Начало Култура История
23 Октомври 2018 г., Вторник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Понеделник, 22 Октомври 2018 17:09
Понеделник, 22 Октомври 2018 17:08
Понеделник, 22 Октомври 2018 16:45
Понеделник, 22 Октомври 2018 14:21
Валути
РЕКЛАМА
История
От архивите: Отечественофронтовската власт докарва финансови проблеми на читалище „Съгласие“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 19 Септември 2018 11:25
chitalishta saglasie prez 1949 gСлед идването на Отечествения фронт (ОФ) на власт, ръководствата на всички структури в държавата са отстранени и

заменени с верни на ОФ
хора

На 15 септември 1944 г. плевенският областен директор уведомява читалище „Съгласие“, че новият Върховен читалищен съюз (ВЧС) му е назначил временно ръководство. Избраното на 19 март същата година настоятелство на читалището с председател дългогодишния читалищен деятел Коста Стефанов и проверителната комисия са заменени на 18 септември от: Ангел Спасов - председател, Любен Дунчев - подпредседател, Йордан Цонев - секретар, Николай Русев - касиер, д-р Юрий Дараков - библиотекар, Кузман Павлов - домакин и д-р Райна Георгиева - съветник. Домакинът К. Павлов е сменен с Марин Панов, но той се оказва следствен и на 15 ноември е заменен с Костадин Христов.

Временното ръководство наследява построената до покрив нова сграда и едно прилично финансово състояние на читалището, което го успокоява. За да угоди на новата власт, то започва безразсъдно харчене на средствата, които с години са натрупвани и разумно управлявани за да се сдобие читалището с хубава собствена сграда и най-вече - с удобна библиотека.

В края на септември са закупени 10 кг... цигари второ качество

за да се раздадат на преминаващите през града руски войски. Тъй като читалищното ръководство не успява да се вреди и да връчи този подарък, през октомври взема решение да се дарят 8 кг цигари на ОФ, за да се изпратят на фронта, а останалите да се раздадат на ранените войници, които се лекуват в Дивизионната болница в града.


Основният източник на приходи е салонът на читалището - днешният плевенски театър

който Общината му е предала, за да подпомогне издръжката му. За да се угоди на новата власт, той се предоставя безплатно за всички мероприятия на отдел „Пропаганда“ при областния ОФ-комитет. Първото е „паметна вечер“ за партизаните на 16 септември. Следва концерт на руските офицери пред плевенските граждани на 24 септември, мероприятие на Народоосвободителната въстаническа армия на 13 октомври след обяд и вечерно представление на факира Мити на същата дата, приходите от което да отидат за войниците на фронта. Работнически и занаятчийски сдружения, профсъюзи и др. подобни също ползват безплатно салона. Въпреки че подът му е почти изгнил, в края на декември салонът е предоставен, отново безплатно, за новогодишна вечеринка на Околийския работнически съюз на 31 декември, но се поставя условие - тя да протече без народни хора, а само с танци.

През октомври пропагандният отдел при Областния ОФ-комитет нарежда на читалището

да прожектира само филми с „художествена стойност и да не са немски и унгарски“

По това време вносните филми, отговарящи на тези изисквания, са малко и ограниченият избор намалява приходите от прожекция на филми. Налага се читалището да внесе 200 хил. лв. в кооперацията на българските читалища при ВЧС, за да ползва привилегии при закупуване на съветска литература и филми.

Временното ръководство на читалището щедро отпуска средства за закупуване на книги за други библиотеки: 50 хил.лв. за библиотека на местните партизани и 10 хил.лв. за библиотека на Турското младежко дружество. Подарява 200 тома книги от български и чуждестранни автори, с които да се положи началото на болнична библиотека за лекуващите се в Девета дивизионна болница войници. Подпомага и библиотеката на Общия работнически професионален съюз (ОРПС).
За пропагандните цели на новата ОФ-власт

временното ръководство организира за сметка на читалището курсове по руски език

отпуска 10 хил.лв. за закупуване на книги от издателството на Работническата партия „Партиздат“ и от „Нариздат“, закупува портретите на Георги Димитров, Асен Златаров и Александър Стамболийски за украса на салона. Тематиката на сказките в Народния университет се променя в духа на новото време и за лекторите се отпускат по-високи хонорари. Във връзка с предстоящото допитване до народа за учредяване на народна република читалището изразходва доста средства за организиране от 6 октомври 1946 г. на изложба „Светът на републиката“, в която представя развитието на републиканската идея през вековете в чужбина и у нас. Тя предизвиква голям интерес и е посетена от 5 хиляди души.

