Начало Култура История
20 Октомври 2018 г., Събота
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Петък, 19 Октомври 2018 14:50
Петък, 19 Октомври 2018 11:29
Петък, 19 Октомври 2018 11:18
Петък, 19 Октомври 2018 11:16
Валути
РЕКЛАМА
История
"Нощ в музея" в РИМ - Плевен тази година ще е на 12 май Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Понеделник, 07 Май 2018 13:19
nosht v muzeja2018На 12 май 2018 г.  в Регионалния исторически музей в Плевен ще се състои поредната „Европейска нощ на музеите“.  Програмата на "Нощ в музея" в РИМ - Плевен тази година е посветена на градския бит и култура и на съкровищата от Плевенско. Изложбите ще бъдат съпроводени от разнообразни музикални изпълнения.
Ето и подробностите около провеждането на „Европейска Нощ на музеите“ на 12 май от 20:00 ч. до 24:00 часа, в залите на Регионален исторически музеи - Плевен:

Изложби
„Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в. Колекции“ - І изложбена зала, ет. 2
„Монетната украса в облеклото от Плевенско“ - експозиция „Традиционен бит и култура“, ет. 1
„Съкровища от Плевенско“ - експозиция „Археология“, ет. 1
„Хербарии на над 100 години“ - експозиция Природа, ет.1

Музикални изпълнения
Чавдар Вълков - цигулка и Марина Белчева - виолончело в експозиция „Археология, ет. 1,
Магдалена Начева - пиано и Мария Александрова - флейта в експозиция „Културен живот на Плевен“, ет. 2
Ученици от НУИ „П. Пипков“ - Плевен от класа по ударни инструменти на Симеон Серафимов - І изложбена зала, ет. 2

Звук - Аудио и видео дизайн - Асен Антонов
Реклама и дизайн - Мартин Милев
Със съдействието на ПГ по туризъм „Алеко Константинов” - Плевен

Вход свободен.

 
Легендарните плевенски жабки се завръщат в центъра на града Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 27 Април 2018 16:38
frogs1jabkite arhivОбщинските съветници одобриха на днешната редовна сесия поставянето на нови три бронзови скулптури на жабки на мястото на съществуващия до средата на 70-те години на миналия век в централната градска част на Плевен, преди изграждането на Каскадата, фонтан, известен като „фонтана с жабките” (на втората снимка - изглед от фонтана от личен архив, споделена във Фейсбук). Със заявление от 13 април 2018 г. плевенските скулптори Убавка Тончев и Константин Симеонов са направили предложение за възстановяване на декоративните бронзови жабки и разполагането им на средното от групата три водни огледала, т.нар. „глухарчета”, където преди е бил  фонтанът. Представили са и идеен проект за това, както и направени от восък фигурки. Първообразите са дело на известния плевенчанин скулптора Ангел Спасов, но след преустройството на централната градска част съдбата на жабките е неизвестна. Оригиналната им гипсова отливка се съхранява във фонда на ХГ „Илия Бешков”. Изготвена е схема за разполагане на новите три декоративни елемента, приета с решение на Експертния съвет по устройство на територията при Община Плевен. Скулпторите са се консултирали с проектанта на водните огледала - арх. Красимир Попов, който е приветствал идеята, за реализацията на която няма проблем.
„Фигурките са намигване от миналото с поглед към бъдещето, много от нас помнят „фонтана с жабките” и пазят топли емоции. Не говорим за същите като вид и разположение фигури, защото има авторски права. Няма проблем да се поставят във възстановеното по европейски проект пространство, тъй като не генерират никакви приходи и не нарушават общата визия”, обясни г-н Спартански. Проектирането и изработването на новите три жабки е дарение от авторите Убавка Тончев и Константин Симеонов за гражданите на Плевен в навечерието на Празника 15 май.

