Начало Култура История
19 Ноември 2018 г., Понеделник
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Неделя, 18 Ноември 2018 17:42
Петък, 16 Ноември 2018 16:53
Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Валути
РЕКЛАМА
История
135 531 души са посетили обектите на Регионалния военноисторически музей през 2017 г. Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 16 Януари 2018 15:36
Panorama Plevenska epopeya2През 2017 г. през експозициите на Регионален военноисторически музеи - Плевен са преминали 135 531 посетители, информират от музея. Това е известен спад спрямо 2016 г., когато посетителите бяха 145 675 - с 14 063 повече отколкото през 2015 г.
Първото място сред обектите както винаги се държи от панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, която е приела през миналата година 89 475 посетители. За сравнение - през 2016 г. този брой е бил 88 941. Следва параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”с 21 348 посетители. Скобелев парк-музей отчита 11 522 посетители, къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” - 2 173, експозиция „Плевенска епопея 1877” в РИМ - 9 404 посетители, къща музей „Велик княз Николай Николаевич” - 680, а къща музей „Негово Кралско Величество Карол І” - 691 посетители. Румънският мавзолей и мемориален парк- с. Гривица са имали 235 посетители.
Посещението на музейните обекти за 2017 г. по социален състав е следното: учащи - 53 428, български граждани - 72 894, чужди туристи - 9 209. Чужденците са граждани на 57 държави.
Най-голям е броят на чуждестранните туристи от Русия - 1 518, Германия - 1 299, Румъния - 1 275, Турция - 1 046, Израел- 737, Великобритания - 620, Гърция - 482, Испания - 335, Италия -235, Франция- 208, Украйна- 208, Сърбия - 194, Полша - 190, Македония - 144, САЩ- 96, Швейцария - 82, Белгия - 49, Финландия - 67, Молдова - 67.
През 2017 година квалифицираните музейни работници - уредници и екскурзоводи изнесоха общо 2579 беседи и 3524 информации на български език и 227 беседи и 110 информации на чужди езици, сочи статистиката на РВИМ.

 
Архивите разказват: Сградата на читалище „Съгласие“ - реализирана четвъртвековна мечта Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 03 Януари 2018 16:20
chitSaglasie vodosvetchitSaglasie sgrada arhivОпитите на плевенското Обществено образователно дружество „Съгласие“ в началото на 20-и век да си построи сграда, която да отговаря на непрекъснато нарастващите му нужди, дълго време са безуспешни. Веднага след войните 1913-1918 г., на заседание на настоятелството на дружеството в началото на 1919 г. неговият председател и уважаван читалищен деятел Ячо Хлебаров предлага да се ползва опита на градовете Габрово, Сливен и Кюстендил и да се създаде „Фонд за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“. Настоятелите одобряват предложението и на 30 ноември същата година се провежда общоградско учредително събрание на фонда. На второ такова събрание, на 14 декември 1919-а се приема неговия устав и се избират управителен съвет и контролна комисия. Фондът се предвижда да набира средства от държавни и местни субсидии, от дарения на граждани и обществени сдружения, от вечеринки, лотарии и др. Според устава на фонда, след като се построят театър и библиотека, той трябва да престане да съществува и да предаде на дружество „Съгласие“ всичко, което притежава. Той е учреден в следвоенно време, страната е в икономическа криза, но много граждани, банки, кооперации и най-вече дружество „Съгласие“ даряват пари за него. Разбира се, за да дадат пример, първите дарители са читалищни деятели.
След построяване на театрален салон през 1925 г., фондът и дружеството си поставят задачата да построят и модерна библиотека, в която да се подреди наличният книжен фонд и да се предостави възможност на плевенчани да преглеждат периодичния печат в читалня.
Още през 1931 г., в края на своя мандат кметът Иван Миндиликов изказва мнение, че библиотеката трябва да бъде в Градската градина. На 9 юли 1934 г. Постоянното присъствие на плевенската община, с участието на кмета инж. Маринов, отпуска парцел от 1 000 кв. м в североизточния дял на Градската градина. Областният директор веднага утвърждава това решение. Идейната скица на библиотечната сграда е възложена на софийския арх. Нено Ямантиев, който е взел участие в проектиране сградата на Обществото на народите в Женева и е първият чужденец, спечелил годишната архитектурна награда на Италия през 1932 г.
