В този час в Актовата зала на Община Плевен започва научна конференция „България в Голямата война (1918)“. Тя ще бъде открита от директора на Регионалния исторически музей (РИМ) - Плевен, д-р Володя Попов, а слова ще поднесат -р Володя Попов, а слова ще поднесат Красимир Каракачанов – Министър на отбраната на Република България, Мирослав Петров – Областен управител на Област Плевен и Георг Спартански – Кмет на Община Плевен. Регионалният исторически музей в Плевен организира конференцията съвместно с Националния комитет по отбелязване на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и Община Плевен. Научен ръководител е видният историк академик Георги Марков, чиято е встъпителната лекция, на тема „Излизането на България от Първа световна война“. Конференцията е посветена на 100-годишнината от величавата Дойранска епопея и подвига на воините от 9-а пехотна Плевенска дивизия, записали една от най-героичните страници в националната военна история. През втория ден тя ще бъде в
Ето пълната програма на конференцията: 20.09.2018 г.(четвъртък) в Актова зала на Община Плевен
№
ЧАС
ТЕМА
ИМЕ/ИНСТИТУЦИЯ
14.30 - 15.00 ч.
Излизането на България от Първа световна война
Акад. Георги Марков, Институт за исторически изследвания при БАН – София
15.00 - 15.20 ч.
Документален филм „Дойранската епопея в паметта на потомците“, реализиран по културен проект на РИМ - Плевен, с финансовата подкрепа на Община Плевен
Режисьор: Светлозар Гагов, „ДЕЯ СТО“ ЕООД
1.
15.20 - 15.35 ч.
Съдебната и политическа отговорност на българските министри от годините на Първата световна война
Проф. д.п.н. Тодор Галунов, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
2.
15.35 - 15.45 ч.
Героите на 9-и пехотен Пловдивски полк при първата отбрана на Дойран през 1916 г. и боевете при завоя на река Черна. Местата на памет.
Д-р Стефан Шивачев,
РИМ – Пловдив
3.
15.45 - 15.55 ч.
Участието на 9-и артилерийски полк в заключителните бойни действия на Дойран
Д-р Мануш Христов,
Факултет „Авиационен“ на НВУ „Васил Левски“
15.55 - 16.20 ч.
КАФЕ ПАУЗА
4.
16.20 - 16.30 ч.
Българската военнополитическа концепцияв края на 1918 г.
Доц. д.и.н. Григорий Шкундин, Академия МНЕПУ - Москва
5.
16.30 - 16.40 ч.
Генерал-лейтенант Константин Лукаш и 57-ми пехотен полк
Гл.ас. д-р Стоян Николов, НВИМ – София
6.
16.40 - 16.50 ч.
Позициите „Бомсдорф” и кота 1050 през 1918 г. по спомените на Димитър Паскалев от 8-и приморски полк.
Траян Димитров,
РИМ – Варна
7.
16.50 - 17.00 ч.
8.
17.00 - 17.10 ч.
Войнишко ежедневие в окопите на Първата световна война
Д-р Велчо Кръстев и д-р Евгения Иванова,
РИМ – Стара Загора
9.
17.10 - 17.25 ч.
Опитът да оправдаеш собствената си национална кауза (емигрантската дейност на д-р В. Радославов)
Проф. д.и.н. Бисер Георгиев, ШУ „Епископ Константин Преславски“
18.00 ч. Oткриване на изложба “Дойран (1916 – 1918) – храброст, дълг и чест“ в I-ва изложбена зала на РИМ – Плевен
ПРОГРАМА
21.09.2018 г. (петък) в зала „Войни за национално обединение“ на РИМ - Плевен
№
ЧАС
ТЕМА
ИМЕ/ИНСТИТУЦИЯ
1.
09.00 - 09.15 ч.
Спомени на войника. Позиционната война на Червената стена през погледа на полк. Васил Шишков, командир на 15-ти пех. Ломски полк (1915 – 1918)
Д-р Димитър Петров,
РИМ – Плевен
2.
09.15 - 09.25 ч.
Укрепителни системи и съоръжения за бойните действия в Нидже планина през 1916 г.
Теодор Масов, София
3.
