Днес Левски празнува 182 години от рождението на великия син на България Васил Левски, 74 години от обявяването на селището за град, селище, което повече от век, 121 години, живее с името на достойния син на България. В знак на почит и признателност към живота и делото на Апостола на Свободата градът празнува надеждата за светло бъдеще на децата си. На тържествена церемония бяха издигнати знамената на РБългария и град Левски. Официални гости на празника са Негово Високо преосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, Генералният консул на Русия в Русе Н.Пр. Андрей Громов, инж.Емануил Манолов - кмет на община Павликени, Люба Петрова от община Никопол, кметове на кметства, представители на държавни и общински служби и директори на детски градини и училища, граждани. Митрополит Григорий приветства всички жители и гости и отслужи молебен за здраве и благоденствие. Бе отдадена почит и на патрона на града йеродякон Игнатий - Васил Левски. Кметът на община Левски Любка Александрова честити празника на всички: „ …Ние левчалии повече от век пречупваме и минало, ежедневие и бъдеще през неговото свято име - Левски. Това е нашата благословия да се чувстваме част от него, а него да чувстваме като част от нас. Словото му, делата му и неговата всеотдайност и саможертва ни вдъхновяват, когато сме устремени да изпълним дълга си на хора и българи, но и ни приземяват, когато прекалено се възгордеем от скромните си постижения. Неговият пример укрепва вярата ни, дава самочувствие и надежда, че сме на прав път, стремейки се да приличаме на него в живота си. Васил Левски е истинската българска мяра за живот с достойнство и смисъл.” Децата от детските градини „Слънце и „Локомотив” поздравиха с песни всички за празника. Прозвуча песен за Апостола по текст и музика на родената в Левски Мария Нинова. Прозвучаха и песни, изпълнени от талантливата Любена Стоилкова. Жителите и гостите на празника изразиха своята почит и признателност към Васил Левски с гражданско шествие и поднасяне на цвета пред паметника на Апостола. Президентът на РБългария Румен Радев изпрати поздравителен адрес по повод празника на града до кмета на община Левски Любка Александрова, жителите и гостите на община Левски.
Младежите и девойките от Общоградско средношколско общежитие (ОСО) в Плевен се завърнаха с две първи места от Международния фестивал „Несебър - остров на изкуствата“ юли 2019 година. Владимира Пейчева спечели златен медал - I място в раздел Вокал - народна песен (II възрастова група). Танцовият състав „Млади-луди“ донесе I място в раздел Хореография – обработен фолклор (II възрастова група). Танцовият състав е сформиран през настоящата учебна година по идея и с безрезервната подкрепа на Веселка Лилова – директор на ОСО. Хореограф на състава е Десислава Цветкова – Русева. Упоритостта, професионализмът и „лудите“ сърца на младите танцьори са пътят към успеха. За краткото време „Млади-луди“ успяха да грабнат сърцата на публиката в Силистра, в Плевен, в Несебър.