Последно променен на Вторник, 19 Юни 2018 15:08
 
Средствата от инициативата на BILLA България ще се ползват за реставрация на платното в панорама "Плевенска епопея" Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 17 Април 2018 16:02
billa presk panoramaЗа трета поредна година BILLA България провежда националната кампания „Ние обичаме България“. Проектът е дългосрочен и цели подпомагането на паметници на културата и природни забележителности, част от Стоте национални туристически обекта на България. Тази година търговската верига ще подкрепи панорама „Плевенска епопея 1887 г.“. Ще бъдат осигурени средства, за да може за първи път, откакто обектът е построен, да се извърши реставрация и консервация на художественото платно и предметния план във впечатляващата зала „Панорама“. Това стана ясно на пресконференция, в която се включиха Бойко Сачански, управител на BILLA България, Екатерина Джумалиева, директор „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерството на културата, Георг Спартански, кмет на Община Плевен, Емилия Зорнишка, директор на Регионален военноисторически музей – Плевен, и Даниел Руменов, директор на Регионален исторически музей – Шумен.
Кулминацията на кампанията „Ние обичаме България“ 2018 ще бъде благотворителният концерт в подкрепа на Панорамата на 22 май от 20:00 ч. в зала „Арена Армеец“. Някои от най-обичаните български изпълнители ще зарадват публиката със своите изпълнения. Веселин Маринов, Тоника Домини, Дует Ритон, 100 KILA, СкандаУ, Deep Zone Project, Мистерията на българските гласове, Берковската Духова Музика, ансамбъл „Филип Кутев“, Славка Калчева и Поли Паскова припознаха каузата и се съгласиха да се включат безвъзмездно в събитието. Билетите са на символичната цена от 10 лв. и могат да бъдат закупени от всички магазини на BILLA в София и Плевен, както и от мрежата на Тикетпро.
Събраните средства от продажба на билети ще бъдат дарени за Панорамата. Всеки, който желае да подкрепи инициативата, може да го направи и като закупи брандирана торбичка за пазаруване от плат на цена от 3.99 лв., като 1 лев от всяка продадена бройка ще отива за каузата.
„Любовта ни към България, стремежът ни да опазим културно-историческото ни наследство, желанието ни да съхраним спомена за славното ни минало – това са движещите сили на кампанията „Ние обичаме България“. В две поредни години тя обединява хиляди българи в името на нещо истинско и значимо за цялото ни общество. За нас в BILLA България е чест, че имаме възможност да работим за една толкова прекрасна кауза. Тази година подкрепяме Панорамата в Плевен, като целта ни е не само да осигурим средства за обекта, но и да фокусираме общественото внимание върху едно от най-значимите събития в нашата история – Плевенската епопея. В годината, в която честваме 140 години от Освобождението на България, е важно да си припомним славните моменти, с които целият ни народ се гордее“, коментира Бойко Сачански, управител на BILLA България.
„За Министерството на културата е чест да бъде партньор на „Ние обичаме България“. Щастливи сме, че с всяка изминала година подкрепата към инициативата расте. Тя постига изключително важни резултати – увеличаване на потока от туристи към историческите обекти, въвеждане на иновации и подпомагане на мрежата от музеи в България“, заяви Екатерина Джумалиева, директор „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерството на културата.
„Бях изключително приятно изненадан, когато BILLA избра да подкрепи Плевенската Панорама. Това е поредно доказателство за значението, което компанията отдава на историческото ни наследство. С помощта на „Ние обичаме България“ се надяваме да върнем гордостта на българите и самочувствието, че живеят в древна държава, която има какво да покаже пред света“, коментира Георг Спартански, кмет на Община Плевен.
Кампанията „Ние обичаме България“ 2018 се осъществява със съдействието на Министерството на културата, Министерството на туризма, Община Плевен и Столична община. Основен медиен партньор на концерта е bTV Media Group.
_______________________________________________________________________________________
За кампанията „Ние обичаме България“
„Ние обичаме България“ е дългосрочна национална кампания, която цели подсигуряването на финансова подкрепа за едни от най-значимите природни забележителности и паметници на културата, част от Стоте национални туристически обекта на България. Проектът стартира по идея на BILLA България през 2016 г. с подкрепата на Министерството на културата и Министерството на туризма. Основната цел на първото издание на „Ние обичаме България“ бе подпомагането на реставрацията на Паметника на свободата на връх Шипка. В рамките на инициативата бяха събрани над 66 000 лв. През 2017 г. кампанията подкрепи друг значим български символ – Мадарския конник, за който бяха дарени повече от 96 000 лв.