09.25 - 09.35 ч.
Жестокостите на румънските войски в Добруджа по време на Първата световна война
Д-р Александър Мирков, РИМ – София
4.
09.35 - 09.50 ч.
Стефан С. Бобчев и участието на България в Първа световна война
Проф.д.и.н. Димитър Саздов, УНСС – София
5.
09.50 - 10.00 ч.
Дойранските защитници излизат от забравата
Станимир Няголов и Таня Динева – Няголова, София
6.
10.00 - 10.10 ч.
31-ви пехотен Варненски полк – Ески Джумая (Търговище) на Южния фронт (1918 г.)
Д-р Тоня Иванова,
РИМ – Търговище
7.
10.10 - 10.20 ч.
Железницитев Западна Тракия по време на Първата световна война
Божидар Кехайов,
ДА – Пазарджик
10.20 - 10.40 ч.
КАФЕ ПАУЗА
8.
10.40 - 10.50 ч.
Дойранските герои и техния уникален урок по човеколюбие (войнишко – фронтово творчество)
Ани Златева, Институт за исторически изследвания при БАН – София
9.
10.50 - 11.00 ч.
Другото лице на войната. Военни албуми и писма от фронта в колекцията на РИМ – Русе.
Мариана Димитрова,
РИМ – Русе
10.
11.10 - 11.20 ч.
Военните паметници – осъзната необходимост и дълг на поколенията
Ирина Ботева,
ИМ – Панагюрище
11.
11.20 - 11.30 ч.
Полковник Петър Кръстев – човек, офицер и общественик
Христина Кирилова,
РИМ – Видин
12.
11.30 - 11.40 ч.
„Българийо, ние умряхме, но не ти изневерихме!“. Спомени на участницив Първата световна война от 10-и пехотен Родопски полк
Д-р Даниела Вичкова, Институт за исторически изследвания при БАН – София
13.
11.40 - 11.50 ч.
Паметникът на 7-и Преславски пехотен полк в Шумен: създаване, разрушаване, възстановяване
Доц. д-р Стефан Минков, ШУ „Епископ Константин Преславски“
14.
11.50 - 12.00 ч.
Генерал Владимир Вазов и Сопот
Надежда Георгиева, Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот
15.
12.00 - 12.10 ч.
27-ми пехотен Чепински полкв боевете при Дойран и Завоя на Черна според „История на 27 пехотен Чепински полк във войните за обединение на българския народ 1912 – 1913 и 1915 – 1918г.“ - издание на полка от 1942 г.
Георги Гергов и
Бойко Сираков,
РИМ – Пазарджик
16.
12.10 - 12.20 ч.
58-ми, забравеният героичен полк 1915 – 1918г.
Доц. Иван Павлевски, Велико Търново
17.
12.20 - 12.30 ч.
100 години от успешния бой на 26-ти пехотен Пернишки полк през април 1918г. с англичаните (бойни действия, герои, трофеи)
Георги Радославов,
ДА – Перник
12.30 - 13.30 ч.
ОБЕДНА ПАУЗА
18.
13.30 - 13.40 ч.
Към въпроса за военнопленниците в Първата световна война. Починали чужди военни чинове от русенското военно-пленническо депо 1915-1918 г.
Красимир Кънчев, Неправителствена организация клуб „Русчуклии“ – Русе
19.
13.40 - 13.50 ч.
Паметници, посветени на Първата световна война
Златка Антова,
РИМ – Варна
20.
13.50 - 14.00 ч.
„На милата ми хубава женичка...“. Образи и слова от фронта на Първата световна война
Мирослав Тошев,
ИМ – Омуртаг
21.
14.00 - 14.10 ч.
Епистоларна семейна историяот Първата световна война
Таня Марева – РИМ - Смолян
22.
14.10 - 14.20 ч.
Първата световна война, отразена в училищните летописни книги
Петя Атанасова,
ДА – Ловеч
23.
14.20 - 14.30 ч.
Атанас Ковачев – капелмайстор, командир намузикалната команда на 29-и пехотен Ямболски полк по време на Първата световна война
Таня Иванова,
РИМ – Ямбол
24.
14.30 - 14.40 ч.
