Начало Спорт Други Нина Дудева, шампион по спортна акробатика: Проблемите на Ямбол и Плевен са идентични
16 Ноември 2018 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:35
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:30
Валути
РЕКЛАМА
Нина Дудева, шампион по спортна акробатика: Проблемите на Ямбол и Плевен са идентични Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Спорт - Други
Написано от Иван КРЪСТЕВ   
Вторник, 26 Юли 2011 12:21
В няколко броя на “Посредник” ви представяме част от известните ни гимнастици и акробати от близкото ни минало, които на 9 юли се събраха на среща в Плевен. Поредният ни разговор е с многократната шампионка Нина Дудева.
Нашата събеседничка е завършила с отличие спортно училище „Георги Бенковски“ - Плевен. Носител е на световната купа по спортна акробатика от Сидер Рапидс, САЩ, където играе в женска тройка заедно с Антоанета Киселичка и Жана Михайлова, има медали от световни и европейски първенства по спортна акробатика във вида женска тройка заедно със Ирена Дунева и Жана Михайлова. Сестра е на бронзовата медалистка на земя от Олимпиадата в Сеул през 1988 година - Диана Дудева. Почетен гражданин на Плевен от 1983 година.
- Нина, какви са първите мисли, които връхлитат един бивш състезател когато дойде в залата, където е преминало детството му?
- Толкова е приятно чувството, че не може да се опише с една дума. Тук са спомените ти, тук е детството ни, най-хубавите ни години. Само мирисът в залата връща спомена за детството. А когато се съберат и хората, с които имате общи спомени и ви свързва спорта и миналото, чувствата напират. Но срещата ни показва че светът е малък.
- Има ли нужда от подобни срещи?
- Разбира се. Това са срещи на поколенията. В тях се събираме, за да разкажем какво сме постигнали след спорта. А в реда от спомени и чувства може да се зароди и идея за бъдещето развитие на дадения спорт. Защото е факт, че напоследък малко са хората, които мислят по тази посока. А всеки има идеи. И ако се използват съответните познанства, може да се стигне и за нещо добро. Или поне ще ни се чуе гласа.
- Разликата между акробатиката преди и сега е много голяма. На какво се дължи това?

- Нашият спорт претърпя огромни промени

И това е в световен мащаб. На всеки четири години се сменят правилниците. В последните два цикъла драстично се промениха правилата. И това променя и спорта. Сега се набляга на танц и артистичност, а не на трудни упражнения. Но ние се нагаждаме.
- Кога вие влязохте за първи път в залата и кой ви доведе?
- В залата по акробатика влязох като изграден спортист. Защото това бе “новата зала”. А старата, в която започнах, бе където днес е волейболната зала. В комплекса попаднах във 2 клас. Откри ме Виолета Петкова. Тя тогава беше студент още и минаваше по училищата да прави подбор. Така отдели няколко деца в моето училище, сред което бях и аз, и ни доведе в залата по гимнастика. Така започнах първоначално да тренирам спортна гимнастика. Акробатиката беше много слабо развита. След това в 10 клас се прехвърлих акробатика след като гимнастиката в Плевен залезе. Тогава

градът ни стана един от най-силните центрове по акробатика в България

Всички гимнастици подсилиха този спорт и той направи много уверен старт.
- Помните ли първия си медал?
- Разбира се. Той ще остане в спомените ми. Беше в Правец - 1979 година. В гимнастиката бях добра, но винаги се класирах в така наречената “златна среда”. И когато преминах в акробатиката това бе нов спорт за мен. И не очаквах нищо. Не познавах конкуренцията и за това тръгнахме с умерени чувства. Мислихме си, че и на това състезание ще сме в средата. Но се оказа, че сме много добри акробати. Спортната гимнастика дава много добра основа. Още на второто състезание се явихме за кандидат-майстор на спорта и го покрихме от раз, като спечелихме три златни медала.

Всяко качване на стълбичката, вярвайте ми, дава крила

Ние започнахме да работим още по-здраво и да се развиваме. Трябваше и да защитаваме златните медали. Включиха ни и в проектния национален отбор като перспективна тройка жени. Така нещата се развиха мълниеносно. Близо 5-6 години ние бяхме в националните гарнитури. И така нататък.
- На какво, освен на гимнастиката, се дължи този летящ старт?
- Първо имахме късмета да попаднем при млад и амбициозен треньор - з.т. Драгомир Драганов. Ние бяхме първите му състезателки. И до сега ни помнят като Нина, Ирена и Жана. Има ни още на черно-белите снимки в залата. Той бе треньор, който искаше да е най-добрия и да прави най-доброто със състезателите си. Ние първоначално не осъзнавахме това и тренирахме по инерция, но той знаеше какво иска и целенасочено работеше с нас. Тренирахме много упорито. Дори по три пъти на ден. Но си заслужаваше. Стинахме до световни първенства, до медали и бяхме сред водещите акробатки в страната.
- Какво е настоящето на Нина Дудева?
- Сега работя в Ямбол. От 1986 година се занимавам изключително и само с треньорска работа в този град. Последните три години паралелно със спортната акробатика работя и със състезатели по скокове на батут. Радвам се на успехи на моите възпитаници. Един от водещите клубове в страната сме и по двата вида спорт.

И при нас проблемите са като в Плевен - остаряла база, няма млади треньори, които искат да започнат работа и да се учат от нас. Но се опитваме да работим усилено

Нашите деца са много упорити. Талантливи са и за това имаме успех.
- Какво трябва да се направи, за да се привлекат младите треньорски кадри и да се напълнят отново залите с деца, които да спортуват?
- Трябва да се осъвременят базите. Защото те привличат.

Един родител като си доведе детето в залата го грабва първо визията

След това ние предлагаме и изискваме от тези родители. Когато съоръженията изглеждат приветливо, с модерни и чисти съблекални, с отопление през зимата и ние можем да искаме от родителите да помагат. И децата да са по-постоянни. Сега ние се въртим в омагьосан кръг и да искаме пари от някъде. А трябва просто да минем към западния модел - да предложим добра база и квалифицирани специалисти. И след това да искаме от родителите да заплащат такси за обучението на децата. И тези пари да са за заплати на млади треньори, за екипировка, за награди. И така родители, треньори и състезатели да станат едно цяло. Днес у нас всички искат нещо.
- Има ли светлина в тунела в който днес е спорта?
- Да. Аз винаги съм била оптимистка. Има много напредничави хора, тръгнали по този модел. Той ще дойде, защото времето го изисква. Просто някъде ще бъде по-бавно.
- Кой ви помага днес в Ямбол?
- Общината отделя малко средства за дейност и оттам насетне... почти никой.


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията