Архивите разказват: Сградата на читалище „Съгласие“ - реализирана четвъртвековна мечта Печат
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 03 Януари 2018 17:20
chitSaglasie vodosvet chitSaglasie sgrada arhiv Опитите на плевенското Обществено образователно дружество „Съгласие“ в началото на 20-и век да си построи сграда, която да отговаря на непрекъснато нарастващите му нужди, дълго време са безуспешни. Веднага след войните 1913-1918 г., на заседание на настоятелството на дружеството в началото на 1919 г. неговият председател и уважаван читалищен деятел Ячо Хлебаров предлага да се ползва опита на градовете Габрово, Сливен и Кюстендил и да се създаде „Фонд за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“. Настоятелите одобряват предложението и на 30 ноември същата година се провежда общоградско учредително събрание на фонда. На второ такова събрание, на 14 декември 1919-а се приема неговия устав и се избират управителен съвет и контролна комисия. Фондът се предвижда да набира средства от държавни и местни субсидии, от дарения на граждани и обществени сдружения, от вечеринки, лотарии и др. Според устава на фонда, след като се построят театър и библиотека, той трябва да престане да съществува и да предаде на дружество „Съгласие“ всичко, което притежава. Той е учреден в следвоенно време, страната е в икономическа криза, но много граждани, банки, кооперации и най-вече дружество „Съгласие“ даряват пари за него. Разбира се, за да дадат пример, първите дарители са читалищни деятели.
След построяване на театрален салон през 1925 г., фондът и дружеството си поставят задачата да построят и модерна библиотека, в която да се подреди наличният книжен фонд и да се предостави възможност на плевенчани да преглеждат периодичния печат в читалня.
Още през 1931 г., в края на своя мандат кметът Иван Миндиликов изказва мнение, че библиотеката трябва да бъде в Градската градина. На 9 юли 1934 г. Постоянното присъствие на плевенската община, с участието на кмета инж. Маринов, отпуска парцел от 1 000 кв. м в североизточния дял на Градската градина. Областният директор веднага утвърждава това решение. Идейната скица на библиотечната сграда е възложена на софийския арх. Нено Ямантиев, който е взел участие в проектиране сградата на Обществото на народите в Женева и е първият чужденец, спечелил годишната архитектурна награда на Италия през 1932 г.
Това постановление по-късно е отменено по настояване на Ячо Хлебаров. Той смята, че библиотеката трябва да е до театъра, защото по това време сериозно се обмисля идеята в Градската градина да се изгради паметник на загиналите от Девета пехотна плевенска дивизия по време на Първата световна война. В резултат на големия авторитет, с който се ползва Хлебаров, както и на енергичната му агитация сред депутати и министри, през август 1936 г. в Държавен вестник (ДВ) е публикувана наредба-закон, с която на дружество „Съгласие“ се отстъпват 557,78 кв. м държавно място от парка на музея „Цар Освободител Александър II“. Взема се решение да се строи по скицата на арх. Ямантиев от 1934 г., защото тя е плод на задълбочените му проучвания на библиотеки в Швейцария, Италия и Германия, които той направил на собствени разноски.
По същото време някои бивши членове на дружеството се противопоставят на идеята библиотеката да се строи в парка на музея и така се стига до Указ № 194 на цар Борис III, с който се утвърждава Постановление на Министерския съвет от 6 юли 1937 г. за отмяна на наредбата-закон за отстъпеното до театъра държавно място. За незаконни разрушения в парка на музея срещу дружеството е заведено дело в Плевенския околийски съд. През 1937 г. фондът отчита, че са направени около 300 хил.лв. разходи за постройката. Огорчен, Ячо Хлебаров си подава оставката като председател и член на настоятелството на читалището и фонда. До края на 1938 г. настоятелите продължават да правят постъпки чрез плевенския депутат д-р П. Балкански отново да придобият място до театъра (дори по-голямо), но без успех.