През 30-те и 40-те години на миналия век българската държава полага сериозни усилия за намаляване заболеваемостта сред населението чрез създаване на здравна мрежа и въвеждане нормите на модерната хигиена. Селата дълго остават встрани от този процес, потънали в мизерия, невежество и суеверия, от които страдат най-много децата. Създаденият през 1925 г. Съюз за закрила на децата в България полага
основите на обществените грижи за намаляване заболеваемостта и смъртността
сред тях. За подобряване на храненето и физическото им състояние той организира летни детски колонии, ученически трапезарии, детски градини и игрища. Създава и армия от специалисти, така наречените „учителки-съветнички“, които да осъществяват идеите на съюза по места. Сред запазените в Плевенския държавен архив документи на основното училище в Тръстеник откриваме
доклади на учителката-съветничка Теодора Георгиева, които интелигентно и критично представят картината на селския бит
по това време и така ги превръщат в летопис на една отминала епоха. През 1927 г. тя завършва първия здравно-просветен курсна Съюза за закрила на децата и започва работа в с. Тръстеник. Скоро установява, че съветите й за редовно проветряване на жилищата и осигуряване достъп на слънчева светлина в тях са неизпълними, защото
почти всички жители на селото живеят с добитъка си в землянки
осветявани само от едно малко прозорче на тавана, което се заковава на Кръстовден (средата на септември) и се разковава на Гергьовден (май), а през останалото време е облепено с хартия. През годините тя наблюдава как селяните първо осъзнават нуждата от хигиенични помещения за добитъка, осигуряватму ги и чак след това се замислят за хората, защото сред тях е дълбоко вкоренено схващането, че „щом е писано на човек да живее, ще живее, при каквито и обстоятелства да е поставен, а щом като му е писано да умре, ще умре, колкото и добре да се гледа”. От докладите разбираме, че
битът в селото през 1938 г. вече е се е променил, но не и манталитетът
Почти всички вече живеят в нови удобни къщи с отходни места, които действително се ползват (имало е период, през който те са съществували формално, само за да се покажат при проверка от властите). Повечето кладенци, които преди това са били само дупки в земята, вече са иззидани или бетонирани отвътре, заградени и покрити. В селото има помийни ями и места за изхвърляне на боклуците. В дворовете и селскостопанските постройки вече е малко по-подредено, което тя обяснява със създадената в селото хигиеническа комисия. Това обаче не важи за вътрешната подредба на повечето къщи. По това време мерило за уважението към момата или жената е количеството на изтъканото и ушитото от нея, натрупано в и над сандъци, „за да има”, но то е само за показ и не се ползва в бита. Чрез сказки и разговори с жените учителката-съветничка се опитва да ги научи да създават ред и красота в домовете си, за да ги превърнат в „приятно и обично място за мъжа и децата”, което да не ги отблъсква – „единия в кръчмата, а другите на улицата”. Тя се стреми да вдъхне любов към практичността и красотата на българската подредба на къщата, към народната носия, песен и литература.
Най-чисти, подредени и приветливи по това време са домовете на възпитаниците на земеделските училища и на банатските българи
завърнали се по родните места от областта Банат в Унгария и попили тамошната култура на бита. В дворовете им за пръв път грейват малки цветни градини – нещо непознато до създаването на прекрасната училищна градина в Тръстеник. Отначало съветите на учителката към бременните жени се посрещат с присмех, защото те въобще не обръщат внимание на състоянието си, срамуват се да споделят проблемите си и само в краен случай се допитват до баби – знахарки и баячки. През 1938 г. ситуацията се променя, защото в селото има вече акушерка и лекар. Родилките започват да се вслушват в здравните й съвети и наставленията й за храненето и облеклото на кърмачетата. Тя обучава майките да кроят и шият икономично дрешки за децата и за себе си, да приготвят правилно храната си. Дейността на Теодора Георгиева е трудна и опасна. По време на епидемията от дифтерит и скарлатина през учебната 1934/1935 г. се налага по два пъти на ден да прави гаргара на учениците с калиев хиперманганат, да посещава домовете на отсъстващите от училище и да уведомява селския лекар за заболелите, защото родителите ги укриват, да проверява дали в поставените под карантина домове се спазват указанията на санитарните власти. Тя самоотвержено влиза дори в домовете на болните от туберкулоза (по това време 54 на брой в селото), за да провери условията им на живот. Дълбоко вкоренени в бита по това време са
някои вредни обичаи, като например пиенето на вода и вино от един съд
ходенето на гости по време на епидемии от заразни болести, хитруването, когато трябва да се спазват разпореждания на властите. Трудно се преодолява възприетото схващане, че „жив човек без въшки не може” и че
„който много чисти, господ го чисти от света”
Когато празнуват т.нар. „вълчи празници”, „мишини дни” и др. по цели дни селяните не се мият и не се решат. Масово те не ползват чаршафи и се завиват с черги, които перат най-много два пъти в годината. За горното си облекло тръстеничани полагат много грижи, а долното им облекло е занемарено „откъм хигиена и естетика”. Отрудените селски жени не създават никакви здравни и хигиенни навици на децата си. От прохождането им до училищна възраст те са оставени сами сред селската кал и прах. Когато учителката започва работа в селото, момчетата идват на училище с кожуси, неостригани, сополиви, с мръсни ръце и дрехи, а момичетата - чорлави, с мръсни рокли без копчета.