„…Молете се на бога да се завърна“. Нови писма на поручик Николай Пушкаров, загинал на Дойранския фронт
Елена Мачковска и Красимир Петров,
СУБ – клон Плевен
25.
14.40 - 14.50 ч.
Военните трофеи на Българската армия 1915-1918 г. Леко стрелково оръжие.
Симеон Цветков,
РИМ – Велико Търново
26.
14.50 - 15.00 ч.
Създаване на Комитет за въздигане паметник на загиналите през войните от с. Казачево, Ловешка околия и поставянето на възпоменателна плоча върху фасадатана църквата „Св. Св. Кирил и Методий“
Павлина Петрова,
ДА – Ловеч
15.00 - 16.00 ч.
ДИСКУСИЯ
Последно променен на Четвъртък, 20 Септември 2018 14:33
След идването на Отечествения фронт (ОФ) на власт, ръководствата на всички структури в държавата са отстранени и
заменени с верни на ОФхора
На 15 септември 1944 г. плевенският областен директор уведомява читалище „Съгласие“, че новият Върховен читалищен съюз (ВЧС) му е назначил временно ръководство. Избраното на 19 март същата година настоятелство на читалището с председател дългогодишния читалищен деятел Коста Стефанов и проверителната комисия са заменени на 18 септември от: Ангел Спасов - председател, Любен Дунчев - подпредседател, Йордан Цонев - секретар, Николай Русев - касиер, д-р Юрий Дараков - библиотекар, Кузман Павлов - домакин и д-р Райна Георгиева - съветник. Домакинът К. Павлов е сменен с Марин Панов, но той се оказва следствен и на 15 ноември е заменен с Костадин Христов. Временното ръководство наследява построената до покрив нова сграда и едно прилично финансово състояние на читалището, което го успокоява. За да угоди на новата власт, то започва безразсъдно харчене на средствата, които с години са натрупвани и разумно управлявани за да се сдобие читалището с хубава собствена сграда и най-вече - с удобна библиотека. В края на септември са закупени 10 кг... цигари второ качество
за да се раздадат на преминаващите през града руски войски. Тъй като читалищното ръководство не успява да се вреди и да връчи този подарък, през октомври взема решение да се дарят 8 кг цигари на ОФ, за да се изпратят на фронта, а останалите да се раздадат на ранените войници, които се лекуват в Дивизионната болница в града. Основният източник на приходи е салонът на читалището - днешният плевенски театър
който Общината му е предала, за да подпомогне издръжката му. За да се угоди на новата власт, той се предоставя безплатно за всички мероприятия на отдел „Пропаганда“ при областния ОФ-комитет. Първото е „паметна вечер“ за партизаните на 16 септември. Следва концерт на руските офицери пред плевенските граждани на 24 септември, мероприятие на Народоосвободителната въстаническа армия на 13 октомври след обяд и вечерно представление на факира Мити на същата дата, приходите от което да отидат за войниците на фронта. Работнически и занаятчийски сдружения, профсъюзи и др. подобни също ползват безплатно салона. Въпреки че подът му е почти изгнил, в края на декември салонът е предоставен, отново безплатно, за новогодишна вечеринка на Околийския работнически съюз на 31 декември, но се поставя условие - тя да протече без народни хора, а само с танци. През октомври пропагандният отдел при Областния ОФ-комитет нарежда на читалището
да прожектира само филми с „художествена стойност и да не са немски и унгарски“
По това време вносните филми, отговарящи на тези изисквания, са малко и ограниченият избор намалява приходите от прожекция на филми. Налага се читалището да внесе 200 хил. лв. в кооперацията на българските читалища при ВЧС, за да ползва привилегии при закупуване на съветска литература и филми. Временното ръководство на читалището щедро отпуска средства за закупуване на книги за други библиотеки: 50 хил.лв. за библиотека на местните партизани и 10 хил.лв. за библиотека на Турското младежко дружество. Подарява 200 тома книги от български и чуждестранни автори, с които да се положи началото на болнична библиотека за лекуващите се в Девета дивизионна болница войници. Подпомага и библиотеката на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). За пропагандните цели на новата ОФ-власт
временното ръководство организира за сметка на читалището курсове по руски език