Последно променен на Вторник, 17 Април 2018 16:15
 
Със славни моменти от историята на България се запознаха гвардейците на ОУ "Д-р Петър Берон" и служителите на "Военна полиция" Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 05 Април 2018 16:28
gvardejci rim1gvardejci rim2Съвместните инициативи между ОУ "Д-р Петър Берон" и регионална служба "Военна полиция" - Плевен продължиха с лекция по военно-патриотично възпитание, посветена на важни събития от военната история на България.
Домакин на открития урок днес бе Регионален исторически музей - Плевен. Иво Антонов - дирeктор на дирекция "Социална политика" в Министерството на отбраната беше специален гост на мероприятието.
Домакините запознаха децата от ученическия гвардейски отряд към училището и служителите на "Военна полиция" с важни моменти от историята на Плевен и България. Присъстващите имаха възможност да научат повече за участието на страната ни в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война, както и да се докоснат до неизвестни за тях факти, свързани с българската бойна слава.
Голям интерес за всички предизвика разказаното за героите от Девета пехотна плевенска дивизия, която в Първата световна война спасява честта на родината ни. В тази връзка Иво Антонов припомни, че граждани, местна власт, политици, военнослужещи и Министерство на отбраната ще обединят сили да доведат до успех поредния опит да бъде издигнат паметник на дивизията в града.
Учениците и служителите си тръгнаха с много нови знания и хубави емоции от заниманието, след края на което си направиха обща снимка.
Лекцията в РИМ - Плевен беше подарък за ученическия гвардейския отряд от директора на регионална служба "Военна полиция" - Плевен, полк. Чавдар Стефанов.

 

 
Любопитно от историята: Арменски бежанци в Плевен Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 24 Април 2018 10:24
armenski bejanci1По повод Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид – 24 април публикуваме материал по темата на Здравка Балабанова

Една от клаузите на Берлинския договор от юли 1878 г. задължава Турция незабавно да реформира населените с арменци области, така че те да бъдат защитени от безчинствата на черкезите и кюрдите. Натоварените да следят за изпълнението на този договор Велики сили (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия) през 1880 г. приканват на няколко пъти режима на Абдул Хамид II (по ирония на съдбата син на арменка) да приложи тази клауза, но усилията им не дават резултат. Административно-териториалното деление на Западна Армения е направено така, че арменците да са малцинства във всеки от четирите вилаета – Ван, Ерзурум, Битлис и Диарбекир и насилието от страна на кюрдските феодали продължава с мълчаливото съгласие на местните турски власти.

В началото на 90-те години на
XIX-и век възникват арменски революционни организации

които започват първоначално борба за граждански права, а по-късно – и за автономия. През август 1894 г., след неуспешно въстание в района на
Сасун репресиите ескалират. За да привлекат вниманието на международната общност върху положението на сънародниците си в Османската империя, през август 1896 г. арменски революционери завземат сградата на Отоманбанк в Цариград с искане за провеждане на реформите, регламентирани с Берлинския договор. В отговор на това е извършен погром над арменската общност в града. Репресиите се пренасят и в други части на империята. Жертвите на въстанието 1894-1896 г. достигат 300 000. Много арменци са избити, а други – депортирани.