Избраното през февруари 1939 г. ново настоятелство, с председател Коста Стефанов, продължава да работи по въпроса за нова библиотечна сграда. Създава се комисия, в която са включени софийските архитекти Хачинов и Харбов, която през март 1939 г. обикаля града и потвърждава идеята на бившия плевенски кмет Миндиликов. Резултатът от работата й е решение на Плевенския градски общински съвет (ГОС) от април 1939 г. за предоставяне на място от 1 000 кв. м в североизточната част на Градската градина за построяване библиотека на дружество „Съгласие“. Това решение отдалечава започването на строежа, защото процедура по ревизиране плана на квартала е много тромава. Настоятелствата на фонда и на читалището решават специална делегация да направи изложение до Народното събрание за законодателно решаване на въпроса за терена. Докато се чака гласуването на закона, започва подготовката на конкурса за постройката. Големият плевенски специалист по библиотечно дело Иван Данов е изпратен да проучи конкурсните програми на Търновската и Софийската университетски библиотеки, както и други депозирани в Министерството на народното просвещение (МНП) програми.
Във връзка с ускоряване на законодателното решение, вечерта на 10 април 1940 г. плевенският ГОС обсъжда градоустройствения план на града. В резултат е приет закон, публикуван в ДВ от 5 юни 1940 г., който окончателно разрешава да се строи библиотечна сграда в Градската градина като мястото се отпуска даром в суперфиция (право на строеж). През август същата година Плевенския ГОС окончателно уточнява размера на парцела – 1 050 кв.м, с 24 м лице към площада.
Обявен е конкурс и определеното със заповед на Министерството на благоустройството жури класира на първо място идейния проект за библиотечна сграда на софийските архитекти Стоян Ковачевски (проектирал градските хали в Русе) и Петко Цветков (проектирал библиотека „Искра“ в Казанлък). С тях е сключен договор и през януари 1941 г. са приети архитектурните проекти на сградата. За железобетонните работи е сключен договор с инж. Асен Сакъзов. Строителният надзор е възложен на плевенския арх. Христо Дандолов. Строежът започва през пролетта на 1941 г. и в края на годината е завършен първият етаж.
Плевенските културни деятели са ентусиазирани. През септември 1941 г. бившият гимназиален учител и художник Петър Ангелов подарява на читалището 19 свои картини, с идеята да се постави началото на художествена галерия в сградата на читалището. Иван Данов има идея в сградата да се представи и наличната музейна сбирка.
На 21 септември 1941 г. (неделя) по обяд в центъра на Плевен, в присъствието на много официални гости, представители на плевенските институции и много граждани тържествено се полага основният камък на сградата на читалище „Съгласие“. Строежът е благословен от трима свещеници. Предварително са изпратени покани за събитието на министър-председателя Богдан Филов, министъра на войната генерал-лейтенант Даскалов, главния секретар и началника на отделението за средно образование и народна култура при МНП, председателя на Писателския съюз Стоян Чилингиров, председателя на Върховния читалищен съюз, шефове на учреждения, бивши членове на настоятелствата на читалището и фонда и почетни членове на дружеството.
В основите на сградата е положен акт, чието съдържание е вписано в протоколната книга на читалището. В него са изброени имената на всички, които имат отношение към сградата: членовете на Министерския съвет, председателя на Народното събрание, плевенския народен представител, областния директор, кмета на града, началника на гарнизона, областния училищен инспектор, директорите на Мъжката и Девическата гимназия, настоятелствата и проверителните комисии на Общественото образователно дружество (читалище) „Съгласие“ и на Общогражданския фонд за съзиждане на библиотечно здание, библиотекаря Иван Данов, врачанския митрополит, архиерейския наместник на Плевенската епархия, архитектите, проектирали сградата, предприемача, който е започнал строежа, инженера по железобетонните работи и техническите ръководители на строежа. Тържеството приключва с обяд за официалните лица и работещите по строежа.
Настоятелите на фонда и на читалището се налага да преодоляват много трудности. Главното комисарство на снабдяването, създадено за борба срещу черната борса и военновременната спекула, бави доставките на строителни материали, повишава цените им, особено на желязото, което се доставя от водещата военни действия Германия, с правителствена разпоредба се увеличават с 10% надниците на работниците. По план предприемачът Стефан Пенчев трябвало да завърши сградата в края на 1942 г. Поради непрекъснатите проблеми с него настоятелствата прекратяват договора му и преминават към уреждане на взаимоотношенията по съдебен път. Те успяват да осигурят цимент и желязо за строежа и да завършат покрива на сградата през декември 1942 г. по стопански начин. Въпреки усилията на предприемача Стефан Пенчев да пречи на строежа, през 1943 г. новият предприемач, Стоян Маринкин довършва сградата.