отпуска 10 хил.лв. за закупуване на книги от издателството на Работническата партия „Партиздат“ и от „Нариздат“, закупува портретите на Георги Димитров, Асен Златаров и Александър Стамболийски за украса на салона. Тематиката на сказките в Народния университет се променя в духа на новото време и за лекторите се отпускат по-високи хонорари. Във връзка с предстоящото допитване до народа за учредяване на народна република читалището изразходва доста средства за организиране от 6 октомври 1946 г. на изложба „Светът на републиката“, в която представя развитието на републиканската идея през вековете в чужбина и у нас. Тя предизвиква голям интерес и е посетена от 5 хиляди души. В началото на декември 1944 г., когато
Плевенската популярна банка поставя въпроса за изплащане на вноските
по взетия от старото настоятелство 3 млн.лв. заем за довършване новата сграда на читалището, временното ръководство на читалището изтрезнява и стига до извода, че трябва да дава отпор на исканията за безплатно ползване на салона. Този проблем се дискутира в края на всяка година, но така и не се намира решение, защото ръководствата на читалището не се осмеляват да го поставят пред силните на деня. През 1945 г. читалището участва във всички помощни акции на ОФ: отпуска 10 хил.лв. на пет семейства, пострадали от Отечествената война, 12 хил.лв. на Акционен комитет за подпомагане на югославските народи и участва в Заема на свободата с 300 хил.лв. В изпълнение решенията на ОФ „за активизиране и превъзпитаване на младежта“, през 1946 г. в читалището масово се приемат младежи до 18 години, така нареченият „Ботевски читалищен набор“, за който се организират безплатни кръжоци. За подпомагане на пионерската организация „Септемврийче“ се създава детска библиотека и се прожектират детски филми. На общо събрание, проведено на 4 март 1945 г., е избрано ново настоятелство на читалището, което на 6 март се конструира, както следва: Борис Божинов - председател, Христо Гетов - Обов - подпредседател, Йордан Цонев - секретар, Любен Начев - касиер, Дяко Панков - домакин и д-р Юлий Дараков - библиотекар. Въпреки вече неособено цветущото финансово състояние на читалището, то не пропуска още в началото да си вдигне заплатите и продължава да
изразходва средства под диктовката на новите властимащи
Но трябва да му се отчете, че се захваща сериозно и с окончателното завършване на новата читалищна сграда. Настоятелството започва да прави постъпки да вземе заем от ВЧС, но условието е читалището да е член на кооперацията „Строежи на читалища“ и да има дялов капитал поне 1/5 от искания заем, който е в размер на 15 млн.лв. В същото време, за да ползва каквито и да било привилегии, читалището трябва да внася 0.5% от брутния си приход по сметка на ВЧС и 1% - по сметка на Околийския читалищен съюз - Плевен. По настояване на ВЧС гаранцията по този голям заем поема Плевенската община, но тя поставя условие да получава 30% от приходите на читалището, в случай че то престане да плаща вноските си по този заем. В условията на следвоенна оскъдица и скъпа работна ръка, които непрекъснато спират работата и създават неочаквани проблеми
читалището успява в края на 1945 г. почти да завърши новата сграда
В началото на 1946 г. за 4.5 млн.лв. са закупени два киноапарата от Ив. Маринкиев от гр. Сливен и на 21 април същата година е открит тържествено новият киносалон, наречен „Култура“. За кратък период от време читалището получава приходи и от него, и от стария салон „Съгласие“. В края на 1945 г. задълженията на читалището по взетите заеми набъбват до 21 млн.лв. Затова през януари 1946 г. е организирана акция за събиране на средства за довършване сградата на читалището. Тя е предшествана от разяснителна конференция с представители на политически, стопански, културни, малцинствени и др. организации, проведена в недовършената читалищна сграда. Комисии обхождат индустриалците, търговците, кварталните ОФ-комитети, училищата, военните и гражданите. Резултатът вероятно не отговаря на очакванията, защото за него не се споменава нищо в протоколите на настоятелството. На 29 март 1946 г. отново в дневния ред е темата за извънредно затрудненото финансово състояние на читалището. Настоятелите решават да се изтеглят още 3 милиона лева заем от Популярна банка, с поръчители: председателя на настоятелството Борис Божинов и члена на строителния комитет при читалището Аспарух Георгиев.