Това постановление по-късно е отменено по настояване на Ячо Хлебаров. Той смята, че библиотеката трябва да е до театъра, защото по това време сериозно се обмисля идеята в Градската градина да се изгради паметник на загиналите от Девета пехотна плевенска дивизия по време на Първата световна война. В резултат на големия авторитет, с който се ползва Хлебаров, както и на енергичната му агитация сред депутати и министри, през август 1936 г. в Държавен вестник (ДВ) е публикувана наредба-закон, с която на дружество „Съгласие“ се отстъпват 557,78 кв. м държавно място от парка на музея „Цар Освободител Александър II“. Взема се решение да се строи по скицата на арх. Ямантиев от 1934 г., защото тя е плод на задълбочените му проучвания на библиотеки в Швейцария, Италия и Германия, които той направил на собствени разноски.
По същото време някои бивши членове на дружеството се противопоставят на идеята библиотеката да се строи в парка на музея и така се стига до Указ № 194 на цар Борис III, с който се утвърждава Постановление на Министерския съвет от 6 юли 1937 г. за отмяна на наредбата-закон за отстъпеното до театъра държавно място. За незаконни разрушения в парка на музея срещу дружеството е заведено дело в Плевенския околийски съд. През 1937 г. фондът отчита, че са направени около 300 хил.лв. разходи за постройката. Огорчен, Ячо Хлебаров си подава оставката като председател и член на настоятелството на читалището и фонда. До края на 1938 г. настоятелите продължават да правят постъпки чрез плевенския депутат д-р П. Балкански отново да придобият място до театъра (дори по-голямо), но без успех.
Избраното през февруари 1939 г. ново настоятелство, с председател Коста Стефанов, продължава да работи по въпроса за нова библиотечна сграда. Създава се комисия, в която са включени софийските архитекти Хачинов и Харбов, която през март 1939 г. обикаля града и потвърждава идеята на бившия плевенски кмет Миндиликов. Резултатът от работата й е решение на Плевенския градски общински съвет (ГОС) от април 1939 г. за предоставяне на място от 1 000 кв. м в североизточната част на Градската градина за построяване библиотека на дружество „Съгласие“. Това решение отдалечава започването на строежа, защото процедура по ревизиране плана на квартала е много тромава. Настоятелствата на фонда и на читалището решават специална делегация да направи изложение до Народното събрание за законодателно решаване на въпроса за терена. Докато се чака гласуването на закона, започва подготовката на конкурса за постройката. Големият плевенски специалист по библиотечно дело Иван Данов е изпратен да проучи конкурсните програми на Търновската и Софийската университетски библиотеки, както и други депозирани в Министерството на народното просвещение (МНП) програми.
Във връзка с ускоряване на законодателното решение, вечерта на 10 април 1940 г. плевенският ГОС обсъжда градоустройствения план на града. В резултат е приет закон, публикуван в ДВ от 5 юни 1940 г., който окончателно разрешава да се строи библиотечна сграда в Градската градина като мястото се отпуска даром в суперфиция (право на строеж). През август същата година Плевенския ГОС окончателно уточнява размера на парцела – 1 050 кв.м, с 24 м лице към площада.
Обявен е конкурс и определеното със заповед на Министерството на благоустройството жури класира на първо място идейния проект за библиотечна сграда на софийските архитекти Стоян Ковачевски (проектирал градските хали в Русе) и Петко Цветков (проектирал библиотека „Искра“ в Казанлък). С тях е сключен договор и през януари 1941 г. са приети архитектурните проекти на сградата. За железобетонните работи е сключен договор с инж. Асен Сакъзов. Строителният надзор е възложен на плевенския арх. Христо Дандолов. Строежът започва през пролетта на 1941 г. и в края на годината е завършен първият етаж.
Плевенските културни деятели са ентусиазирани. През септември 1941 г. бившият гимназиален учител и художник Петър Ангелов подарява на читалището 19 свои картини, с идеята да се постави началото на художествена галерия в сградата на читалището. Иван Данов има идея в сградата да се представи и наличната музейна сбирка.
На 21 септември 1941 г. (неделя) по обяд в центъра на Плевен, в присъствието на много официални гости, представители на плевенските институции и много граждани тържествено се полага основният камък на сградата на читалище „Съгласие“. Строежът е благословен от трима свещеници. Предварително са изпратени покани за събитието на министър-председателя Богдан Филов, министъра на войната генерал-лейтенант Даскалов, главния секретар и началника на отделението за средно образование и народна култура при МНП, председателя на Писателския съюз Стоян Чилингиров, председателя на Върховния читалищен съюз, шефове на учреждения, бивши членове на настоятелствата на читалището и фонда и почетни членове на дружеството.
