме Петър да ни помогне с подробности за прелюбопитната история за самурая, която бяхме чували и която присъства в предаването “Панорама” по БНТ от 21 януари. Изключителната заетост около българското гостуване, а после - около подготовката за 3 март, забави отговора му. Затова пък ни изпрати подробна информация за правнука на Сейго Ямадзава - Такери Сасамори, с когото имат обща страст - древните бойни изкуства.
Информацията за присъствие - и то какво! - на японец на полето на битката за Плевен така вдъхнови писателя Пелин Пелинов, че само 3 дни след узнаването й той донесе в редакцията ръкописа на нова глава в незавършената му последна книга -  документално-художествения роман “През огъня”, посветен на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. В обичайния си стил Пелин Пелинов е смесил факти и фикция.

Самураят

Пелин Пелинов

И в двете действащи армии в Руско-турската война от 1877-1978 г. е имало чужденци. Някои са се включили в тях за пари, други - за кариера, трети - поради идеали, а четвърти и пети - по някакво странно стечение на обстоятелствата.

Най-високопоставеният чужденец в турската армия е немецът Карл Дитрих, известен като Мехмед Али паша

командир на войските, съсредоточени в Шуменската крепост, а след смяната на главнокомандващия Абдул Керим паша става за известно време главнокомандващ на турската армия на Балканите. От същия ранг е и англичанинът Хобарт паша, командвал турската черноморска флота, в която са служили още 170 английски офицери и 390 моряци. В тази армия е служил и англичанинът полковник Кемпбел Куксън, известен като Бекер паша, който е ръководил последната безуспешна атака на слюлеймановите пълчища на Шипка през август 1877 г. На турска служба е бил и лейтенант Уйлям Херберт - командир на взвод при Осман паша във Видин и в Плевен.
Най-многобройни доброволци са немските офицери. Освен Карл Дитрих на турска служба са били: военният инженер генерал Шрекер (Рошид паша), инструкторът Александърър (Искендер паша), началникът на инженерните войски Блум (Мехмед паша), главният квартирмайстер Белински (Нихид паша), началникът на интенданството Шатинер (Рашид бей), генерал Грюнвалд - началник на артилерията при главното командване. Французинът Мерсие, известен като Селим паша, и полякът Малиновски (Емин паша) също са служили в действащата турска армия.

И в руската армия е имало много чужденци доброволци

Правнукът на Ямадзава, Такеми Сасамори е главен учител и продължител на школата по кенджуцу (изкуството на меча) Оноха Итторю Кенджуцу.
Роден е през 1933 г. и учи в престижните японски университети Васеда и Аояма Гакуин, както и в Америка, където получава магистърски степени по литература и религиозно обучение.
Школата по кенджуцу, чийто последовател е г-н Сасамори, е едно от древните японски бойни изкуства. (Такова е и иайджуцу-то на Школата Мусо Джикиден Ейшинрю Ямаучи-ха, което беше показано на премиера ни в Камакура). Затова г-н Сасамори участва в тазгодишното издание на демонстрациите на древни японски изкуства в Ниппон Будокан на 6 февруари, където всеки човек, занимаващ се с бойно изкуство би счел за чест да направи демонстрация. Г-н Сасамори бе удостоен с тази чест и нещо повече - награден с почетна грамотаза приноса му за опазване и разпространение на древните бойни изкуства. Той е и един от постоянните председатели на Японската асоциация на древните бойни изкуства и Японската асоциация за насърчаване на древните бойни изкуства.
Най-много, естествено, са българите - 10 152 души, след тях са сърбите - 21, гърците и италианците - по 4, черногорците - 3, херцеговците и австрийците - по 2, а поляците, чехите, молдованите и турците - по 1.
Имало е и един от далечна Япония. Той се казва Сейго Ямадзава*1, с офицерски чин майор. Същият е изпратен от японската императорска армия като наблюдател на бойните действия на Балканския военен театър. През тези години затворената в своето Средновековие Япония, започнала да се открехва за постиженията на света и особено на напредналата Европа. Най-силен интерес те проявявали към откритията в областта на техниката, а на второ място - във военното изкуство, особено на Русия, която смятали за свой бъдещ съперник.
Сейго Ямадзава пристига в Свищов на 30 юни 1877 г., няколко дни след като войските на генерал Драгомиров форсирали успешно Дунава, овладели града и построили двата понтонни моста. По разпореждане на началник-щаба на Действащата армия - генерал А.А.Непокойчицки японецът е прикрепен към Западния отряд на генерал Н.А.Криденер. Две седмици след това, на 14 юли, той наблюдава обсадата и щурма на Никополската крепост, извършени от 31-ва пехотна дивизия на генерал Н.Н.Веляминов. През цялото време на обсадата и щурма майор Ямадзава стои до руския командир и следи всяка негова заповед. А вечерта на 16 юли, когато щурмът е приключил успешно и са пленени 7 000 турски офицери и войници и 113 оръдия