През същата година се взема и ексцентричното решение
на годишното отчетно-изборно събрание на кооперация „Плевенски плод“ да се поиска всеки кооператор да даде за читалището по 1 лв. на всеки килограм внесено в кооперацията грозде. Събранието на кооперацията гласува след продажбата на гроздовата реколта за 1945 г. на читалището да се преведат 300 хил.лв. От протокола на това събрание се разбира, че през 1945 г. кооперацията е подпомогнала читалището с 20 хил.лв., а Популярна банка - с 50 хил.лв. В края на 1946 г. заемите, които трябва да изплаща читалището, вече са около 22.5 млн.лв. Натискът към него е голям и е отвсякъде. Например в началото на 1946 г. в Плевен пристигат група писатели от София. Тъй като салонът на читалището бил зает, те не успели да четат произведенията си пред плевенска публика и се наложило читалището да плати 9 000 лв. на Околийския читалищен съюз - Плевен за направените от тях разноски. На 5 февруари 1947 г. настоятелството взема решение комисия от читалището да докладва на плевенския кмет за тежкото му финансовото състояние и да иска съдействие за ограничаване безплатното ползване на салона, но тази мисия е без резултат. През ноември същата година, изпълнявайки решение на Областния ОФ-комитет
Общината отнема салона „Съгласие“ от читалището и го предава на плевенския народен театър
Въпреки трудностите, окончателно е завършена и официално открита на 30 ноември 1947 г. и читалнята към библиотеката. Приходите на читалището рязко намаляват, а дълговете му в началото на 1948 г. нарастват, защото със Закона за бюджета на Народна република България от 1948 г. всички дарителски фондове са включени в държавния бюджет. Глътка въздух е продадената на община Долна Митрополия за 3.5 млн.лв. киноапаратура от салона „Съгласие“. Използват се всички събрания в града за привличане на нови членове. Търсят се начини за събиране на неиздължения членски внос. През май 1948 г. читалището е принудено да отдели в новата си сграда стая за агитационните нужди на ОФ, а вечер да му предоставя новата читалня на библиотеката за беседи и инструктажи. В изпълнение указанията на новата власт, въпреки затрудненото си положение, през лятото на 1948 г. „Съгласие“ подпомага с книги библиотеката на националната младежка строителна бригада „Георги Димитров“, за което получава грамота и значка от Централния комитет на Съюза на народната младеж и от щаба на бригадата. На 9 май 1948 г. председателят на настоятелството напуска поста си и се изселва от града. Месеци наред никой от изборната листа не иска да го замести. Чак на 3 октомври 1948 г. е избрано ново настоятелство, с председател Христо Куманов. След направената вътрешна ревизия е уволнен касиерът на киното, защото в касата е установен излишък, за който той няма логично обяснение, а при касиер-счетоводителя е установен дефицит, който не е отразен в счетоводните книги. Счетоводителят е наказан с мъмрене и предупреждение за уволнение, но скоро след това подава оставка и започва да протака приключването на книжата, които трябва да предаде на новоназначения касиер-счетоводител. Озадачено от поведението му, настоятелството взема решение да предизвика сериозна финансова ревизия след годишното събрание през следващата година. Първата ревизия на читалище „Съгласие“ трае дълго - от 6 май до 22 юни 1949 г.