В основите на сградата е положен акт, чието съдържание е вписано в протоколната книга на читалището. В него са изброени имената на всички, които имат отношение към сградата: членовете на Министерския съвет, председателя на Народното събрание, плевенския народен представител, областния директор, кмета на града, началника на гарнизона, областния училищен инспектор, директорите на Мъжката и Девическата гимназия, настоятелствата и проверителните комисии на Общественото образователно дружество (читалище) „Съгласие“ и на Общогражданския фонд за съзиждане на библиотечно здание, библиотекаря Иван Данов, врачанския митрополит, архиерейския наместник на Плевенската епархия, архитектите, проектирали сградата, предприемача, който е започнал строежа, инженера по железобетонните работи и техническите ръководители на строежа. Тържеството приключва с обяд за официалните лица и работещите по строежа.
Настоятелите на фонда и на читалището се налага да преодоляват много трудности. Главното комисарство на снабдяването, създадено за борба срещу черната борса и военновременната спекула, бави доставките на строителни материали, повишава цените им, особено на желязото, което се доставя от водещата военни действия Германия, с правителствена разпоредба се увеличават с 10% надниците на работниците. По план предприемачът Стефан Пенчев трябвало да завърши сградата в края на 1942 г. Поради непрекъснатите проблеми с него настоятелствата прекратяват договора му и преминават към уреждане на взаимоотношенията по съдебен път. Те успяват да осигурят цимент и желязо за строежа и да завършат покрива на сградата през декември 1942 г. по стопански начин. Въпреки усилията на предприемача Стефан Пенчев да пречи на строежа, през 1943 г. новият предприемач, Стоян Маринкин довършва сградата.
Във връзка с опасността от бомбардировки, най-ценните книги (8 100 тома) на читалището са пренесени от втория етаж на театъра в новата масивна сграда, която се счита, че ще издържи на въздушни нападения.
На 15 септември 1944 г., по нареждане на Върховния читалищен съюз областният управител освобождава настоятелството на читалище „Съгласие“, избрано през март същата година и на 18 септември назначава временна управа, която спира строежа и започва буквално да разхищава средствата на читалището, приходите рязко спадат, а дарения вече никой не прави.
На 4 март 1945 г. е избрано ново настоятелство на читалище „Съгласие“, с председател Борис Божинов, което се захваща с довършване на сградата. Въпреки неумелото управление на финансите на читалището, злоупотребите и подкупите, открити при финансова ревизия през 1949 г., то успява да завърши строежа. Доставен е дървен материал от с. Мугла, Смолянско. От гара Иваново пристига бял русенски камък за облицоване на сградата. Доставен е парен котел за отоплителната инсталация и стъкла за прозорците от Стъкларския завод в Перник. За читалнята са поръчани столове в софийската мебелна фабрика „Тонет“ и маси в производителна кооперация „Мебел“. Закупен е плюш за завеси и те са оцветени в бояджийска работилница „Анилин“ в кв. Княжево, София.
Официалното откриване на салона в новата сграда на читалище „Съгласие“ става на 21 април 1946 г. Списъкът на поканените официални лица за тържеството съдържа имената на народни представители, членове на отечественофронтовски (ОФ) комитети, на политически, културно-просветни, професионални и малцинствени организации, всички началници на служби в града, заслужили читалищни дейци. Слово произнася председателя на настоятелството Божинов и е прожектиран безплатно филм.
Новото читалищно кино е решено да се казва „Култура“, а старото – „Съгласие“ (по решение на Областния комитет на ОФ и последвало го решение на Временната плевенска общинска управа то е отнето за нуждите на плевенския театър). Както в повечето случаи става в България, сградата е открита недовършена. Поради липсата на качествен шперплат, читалнята на библиотеката все още не била обзаведена със столове и маси, а само се раздават книги за ползване. През лятото на следващата година целият книжен фонд окончателно е пренесен от втория етаж на театъра. Новата обзаведена читалня в читалище „Съгласие“ е открита тържествено на 30 ноември 1947 г.
Приетият през 1919 г. устав на „Фонда за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“ предвижда дарилите от 5 до 10 хил. лв. да получат публично признание чрез вписване в юбилейните сборници на дружество „Съгласие“, на дарилите от 10 до 50 хил.лв. в бъдещите сгради да се поставят портрети или бюстове, а даренията над 50 хил.лв. уставът предвижда да се отбелязват с по-специално решение. Това не е направено и така са потънали в забрава имената на големите дарители, допринесли за реализиране на четвъртвековната мечта на плевенчани: Стоян Гунев – аптекар и голям български дарител, внесъл във фонда 30 хил. лв., Стефан Бакалов и наследниците на дългогодишния читалищен деятел Парашкев Милчев дарили по 10 хил. лв., големият плевенски индустриалец Иван Бурджев дарил един тон желязо в най-трудните моменти на строежа. Не е намерен подходящ начин да се уважи и огромния жест на дългогодишния читалищен деятел и учредител на фонда Асен Железаров, който дарил всички тухли и керемиди за построяване на сградата от собствената си керамична фабрика, изпълнявайки завета на своя баща Иван Железаров. Фондът е платил само за превозването им с каруци до строежа.