Около 20 000 бежанци намират убежище в Княжество България
armenci v haskovo
Слушайки тъжните истории на тези хора, загубили всичко, което са притежавали, през 1896 г. нашият голям поет П.К. Яворов написва стихотворението "Арменци", в което изразява съпричастността си  към тези "изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик".

Седмичникът за политика и литература вестник

"Плевенски глас" на 25 септември 1896 г. съобщава с горчивина, че Европа само пасивно наблюдава участта на едва оцелелите от масовите кланета

в Османската империя хиляди арменски бежанци, които слизат от кораби на българските, румънските и руските пристанища "в най-мизерно състояние". Една част от тях остават в българските черноморски градове, а други се насочват към вътрешността на страната, включително и в Плевен. Това е сериозно изпитание пред хуманността и милосърдието на младата българска нация, от което тя излиза с чест.

От 22 юни 1896 г. същият плевенски вестник започва да публикува реклами за работилницата на арменеца Аириян Магардичиян, настанена в плевенския хотел "България", в която се извършват всякакви железарски работи, но най-вече – ремонт на шевни машини (нещо много необходимо за онова време). От обявата се разбира, че Аириян е от скоро в града и тъй като е много добър механик, е нает да ремонтира машините в хотела, а вестникът го препоръчва, за да му помогне.
Лятото на 1896 г., когато вероятно са пристигнали повечето арменски бежанци в Плевен, е период на ожесточени политически борби, които завършват на първи септември. Тогава е избран нов общински съвет, а от неговия състав, на 28 септимври - и новият кмет на Плевен, Коста Михайлов. Това обяснява защо чак следобед на 25 септември общинските съветници са успели да се съберат на заседание, за да обсъдят писмо на плевенския околийски началник от 17 септември, в което той препоръчва пристигналите в Плевен 42-ма арменски бежанци

да бъдат настанени в безплатни квартири и да им се осигури храна

Всички членове на  общинския съвет единодушно изразяват съчувствие към съдбата на тези измъчени хора, изминали дългия път до града ни, спасявайки се от "ножа на турската сган" и приемат, че са морално задължени не само да им осигурят храна и покрив над главата, но и нещо повече – да им съдействат и за намиране на работа. Взема се решение от параграф "Помощи" на общинския бюджет да се отпуснат 500 лв. за бежанците и на всеки от тях да се дадат по 10 лв. за квартира и храна, докато си намери работа. За да добием представа за размера на помощта, потърсих в архивите на Плевенската община цените на основните хранителни продукти, които се определят от нея. По това време един кг хляб струва от 16 до 18 ст., агнешко месо – 50 ст., свинско месо – 60 ст., мляко – 15 ст.

Няма никакви сведения къде са се подслонили и как са започнали да изкарват прехраната си събратята по съдба на Магардичиян, но няколко факта свидетелстват, че арменските бежанци са успели да стъпят на краката си и да се интегрират в българското общество. В архивите на много бедната по това време плевенска община няма други техни искания за подпомагане. Най-вероятно са се устроили с помощта на състрадателни плевенчани. Децата им са постъпили в плевенските училища. Едно от тях е плевенското Петокласно мъжко училище, в протоколните книги на учителския съвет на което има ученици с арменски имена.
Между многото други въпроси, които обсъжда на 28 септември 1905 г. настоятелството на читалище "Съгласие 1869", е и заявлението на К. Агопян – ръководител на арменска трупа, с което той иска да му се отпусне салона на читалището за две благотворителни представления на 1 и 2 октомври същата година, средствата от които ще се предоставят на Петокласното мъжко училище. Тъй като получените приходи не са големи, за да подпомогнат арменската трупа в благородното й начинание, настоятелите на читалището специално им намаляват наема за салона от 25 на 20 лв. за вечер.