Изискваната всеки ден носна кърпа се пази чиста, за да се покаже, а вместо нея се ползва ръкавът на дрехата
С много усилия учителката-съветничка постига за месец-два една що-годе сносна хигиена и приветлив вид на учениците, но успехите й са само временни, защото през лятото те отново се връщат към обичайния си начин на живот. С разговорите, беседите и практическите занимания, които провежда, Теодора Георгиева фактически става активен участник в бавния процес на промяна в съзнанието на селското население, което „стотици години е живяло в суеверие, невежество и разбирания за здравето на човека противни на истинските”. Трудностите си тя обяснява с почти изгубената вяра в интелигенцията. Като основна причина за изостаналостта на българското село тя изтъква липсата на личности, които искрено желаят да работят за доброто на населението. През 40-те години на XX-и век чрез курсове, сказки, демонстрации, изложби, екскурзии, конкурси, народни университети и др., държавата повежда битка за създаване на „образцови села“. В нея активно участва именно интелигенцията - учители, лекари, акушерки. Така се постига подобряване на храната, облеклото, хигиената и благоустройството на жилищата, стопанските и жилищните дворове и се повишава културата на село. Вестник „Северно ехо“ от 6 ноем. 1943 г. съобщава, че
Министерството на земеделието е определило от Плевенска област за „образцово“ именно село Тръстеник
в което занапред то да провежда своите мероприятия за подобряване бита на българските селяни. Здравка Балабанова Снимки: интернет
Днес, на 12 юли, се навършват 35 години от официалното откриване на ХГ Дарение "Колекция Светлин Русев". През годините този храм на изкуствата привлича посетители и гости - от най-неизкушените до високите ценители, колекционери и специалисти от Плевен, България и света. Благодарности на акад. Светлин Русев за благородния жест, на Община Плевен, че се грижи за съхраняването на Колекцията и на проф. Кирил Мескин и на Мария Мескин за неуморните усилия галерията да оцелее през годините и да се превърне в духовен център на Плевен. От екипа на галерията отправиха своето послание днес към всички приятели на изкуството и посрещаха гости още от ранните часове на деня. Поздрав за рождения ден към екипа поднесе и председателят на Общинския съвет Мартин Митев, които им пожела все така ревностно да пазят културното богатство, което Плевен има привилегията да притежава. Галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ е открита официално на 12 юли 1984 г., като дарението е разположено в истински архитектурен шедьовър - бившата обществена баня на Плевен. Сградата е уникална и е дело на основоположника на съвременната българска архитектура Никола Лазаров. Посетителите на галерията са посрещани от единствената творба на Светлин Русев в нея - портрет на баба Ванга. На първия етаж на Галерията са изложени картини на най-известните български художници от първата половина на 20 век. Вторият етаж е отделен главно за съвременни български художници. Дарението е отворена система и днес колекцията наброява над 400 творби - образци на българското и световно изкуство. Това е вторият рожден ден, който Галерията посреща без своя дарител. Академик Светлин Русев напусна този свят на 26 май 2018 г. Със свое решение от април тази година Общински съвет - Плевен, гласува Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев" да бъде филиал към ХГ „Илия Бешков".