В началото на декември 1944 г., когато

Плевенската популярна банка поставя въпроса за изплащане на вноските

по взетия от старото настоятелство 3 млн.лв. заем за довършване новата сграда на читалището, временното ръководство на читалището изтрезнява и стига до извода, че трябва да дава отпор на исканията за безплатно ползване на салона. Този проблем се дискутира в края на всяка година, но така и не се намира решение, защото ръководствата на читалището не се осмеляват да го поставят пред силните на деня.

През 1945 г. читалището участва във всички помощни акции на ОФ: отпуска 10 хил.лв. на пет семейства, пострадали от Отечествената война, 12 хил.лв. на Акционен комитет за подпомагане на югославските народи и участва в Заема на свободата с 300 хил.лв.
В изпълнение решенията на ОФ „за активизиране и превъзпитаване на младежта“, през 1946 г. в читалището масово се приемат младежи до 18 години, така нареченият „Ботевски читалищен набор“, за който се организират безплатни кръжоци. За подпомагане на пионерската организация „Септемврийче“ се създава детска библиотека и се прожектират детски филми.
На общо събрание, проведено на 4 март 1945 г., е избрано ново настоятелство на читалището, което на 6 март се конструира, както следва: Борис Божинов - председател, Христо Гетов - Обов - подпредседател, Йордан Цонев - секретар, Любен Начев - касиер, Дяко Панков - домакин и д-р Юлий Дараков - библиотекар. Въпреки вече неособено цветущото финансово състояние на читалището, то не пропуска още в началото да си вдигне заплатите и продължава да

изразходва средства под диктовката на новите властимащи

Но трябва да му се отчете, че се захваща сериозно и с окончателното завършване на новата читалищна сграда.

Настоятелството започва да прави постъпки да вземе заем от ВЧС, но условието е читалището да е член на кооперацията „Строежи на читалища“ и да има дялов капитал поне 1/5 от искания заем, който е в размер на 15 млн.лв. В същото време, за да ползва каквито и да било привилегии, читалището трябва да внася 0.5% от брутния си приход по сметка на ВЧС и 1% - по сметка на Околийския читалищен съюз - Плевен. По настояване на ВЧС гаранцията по този голям заем поема Плевенската община, но тя поставя условие да получава 30% от приходите на читалището, в случай че то престане да плаща вноските си по този заем.
В условията на следвоенна оскъдица и скъпа работна ръка, които непрекъснато спират работата и създават неочаквани проблеми

читалището успява в края на 1945 г. почти да завърши новата сграда

В началото на 1946 г. за 4.5 млн.лв. са закупени два киноапарата от Ив. Маринкиев от гр. Сливен и на 21 април същата година е открит тържествено новият киносалон, наречен „Култура“. За кратък период от време читалището получава приходи и от него, и от стария салон „Съгласие“.

В края на 1945 г. задълженията на читалището по взетите заеми набъбват до 21 млн.лв. Затова през януари 1946 г. е организирана акция за събиране на средства за довършване сградата на читалището. Тя е предшествана от разяснителна конференция с представители на политически, стопански, културни, малцинствени и др. организации, проведена в недовършената читалищна сграда. Комисии обхождат индустриалците, търговците, кварталните ОФ-комитети, училищата, военните и гражданите. Резултатът вероятно не отговаря на очакванията, защото за него не се споменава нищо в протоколите на настоятелството. На 29 март 1946 г. отново в дневния ред е темата за извънредно затрудненото финансово състояние на читалището. Настоятелите решават да се изтеглят още 3 милиона лева заем от Популярна банка, с поръчители: председателя на настоятелството Борис Божинов и члена на строителния комитет при читалището Аспарух Георгиев.

През същата година се взема и ексцентричното решение

на годишното отчетно-изборно събрание на кооперация „Плевенски плод“ да се поиска всеки кооператор да даде за читалището по 1 лв. на всеки килограм внесено в кооперацията грозде. Събранието на кооперацията гласува след продажбата на гроздовата реколта за 1945 г. на читалището да се преведат 300 хил.лв. От протокола на това събрание се разбира, че през 1945 г. кооперацията е подпомогнала читалището с 20 хил.лв., а Популярна банка - с 50 хил.лв.

