Девета плевенска дивизия - отложената слава на родния град Печат
( 0 Гласа )
Култура - История
Написано от Цветанка ХРИСТОВА   
Петък, 10 Септември 2010 13:33
Девета пехотна плевенска дивизия е сформирана през 1904 г. в Плевен., а за участие във войната е мобилизирана през септември 1915 г.
Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран.
След като

българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница

българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция.
В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пловдивски полк. Последвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3200 души загуби, като чепинци губят 1106, а пловдивчани 250 души.
През 1917 година

Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна дивизия

под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.
На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк на височината Борис. Троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.
Нови атаки срещу Дойранската позиция последват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май - всичките отблъснати от Девета плевенска дивизия, макар и цената на големи загуби - около 2000 души, 900 от които умрели от болести и рани. Съглашенските загуби са над 12000 убити, ранени и пленени. Полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Когато поема командването, генерал-майор Владимир Вазов (тогава полковник), отбелязва в дневника си: „4-31 март. При всяко бойно действие, а особено при отбранителна позиционна война подготвителната работа е най-важен фактор за успеха… Тя трябва да обхване всичко: усилено укрепяване на позицията и правилното й заемане; здраво наблюдение на бойното поле и свръзки между частите (пехота, артилерия и др.) и началниците им; подготовка на пехотата за бързи контраатаки; подготовка на артилерията за бързо съдействие на пехотата при всички случаи; поддържане на висок боен дух у войските и вдъхване на вяра в силата на позицията и в нашата сигурна победа

Като артилерийски офицер и познавач на минно-фортификационното дело генерал Вазов извършва огромна работа, за да оборудва позицията

До изхода на 9 май продължава артилерийският двубой, но значителните щети, понесени от англичаните, ги принуждават да се откажат от по-нататъшни атаки.

Командирът на 9-а Плевенска дивизия е произведен в чин генерал-майор

Изменилата се политико-стратегическа обстановка след руската революция ускорява събитията. Германската пролетна офанзива на Запад не постига резултат и през лятото на 1918 г. Антантата разполага с превъзходство в силите и средствата на всички фронтове, като предприема инициативи за извършване на пълен поврат в действията, за разгром на Централния съюз и приключване на войната. Започват настъпателни операции по всички фронтове. Изключително важни са боевете през септември на 1918 г.,  в които девета дивизия има задачата да отбранява участъка при Дойранското езеро. В нейни ръце е победата, в която вече никой не вярва, а страната я грози окупация от съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж

30 500 български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия

в историята и до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Щурмът на англогръцките войски

започва сутринта на 16 септември с мощен разрушителен огън на артилерията по предната позиция

В продължение на две денонощия артилерията на противостоящите войски води ожесточен двубой. Рано сутринта на 18 септември в яростна атака се вдига пехотата на противника, която атакува предната позиция. Възползвайки се от голямото си надмощие, той успява да се промъкне и временно да се закрепи на предната позиция. Падат и няколко застави на бойното охранение. Разкъсани са всички телефонни връзки и управлението на боя е максимално нарушено. Както отбелязва командирът на Плевенската дивизия ген. Вазов: „След продължителни и кървави боеве на нож и бомби защитниците започват да овладяват отново изгубените пунктове. Части от главната позиция многократно минават от ръце в ръце. Започват да се получават по-добри известия. Силният, храбър и упорит противник е омаломощен. Той е разколебан от упорството и храбростта на защитниците“. Към обяд англичаните са изтласкани от главната позиция, но държат предната и някои от доминиращите височини.
През този ден

в плен попадат повече от 500 войници на противника

За проявеното от личния състав на дивизията мъжество генерал Вазов изпраща телеграма до командирите на бригади със следния текст: „Поздравявам вас и юначните пехотинци, артилеристи и всички други чинове от бригадата за доблестното отбиване стремителната атака на многочисления противник. Имам пълна вяра, че и занапред ще браните поверените ви позиции. Изказвам на всички чинове искрена похвала“31.
През нощта на 18/19 септември първоешелонните части на противника са усилени с резерви. Артилерията и минохвъргачките му продължават яростно непрекъснатия огън както с обикновени, така и с химически боеприпаси. В тези двудневни особено кръвопролитни боеве плевенци изразходват 35 млн. пушечно-картечни патрона, 40 хил. ръчни гранати, 10 хил. сигнални патрона (ракети), 6 хил. мини и 65 хил. снаряда. Противникът от своя страна през тези дни изстрелва над 50 хил. снаряда. Той понася и огромни загуби - 11 670 убити и ранени и над 540 пленени офицери и войници.