В списъка на членовете на читалище "Съгласие" от 1895 г. фигурира търговецът от арменски произход Менахем Иерохам

На 28 януари 1923 г. общото събрание на читалището почита паметта на починали през 1922 г. негови членове, между които е и този негов дългогодишен почитател. Че арменците милеят за града, който им е дал подслон, говори изказване на плевенчанина Хачикян по финансовия отчет на читалище „Съгласие“, представен на общо събрание на 27 февруари 1927 г.

Втората вълна от арменски бежанци по нашите земи е през Балканската война (1912 – 1913 г. ), след която техният брой в България достига 35 000.
Започналата през 1915 г. Първа световна война поставя

началото Арменския геноцид в Турция

armenski genocid1
Той започва с издаването на секретна заповед за унищожаване ръководителите на арменската общност. Служещите в османската армия арменци са изолирани, обезоръжени и зверски избити. Огромни маси арменци са прокудени от своите градове и села и отведени към арабските пустини, където са избити с неописуема жестокост или просто уморени от глад. По време на геноцида са убити и депортирани около 1,5 милиона арменци, а тяхно движимо и недвижимо имущество – конфискувано. В резултат на това през периода 1915-1923 г. още 22 000 бежанци се заселват в България. Според предпочитанията им,

на част от тях е  предоставено българско гражданство, а на други е оказано необходимото съдействие

за да заминат за други държави по света.

През Първата световна война Турция е наш съюзник и това обяснява публикуваното в плевенския в. "Северно ехо" на 8 юни 1921 г. съобщение за разпоредба на Министерството на вътрешните работи, която задължава държавните институции да не се ангажират с временно настаняване на бежанците (арменски – след геноцида и руски – след Октомврийската революция), а за това да се погрижат тези, които ги наемат на работа. По тези причини в запазените документи на общината в Държавен архив – Плевен няма данни за заселване на арменци в Плевен след Арменския геноцид. Но все пак такива е имало. Едни от тях са например

предците на популярната днес плевенска фамилия Халваджиян

Halvadjian 1Потомците й разказват, че техните деди са се преселили в България през 1918 г., спасявайки се именно от Арменския геноцид. След кратък престой в други български градове, те се заселили в Плевен. С помощта на състрадателни българи успели да си построят къща, а за да се препитават– и малка фабрика за сладкарски изделия, която кръстили "Рекорд".

Геноцидът започва на 24 април 1915 г. с арестуването и депортирането на стотици видни арменци. Първоначално през 1987 г. датата 24 април е обявена от Европейския парламент за Международен ден за солидарност с арменския народ, а през първите години на XXI век – за Международен ден в памет на жертвите на арменския геноцид.
Здравка Балабанова

Снимки: Интернет и личен архив на фамилия Халваджиян


Последно променен на Вторник, 24 Април 2018 13:17
 
Ще почетем 200-годишнината от рождението на Цар Освободител и на ген. Тотлебен Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 13 Април 2018 16:13
С обща панихида в края на месец април ще бъде почетена 200-годишнината от рождението на Цар hram-Sv-NikolaiОсвободител Александър II и на ген. Едуард Тотлебен. По предложение на Плевенския митрополит Игнатий събитието ще е в храм „Свети Николай”, където на 12 декември 1877 год. е отслужена първата благодарствена църковна служба по повод Плевенската епопея в присъствието на самия руски император. Предстои уточняване на конкретна дата на панихидата.
 
Военноисторическите музеи преминаха на лятно работно време Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 03 Април 2018 10:14
Panorama Plevenska epopeya1От 2 април 2018 г. музеите в структурата на Регионален военно-исторически музей (РВИМ) - Плевен преминаха към лятно работно време.
От РВИМ информират гражданите и гостите на Плевен, че на 6 и 7 април 2018 г. ще работят панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”, къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” и експозиция „Плевенска епопея 1877 г.” в РИМ.
На 8 и 9 април 2018 г. музейните обекти няма да работят.
 

 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 5 от 68
Фейсбук коментари
Сподели статията