С представяне на книга за Апостола, на изложбата на автентични документи, с разказ за карловската фамилия, дала на нашия народ Васил Левски, започна честването на рождения ден на Апостола - патрон на град Левски. За нас е чест да бъдем в града с името на Апостола пред 182-та годишнина от рождението му, споделиха Васил Караиванов - внук и Стефан Караиванов - правнук на първия братовчед на Апостола - Васил Караиванов. Те призоваха да помним гениалния карловец, да отстояваме идеите на Левски - отговорност и мисия на родствениците на Васил Левски, на всички българи . Книгата „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов - първи братовчед на Апостола" е третото преработено издание, първото издание е през 1987 година. В нея са спомените на първия братовчед на Апостола Васил Караиванов, събрани от неговия син д-р Петър Караиванов, множество писма и документи. Васил Караиванов е най-верен съратник на Левски,собственик на Караивановия хан, наречен Ханът на Апостолите, Много пъти в хана е отсядал Дякона, в него за подготовката на Априлското въстание са идвали Каблешков, Бенковски, Волов. Васил Караиванов е и първият кмет на Карлово, избран на 16 януари 1878 г., месец и половина преди Освобождение на България турско робство.
Преди 50 години, на 20 юли 1969 година, по време на проведената национална среща на строителите в Дряново е открита музейна експозиция, посветена на живота и творчеството на Колю Фичето и в непосредствена близост - паметник на възрожденския майстор-строител. Книгите за впечатления са изпълнени с възхищение и преклонение пред творческия гений на майстора. Идеята за увековечаване паметта и творчеството на Колю Фичето в родния му град Дряново е на общинското ръководство, на местните краеведи и дейци в сферата на културата. Реализирането й започва с обявяване на национален конкурс за идеен проект за музей и паметник от Комитета за изкуство и култура, Министерство на строежите, Окръжен народен съвет в Габрово и Градски народен съвет в Дряново. Като най-сполучливо архитектурно и скулптурно решение журито определя това на арх. Димитър Кръстев и скулптора Борис Гондов. Проектът е осъществен от дряновски строители с бригадир Тодор Рачев, под техническото ръководство на Пенчо Маймарев. Инвеститор на проекта е ДСО - Плевен, съгласно строителната документация, намираща се в архива на Исторически музей - Дряново, информират от там. Честването на 50-тата годишнина на експозицията „Майстор Никола Фичев - живот и творчество“ ще бъде открито на 18 юли в 17 часа в Исторически музей в Дряново, с представянето на албум „Първомайстор Никола Фичев“. На следващия ден в Икономовата къща ще бъдат открити две изложби - „50 години експозиция „Майстор Никола Фичев - живот и творчество“ и „Стенописи от църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Каломен.
По традиция началото бе поставено пред паметника на Васил Левски в центъра на Плевен, където всяка година е официалното изпращане. Този път това се случи под звуците на гайда и с поема на Илко Иларионов, посветена на Апостола на свободата. Да пожелаят лек път на походниците, пред паметника бяха и председателят на Общинския съвет на Плевен Мартин Митев, кметът на Общината Георг Спартански и д-р Венци Росманов от Българския туристически съюз. За похода през изминалите 25 години и за тези, които тази година ще преминат Балкана по пътя до Карлово, разказа д-р Галя Цветкова - председател на Общински комитет „Васил Левски”. „На добър час” на участниците пожела и Васил Копчев - един от основателите на похода и почетен председател на комитета. Той и карловецът Васил Чардаклиев, родственик на Левски, тази година са и най-възрастните походници. Най-малкият участък е Йордан, който през август ще навърши 4 години. Участници в юбилейното издание на похода са представители на Плевен, Карлово, Видин, Никопол, София, Шумен и Левски. Сред учениците традиционно най-много са представителите на плевенската Математическа гимназия „Гео Милев”. За първа година масово се включват и деца от началния курс - осмият лъч е съставен изцяло от ученици от ОУ „Йордан Йовков” и СУ „Иван Вазов”. Заявка за участие в следващото издание дадоха и от Начално училище „Христо Ботев“ - Плевен. Тържественото влизане на походниците в Карлово ще бъде на 18 юли, когато се навършват 182 години от рождението на Апостола на свободата.
Култура
