Начало Спорт Други Ивелин Илиев, вицесветовен и вицеевропейски шампион по акробатика: Мъчно ми е за онова време, но трябват промени
16 Ноември 2018 г., Петък
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Четвъртък, 15 Ноември 2018 17:06
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:39
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:35
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:30
Валути
РЕКЛАМА
Ивелин Илиев, вицесветовен и вицеевропейски шампион по акробатика: Мъчно ми е за онова време, но трябват промени Печат Е-мейл
( 1 Глас )
Спорт - Други
Написано от Иван КРЪСТЕВ   
Сряда, 13 Юли 2011 12:29
В няколко броя на “Посредник” ще публикуваме интервюта с част от известните ни гимнастици и акробати от близкото минало, които се събраха на среща тази събота, 9 юли, в Плевен. В това интервю ще ви представим мнението на организатора на проявата - вицесветовният и вицеевропейски шампион по акробатика Ивелин Илиев.
- Г-н Илиев, вие сте организатор на срещата на акробатите от плевенската школа. Какви са първите ви впечатления?
- Страшно съм изненадан. Не очаквах толкова много хора да дойдат. Тук са акробати, които не познавам - по-големи и по-малки от мен, както и хора, с които съм се засичал в залата. Има напълнели, или поотслабнали, но това е животът. Аз се радвам. И ми е хубаво - че се събрахме, а това означава, че уважаваме миналото си.
- Говорихме с вас за зараждането на идеята преди година и половина. Как се навихте на организирането на срещата?
- Искаше ми се да се съберем с приятелите и да видим как може да помогнем. Но в същото време, като дойдох тук се разбра, че това няма как да стане веднага.

Толкова много са проблемите. Е, поне ги видяхме

И знаем откъде да започнем.
Не е лесно да се организира подобна среща. Хората са угрижени и имат много ангажименти. Да си кажа честно, бумът бе като се прибрах преди три седмици и с помощта и на “Посредник” успях да организирам и рекламирам това събитие. Искам да изтъкна, че наистина съм очарован от вниманието на местната преса и явно имаше резултата - дойдоха много хора. Благодаря ви.
- Какво очаквате да произведе като резултат тази среща?
- Първо трябва да се видим и да започнем отнякъде да помагаме. Дано това е началото на традиция за сбирки. Сред нас има хора с възможности. Не само материални, а хора, които продават опита си в чужбина. Защо не и да дойдат тук и да използват лостовете си за намиране на пари за самоиздръжка на плевенския клуб. Пък някои ще вложат и лични средства. Не много, ние не сме богати.

Макар да работим навън като треньори, това е нормална професия, от която не се става милионер

Но имаме желание да помогнем. Както и да съберем средства за една акробатка от Плевен, която остана инвалид след падане от батут.
- Имахте желание да поканите някой от ръководството на Общината, но не ги виждаме тук?
- Имаше подобна инициатива, но не знам дали е осъществена. Затова и нямам обяснение защо няма никой от общинското ръководство на града при нас. Може би си има ред, по който се отправят поканите. Аз съм встрани от тукашните правила. Все пак работя и живея в Австралия. Но имаше такава идея, която друг трябваше да придвижи. Дано кметът дойде на следващата ни среща. Защото ми се иска това да е началото и да се напълни залата с деца, като създадем условия - такива каквито ние имахме, децата на Плевен да дойдат, да тренират, да се състезават. Залата е едно наистина страхотно съоръжение. Пригодена е за акробатика, за основна гимнастика, за художествена гимнастика, за скокове на батут. А сега се руши. И това определено не ни харесва.
- Нивото на плевенската акробатика по ваше време и сега е, меко казано, различно. Защо според вас е така?
- Има комплекс от причини. Със сигурност голям “принос” има и смяната на финансовата система. Но не мога да правя подобни генерални заключения, защото не живея в България от много време. При всички положения не става въпрос само за пари.

Трябват ентусиасти - хора, които искат да дойдат в Плевен, и да работят в името на успеха

Нашите треньори не са правили милиони от акробатиката. И тогава нямаше много пари. Но спортът ни процъфтяваше. Имаше треньори, които работеха по цял ден с малки деца, и то за трохи. Но си вършеха перфектно работата. Ходеха по училищата. Събираха деца за групи. Тогава мотивацията бе друга.
- Какво ще накара младите специалисти да се завърнат в залата?
- Не знам. Най-вероятното е любов. И желание за работа с малки деца. Оттам, като се напълни залата ще дойдат и успехите. Не всички деца ще станат шампиони. Няма и нужда от това, но е важното да се разбере, че масовият спорт е бъдещето. Но как родителите да водят децата си. През зимата тук е студено. Като се прибави и неугледността на залата... трябва много неща да се променят.
- И мотивацията.
- Да. Защото когато влезеш в залата ти искаш да станеш някой. За теб да се заговори. Така идва и авторитета, и славата, и почитта.
- Да ви върнем в годините. Вас кой ви доведе в залата?
- Моята история е малко различна. Влязох в залата по случайност. Исках да уча в Спортното училище. В 5 клас приемаха плуване и акробатика и тъй като не можех да плувам се записах акробатика.

Имах щастието да съм в клас с много добри състезатели

Ние бяхме добър випуск. Попаднах и на треньори. Идвахме в залата да станем добри, да постигнем нещо, но освен това ни беше забавно. Първият ми треньор е Георги Великов. След това тренирах при Милко Ваньов, Илийчо Георгиев и най-вече с Драгомир Драганов. По-голямата ми част от спортната ми кариера премина под наставничеството на Драганов.
- Помните ли първия си медал?
- Разбира се. Беше в Сливен. Взех медал на републиканско първенство.
- И така до световните и европейски първенства?
- Всичко дойде с работата. Аз не съм очаквал да играя на световно и европейско.

Работехме като всички останали и с хубави треньори, добри партньори и малко късмет ни избраха

за тези първенства. Започнах през 1980 г., през 1984 г. бях на световно с четворка мъже, заедно с Венцислав Генов от Плевен. Тогава станахме вицесветовни шампиони. След настъпиха промени. Пробвах да играя двойка, но с момчето, което ми беше партньор, не се сработихме. След това с Йордан Аначков от Варна тренирахме и имахме щастието да отидем на европейско и да вземем сребърни медали. Така се развиха нещата. Но това е само черешката на тортата. Под нея се крие много труд и постоянство. И желание за победа.
- Работите в Австралия. Как се реализирахте там? Мъчи ли ви носталгия?
- Всичко започна в Плевен. Тук е маята. Оттук започна всичко. Колкото сме по-далече, толкова ни е по-мило. Но ми е мъчно за акробатиката. Онази - от състезанията. А като се прибера в България пак ми е мъчно - за онова време. Защото онзи живот, който помня, вече не съществува. Всичко се е променило основно. И аз съм се променил...


Харесвате тази статия! Харесайте и страницата на “Посредник” във Фейсбук, където е публикувана
МНЕНИЯ ПО ТЕМАТА
Gergana   |2013-07-26
Kak i kade moje da se zapishem i koga.. ?
ТВОЕТО МНЕНИЕ
Име:
Email:
 
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry::evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
 

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."

 
Фейсбук коментари
Сподели статията