11 от 12-те най-топли години са настъпили през този век
Миналата година е била най-топлата от началото на измерванията в Европа, сочат резултатите от изследване на Европейската програма „Коперник“, която осигурява спътниковото наблюдение на Земята. Подробният доклад, озаглавен „Състояние на климата в Европа, 2019“, показва, че средната годишна температура на континента през 2019-а е била рекордно висока, надвишавайки стойностите на други много топли години като 2014-а, 2015-а и 2018-а. Според проучването, което помага на политиците да вземат стратегически решения в областта на климата и енергетиката, 11 от най-топлите 12 регистрирани години в Европа са настъпили през този век.
Резултатите от 2019 г. подчертават продължаваща тенденция към затопляне на атмосферата През последните пет години средната глобална температура се повишава трайно с 1.1°C над прединдустриалните нива, а в Европа – с почти 2°C. През 2019 г. в някои части на континента летните температури са били с 3 до 4? по-високи от нормалните. Интензивните горещи вълни през юни и юли миналата година, доведоха до суша в централна Европа и рекордни температури в страни като Франция и Германия. Температурата на въздуха в европейска Арктика е била с 0,9°C по-висока от средната. А изместването на топлинната вълна на север допринесе за рекордни температури в Скандинавия, както и за притеснително топене на повърхностния лед в Гренландия. Свободно достъпните висококачествени данни от доклада могат да бъдат използвани при планиране на по-доброто управление на редица сектори като селското стопанство, здравеопазването, застраховането, сигурността, туризма, градоустройството и енергетиката. „Тенденцията за затопляне на климата е научно неоспорим факт и доказателства има навсякъде на нашата планета. Вследствие на това честотата на топлинните рекорди постоянно се увеличава. Сега е по-важно от всякога да имаме достъп до тази информация, за да можем да предвидим дългосрочните последици от изменението на климата и да преценим какво можем да направим веднага и какво в утрешния ден, за да ги предотвратим“, казва Карло Буонтемпо, директор на департамента за наблюдение на промените в климата към програма „Коперник“. Парижкото споразумение от 2015 г., ратифицирано от 188 държави, цели да задържи покачването на средната температура на планетата под 2.0°C от прединдустриалните нива, като човечеството трябва да положи всички усилия да не допуска покачване на температурата с повече от 1,5°C. Разликата от половин градус може да има твърде значими негативни последици върху природата, икономиката и човешкото здраве в някои региони на света. „За съжаление, югоизточната част на Европа, в това число и България, попада в регион, който е силно уязвим на покачването на температурите. Това означава не само, че зимата ще става все по-топла и по-малко снежна, но и че валежите ще бъдат по-интензивни и следвани от дълги периоди на суша. С други думи България е изложена на риск да загуби своите четири сезона, а редица сектори – да се сблъскат с предизвикателства, за които не са готови. Именно затова е важно взимащите решения у нас да приоритизират този проблем. Тъй като климатичната криза не е изчезнала и справянето с нея ще е несравнимо по-трудно, отколкото с настоящата пандемия“, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF.
Концентрацията на парникови газове се увеличава Докладът подчертава още и че през 2019 г. глобалните нетни потоци на въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4) продължават да следват своята възходяща тенденция от последните десетилетия. Учените твърдят, че толкова висока концентрация на парникови газове в атмосферата може да се намери само ако се върнем милиони години назад в историята. Последните данни на Глобалната лаборатория на НАСА за мониторинг на атмосферата на Хаваите сочат, че въпреки икономическата блокада заради COVID-19, ставаме свидетели на рекордна концентрация на СО2 в атмосферата от 418 PPM ( parts per million – частици въглероден диоксид на един милион частици атмосфера).