В края на 1946 г. заемите, които трябва да изплаща читалището, вече са около 22.5 млн.лв. Натискът към него е голям и е отвсякъде. Например в началото на 1946 г. в Плевен пристигат група писатели от София. Тъй като салонът на читалището бил зает, те не успели да четат произведенията си пред плевенска публика и се наложило читалището да плати 9 000 лв. на Околийския читалищен съюз - Плевен за направените от тях разноски. На 5 февруари 1947 г. настоятелството взема решение комисия от читалището да докладва на плевенския кмет за тежкото му финансовото състояние и да иска съдействие за ограничаване безплатното ползване на салона, но тази мисия е без резултат. През ноември същата година, изпълнявайки решение на Областния ОФ-комитет

Общината отнема салона „Съгласие“ от читалището и го предава на плевенския народен театър

Въпреки трудностите, окончателно е завършена и официално открита на 30 ноември 1947 г. и читалнята към библиотеката. Приходите на читалището рязко намаляват, а дълговете му в началото на 1948 г. нарастват, защото със Закона за бюджета на Народна република България от 1948 г. всички дарителски фондове са включени в държавния бюджет. Глътка въздух е продадената на община Долна Митрополия за 3.5 млн.лв. киноапаратура от салона „Съгласие“. Използват се всички събрания в града за привличане на нови членове. Търсят се начини за събиране на неиздължения членски внос. През май 1948 г. читалището е принудено да отдели в новата си сграда стая за агитационните нужди на ОФ, а вечер да му предоставя новата читалня на библиотеката за беседи и инструктажи. В изпълнение указанията на новата власт, въпреки затрудненото си положение, през лятото на 1948 г. „Съгласие“ подпомага с книги библиотеката на националната младежка строителна бригада „Георги Димитров“, за което получава грамота и значка от Централния комитет на Съюза на народната младеж и от щаба на бригадата.
На 9 май 1948 г. председателят на настоятелството напуска поста си и се изселва от града. Месеци наред никой от изборната листа не иска да го замести. Чак на 3 октомври 1948 г. е избрано ново настоятелство, с председател Христо Куманов. След направената вътрешна ревизия е уволнен касиерът на киното, защото в касата е установен излишък, за който той няма логично обяснение, а при касиер-счетоводителя е установен дефицит, който не е отразен в счетоводните книги. Счетоводителят е наказан с мъмрене и предупреждение за уволнение, но скоро след това подава оставка и започва да протака приключването на книжата, които трябва да предаде на новоназначения касиер-счетоводител. Озадачено от поведението му, настоятелството взема решение да предизвика сериозна финансова ревизия след годишното събрание през следващата година.

Първата ревизия на читалище „Съгласие“ трае дълго - от 6 май до 22 юни 1949 г.

установява много сериозни липси в касата му. Отговорни за това се оказват естествено „последните дупки на кавала“ - касиери и един член на настоятелството, които през 1945 и 1946 г., вероятно не без знанието на своите ръководители, са изразходвали неправомерно суми за закупуване на хранителни продукти  -

свинска мас, суджук и шпеков салам за „подарък“

Така се нарича в акта от ревизията подкупът, който е даден на служители от Областния комитет на комунистическата партия - София,от които зависи отпускането на строителни материали за новата сграда на читалището и доставката на прожекционни апарати за новото кино. За да се доставят по-хубави филми за читалището, е закупено голямо количество сирене, пак за „подарък“. Ревизията задължава провинилите се да възстановят изразходваните средства с 1% месечна лихва от датата на деянията. Назначеният през ноември 1944 г. и най-много пострадал касиер Костадин Христов наивно обяснява деянията със своята неопитност и непригодност за тази длъжност и заявява, че е бил принуден от настоятелството да я заеме. Солидна сума възстановява в касата на читалището и назначеният в началото на 1949 г. касиер-счетоводител, който пък изплащал по-големи суми за командировки от полагаемите.

Първото, с което се захваща назначеното временно ръководство на читалище „Съгласие“ непосредствено след 9 септември 1944 г., е прочистване на библиотеката от „фашистка и прогерманска литература“ и с

„преоценяване дейността на някои почетни и редовни членове на читалището“

Приносът на тези достойни хора за построяване сгради на читалището, за обогатяване на дейността и попълване на библиотеката му е омаловажаван дълго време, но той е налице и до днес е гордост за плевенчани.Никъде в архивите на читалището няма данни за злоупотреби с негови средства преди 9 септември 1944 г. Преди тази дата читалищните членове са милеели за своето огнище за просвета и култура, участвали са в дейността му по убеждение, а не по задължение и са дарявали от сърце средства и книги за него.