Тежка е равносметката и за плевенци, те имат 1 736 убити и около 1 000 ранени

За тази пословична отбрана един британски офицер, участник в боевете, пише в спомените си: „Когато ни мобилизираха и изпратиха на Балканите, всички тръгнахме с радост, че ще направим една приятна военна разходка и ще се върнем окичени със слава. Ние смятахме, че ще извоюваме лесна победа срещу българите, но горчиво се излъгахме. При Дойран срещнахме противник, който се би с изключителен героизъм и себеотрицание“.

Освен пословичната храброст, проявена от защитниците на Дойранската позиция, отбраната се отличава с майсторство в изграждането, умело водене на боя нощем

ефективно използване на огъня, тясно взаимодействие, твърдо и непрекъснато управление. Тя е неоценим опит, който развива българската тактика на отбранителния бой, и причина за национална гордост. Не случайно през 1936г., както пише сам генерал Вазов, британският легион на ветераните от Първата световна война оказва особено внимание при посещението му в Лондон, а непосредственият му противник генерал-фелдмаршал Милн заявява: „Аз дойдох с удоволствие да го посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
През 1935 г. Генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.

Дълго след войната генерал Вазов всеки ден получавал баници от плевенските села

от жените на войниците си - затова, че върнал мъжете им живи и здрави от фронта. И има защо - в края на сраженията 9-та плевенска дивизия загубва 2 000 души срещу повече от 11 000 на противника .
На 28 юни 1917 г. във Военния клуб на София се открива войнишка индустриална художествена изложба. Тя е организирана от 9-та пехотна Плевенска дивизия. Показани са битови предмети, изработени от нейните войници във фронтовите окопи. На фронта се заражда и идеята с изложба в столицата и събраните от нея пари

да се постави началото на фонд за направата на паметник на 9-та пехотна Плевенска дивизия

Сам Владимир Вазов изработва проектоустава на фонда, приет и отпечатан още през същата година. Според член 2 от него „паметникът трябва да бъде величествен и художествен” и да се издигне в гр. Плевен.

На 18 септември 1926 г. частите на плевенския гарнизон за пръв път отбелязват тържествено годишнината от Дойранската епопея

В навечерието на честването са отпечатани спомените на генерал-лейтенант Владимир Вазов “Плевенци при Дойран”. На 22 септември 1926 г. с общинско решение, протокол № 59

тогавашната улица № 55 е именувана „Дойран”

На 5 юли 1927 г. Общинският съвет в Плевен, начело с кмета Иван Миндиликов разгледа искането на офицерите от Плевенския гарнизон за отпускане на място за строеж на офицерски дом-читалище - музей и паметник на загиналите от 9-а пехотна Плевенска дивизия. Разрешава се да се отпусне празното място срещу градската баня. На 2 ноември 1927 г. офицерите от Плевенския гарнизон решават да се пристъпи към събиране на средства за усилване фонда за паметник. Те получават разрешение за организиране на парична лотария.

Само за три месеца са пласирани лотарийни билети за около три милиона лева

Най-голям е интересът в Плевенски окръг, където живеят и по-голяма част от участниците в Дойранската епопея. Закупени са билети от българи, живеещи в Америка, както и от известни плевенски фирми, банки и индустриални предприятия.
От министерството на войната са командировани известният художник професор Димитър Гюдженов и скулптурът Михаил Михайлов. Разгледани са 52 проекта. Журито, начело с генерал-майор Недев решава да не се даде първа премия, заради отсъствието на проект, който идейно, художествено, технически и градоустройствено да е решил задачата напълно изчерпателно. Ето защо, журито препоръчва да се проведе втори конкурс при изчерпателна програма с точно установени данни. Новият конкурс за паметник е предвиден за март 1937 г.