Във връзка с опасността от бомбардировки, най-ценните книги (8 100 тома) на читалището са пренесени от втория етаж на театъра в новата масивна сграда, която се счита, че ще издържи на въздушни нападения.
На 15 септември 1944 г., по нареждане на Върховния читалищен съюз областният управител освобождава настоятелството на читалище „Съгласие“, избрано през март същата година и на 18 септември назначава временна управа, която спира строежа и започва буквално да разхищава средствата на читалището, приходите рязко спадат, а дарения вече никой не прави.
На 4 март 1945 г. е избрано ново настоятелство на читалище „Съгласие“, с председател Борис Божинов, което се захваща с довършване на сградата. Въпреки неумелото управление на финансите на читалището, злоупотребите и подкупите, открити при финансова ревизия през 1949 г., то успява да завърши строежа. Доставен е дървен материал от с. Мугла, Смолянско. От гара Иваново пристига бял русенски камък за облицоване на сградата. Доставен е парен котел за отоплителната инсталация и стъкла за прозорците от Стъкларския завод в Перник. За читалнята са поръчани столове в софийската мебелна фабрика „Тонет“ и маси в производителна кооперация „Мебел“. Закупен е плюш за завеси и те са оцветени в бояджийска работилница „Анилин“ в кв. Княжево, София.
Официалното откриване на салона в новата сграда на читалище „Съгласие“ става на 21 април 1946 г. Списъкът на поканените официални лица за тържеството съдържа имената на народни представители, членове на отечественофронтовски (ОФ) комитети, на политически, културно-просветни, професионални и малцинствени организации, всички началници на служби в града, заслужили читалищни дейци. Слово произнася председателя на настоятелството Божинов и е прожектиран безплатно филм.
Новото читалищно кино е решено да се казва „Култура“, а старото – „Съгласие“ (по решение на Областния комитет на ОФ и последвало го решение на Временната плевенска общинска управа то е отнето за нуждите на плевенския театър). Както в повечето случаи става в България, сградата е открита недовършена. Поради липсата на качествен шперплат, читалнята на библиотеката все още не била обзаведена със столове и маси, а само се раздават книги за ползване. През лятото на следващата година целият книжен фонд окончателно е пренесен от втория етаж на театъра. Новата обзаведена читалня в читалище „Съгласие“ е открита тържествено на 30 ноември 1947 г.
Приетият през 1919 г. устав на „Фонда за съзиждане на библиотечна сграда и театрален салон в град Плевен“ предвижда дарилите от 5 до 10 хил. лв. да получат публично признание чрез вписване в юбилейните сборници на дружество „Съгласие“, на дарилите от 10 до 50 хил.лв. в бъдещите сгради да се поставят портрети или бюстове, а даренията над 50 хил.лв. уставът предвижда да се отбелязват с по-специално решение. Това не е направено и така са потънали в забрава имената на големите дарители, допринесли за реализиране на четвъртвековната мечта на плевенчани: Стоян Гунев – аптекар и голям български дарител, внесъл във фонда 30 хил. лв., Стефан Бакалов и наследниците на дългогодишния читалищен деятел Парашкев Милчев дарили по 10 хил. лв., големият плевенски индустриалец Иван Бурджев дарил един тон желязо в най-трудните моменти на строежа. Не е намерен подходящ начин да се уважи и огромния жест на дългогодишния читалищен деятел и учредител на фонда Асен Железаров, който дарил всички тухли и керемиди за построяване на сградата от собствената си керамична фабрика, изпълнявайки завета на своя баща Иван Железаров. Фондът е платил само за превозването им с каруци до строежа.
Единственото, което е направено, е решението на съвместно заседание на настоятелствата на фонда и читалището, проведено на 27 февруари 1942 г., в знак на благодарност за усилията по осигуряване на място за библиотечната сграда да се провъзгласят за почетни членове на читалище „Съгласие“ министър-председателят и министър на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов, министърът на войната ген. лейтенант Даскалов, министърът на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, читалищният деятел Асен Ив. Железаров, кметът на града Стоян Вълчев, помощник-кметовете Крум Лингоров и Петър Монов, както и общинските съветници. Разбира се, новата ОФ власт направила всичко възможно и това решение да потъне в забрава, особено след Народния съд.

Здравка БАЛАБАНОВА


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Сряда, 05 Септември 2018 17:28