Здравка Балабанова

Последно променен на Сряда, 19 Септември 2018 17:08
 
Плевен ще бъде домакин на Национална научна конференция „България в Голямата война (1918)“ Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 17 Септември 2018 15:52
Dojranska epopejaРегионалният исторически музей в Плевен съвместно с Националния комитет по отбелязване на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и Община Плевен организират Национална научна конференция „България в Голямата война (1918)“ с научен ръководител академик Георги Марков. Конференцията е посветена на 100-годишнината от величавата Дойранска епопея и подвига на воините от 9-а пехотна Плевенска дивизия, записали една от най-героичните страници в националната военна история. Тя ще се проведе в четвъртък и петък, на 20 и 21 септември 2018 година,.
Част от програмата на конференцията е представянето на документален филм „Дойранската епопея в паметта на потомците“ с режисьор Светлозар Гагов. Той е създаден по културен проект на Регионалният исторически музей - Плевен с финансовото съдействие на Община Плевен.
С изложба „Дойранската епопея (1916-1918) – храброст, дълг и чест“ на Регионален исторически музей - Плевен с участието на Национален военноисторически музей – София и Регионален исторически музей – Ловеч ще се отдаде почит и признателност към подвига на нашите деди през Първата световна война, към тяхната беззаветна храброст и величава саможертва в името на националните идеали, на обединението на българския народ и българските земи.
 
Край Троян в събота ще пресъздадат битката на Дойранските възвишения Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 14 Септември 2018 16:15
Dojranska epopejaНад 300 членове на Национално дружество "Традиция" от цялата страна ще пресъздадат битката на Дойранските възвишения в Македония през Първата световна война. Организатор е местният клон на националното дружество в Троян, а събитието е предвидено за събота, 15 септември. То е във връзка с две годишнини – 100 години от края на Първата световна война и 150 години от обявяването на Троян за град, съобщи за БТА Христо Калистерски - основният организатор и председател на РК "34-ти пехотен Троянски полк" - Априлци, Троян, Севлиево. "Възстановката ще пресъздаде боевете от септември 1918 г. на предната и на основна Дойранска позиция по време на Първата световна война", обясни Калистерски. По думите му това е една от най-масовите възстановки, които са правили. Вече се подготвя и теренът. "Правим четирите основни укрепени линии на Дойранската позиция, която включва предна Дойранска позиция, две главни и двата командващи върха Дуб и Кала тепе. Ще пресъздадем действията на 58, 17 и 33 пехотен полк", добави организаторът. В образа на ген. Владимир Вазов на 15 септември ще влезе Христо Драгозов от Шумен, член на НД "Традиция", който няколко пъти е пресъздавал легендарни образи както на руски генерали, така и на Осман паша. Финансирането за възстановката е основно от участниците, всеки се оборудва сам. За пръв път от историята на националното дружество са направени сто английски униформи с необходимото оборудване. С подкрепата на министерствата на отбраната и културата ще бъдат осигурени униформи от киноцентър "Бояна", които да допълнят противниковата войска. В организацията съдействат и трите общини Троян, Априлци и Севлиево. "Искаме да покажем героизма на нашите предци, да покажем поуките от Първата световна война и да им отдадем дължимото затова, че те се спасили България. Ако я нямаше Дойранската епопея, България в момента най-вероятно нямаше да съществува", категоричен е Калистерски.
Последно променен на Петък, 14 Септември 2018 17:19
 
