Не се очакват сериозни отклонения от типичните стойности за температурите и валежите през август, прогнозира пред bTV синоптикът от НИМХ Анастасия Стойчева. В източна България се очаква да бъде по-сухо, а в западната част от страната прогнозата е за валежите близки до нормите. В първия ден на август от север-северозапад и от североизток ще започне да прониква хладен въздух. Това ще доведе до нощни гръмотевични бури, основно в североизточна България. Въпреки, че през следващите няколко дни температурите ще се понижат, те ще останат високи и ще са между 30 и 35 градуса. По-горещо ще бъде в периода от 17 до 23 август. По Черноморското крайбрежие температурите ще останат високи почти до края на август. Във второто десетдневие се очакват най-високите температури за месеца - между 33 до 38 градуса. Превалявания ще има около 15 и 19 август. Според прогнозите и очаквано за периода, през последните 10 дни температурите плавно ще се понижават до 29-34 градуса.
В четвъртък, 11 юни 2020 година, НИМХ обяви предупреждение от първа степен за опасни метеорологични явления (жълт код) за гръмотевична дейност и локални интензивни валежи. Има условия за развитие на мощни гръмотевични бури, с локални интензивни валежи и градушки. През деня облачността ще бъде по-често значителна, купеста и купесто-дъждовна. В много райони ще има валежи, на места интензивни, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра, възможни са и градушки. През нощта вятърът ще е слаб, все още предимно от юг, през деня ще се ориентира от северозапад и временно ще се усилва. По-хладно, с максимални температури от около 20° на места из високите полета на Западна България, до 30° в отделни източни райони. Над планините ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще има валежи и гръмотевична дейност. Ще духа умерен северозападен вятър и с него ще нахлува по-студен въздух. Ще настъпи понижение на температурите и максималната на височина 1200 метра ще е около 17°, на 2000 метра - около 10°. Атмосферното налягане е по-ниско от средното за месеца и още малко ще се понижи.
11 от 12-те най-топли години са настъпили през този век
Миналата година е била най-топлата от началото на измерванията в Европа, сочат резултатите от изследване на Европейската програма „Коперник“, която осигурява спътниковото наблюдение на Земята. Подробният доклад, озаглавен „Състояние на климата в Европа, 2019“, показва, че средната годишна температура на континента през 2019-а е била рекордно висока, надвишавайки стойностите на други много топли години като 2014-а, 2015-а и 2018-а. Според проучването, което помага на политиците да вземат стратегически решения в областта на климата и енергетиката, 11 от най-топлите 12 регистрирани години в Европа са настъпили през този век.
Резултатите от 2019 г. подчертават продължаваща тенденция към затопляне на атмосферата През последните пет години средната глобална температура се повишава трайно с 1.1°C над прединдустриалните нива, а в Европа – с почти 2°C. През 2019 г. в някои части на континента летните температури са били с 3 до 4? по-високи от нормалните. Интензивните горещи вълни през юни и юли миналата година, доведоха до суша в централна Европа и рекордни температури в страни като Франция и Германия. Температурата на въздуха в европейска Арктика е била с 0,9°C по-висока от средната. А изместването на топлинната вълна на север допринесе за рекордни температури в Скандинавия, както и за притеснително топене на повърхностния лед в Гренландия. Свободно достъпните висококачествени данни от доклада могат да бъдат използвани при планиране на по-доброто управление на редица сектори като селското стопанство, здравеопазването, застраховането, сигурността, туризма, градоустройството и енергетиката. „Тенденцията за затопляне на климата е научно неоспорим факт и доказателства има навсякъде на нашата планета. Вследствие на това честотата на топлинните рекорди постоянно се увеличава. Сега е по-важно от всякога да имаме достъп до тази информация, за да можем да предвидим дългосрочните последици от изменението на климата и да преценим какво можем да направим веднага и какво в утрешния ден, за да ги предотвратим“, казва Карло Буонтемпо, директор на департамента за наблюдение на промените в климата към програма „Коперник“. Парижкото споразумение от 2015 г., ратифицирано от 188 държави, цели да задържи покачването на средната температура на планетата под 2.0°C от прединдустриалните нива, като човечеството трябва да положи всички усилия да не допуска покачване на температурата с повече от 1,5°C. Разликата от половин градус може да има твърде значими негативни последици върху природата, икономиката и човешкото здраве в някои региони на света. „За съжаление, югоизточната част на Европа, в това число и България, попада в регион, който е силно уязвим на покачването на температурите. Това означава не само, че зимата ще става все по-топла и по-малко снежна, но и че валежите ще бъдат по-интензивни и следвани от дълги периоди на суша. С други думи България е изложена на риск да загуби своите четири сезона, а редица сектори – да се сблъскат с предизвикателства, за които не са готови. Именно затова е важно взимащите решения у нас да приоритизират този проблем. Тъй като климатичната криза не е изчезнала и справянето с нея ще е несравнимо по-трудно, отколкото с настоящата пандемия“, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF.
Концентрацията на парникови газове се увеличава Докладът подчертава още и че през 2019 г. глобалните нетни потоци на въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4) продължават да следват своята възходяща тенденция от последните десетилетия. Учените твърдят, че толкова висока концентрация на парникови газове в атмосферата може да се намери само ако се върнем милиони години назад в историята. Последните данни на Глобалната лаборатория на НАСА за мониторинг на атмосферата на Хаваите сочат, че въпреки икономическата блокада заради COVID-19, ставаме свидетели на рекордна концентрация на СО2 в атмосферата от 418 PPM ( parts per million – частици въглероден диоксид на един милион частици атмосфера).
Силен порой снощи е нанесъл щети в плевенското село Асеново. Голямото количество дъжд в комбинация с градушка, са наводнили част от къщите в селото. Наложила се е намесата на пожарникари за отводняване. Нанесени са щети на имоти и насаждения, информира Bulgaria ON AIR. Няма бедстващи хора, каза за "Хоризонт" кметът на селото, Петър Иванов и разказа: "Няма пострадали постройки. Водата в дворовете е достигнала 30 сантиметра. Имаше много силен вятър и дъжд. Чистенето на пътища, тротоари и къщи ще продължи“. Пътят Плевен - Никопол вече е проходим.
Времето тази седмица ще е хладно и с променлива облачност, показва прогнозата на Националния институт за хидрология и метеорология. В понеделник минималните температури ще са между 7° и 12°, а максималните - предимно между 14° и 19°, малко по-високи в югозападните райони. За София ще са между 7 и 15 градуса. Времето ще е предимно облачно, на много места с валежи, по-значителни и с гръмотевици в централните и източните райони. Остават условията за градушки. В Западна България валежите ще спрат. Ще духа умерен до силен северозападен вятър. В планините ще бъде облачно и мъгливо. Във вторник ще има променлива облачност. Преди обяд на отделни места в източните райони все още ще превалява, а по-късно през деня и в отделни планински райони в Западна България ще превали краткотраен дъжд. Вятърът ще бъде до умерен. Сутрешните температури ще се понижат, особено в котловините на Западна България - ще бъдат до 2-3°, в останалата част от страната - между 6° и 11°. Дневните ще се повишат с 4-5 градуса. В средата на седмицата с усилване на вятъра от запад-северозапад дневните температури отново ще се понижат. Ще бъде хладно за първата половина на май, с по-често значителна облачност. На много места ще има и валежи от дъжд, в планините над 1200 метра - от сняг. В петък и през почивните дни ще има повече слънчеви часове, температурите ще се повишат, а в събота и неделя вероятността за валежи значително намалява.
Последно променен на Понеделник, 04 Май 2020 12:06