Единственото, което е направено, е решението на съвместно заседание на настоятелствата на фонда и читалището, проведено на 27 февруари 1942 г., в знак на благодарност за усилията по осигуряване на място за библиотечната сграда да се провъзгласят за почетни членове на читалище „Съгласие“ министър-председателят и министър на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов, министърът на войната ген. лейтенант Даскалов, министърът на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, читалищният деятел Асен Ив. Железаров, кметът на града Стоян Вълчев, помощник-кметовете Крум Лингоров и Петър Монов, както и общинските съветници. Разбира се, новата ОФ власт направила всичко възможно и това решение да потъне в забрава, особено след Народния съд.

Здравка БАЛАБАНОВА
Последно променен на Сряда, 05 Септември 2018 16:28
 
200 плевенски ученици присъстваха на урок по родолюбие Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 12 Декември 2017 11:27
film 140godini1film 140godini2Сдружение „Българска история” представи в Плевен късометражен филм, изработен специално по повод 140 години от Освобождението на Плевен. Филмът е дело на сдружение „Българска история“ и бе показан в зала „Катя Попова“ пред близо 200 ученици от училищата в града. Гости на срещата по родолюбие бяха председателят на Общинския съвет Мартин Митев и зам.-председателят на местния парламент Петя Василева, общински съветници. Инициативата е на плевенското сдружение „Рицари без броня”, подкрепена от председателя на Общинския съвет и Община Плевен. За реализацията на филма са съдействали плевенски фирми.
„Радвам се да видя тази зала днес пълна с толкова млади хора. Поводът да бъдем тук е честването на 140 години от Плевенската епопея. На 10 декември преди 140 години се ражда свободата на нашия град! Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Неслучайно историците определят битката за Плевен като най-важната военна операция, която до голяма степен решава и хода на войната. Днес, 140 години след славната Плевенска епопея, никой не може да си представи свободна България без Плевен! Радвам се,че млади хора като вас имат интерес към историята ни, защото знаете - народ, който не познава и не помни своето минало, няма бъдеще! Плевен помни!“,обърна се към присъстващите ученици в залата Мартин Митев.
За дейността на сдружение „Българска история” разказаха накратко неговите представители Иван и Марио. „Историята енавсякъде около нас и е хубаво да се интересуваме от нея. Не е нужно да знаем всички дати и събития, но е важното да проявяваме интерес. За нас историята е източник на национална гордост“, споделиха двамата в Плевен. „Като плевенчани вие наистина имате много поводи за гордост! Плевенската епопея е една от тези причини, причина днес да празнуваме и датата 3 март - Освобождението на България“, заявиха още от Сдружението.  Дейността на „Българска история” е свързана изцяло със съхраняване и популяризиране на българската история - изнасят уроци по родолюбие в училища в цялата страна, изработване на образователни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни предавания, посветени на бележити лица и събития от родното минало.
В Плевен Сдружението представи два филма - късометражна лента за Плевенската епопея и филм за събитията при Дойран. Филмът, изработен специално за 140 години от Плевенската епопея, може да бъде гледан свободно на страницата на сдружението / https://www.facebook.com/bulgarian.history1/videos/1788870071136603/

 
На 10 декември - вход свободен в РИМ и РВИМ - Плевен Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 08 Декември 2017 17:25
muzei vhodsvobodenВече е традиция историческите музеи в Плевен да отварят широко вратите си за всички желаещи да отбележат 3 март и 10 декември с посещение в тях.
От Регионалния исторически музей (РИМ) обявиха, че по повод честванията на 140-годишнината от Освобождението на Плевен музеят ще работи и на 10 декември (неделя) с нормално работно време, което е от 9 до 12 и от 12:30 до 17:30 часа.
На 10 декември всички музейни обекти в структурата на Регионален военноисторически музей – Плевен също ще работят с вход свободен.


 
Как ще работят и кога ще почиват музейните работници Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 19 Декември 2017 12:25
RIMuzeypanorama zimaВъв връзка с предстоящите празници Регионален исторически музей (РИМ) – Плевен ще бъде отворен за посещение до 23.12.17 г. включително, а също така на 28.12 и 29.12.17 г. За 2018 г. първият работен ден е 2 януари. Работното време на РИМ през зимата е 09:00 – 12:00 и 12:30 – 17:30 часа.