С голяма научна конференция щe отбележим 100-годишнината от участието на България в Първата световна война Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 10 Септември 2018 10:49
RIM 100godini ot vojnataРегионален исторически музей – Плевен съвместно с Националния комитет по отбелязване на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и Община Плевен организират Национална научна конференция „България в Голямата война (1918)“ с научен ръководител академик Георги Марков. Тя е посветена на 100-годишнината от величавата Дойранска епопея и подвига на воините от 9-а пехотна Плевенска дивизия, записали една от най-героичните страници в националната военна история. Ще се проведе на 20 и 21 септември 2018 г.
Част от програмата на конференцията е представянето на документален филм „Дойранската епопея в паметта на потомците“ с режисьор Светлозар Гагов. Той се реализира по културен проект на Регионалният исторически музей - Плевен с финансовото съдействие на Община Плевен.
С изложба „Дойранската епопея (1916-1918) – храброст, дълг и чест“ на Регионален исторически музей-Плевен с участието на Национален военноисторически музей – София и Регионален исторически музей-Ловеч
ще се отдаде почит и признателност към подвига на нашите деди през Първата световна война, към тяхната беззаветна храброст и величава саможертва в името на националните идеали, на обединението на българския народ и българските земи.
Последно променен на Четвъртък, 23 Август 2018 11:52
 
Плевенчани участваха в пресъздаването на Дойранската битка Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 17 Септември 2018 09:00
Doiran vastanovkaВ събота, 15 септември 2018 година, в Троян бяха възпроизведени победните сражения на 9-а Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов край Дойран, състояли се от 16 до 19 септември 1918 година. Битката на Дойранските възвишения в Македония през Първата световна война беше пресъздадена от над 300 членове на Националното дружество "Традиция" сред които и представители от Регионален клон „Традиция“ в Плевен, съобщават от дружеството. Както посахме по-рано, събитието се организира във връзка с две годишнини - 100 години от края на Първата световна война и 150 години от обявяването на Троян за град.
Българската победа при Дойранската епопея - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
Doiran vastanovka1 Doiran vastanovka2
Doiran vastanovka3 Doiran vastanovka4
Doiran vastanovka5 Doiran vastanovka6
Снимки: Диана Стоянова
Последно променен на Неделя, 16 Септември 2018 22:36
 
Отбелязахме тържествено 140 години от създаването на Инженерните войски в Българската армия Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 13 Септември 2018 15:42
140 godini 55 polk Belene2На официална церемония по повод 140 години от създаването на Инженерните войски в Българската армия областният управител Мирослав Петров връчи плакет на командира на 55-ти инженерен полк в Белене полк. Росен Арабаджиев. Тържественото събрание – концерт, посветено на годишнината и празника на Сухопътните войски, се състоя в читалището в Белене и бе уважено от бригаден генерал Николай Караиванов – началник щаб на Сухопътните войски, кмета на Белене Милен Дулев, председателят на общинския съвет д-р Бистра Павловска, представители на ръководството на полка, предхождащо настоящия екип, гости.
„В този тържествен ден бих искал да изкажа своето уважение към командването и състава на 55 инженерен полк в Белене. Службата ви е нагледен пример за доблест и висок професионализъм.”, обърна се към присъстващите областният управител Мирослав Петров. Той допълни, че през изминалите 140 години предизвикателствата към инженерните войски на Българската армия са били винаги двигател към успеха. „За това говорят и позитивните оценки на нашите партньори по отношение на българското участие в различните мисии, в състава на които влизат представители на 55 -ти инженерен полк в Белене. Желая на всеки един от вас несломим войнски дух, здраве и лично щастие!”, каза още Мирослав Петров. Той връчи на полк. Арабаджиев почетния плакет на областния управител като оценка за високия професионализъм, бърза реакция и добро сътрудничество с полка в критични ситуации.
140 godini 55 polk Belene1
В отговор на оказаната чест началникът на 55-ти инженерен полк изрази своята и на колегите си удовлетвореност от диалогичността и подкрепата, която намират в лицето на областния управител на област Плевен. „Благодаря за коректното отношение. Винаги можете да разчитате на нас.”, каза пол. Арабаджиев. Той удостои областния управител с плакет на 55-ти инженерен полк – Белене.
„140 години труд. 140 години вярна служба на Отечеството. 140 години слава. 140 преминали през бойните полета за свободата и независимостта на България, като планинския повей на Босна и Косово, като пустинния вятър на Ирак и Афганистан. Инженерните войски се създават на 13.09. 1878 година и са родоначалник на много от съвременните за времето си родове войски. 55 – ти инженерен полк е пряк наследник на първите пионерни части и с времето личният състав показва завидни умения и способности и достойно защитава своето място в редовете на сухопътните войски и българската армия.”, каза полк. Арабаджиев в празничното си слово. Той отбеляза, че през изминалата година са постигнати набелязаните цели и задачи, като за пореден път доброто име и авторитет на полка са достойно защитени.
Поздравителни адреси за празника бяха прочетени от името на министър Каракачанов и началника на отбраната ген. Андрей Боцев.
За висок професионализъм на тържествената церемония със заповед на Министъра на отбраната Красимир Каракачанов бяха отличени доказали се през годината военнослужещи от 55-ти инженерен полк в Белене. Наградите връчи бригаден генерал Николай Караиванов – началник щаб на Сухопътните войски. С грамоти и благодарност признание за своята служба получиха други членове на състава на полка, отличени от полк. Арабаджиев.
Тържественият концерт за празника на Сухопътните войски и 140 години от създаването на инженерните войски в БА продължи с изпълнения на ансамбъла на българската армия.
Последно променен на Четвъртък, 13 Септември 2018 15:57
 
