Диригентът Росен Гергов: Всяко дете има нужда от някаква цел

Тази вечер, 8 февруари от 19.00 часа в зала ,,Катя Попова“ публиката ще има привилегията да чуе изпълненията на Плевенската филхармония под палката на диригента Росен Гергов. Съпругата му е цигуларка и е от страната на изгряващото Слънце – Япония. Музикалното семейство живее с талантливите си деца във Виена. Солисти на инструментални концерти за пиано, цигулка и виолончело от Моцарт, Паганини и Прокофиев ще бъдат тримата му синове – Кай, Лео и Рей. През 2023 г. те гостуваха на Плевенска сцена  в същия състав и спечелиха овациите и искреното възхищение на публиката.

Проведохме един разговор за дисциплината, нормалното детство, родителската отговорност за развитието на  таланта и ролята на музикалната среда

– Маестро Гергов, как избрахте програмата за концерта на 8 февруари в Плевен?

– Програмата е винаги съобразена с това какво свирят в момента синовете ми, какъв репертоар подготвят. Всъщност се получи много интересна програма, тъй като това са много хубави произведения. Концертът от Моцарт за  пиано, който е написан за възрастни изпълнители, е  прекрасна творба. Интересното е, че концертиното за виолончело   от Прокофиев е много рядко изпълнявано, вероятно ще бъде изсвирен за първи път в България.  Самото произведение е много силно, с характер и е типично за Прокофиев. В случая Рей го свири, тъй като това отдавна беше идея на учителя му. Той научи много неща от тази творба за начина на свирене на такъв тип музика.  Ще прозвучи  и концертът от Паганини за цигулка, който с най-трудната каденца от цигулковия репертоар. Изобщо цялото произведение е едно от най-трудните. Кай е в такава възраст и му е време да свири този концерт. Когато имаме някакви планове за концерти с оркестър предварително се решава какво ще свирят въз основа на това какво им трябва на децата като репертоар, какво е нужно за тяхното развитие като музиканти. В случая тази компилация от творби се получи много интересно и съм доволен, че я представяме.

– Как протича съвместната Ви работа с Плевенската филхармония?

– Ние се познаваме много добре с оркестъра вече, репетициите вървят много приятно. Има развитие и в самия оркестър, в начина им на свирене. По-добре се справяме отколкото миналата година, тъй като вече се познаваме и работата върви по-лесно. Ще бъде много приятно, ще се получи много хубав концерт.

– Как започнаха музикалните занимания на децата Ви?

– Ние сме семейство музиканти и двамата с жена ми. Най-логичното за нас бе още от бебета да ги ориентираме към музиката. Започнахме да пеем песни заедно и изобщо да ги приобщаваме към музиката. Те често са с нас докато имаме концерт или репетираме. На всяко едно дете му е нужно някакво занимание, независимо дали е спорт, музика или някакво друго изкуство. Просто всяко едно дете има нужда от някаква цел, нещо с което да се занимава по-сериозно в ежедневието. Това учи и на дисциплина и трудолюбие и развива много умения. Ясно е, че при нас няма как да е нещо друго освен музиката. Винаги моята гледна точка е била, че ако ще се занимават с музика трябва да е на най-високо ниво. Тъй като самият аз съм професионалист няма нужда те да се занимават на полуаматьорско ниво, няма да е интересно за мен. Това беше презумпцията „Ако ще го правим, ще е както трябва“. Всичко това е планувано. От възможно най-ранна възраст и тримата са започнали да свирят на инструменти.  Всички започнаха с пиано. Това развива най-добре музикалното мислене. По-големите синове след това си избраха виолончело и цигулка, а най-малкият продължи с пианото, все един пианист в семейството ни е нужен!

Продължаваме по презумпцията да се занимаваме по възможно най-добрия начин съобразно условията. До ден днешен това  е целта, няма половинчати дейности. Или ще се прави по най-добрия начин или няма нужда да се започва. Другото, ако искат за удоволствие, може, но тогава не с мен!

– Как успяват да съвместяват този дисциплинаран начин на живот с детската игра?

– Инструментите са най-важното в ежедневието, но имат и други занимания. Виждат се с приятели, играят, спортуват. Всичко е дозирано. Първо се изпълняват задълженията, а в паузите или в останалото време вече се занимават с други неща. Нищо не им е забранено. Все пак се стремим да отгледаме нормални хора, а не да се превърнат в претоварени психически възрастни. Това определено не е нашата цел, което много често се получава при вундеркинди и талантливи деца. В историята е пълно с такива примери, обещаващи деца, които не са се развили по най-добрия начин, защото родителите са били прекалено амбициозни и строги и са ги лишавали от други неща. Не могат само да свирят по цял ден, това е погрешно. За съжаление, има такива родители, особено в Азия. За мен това е тотално грешно.

– Какво е усещането да развивате таланти като баща и професионалист?

– Това е голямо удоволствие и дългосрочно планиране. Свързано е със здрава дисциплина, но и свобода за децата. Погрешно е да бъдат и ограничавани. По-трудно е докато са по-малки. Когато вече станат по-осъзнати и по-големи самите те разбират нуждата от многочасовото всекидневно упражняване. Когато са малки не разбират защо това е необходимо, тогава е необходима комбинацията между строгост и доброта, за да не се отказват. Особено по-големите когато имат предстоящи концерти или конкурси сами се мотивират да свирят. Вече сме на този етап, в който се справят сами и само ги наглеждам.  Давам им  задачите какво да свирят и после ги контролирам. Самите те са вече достатъчно отговорни.

– Какво Ви дават животът и атмосферата в музикалната столица Виена?

– За музика Виена е едно прекрасно място, защото за две три години дори любителите могат да чуят всички големи оркестри и солисти. Концертната програма е много богата и постоянно има какво да се чуе и да се види. Това дава вдъхновение и развива музикалността. Дори от посещенията на концерти човек се учи. Все още има много добри педагози. Все още във Виена има достатъчно добри музиканти, достатъчно добра среда, много публика. Има възможности за добри струнни инструменти, в България, за съжаление, нещата не стоят по този начин. Не сме срещали досега достатъчно хубаво пиано. На Запад във всеки един университет или училище имат добри пиана. Когато свири най-малкият ми син на пиано много рядко му се случва да седне на застарял роял. Донякъде е и голям късмет, че имаме топ инструменти. Благодарение на факта, че сме във Виена и има инструменти и има кой да предостави и старинни. Навсякъде може да си купиш струни, ноти. В България мащабите са по-малки. За синовете ми е голямо щастие, че са родени в музикално семейство и живеят на такова място. Не мога да си представя по-добро място за тяхното развитие и затова сме все още там.

По-големите говорят четири езика – български, японски, английски и немски. Малкият все още има да се развива в тази област. От самото начало беше ясно, че българският  и японският трябва да се научат. Хора, които не научава децата си на майчиния и бащиния им език, според мен, правят голяма грешка. Навсякъде го казвам, включително и на роднини, които я допускат. Това отнема на децата достъпа до цяла една култура, език дори и езиковата група на славянските езици. Най-големият ми син благодарение на българския вече разбира и полския, и сръбския от разговорите на съучениците си. Винаги сме се стремяли да предадем на децата най-доброто и от трите култури и мисля, че се получава. Не го възприемаме като смесица от три култури, а като възможност за развиване на целия мироглед. Самият достъп до един език е богатство.

Разговаря Виолета Кръстева