установява много сериозни липси в касата му. Отговорни за това се оказват естествено „последните дупки на кавала“ - касиери и един член на настоятелството, които през 1945 и 1946 г., вероятно не без знанието на своите ръководители, са изразходвали неправомерно суми за закупуване на хранителни продукти-
свинска мас, суджук и шпеков салам за „подарък“
Така се нарича в акта от ревизията подкупът, който е даден на служители от Областния комитет на комунистическата партия - София,от които зависи отпускането на строителни материали за новата сграда на читалището и доставката на прожекционни апарати за новото кино. За да се доставят по-хубави филми за читалището, е закупено голямо количество сирене, пак за „подарък“. Ревизията задължава провинилите се да възстановят изразходваните средства с 1% месечна лихва от датата на деянията. Назначеният през ноември 1944 г. и най-много пострадал касиер Костадин Христов наивно обяснява деянията със своята неопитност и непригодност за тази длъжност и заявява, че е бил принуден от настоятелството да я заеме. Солидна сума възстановява в касата на читалището и назначеният в началото на 1949 г. касиер-счетоводител, който пък изплащал по-големи суми за командировки от полагаемите. Първото, с което се захваща назначеното временно ръководство на читалище „Съгласие“ непосредствено след 9 септември 1944 г., е прочистване на библиотеката от „фашистка и прогерманска литература“ и с
„преоценяване дейността на някои почетни и редовни членове на читалището“
Приносът на тези достойни хора за построяване сгради на читалището, за обогатяване на дейността и попълване на библиотеката му е омаловажаван дълго време, но той е налице и до днес е гордост за плевенчани.Никъде в архивите на читалището няма данни за злоупотреби с негови средства преди 9 септември 1944 г. Преди тази дата читалищните членове са милеели за своето огнище за просвета и култура, участвали са в дейността му по убеждение, а не по задължение и са дарявали от сърце средства и книги за него.
Здравка Балабанова
Последно променен на Сряда, 19 Септември 2018 17:08
Регионалният исторически музей в Плевен съвместно с Националния комитет по отбелязване на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и Община Плевен организират Национална научна конференция „България в Голямата война (1918)“ с научен ръководител академик Георги Марков. Конференцията е посветена на 100-годишнината от величавата Дойранска епопея и подвига на воините от 9-а пехотна Плевенска дивизия, записали една от най-героичните страници в националната военна история. Тя ще се проведе в четвъртък и петък, на 20 и 21 септември 2018 година,. Част от програмата на конференцията е представянето на документален филм „Дойранската епопея в паметта на потомците“ с режисьор Светлозар Гагов. Той е създаден по културен проект на Регионалният исторически музей - Плевен с финансовото съдействие на Община Плевен. С изложба „Дойранската епопея (1916-1918) – храброст, дълг и чест“ на Регионален исторически музей - Плевен с участието на Национален военноисторически музей – София и Регионален исторически музей – Ловеч ще се отдаде почит и признателност към подвига на нашите деди през Първата световна война, към тяхната беззаветна храброст и величава саможертва в името на националните идеали, на обединението на българския народ и българските земи.
По традиция тържеството започна с вдигане на националния флаг под звуците на химна на Република България в изпълнение на Общинския духов оркестър с диригент Пламен Марков и с тържествено посрещане на училищното знаме. С „Добре дошли” приветства учениците и гостите директорът на училището Цветелин Горанов. На първокласниците той заръча да пазят традициите на училището, да умножават успехите му и призова родителите да бъдат съпричастни към училищния живот на децата си. В словото си директорът подчерта, че и тази година училището радва своите възпитаници с изцяло обновена сграда и училищен двор, създаващи благоприятна среда, в която учениците с удоволствие да учат, творят и радват със своите постижения. С поздравителни адреси към присъстващите се обърнаха областния управител Мирослав Петров и проф. д-р Григор Горчев - родител на първокласник в училището. НУ „Христо Ботев“ посреща своите възпитаници с нова фасада, пожаро-известителна система, парна и ВиК инсталации, нова ел-инсталация. Дворните площадки са оформени като места за практикуване на различни видове спортове, има и две игрища - съответно за баскетбол и волейбол. В дворното пространство са монтирани нови пейки и кошчета. Дворът е с ново озеленяване. Класните стаи също са изцяло обновени, оборудвани с мултимедия и 55-инчови монитори, свързани в обща система, което ще даде възможност за електронни уроци и иновативни методи на обучение.