Изложба проследява създаването на българското опълчение и бойния му път Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 05 Септември 2018 17:27
izlojba opalchenciНа 10 септември 2018 г., в навечерието на 141 годишнина от Третия щурм на Плевен, Община Плевен, ХГ „Илия Бешков” и Регионален военноисторически музей – Плевен откриват изложба „Епопея за незабравимите български опълченци“ с автор д-р Тошо Пейков - доктор по социология, пътешественик, фотограф.
Изложбата представя митрополит Антим – Екзарх Български, Иван Аксаков, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Дмитрий Менделеев, Василий Верешчагин, Оскар Уайлд, Уилям Гладстон, Джанюариъс Макгахан, Юджийн Скайлер, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго – интелектуалци, застъпили се за българската кауза и оказали морален натиск, благодарение на които през декември 1876 г. е свикана Цариградската посланическа конференция. В резултат на получената политическа подкрепа от Европа и на обществения натиск, на 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на императора Александър II, Русия обявява война на Османската империя.
Изложбата проследява създаването на българското опълчение и бойния му път. Много български емигранти се готвят за участие в предстоящите битки. Подборът е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ начело с българина на руска служба Иван Степанович Иванов, командира на IV Руско-български батальон в Сръбско-турската война (1876) – руският офицер майор Павел Филипович Миних и д-р Константин Иванов Везенков – старши лекар и член на приемната комисия. Социалният състав на българските доброволци е разнообразен: селяни, занаятчии, представители на интелигенцията, хора от всички населени с българи земи – Бесарабия, Добруджа, Мизия, Тракия, Македония, Румъния, от 14 до 65-годишна възраст. Всички те са с боен опит и висок дух.
За командир на Опълчението е назначен руският генерал Николай Столетов, а в командването присъстват български офицери и унтерофицери - бележити бъдещи наши военачалници. В Кишинев и Плоещ са сформирани първите шест дружини.
В 140 фотографии са представени 140 мига от живота на Българското опълчение. Повече от година д-р Тошо Пейков събира богат архив за събитията свързани с Руско-турската война 1877–1878 г. Експозицията представя 60 архивни фотографии с техника на ръчно оцветяване, както и авторски снимки на д-р Пейков. Към всяка фотография има описание, история на събитието, запечатано в нея, информация къде се съхраняват оригиналните снимки и специална благодарност на музеите и институциите от организаторите на изложбата.
Материалите са предоставени от музеите в страната. Регионален военноисторически музей Плевен е представен в изложбата със снимки от колекциите във фонда на музея. В Руско-турската война 1877–1878 г. участват като доброволци много руски лекари и медицински сестри, но малко от тях се знаят поименно. Сред тях е Анна Павловна Прибылева-Корба, милосърдна сестра, за която се знае, че е участвала на бойното поле при Плевен. Регионален военноисторически музей Плевен предостави и снимки на „Опълченци от Плевенския край”, „Полковник Яков Петкович – български военен лекар” и „Юлия Петровна Вревская”.
С материали в изложбата участват Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, НВИМ – София, РИМ – Стара Загора, РИМ – Русе, РИМ – Кюстендил, РИМ – Разград, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, Исторически музей – Карлово, Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства – Троян и др.
Изложбата досега е представена в Музея за история на София, Народното събрание, Казанлък и Националните чествания в Габрово.
Изложбата се открива на 10 септември 2018 г., в 17 часа в ХГ „Илия Бешков” и може да бъде посетена до 30 септември 2018 г.
Последно променен на Сряда, 05 Септември 2018 19:33
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 2 от 68
Фейсбук коментари
Сподели статията