Времето тази седмица ще е хладно и с променлива облачност, показва прогнозата на Националния институт за хидрология и метеорология. В понеделник минималните температури ще са между 7° и 12°, а максималните - предимно между 14° и 19°, малко по-високи в югозападните райони. За София ще са между 7 и 15 градуса. Времето ще е предимно облачно, на много места с валежи, по-значителни и с гръмотевици в централните и източните райони. Остават условията за градушки. В Западна България валежите ще спрат. Ще духа умерен до силен северозападен вятър. В планините ще бъде облачно и мъгливо. Във вторник ще има променлива облачност. Преди обяд на отделни места в източните райони все още ще превалява, а по-късно през деня и в отделни планински райони в Западна България ще превали краткотраен дъжд. Вятърът ще бъде до умерен. Сутрешните температури ще се понижат, особено в котловините на Западна България - ще бъдат до 2-3°, в останалата част от страната - между 6° и 11°. Дневните ще се повишат с 4-5 градуса. В средата на седмицата с усилване на вятъра от запад-северозапад дневните температури отново ще се понижат. Ще бъде хладно за първата половина на май, с по-често значителна облачност. На много места ще има и валежи от дъжд, в планините над 1200 метра - от сняг. В петък и през почивните дни ще има повече слънчеви часове, температурите ще се повишат, а в събота и неделя вероятността за валежи значително намалява.
Последно променен на Понеделник, 04 Май 2020 12:06
И днес ще вали сняг - главно в северозападната част от страната. По морето ще вали доста силен дъжд. Навън е доста по-студено от типичното за март. Това заяви синоптикът Анастасия Стойчева пред БНТ. В по-голямата част от страната дъждът ще премине в сняг. Силният североизточен вятър ще дава принос към тази по-сложна обстановка. Очакваме да вали до утре сутринта сняг. В следващите дни се очаква затопляне и затова ще вали дъжд, каза още тя. Март е характерен с такива резки промени. Температурите ще останат около нулата. По Черноморието валежите ще са предимно от дъжд. Отрицателните температури ще бъдат главно в Западна България и Предбалкана, ще има заледявания. Втората половина на седмицата ще бъде с по-високи температури. Дъждовно ще е времето през втората половина от седмицата. Но на изток в четвъртък и петък няма да има валежи. Към края на седмицата очакваме да дойде пак пролет. Едва ли тази динамика, която забелязваме при март ще се успокои през април. Но все още не виждаме подобна обстановка, заключи синоптикът.
Седмицата започва с топло и хубаво време, но още от утре то ще се развали и ще започнат превалявания от дъжд, които от сряда в Западна България ще преминат в сняг. Това сочи прогнозата на Националния институт по метрология и хидрология. Температурите ще бъдат по-ниски от обичайните за април. През по-голямата част от първото десетдневие на месеца времето ще епо-хладно от обичайното. В ниските места сутрин ще има отрицателни температури и слани. Това ще доведе до измръзване на цъфналите овошки, предупреждават агрономи. Според предварителните данни по-чувствително повишение на температурите няма да настъпи преди 7-8 април.
Шофьорите, на които във вторник, 24 март, ще им се наложи да пътуват, е необходимо да тръгват на път с автомобили, подготвени за снеговалеж, обръщат внимание от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Прогнозата на метеоролозите е за виелици и снегонавявания по планинските проходи. В четири области - Монтана, Враца, Ловеч и Габрово, е определен оранжев код за опасно време и за значителни валежи. За област Плевен е обявен жълт код за потенциално опасно време - очакват се снеговалежи и увеличаване на снежната покривка. Същото предупреждение важи за още 14 области - Видин, Русе, Разград, Силистра, Шумен, Търговище, Велико Търново, София-град и София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик и Смолян. АПИ апелира шофьорите да карат със скорост, съобразена с пътните условия, да не предприемат рискови маневри, както и изпреварване на снегопочистващата техника. Блокирането на движението от автомобили, които не са подготвени за движение при снеговалеж, затруднява работата на специализираните машини и възпрепятства пътуването на останалите шофьори, напомнят от агенцията. При необходимост е възможно да се спира движението за извършване на снегопочистване и превантивна обработка на участъци, за да се избегне възникването на инциденти.
Последно променен на Четвъртък, 26 Март 2020 14:26