Веляминов попитал японския наблюдател има ли някакви забележки

- Нямам - отвърнал Ямадзава - Възхитен съм от смелата атака на вашите войски. Поздравявам ги!
След това той наблюдава и двете неуспешни атаки на Плевен. Първата, на 20 юли от дивизията на ген. Юрий Иванович Шилдер-Шулднер. И втората - на 30 същия месец, от целия корпус на ген. Криденер. Дори сметнал, че според японските обичаи те трябва да си направят харакири*2!
Но когато Криденер го попитал на какво, според него, се дължи неуспеха, той, като

възпитан в азиатска сдържаност и потайност

отговорил:
- Не зная, аз съм дошъл тук да се уча, а не да правя оценки.
На другия ден, 31 юли, войските на Сюлейман паша разгромили русите и българските опълченци при Стара Загора и опожарили града. Главнокомандващият на Действащата армия Великият княз Николай Николаевич се уплашил и започнал да обмисля въпроса за изтегляне на север от Дунава. Императорът Александър II, който бил заложил своя и на Русия авторитет, не се съгласил.
След втория неуспех край Плевен настъпила дълга пауза.

Руската главна квартира, с участието на царя, обсъждала вариантите за нова атака, а енергичният Осман паша довършвал и усъвършенствал укрепленията

Дори направил едно непознато до този момент нововъведение - инсталирал телеграфни апарати в табиите и в големите окопи, чрез които ръководил съпротивата.
А на 14 август той предприел внезапно излизане от Плевен и настъпил на изток, по посока на селата Згалево и Пордим. Някои смятат, че това е било “разузнаване чрез бой”, но истината е, че Осман е търсил начин да се присъедини към многочислената Източна армия от четириъгълника. Дивизиите на генерал Веляминов (от север) и на генерал княз Шаховски (от юг) осуетили това излизане. Сейго Ямадзава се прехвърлил в щаба на Никополския герой Шаховски и наблюдавал битката при Пордим.
Две седмици след това (на 3 септември) части от южния отряд на генерал княз Имеретински, към който се числяла и дивизията на генерал Скобелев, атакували град Ловеч и го превзели. Японският наблюдател

взел участие и в този поход и по пътя се запознал с генерал Скобелев, от когото останал много доволен при атаката на Ловешката крепост

Допаднала му смелостта, с която генералът пряко ръководил атакуващите войски, възседнал бял жребец и облечен в бял кител.
Когато японецът се завърнал край Плевен, обсадната армия имала вече нови командири - начело бил румънския държавен глава княз Карол, а началик на щаба - генерал П.Д.Зотов. И тъй като румънският княз не разбирал от военно изкуство, тежестта по ръководенето на третата атака паднала върху руския генерал.
Било планирано третата атака да стане в сряда, на 12 септември, като няколко дни преди това се проведе мощна артилерийска подготовка.

По някакви свои вътрешни съображения, за които сега не можем да гадаем, майор Сейго Ямадзава пожелал да вземе участие в предстоящия щурм

Сейго Ямадзава е роден през 1846 г. в префектура Кагашима. На 13-годишна възраст отива в Киото и взема участие в една битка срещу тамошния феодален владетел Чому. За проявена храброст и заслуги в тази битка е приет в Императорската армия, където прави бърза кариера. През 1871 г. получава офицерски чин майор и е изпратен в САЩ да изучава военното изкуство. През 1874 г. продължава специализацията си в Париж, Франция. А през 1877 г. е командирован в Русия, за да наблюдава военните действия на Балканите.
През 1880 г. Ямадзава се завръща в Япония и е издигнат в чин полковник, а по-късно-  генерал-лейтенант. След това дълго време служи в Китай. След завръщането си в Япония е удостоен с благородническа титла Барон.
Умира на 30 март 1897 г. след тежко заболяване на белите дробове.
Приятели на българското посолство са открили гроба на Сейго Ямадзава, който се намира в центъра на Токио.
Снимките са от интернет и от филма на БНТ
- А кой ще напише доклада до японския император? - го попитал изненаданият генерал Зотов.
- Надявам се да се размина със смъртта! - уверено му отговорил японецът.
Но генерал Зотов бил предпазлив, дори страхлив военачалник и понеже не искал да си има разправии с японците, го накарал да напише заявление. Ямадзава веднага написал на френски “Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”.
Зотов прибрал заявлението и изпратил японеца при Скобелев в южния участък на обсадата. От него Ямадзава поискал един взвод млади и пъргави войници, майстори на ръкопашния бой.

Скобелев набрал тези войници от батальона на майор Фьодор Матвеевич Горталов

който заемал левия фланг на дивизията му, някъде в землището на с. Карагуй (дн. Горталово). Задачата пред батальона на Горталов и пред ударния взвод на японеца била да атакуват и превземат западната табия на третия зелен хълм - Кованлък.
Чрез превод от френски на майор Горталов Сейго Ямадзава казал на определените му войници: “Момчета,

тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, през време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Искам да ме следите и да правите това, което аз правя. Имам едно единствено изискване - да бъдете бързи като светкавици!