Последно променен на Понеделник, 17 Септември 2018 13:57
1 155 ученици в община Левски влязоха в класните стаи. По традиция новата учебна 2018-2019 година беше открита с тържества. Училищният звънец за първи път удари за 125 първолачета в общината в деня на християнските добродетели Вяра, Надежда, и Любов. Те бяха посрещнати топло и с особено внимание от учителите, каките и батковците в училищата, където за тях започва пътят към знанието. Първолаците са само с 5 по-малко от предходната учебна година. Над 300 ученици ще пътуват към средищни училища в община Левски. В най-голямото училище в общината - СУ „Крум Попов” училищният звънец удари за 537 ученици, от които 38 първолачета. В ОУ „Максим Горки” в Левски кметът на общината Любка Александрова пожела на добър час на ученици и учители, на всички съпричастни към образованието и възпитанието на подрастващите, а председателят на ОбС Дочко Дочев пожела успешна нова учебна година в СУ ”Крум Попов”. Директорът на ОУ „Максим Горки” Валентина Дженева след празничното си слово връчи грамоти на родителите на ученици от училището, които се включиха в Националната инициатива „Да изчистим България за един ден” на 15 септември и заедно с децата си почистиха двора на училището. Благодари на учениците и учителите, включили се в инициативата. Грамоти получиха и четиримата номинирани участници за Съвета на децата сред които и Елеонора Георгиева класирана за националния етап.
С благодарствено писмо от името на жителите на града и общината кметът Любка Александрова поздрави Диляна Димитрова за приноса й при отбелязване празника на града, благодарностите са и към целия екип на СУ „К. Попов” за доказан професионализъм.
Последно променен на Вторник, 18 Септември 2018 17:19
„Първият учебен ден е специален празник, защото той е символично начало на пътя към грамотността и нови знания, а те са тези, които правят един човек свободен. Знанието е път към мъдростта и капитал, който никога не може да загубите.“ С тези думи председателят на Общински съвет в Плевен Мартин Митев се обърна в първия ден на учебната 2018-2019 година към учениците на Математическа гимназия „Гео Милев“ в града. Успешна учебна година на ученици и преподаватели в МГ „Гео Милев“ в Плевен пожела и зам.-председателят на ОбС - Плевен Петя Василева. От името на фондация „Родова памет“ тя връчи награда по проекта Teaching Alpha на един от дългогодишните преподаватели в гимназията - Чавдар Тошков. „Отличието се присъжда за иновативни методи на обучение, които внедрява в класната стая. Това е първата година от съществуването на проекта, като амбицията е наградите да бъдат ежегодни. Всяка от наградите се присъжда след номинации от ученици и родители, както и интервюта с учителите - новатори. Чавдар Тошков показва завидна смелост да излиза от рамките на методическите стереотипи, разширявайки не само границите на учебния предмет “География”, но и способността и уменията на учениците за критично мислене и аналитичност към социалните събития и обществени процеси“, посочи Петя Василева.
Днес Математическа гимназия - Плевен посрещна своите ученици в обновена и видимо по-красива сграда. „Това стана възможно със средства, отпуснати с решение на Министерския съвет по повод 55-ата годишнина на училището, със съдействието на Община Плевен и труда на много хора. Благодаря на всички, които направиха възможно за два месеца този ремонт да се случи“, сподели директорът на гимназията Ирена Борисова и пожела успешна и ползотворна успешна учебна година на всички. „Днес Математическа гимназия „Гео Милев“ - Плевен е едно от училищата в страната, в което започва новата учебна година. Едно от многото, за нас - единственото! Нашето училище“, каза директорът на МГ - Плевен. Прагът в първия ден на учебната 2018-2019 година на елитната гимназия прекрачиха 908 ученици от 36 паралелки, 65 преподаватели и 16 души непедагогически персонал.
Последно променен на Понеделник, 17 Септември 2018 14:15
В събота, 15 септември 2018 година, в Троян бяха възпроизведени победните сражения на 9-а Плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов край Дойран, състояли се от 16 до 19 септември 1918 година. Битката на Дойранските възвишения в Македония през Първата световна война беше пресъздадена от над 300 членове на Националното дружество "Традиция" сред които и представители от Регионален клон „Традиция“ в Плевен, съобщават от дружеството. Както посахме по-рано, събитието се организира във връзка с две годишнини - 100 години от края на Първата световна война и 150 години от обявяването на Троян за град. Българската победа при Дойранската епопея - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
Снимки: Диана Стоянова
Последно променен на Неделя, 16 Септември 2018 22:36
Култура
