|
Светски новини -
Забавления
|
|
Написано от Юрий КОНОВ
|
|
Петък, 30 Юли 2010 11:00 |
Обикновено през ваканциите и най-вече през лятната учениците “мигрират” от големите градове към селата и по-малките градчета - при баби, дядовци, роднини. Там ги очакват техни ваканционни приятели, с които лудуват до есента.
В ранното юношество игрите са по полове - момчетата отделно, момичетата - на друго място. Това са и годините, когато същите тези момчета искат да демонстрират колко са пораснали, смели и самостоятелни.
Но май и безотговорни. Програми като “Спорт през свободното време” и ред подобни въобще не достигат до някои населени места. Като град Искър. Спортните площадки там, ако въобще ги има, са в окаяно състояние. Басейн няма. Какво тогава става в летните горещини? Със или без знанието на възрастните децата отиват на реката. Определено за плаж място с воден спасител също няма. И малчуганите са по вировете. Там се учат да плуват. Кой както може, само и само да не се удави и да не го подиграват другите. Да, но адреналинът там е малко. Тогава, хайде, на стария полуразрушен мост! Бихте ли си пуснали детето да скача оттам? Едва ли. Но децата го правят. Правят го без да споделят, без надзор, без възрастни, без треньори, без лекари и спасители. Защото няма къде другаде. И защото са млади и искат, а и трябва да спортуват. А ние възрастните не им осигуряваме условия и нехаем. Ако стане беля, ще прочетем сводката, ще цъкаме с език и всичко ще си тръгне по старому...
|
Обикновено през ваканциите и най-вече през лятната учениците “мигрират” от големите градове към селата и по-малките градчета - при баби, дядовци, роднини. Там ги очакват техни ваканционни приятели, с които лудуват до есента.
В ранното юношество игрите са по полове - момчетата отделно, момичетата - на друго място. Това са и годините, когато същите тези момчета искат да демонстрират колко са пораснали, смели и самостоятелни.
Но май и безотговорни. Програми като “Спорт през свободното време” и ред подобни въобще не достигат до някои населени места. Като град Искър. Спортните площадки там, ако въобще ги има, са в окаяно състояние. Басейн няма. Какво тогава става в летните горещини? Със или без знанието на възрастните децата отиват на реката. Определено за плаж място с воден спасител също няма. И малчуганите са по вировете. Там се учат да плуват. Кой както може, само и само да не се удави и да не го подиграват другите. Да, но адреналинът там е малко. Тогава, хайде, на стария полуразрушен мост! Бихте ли си пуснали детето да скача оттам? Едва ли. Но децата го правят. Правят го без да споделят, без надзор, без възрастни, без треньори, без лекари и спасители. Защото няма къде другаде. И защото са млади и искат, а и трябва да спортуват. А ние възрастните не им осигуряваме условия и нехаем. Ако стане беля, ще прочетем сводката, ще цъкаме с език и всичко ще си тръгне по старому...