Разчитайте повече на щиковете и прикладите, отколкото на куршумите! Раниците и другия си багаж оставете тук в окопите”.
В деня на атаката японецът се явил пред взвода в самурайско облекло и само с един японски меч, забучен в пояса му.
Атаката започнала в 15 часа, след артилерийската подготовка от зори. Самураят веднага повел своя взвод в колона по един, направо към целта - табията Кованлък. От двете му страни се движели стрелците от батальона на Горталов. Когато преминали дерето на Къшинската бара и започнали изкачването на втория зелен хълм, от къшинската табия и от редута, намиращ се отдясно на Ловешкия път, блъвнал силен пушечен огън. Самураят веднага залегнал на мократа земя - от няколко дни валял силен дъжд - последван от своите момчета, а войниците на майор Горталов продължили да напредват, без да се смущават от куршумите. Разбира се, много от тях паднали мъртви или ранени...
Взводът на самурая започнал на пълзи през запустялата нива и с пълзене достигнал до хребета на втория зелен хълм, без поражение. Огънят на турците бил съсредоточен върху изправените горталови войници. И

там, на хребета, самураят се изправил като откачена пружина, махнал с ръка на момчетата и се понесъл като хала по нанадолнището

Турските куршуми започнали да жужат и около техните глави и да ги поразяват, но това не можело да ги спре. Освен страничната пушечна стрелба срещу тях блъвнали силен фронтален огън от двете насрещни табии - Кованлък и Исса ага. Този огън бил още по-смъртоносен. В този момент никой не можел на прецеди дали дъждовните капки или куршумите са повече. И едните и другите се леели като из ведро.
След надолнището следвало едно голямо голо пространство, наречено Мъртвата долина. Преодоляването му било много опасно и там останали завинаги десетки момчета. Но никой вече не залягал. Всички следвали неудържимия устрем на своя японски командир.
След Мъртвата долина започвало възвишението към третия хълм, на който се намирали двете табии и преградният окоп. Щом стигнал до този окоп, самураят скочил в него и започнал да сече с острия си меч всичко живо, което се изпречва пред очите му. Момчетата го настигнали и също скочили в окопа, като започнаха кървав бой с щикове и приклади. И макар бранителите да били много повече от нападателите, последните се уплашили от тази дръзка атака и хукнали към табиите, за да се спасят. Самураят ги последвал и съсичал на две де когото стигне. А той бил по-бърз от турците и малцина от тия успели да се доберат до табията....
А ония, които все пак се добрали до табията Кованлък, викали колко им глас държи:

Бягайте! Това не е човек, а жълт дявол

който няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!
Това създало смут в табията, което позволило на самурая да започне безпрепятствено да ги сече като зелки в зеленчукова градина. Много от главите на турските войници с червени фесове паднали като покосени цветове на магарешки бодил, също тък червени отгоре. А някои от съпротивляващите се той съсичал на две - от лявата ключица до десния хълбок. Окуражени от поведението на своя предводител, войниците, майстори на ръкопашния бой, вкарали в действие своите щикове и приклади.
- Бягайте! - за втори път някой извикал и елитните османпашови войници офейкали от табията, уплашени от “Жълтия дявол”.
Малко след това там нахлули и оцелелите войници от батальона на майор Горталов. С общи усилия и през свързващия окоп те овладяват и другата източна табия - Исса ага...
Вечерта, когато битката утихнала, в Кованлъка пристигнал на кон генерал Скобелев. Той

скочил от белия жребец и прегърнал самурая в знак на войнско уважение и признателност

И веднага му заповядал да вземе друг кон и да отиде при генерал Зотов на източния участък на обсадата, за да иска подкрепление.
Самураят Сейго Ямадзава яхнал посочения му кон и препуснал през Мъртвата долина, осеяна с хиляди трупове, през Ловешкия път към Главния щаб на обсадните войски.
Всъщност това изпращане било излишно, защото Скобелев вече е получил отказ от ген. Зотов за подкрепление. Началник-щабът, макар да имаше резерв от 9 батальона, не даде на Скобелев нито един войник, защото се боеше, че Осман паша може да предприеме нов излаз на изток, както внезапно направи на 14 август. Генерал Зотов беше предпазлив командир и не смееше да оголва своите флангове. И затова провали третата атака на Плевенската крепост. За разлика от него, Осман паша, който ръководеше отбраната по телеграфа, си позволяваше оголване на някои участъци и съсредоточаваше достатъчно войски на застрашените места. Така той, с двойно по-малко войска, спечели три победи край Плевен.
А Скобелев изпратил самурая Сейго Ямадзава при Зотов с единствената цел да го спаси, защото беше възхитен от неговата до безумие смелост. Майор Горталов, като остана в табията на другия ден беше набучен на четири турски щика, вдигнат във въздуха и умъртвен. Същата съдба споходи и неговите войници...


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Неделя, 04 Февруари 2018 10:17
 
» „Възход без падение” - книга за историческата пенталогия на Пелин Пелинов
» Писателят Пелин Пелинов: Желю си отиде, за да остане завинаги