Започва и подготовката за нов градоустройствен план, през април 1939 г. общината започва изплащането на отчуждените постройки

Намеренията са след откриването на площада да се обяви новият конкурс за паметник на дойранци. Той ще бъде на цена 3 млн.лв., архитектурните работи ще бъде от витошки гранит, а скулптурата - от бронз. За първа награда са предвидени 40 хил.лв. Предвиденият за 13 август 1941 г. конкурс отново е отложен. Това

ново отлагане ще се окаже фатално

Нови дискусии по градоустройствения план, както и военновременната обстановка оставят нереализирана една благородна идея, напълно забравена през последвалите я десетилетия, пише историкът Красимир Петров.
Дошлият на власт комунистически режим е зает години наред да възвеличава себе си, а паричният фонд, събиран от предишно време, потъва неизвестно къде.

Преди 7 години идеята  за паметник на дойранци отново беше възродена

Уви, бързо и тихо тя замря. Община Плевен обяви през март 2003-а създаване на комитет за възстановяване на военните паметници и построяване на паметник в чест на загиналите от 9-та плевенска пехотна дивизия воини. Комитетът заседава и излиза с възвание към гражданите на Плевен, гражданските и правителствените институции и всички родолюбци да подкрепят благородната идея. Още на самото заседание на комисията двама от членовете и - Иван Миндиликов и Божидар Димитров даряват по сто лева.
Според думите на известния плевенски краевед д-р Николай Чорбаджиев, чийто баща Симеон Чорбаджиев е воювал на Дойранския фронт, с това инициативата по идеята за паметник приключва. Като един от членовете на комисията той не е бил уведомяван за ново заседание, нито за новини по повод но събитието. Не е известно каква сума пари е постъпила за паметника, нито пък дали е провеждан конкурс за направата му. Така и до ден-днешен одисеята за построяване на паметник на прочутата 9-та дивизия не е приключила, а славата им още не е увековечена в родния им град.

Как дойранци погребваха своите противници

На 24 юни 1918 г. беше свален с артилерийски огън един наблюдателен английски аероплан, който падна в телените мрежи на главната позиция на 58-ми полк. Бяха извлечени из развалините на аероплана два трупа. На другия ден при полковите гробища, при вечните жилища на безсмъртните чада на България, бяха сложени два дървени ковчега, обсипани с цветя, а около тях построена команда от отбрани офицери и войници от всяка рота, обкичени с ордени. Музиката свиреше погребален марш и свещеникът, с кадилница и евангелие в ръце, подемаше своята тъжна песен. Възнасяха се горещи молитви за успокоение на душите на двамата покойници. Това бяха двамата смели авиатори на гордия Албион. Възвишена е човешката душа! Българският войник знае да уважава храбрите... Отечеството им го искаше и те го сториха. Те умряха достойно, далеч от татковината, баща, майка и своята любов. Пушките изплющяха в обгорелите ръце. Взе се „за почест“ и герои вдигнаха смъртните останки, за да ги сложат във вечното жилище. Музиката засвири „Кол славен“ и двата ковчега леко се спуснаха в изкопаните гробове. По обичая всеки вдигна бучка пръст, хвърли я над ковчега с думите „Бог да ги прости“ и „Вечна им памет“. В скоро време се издигнаха две купчини пръст и два кръста се изправиха. На единия войнишка ръка бе написала: "Поручикъ Кансъ Аустинсъ Жеакъ, авиаторъ отъ английската армия, загиналъ съ апарата си на 24 юни 1918", а на другия  същите последни слова, без името на загиналия, защото по нищо не можа да се узнае. Живите герои се дръпнаха с тихи стъпки, за да не събудят спящите вечен сън. И тук, недалеч от покоя на нашите родни гори, северно от с. Побрег, ще почиват вечно и други два живота; ще стоят два чужди гроба, около ще цъфтят пъстри цветя, два еднообразни скромни паметници ще стърчат и когато пътник мине край тях, неволно ще каже: „Благородно и хуманно е българското сърце!”.Из дописка от полк. Личев, публикувана в сп. “Отечество” на 25 юни 1918 г.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Петък, 04 Май 2018 08:49