Начало
19 Септември 2018 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Валути
Илия Илиев, председател на Българската национална федерация по металдетектинг: Вместо да заимстват полезни практики, управниците ни откриват топлата вода Печат Е-мейл
( 5 Гласа )
Култура - История
Написано от Радослав ХРИСТОВ   
Четвъртък, 25 Февруари 2010 13:50
Илия Илиев е на 39 години, родом е от Ловеч. От около 20 години се занимава с металдетектинг. На 1 ноември 2009 г. създава Българската национална федерация по металдетектинг, а на 23 януари 2010 г. Федерацията проведе и първото си Общо събрание. Сред целите й са популяризиране на хобито металдетектинг, защита на законните права и интереси на членовете, оказване на техническа помощ с металдетектори на държавни, неправителствени и други организации при поискване и др. От Федерацията предлагат да се организира специален фонд за откупуване на културни ценности, като всеки гражданин, ползващ металдетектор като хоби, заплаща ежегодно лицензна такса на държавата, а тези средства отиват във фонда. Името на Илиев нашумя, след като през януари министър Вежди Рашидов сезира прокуратурата във връзка с дейността на Федерацията за металдетектинг, защото била незаконносъобразно регистрирана.
За хобито металдетектинг, законите в страната, металотърсачите и търговията с антики - в следващия разговор с него.

- Г-н Илиев, как се роди идеята за създаване на Федерация по металдетектинг?
- Идеята е още от 2000 г., когато в Ловеч направихме едно гражданско сдружение, което продължава да съществува и до днес. Коментирал съм и с други хора, които практикуват хобито металдетектинг, че

на много места по света има клубове на търсачи на съкровища

и би било хубаво и в България да има такава организация. През 2002-2003 г. в сдружението като членове се бяха записали около 40 човека, сега сме останали около 15, тъй като много от членовете ни заминаха да си търсят късмета в чужбина. В началото на ноември 2009 г. създадохме Българската национална федерация по металдетектинг, а на Общото ни събрание през януари присъстваха около 90 човека.
- Не се ли притеснявате, че към Федерацията могат да се запишат като членове и иманяри, които да използват законосъобразността й като прикритие за действията си?
- Ако има съдебно решение, дори срещу наш член, автоматично го изключваме. Тук положението е същото като при организациите на ловците и риболовците - дори регистрирани и сред тях има бракониери.
- Възможно ли е човек да се прехранва единствено, практикувайки металдетектинг?
- Достатъчно е, колкото човек да посрещне най-необходимите си нужди, но не и повече. Освен това парите не са най-важното при нас - на първо място това е хоби.

Чувството да бъдеш откривател е несравнимо

Разбира се, много често има и разочарования, но след като човек преспи и премисли една вечер, се събужда с нова енергия.
Основният критерий, по който се ръководим, е да

не копаем на археологически обекти и паметници на културата

Понякога е сложно, тъй като археологическата карта на България се съхранява в Археологическия институт в София и се води като секретна. Логично е да бъде извадена на светло и човек да знае къде какво се намира.
- Какви металотърсачи се предлагат на българския пазар?
- Голяма част от металотърсачите, които се използват у нас, са направени от аматьори, но това в никакъв случай не означава, че не са качествени. Мога да кажа, че някои от тях са по-добри по параметри дори от тези, произведени от водещи световни фирми.

Обикновено не са по-скъпи от 700 лева

За металотърсачи фабрично производство в България има няколко представителства - в София, Шумен, Пловдив, Варна. Цените са почти като европейските - в рамките от 700 лв. до 4000-5000 лв. Предприемчивите китайци и тук са намерили ниша, като подбиват пазара с цени от порядъка на 150-200 лв.
- Министър Рашидов сезира прокуратурата поради липсата на регистрация на металотърсачи от ваши членове. Необходима ли е такава регистрация?
- Според новия закон специалните технически средства подлежат на регистрация, но тук става въпрос само за извършване на теренни археологически проучвания.

Ние определено не се занимаваме с такъв тип проучвания

така че няма причина да регистрираме апаратите си. Когато говорим за археологическо проучване, то трябва да се води от археолог, да има разрешение за работа там - дълга и сложна процедура, нямаща нищо общо с нашата дейност.
- Кои са най-интересните артефакти, които сте намирал?
- Намирал съм монети и дребни предмети, но повечето от нещата, които откриваме, нямат особена стойност. Най-скъпото нещо, което съм откривал, са

гривни и фибули от халщатската епоха, които занесох в Националния исторически музей

В интерес на истината, тогава служителите на музея постъпиха коректно и ми изплатиха до стотинка сумата, която исках за артефактите.
- Не е ли точно това идеята - хора като вас да бъдат полезни на музеите и да обогатяват колекциите им?
- Разбира се. В Англия, например, от години нещата са регламентирани по този начин. А когато музеят не проявява интерес към даден предмет, го връща на откривателя му и той вече прави с него каквото реши -

може да го добави към колекцията си или да го продаде

При нас се получава така, че ако музеите не проявят интерес към откритите артефакти, едва ли не трябва да ги изхвърлим, защото нямаме право нито да търгуваме с тях, нито да ги държим по домовете си. В нашите среди има хиляди примери - хващат някого с монети на стойност 20-30 лв., точи се дело, по което разходите са поне 500 лв. и накрая се получава така, че човекът няма за какво да го осъдят поради маломерност на престъплението. В тези случаи държавата излишно разхищава енергия и средства.
- Поддържате ли връзка с ваши колеги от други страни?
- Все още не, но следим с внимание дейността им по интернет. Имаме идея да влезем в контакт с клубове от Англия, където това хоби е най-разпространено.
- Как ще коментирате новия Закон за културното наследство?
- Този закон е икономически необоснован - например хора като мен, които имат някаква колекция керамика, се получава така, че трябва да плащат за регистрацията на всяко едно парче.

Логично е да се въведе някаква граница

Например, ако стойността на един предмет е над 1000 лв., тогава да подлежи на регистрация. Освен това, с изключение на културните ценности, които са национално богатство, не виждам какъв е проблемът други антики да се търгуват свободно. Това го има навсякъде по света - влезте в интернет и ще видите. Има специализирани сайтове за нумизматика, за други артефакти. Можеш да си купиш такъв предмет, при това без да се изисква някаква специална регистрация. Процедурата у нас, според новия закон, е прекалено утежнена. По изискванията на Европейската комисия, у нас трябва да се създаде пазар на антики. Създателите на закона казват, че такъв пазар е създаден, но на практика няма нищо вярно в това.

Има нещо написано на хартия, което е абсолютно неприложимо

А всеки, който поне малко се интересува от антики знае, че от години нелегалните пазари у нас функционират безпроблемно и сред търговците и купувачите има дори прокурори и полицаи. Питам, не беше ли по-лесно вместо да се опитваме да открием топлата вода, да заимстваме положителните практики от някои от европейските страни? Говоря и като закон, и като правилници, и като пазар. Почвам да си мисля, че всичко това се прави за изгода на археологическата мафия, която от години се е окопала по кабинетите в музеи в цялата страна.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

Последно променен на Четвъртък, 25 Февруари 2010 12:34