Обектите на Регионален военноисторически музей – Плевен ще работят както следва: Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” и Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” ще работят на 23, 27 и 30 декември 2017 г. и на 2 януари 2018 г. На 24, 25, 26 декември 2017 г. – Коледа
и на 31 декември 2017 г. и 1 януари 2018 г. – Нова Година обектите на Регионален военноисторически музей - Плевен няма да работят, информират от там.


 
Плевен отбелязва 140 години от паметния 10 декември 1877-а Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Неделя, 10 Декември 2017 13:07
10dec110dec210dec2 210dec4С празнична света литургия, отслужена тази сутрин в храма „Св. Параскева” от техни Високопреосвещенства Средно- и Западноевропейски митрополит Антоний, Ростовския и Новочеркаски митрополит Меркурий, Плевенския митрополит Игнатий и Ловчанския митрополит Гавриил, започна тържественото честване на 140-годишнината от Плевенската епопея.
Програмата продължи с панихида, отслужена в 11.00 часа отново от техни  Високопреосвещенства, пред Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”. На паметния ритуал присъстваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на правосъдието Цецка Цачева, Парламентарна делегация от Съвета на федерацията и Държавната дума на Руската федерация, народни представители от 44-ото Народно събрание на Република България, избрани от 15-и Плевенски многомандатен район, посланиците на Руската федерация Анатолий Макаров, на Румъния – Йон Гъля, на Република Беларус – Владимир Воронкович, официални делегации от Москва и Ростов на Дон, Русия, и Николаев, Украйна, членове на Инициативния комитет за честване на 140 години от Плевенската епопея, стотици граждани. Бяха поднесени венци и цветя в памет на загиналите за Освобождението на Плевен.
В програмата на Община Плевен за отбелязване на годишнината на 10 декември е включен и празничен концерт под мотото „Плевен помни!”.
Вечерта от 18.00 часа на площад „Възраждане” ще започне тържествената заря проверка „140 години от Плевенската епопея”, в която ще участва президентът Румен Радев, който е патрон на честванията.

 
Архитектурната колегия на КАБ и САБ издаде луксозен календар, посветен на Панорамата Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 08 Декември 2017 17:01
Calendar-PanoramaЛимитиран луксозен календар за 2018 година, посветен на 40 години от построяването на панорама „Плевенска епопея 1877“ и 140 години от Освобождението на Плевен издадоха Камарата на архитектите в България - Регионалната колегия Плевен и Съюзът на архитектите в България – Дружество Плевен, информират от организациите. Това стана възможно по инициатива на плевенски архитекти и с партньорството на R?FIX България.
„Това ще е нашият специален подарък към официалните гости за кулминацията на националното честване по отбелязване на двете кръгли годишнини на 10 декември, когато в Плевен се очаква да пристигне президентът на България Румен Радев“, сподели председателят на САБ – Дружество Плевен, арх. Емил Дечев.
„През този уникален юбилеен продукт желанието ни е да покажем сградата отблизо, нейното развитие и надграждане през годините – идея, която се роди в контекста на специализираната експозиция, която направихме по повод Международния ден на архитектурата“, отбеляза председателят на КАБ РК Плевен арх. Стефан Нешев.
„Ние с екипа ми подкрепяме активно тази и подобни инициативи, защото за нас е важно всички заедно да работим в посока опазване на обществено значимите сгради и паметниците на културата“, допълни инж. Красимир Христов - управител на R?FIX България.
Емблематичната за града и държавата ни сграда, която 40 години привлича хиляди туристи от цял свят, е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров.
Стилният календар е изработен с предоставени материали и любезното съдействие на Регионален военноисторически музей – Плевен, Държавна агенция „Архиви“ - Плевен, авторите на проекта за Панорама „Плевенска епопея 1877“ арх. Пламенка Цачева и арх. Иво Петров. Дизайнът и графичното му оформление са дело на арх. Владислав Дечев и арх. Емил Дечев.
Припомняме, че седмото по ред издание на традиционния Регионален преглед на архитектурата през м. Октомври тази година  постави специален акцент на 40-годишнина от построяването на Панорама Плевенска епопея 1877 г. Тогава за първи път всички архитектурни проекти от проведения през 70-те години на миналия век конкурс бяха извадени от архивите и показани в публичното пространство на площад „Възраждане“. Част от специализираната експозиция е претворена в  този луксозен календар.

 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 9 от 69
Фейсбук коментари
Сподели статията